6 527 резултата
8.
Инспекторът бързо пресече улицата и застана пред витрината. Веднага позна шарките, бяха точно такива, каквито беше видял на чашите от сервиза на Ганеви.
Френцов влезе в магазина и учтиво поздрави господин Венков. Вътре имаше много интересни неща – стар фотоапарат, античен грамофон, няколко лампи, ...
Инспекторът бързо пресече улицата и застана пред витрината. Веднага позна шарките, бяха точно такива, каквито беше видял на чашите от сервиза на Ганеви.
Френцов влезе в магазина и учтиво поздрави господин Венков. Вътре имаше много интересни неща – стар фотоапарат, античен грамофон, няколко лампи, ...
552
1
3
Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранител ...
600
1
4
3.
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
711
1
7
1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
647
1
2
Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
844
2
4
Вече трето десетилетие обстрелът не спира. Димът пълзи над изораното от снаряди поле и влиза през всяка пора. Цари оглушителна слепота.
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ...
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ...
610
4
4
Лежа на плажа, а желанието да си снимам бирата, краката, или поне касовата бележка за шезлонга е по- силно от Митьо Крика на анаболи. На съседния шезлонг самотна хубавица снима гърдите си и се кикоти след всяко клипване за получено съобщение. Сигурно я цомбят виртуално. Вял гларус кълве баница с изв ...
603
2
5
ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ...
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ...
924
1
2
Такава беше тя. Зла. Силна. Обичаше да ме кара да страдам. Но повече обичаше да ме гледа
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше ...
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше ...
513
― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...
918
1
14
На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повеч ...
522
Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робува ...
572
2
16.
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...
771
4
6
На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...
550
1
5
- От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ...
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ...
876
2
3.
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ...
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ...
934
1
1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ...
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ...
1181
4
7
1.
Госпожа Петринска бавно и разсеяно режеше лука. Готвенето обичайно беше любимо нейно занимание, но не и когато имаше нещо по-интересно за правене. А какво по-интересно от това да наблюдава през прозореца новопристигналото семейство в старата къща на ъгъла! Госпожа Агнеса Петринска не се смяташе з ...
Госпожа Петринска бавно и разсеяно режеше лука. Готвенето обичайно беше любимо нейно занимание, но не и когато имаше нещо по-интересно за правене. А какво по-интересно от това да наблюдава през прозореца новопристигналото семейство в старата къща на ъгъла! Госпожа Агнеса Петринска не се смяташе з ...
1032
1
8
Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...
764
5
5
Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...
524
1
“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
798
3
7
Тя се събуди. Майка й стоеше на близката кушетка близо до леглото й, срещу отсрещната врата.
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ...
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ...
615
6
“Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 .
В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият ...
В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият ...
747
Замисляли ли сте се някога за времето. Да, времето... Понякога бързаме, искайки то да мине по-скоро, очаквайки щастието, търсейки избавление. Друг път сякаш искаме да го спрем, да иживяваме мига отново и отново, наслаждавайки се на моментото удовлетворение, дадено ни от кралицата Съдба. Но... постав ...
696
4
4
- Остаряхме си, Гино!- казва Стайка през смях, докато сядаме на една пейка в парка и наместваме изкуствените си ченета. Смеем се дълго на времето, на децата, на луничките по ръцете, на посивелите си коси. Младите искрено ни се радват и не след дълго няколко пейки до нас също се разтрисат в смях, под ...
1602
1
3
(или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...
670
3
Днес младите българи масово се евакуират от родината си през Терминал 2. Кой е виновник за това явление? Ще ви отговоря на този стремглав въпрос, уважаеми читатели. Но преди да достигна до отговора му, ще споделя с вас, че ако по времето на соца границите ни бяха широко отворени за желаещите да напу ...
1701
11
10
Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!
Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се приис ...
Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се приис ...
1154
9
16
За пореден ден до масата спира тридесетинагодишен мъж. Без ляв крак. Давам му монета от лев. Учтиво благодари и продължава из кафенето...
Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...
Но той редовно се появява.
Защо?
Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност... ...
Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...
Но той редовно се появява.
Защо?
Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност... ...
615
1
7
Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...
959
7
18
Съсипахме природата…
Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.
Хладно си беше, да…
Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?
Живеят си – според законите на майката природа… ...
Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.
Хладно си беше, да…
Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?
Живеят си – според законите на майката природа… ...
421
5
Имаше едно момче, момчето умря.
Никой на света не знае, но ние се познавахме. И не че е тайна, просто лесно забравяме. Носеше име на хан. Не знам от какво умря. Защо се сещам за него също не знам, но ми е мило, че се сещам. Той ме е забравил сто процента.
Виждам понякога майка му на снимки. Винаги у ...
Никой на света не знае, но ние се познавахме. И не че е тайна, просто лесно забравяме. Носеше име на хан. Не знам от какво умря. Защо се сещам за него също не знам, но ми е мило, че се сещам. Той ме е забравил сто процента.
Виждам понякога майка му на снимки. Винаги у ...
469
– Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
665
1
Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...
2251
8
18
Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...
453
3
8
Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...
656
1
1
Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...
419
1
7
Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
1308
6
9
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...
И ми е малко ...
1789
11
4
Събирам пари за входа. Звъня, отваря ми комшийката и вика на мъжа си: „Андрей, къде са ти парите?“. Питам заинтригувано: „Защо неговите? Ти нямаш ли?“. А тя ми обяснява като на малко дете: „Имам, но ми трябват за мои работи, няма да ги давам за чужди, я…“
хххх
Звъннах на друга врата. Показа се щерка ...
хххх
Звъннах на друга врата. Показа се щерка ...
405
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
