Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях

Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...

anenceee

Проза » Разкази

719

Бягство към Себе си

*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...

Volter

Проза » Разкази

1K

Хакуна и Матата

Хакуна и Матата бяха влюбени и заедно образуваха Хакуна Матата. На тях кръстиха онази Хакуна Матата, за която Тимон и Пумба така усърдно говореха и която търсеха толкова дълго време.
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...

NanaSky

Проза » Други

962

Прераждане

Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...

xuMepa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

869 3

Кафе

Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...

Нещо

Проза » Други

1.3K 1

Въздъхна мигът

Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...

Eia

Проза » Други

1.3K 19

"Животът е прекалено прекрасен и прекалено ужасен, за да се отказваш от него"

Такаа... малко предварително обяснение: това го започнах като книга. Най-вероятно няма да стане някоя с 200-300 страници, но няма значение. Та, това е началото, бих искала да чуя мнението ви за него, има ли някакъв смисъл да го продължавам? xD
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...

yo-ho-ho

Проза » Други

1.3K 1

Дирята в живота ни

lility

Проза » Други

1.3K 2

Прашната, стара площадка

Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била то ...

aika

Проза » Разкази

781

Сама, красива, перфектна...

Тя се качи в апартамента си, но не искаше, не можеше да остане. Всичко тук ù напомняше за него. Снимките, дрехите, дори ароматът му беше все още тук. Остави чантата си, взе само ключовете и побегна. Бе с високи обувки, но бягаше и бягаше, и бягаше. Едната започна да ù пречи затова тя ги събу, метна ...

ginky

Проза » Други

817 2

Като празен лист хартия...

Като празен лист хартия...
Гледм те. Изпивам те.
Изпивам всяка твоя усмивка,
всяка дума, излязла от твоите уста.
Искам те. Жадувам те. ...

Josette

Проза » Писма

1.3K 2

Спомени от детството - седма част

Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето о ...

yogimax

Проза » Други

633

Бях там - първа глава

Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...

suhache

Проза » Разкази

957 1

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =05.=

02.
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...

Morana

Проза » Фантастика и фентъзи

799

Нямам муза за писане...

Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...

alexgrau

Проза » Хумористична

2.6K 32

Авторът винаги има право(11) Кучият син

Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...

bojilova1

Проза » Разкази

1.3K 12

Разкази. Част 3.

Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...

wikkisdust

Проза » Разкази

689

Вълшебното дърво на принцеса Тайра

Някъде далече – на брега на голяма река, се издигал замък. Той бил толкова стар, че кулите му се ронели в бавните води, тесните прозорци потраквали самотно от вятъра и само гласът на една стара сова се чувал нощем из тъмните коридори. Понякога голямата врата на замъка се отваряла и от нея излизал кр ...

Ondra

Проза » Приказки и произведения за деца

2.4K 5

Лудница

Л у д н и ц а
Действащи лица: Доктор /психиатър/
Сестра
Полицай
Пациент ...

gitarist

Проза » Други

1.8K 4

Приказка за последния 4-та глава

4
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...

dai-sy

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Цигулар

Цигулар
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...

marti12

Проза » Разкази

1.1K 3

Лошото и доброто Фокси

Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ. Скимтя и драск ...

lubara

Проза » Разкази

1.2K 12

сепвам се, забравих

Сепвам се. Забравих, че се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен. Разговорът продължава. Питам:
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...

mari45

Проза » Повести и романи

986

Доброжелателят подлец

Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

1.9K 1 2

Романс край синьото езеро

Романс край синьото езеро
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...

gudman

Проза » Повести и романи

1K

Обесено време

Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...

azura_luna

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.2K 24

Служителят на времето

Деян обичаше лунните снежни нощи. В тях имаше някакво безкрайно тайнство и очарование. И това усещане той пазеше в себе си още от детските си години, когато му четяха приказки. Въображението му тогава рисуваше невероятно ярки и красиви образи, които по цели вечери живееха в съзнанието му и той се пр ...

странница

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 25

Нещо насред пътя.`

Улиците... улиците са странни места.
Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...
Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други про ...

ahi

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

895 1

Веждите

Едва ли има по-опияняващо и едновременно с това успокояващо чувство от това, което изпитвам, докато си скубя веждите. Тъкмо преди малко бях заклещил горката нощна лампа между ръба на леглото и още по-злочестата възглавка до нея в отчаян опит да ги наглася по начин, който да ми е удобен да си извия о ...

4orap

Проза » Разкази

1.2K 3

18+ Разходка по улица "Горки"

Разходка по улица “Горки”
Над Москва се стелеше лятна вечер. Юнското небе беше чисто и милиони звезди блестяха над кремълските кули. Улица “Горки” беше залята от светлините на старите улични фенери, както и от ярко осветените витрини на голямите магазини. Пъстра тълпа от московчани и туристи сновяха ...

gudman

Проза » Еротична

1.8K

Краят на слепотата(2)

Втора част
1. Мария Хосе
Емилио се върна от работа по-рано и още щом отвори входната врата, му замириса на вкусно готвено.От както двете момичета се нанесоха в апартамента му, той сякаш живна. Прие ги като свои деца и за миг дори не му минаваше през ума, че един ден могат да излетят и той отново да ...

Enena

Проза » Повести и романи

2.2K 12

Прощално от твоята муза

Прощално от твоята муза
Здравей! Аз пак съм тук. Твоята муза. Избягвам да се появявам, щом Галя е наблизо - зная, че не ме харесва. Не, няма смисъл да отричаш - чух я онзи ден: "Остави го този лист и вземи свърши нещо полезно! Ивка и Ванчето с палта от хиляда евро ходят, а аз?..." И на теб ти стана ...

imperfect

Проза » Писма

1.3K 7

Борко

Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...

ulianka

Проза » Разкази

1.5K 13

Джобен блян

Първите сутрешни лъчи ме завариха уютно сгушена в леглото и сякаш то самото не искаше да ме пусне от пухкавата си прегръдка. Кехлибарените лъчи целуваха бузите на лицето ми, а из стаята се носеше лек вишнев аромат. Беше пролет и благоуханието на току-що разцъфналите цветове на дървета и цветя, подхв ...

wollfy

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 1

Криворазбраната демокрация 22.01.12

В самотните духовни занимания има много онанизъм, в последователността и продължението на мисленето своеобразен мазохизъм и единствено рутината и естествената характерност продължават процеса на духовно „смилане”...
Двадесет години осмисляне на демократичност и преход по български, можем да напишем ...

WIK

Проза » Други

1.3K 1

Защо хората са такива?

Двамата седяха на килима, гледаха се плахо и мълчаха. Погледът му беше някак празен, невзрачен. Беше нервен, клатеше чашата си с кафе, докато накрая не разсипа малко на земята. Тя го гледаше с тревога. Знаеше, че иска да й каже нещо, но сякаш не смееше да говори за това. А тя... тя само чакаше той д ...

DarkRider

Проза » Разкази

1.4K 1

Оскъдна любов

Чувам ти мислите. Лека симфония в тишината на топъл ден. Виждам душата ти...
Хаос от желания, куршуми пронизват мечтите и мен.
И бих ти дала всичко...
Дори в последните мигове от живота ми да не гледам красиви ленти със затворени очи.
Не става дума само за любов, става дума и за страх, и за болка, и ...

Raindrops_on_my_skin

Проза » Други

864

Амулетът 32

Египет – наши дни
Древният град Бубастис или Тел Баста, както го наричаха местните хора, представляваше равно голо поле, заградено с ограда. Когато го видиш за първи път, можеш да придобиеш чувството, че някога мястото бе пострадало от земетресение. Панорамата нямаше нищо общо с величествените постр ...

aplamen

Проза » Повести и романи

890

Диагноза

Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка ед ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

1.6K 1 1

Затвор

Тръгна си, оставяйки всички врати отворени... Врати, водещи към стаята на Сърце и Душа. Толкова лесно през всички тях ти премина и ограби, тъй като досега не се бе налагало да ги слагам аз под ключ. Не ги опазих от теб.
Духа сега вятърът на тъгата и на самотата. Течение навсякъде. Тъй силно вятърът ...

kali-93

Проза » Други

1.3K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях

Бягство към Себе си

Хакуна и Матата

Прераждане

Кафе

Въздъхна мигът

"Животът е прекалено прекрасен и прекалено ужасен, за да се отказваш от него"

Дирята в живота ни

Прашната, стара площадка

Сама, красива, перфектна...

Като празен лист хартия...

Спомени от детството - седма част

Бях там - първа глава

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =05.=

Нямам муза за писане...

Авторът винаги има право(11) Кучият син

Разкази. Част 3.

Вълшебното дърво на принцеса Тайра

Лудница

Приказка за последния 4-та глава

Цигулар

Лошото и доброто Фокси

сепвам се, забравих

Доброжелателят подлец

Романс край синьото езеро

Обесено време

Служителят на времето

Нещо насред пътя.`

Веждите

18+ Разходка по улица "Горки"

Краят на слепотата(2)

Прощално от твоята муза

Борко

Джобен блян

Криворазбраната демокрация 22.01.12

Защо хората са такива?

Оскъдна любов

Амулетът 32

Диагноза

Затвор

Опашка