Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Събличане

Добре, нали искаше да се съблека.
Ето. Започвам.
Първо събличам мечтата си да си единствено мой. Ненужен дъждобран, напоен със сълзите ми. До него слагам прегръдките, които не успях да получа. Прилежно сгъвам неистовите си желания за твоята ръка.
Сега мислите, от които се влюбвах все повече в твоите ...

vasipasi

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-12-02T13:09:21+02:00 1K 4

Марк Твен и човешкият гений

Погледът на лоцмана се рееше из бреговете на Мисури, мечтайки как със спестените пари ще купи части за новото изобретение.
Нямаше как да знае, че до финализирането му го деляха повече от двадесет години, както и банкрут.
Но тези събития бяха още далеч, а будният му ум се луташе между чертежите и къс ...

satanas

Проза

2011-12-02T12:51:35+02:00 641 2

Мечтайте - мечтата е лек!

Мечтайте – мечтата е лек!
Дъждът се сипеше из улиците на града. Светкавици прорязваха тежкия, непрогледен мрак, в който само тук-там се виждаха точици слаба светлина, непреклонна, но недостатъчно силна да победи надмощието на мрака. Гръмотевици разтрисаха въздуха и едно малко сърце, което туптеше уч ...

velislava111

Проза » Разкази

2011-12-02T12:38:58+02:00 1.2K 2

Стотинката

Стачката в железниците вървеше с пълна сила. Влаковете пустееха на гарите. Хората се вайкаха, суетяха и се питаха как ще се придвижват до дома и до месторабота? Стачкуваха и зърнопроизводителите. Блокирали бяха с машини магистрали и КПП-та. Никой от тях вече не вярваше на лъжите на правителството. С ...

merlin

Проза » Разкази

2011-12-02T09:52:23+02:00 1.1K 3

Децата на Истанбул

1. Магьосникът
Беше в края на декември, няколко дена преди навечерието на новата година. Стоях на една автобусна спирка в Истанбул в 6,30 сутринта и чаках да се съмне. След пътуването - това постоянно будене и унасяне на фона на друсащия ритъм на автобуса всред среднощния мрак, сега се чувствах зама ...

jasmine

Проза » Повести и романи

2011-12-02T09:45:22+02:00 1.1K 1

А хората искат скандал

А хората искат скандал... Всеки търси интригата, клюката, спекулацията. Хората забравят откъде са тръгнали. Всички сме дошли еднакви на този свят и еднакви ще си отидем. По различен начин обаче ще запомнят всеки от нас.
Искате скандал? Таня от шестия етаж има любовник, нищо, че е женена и има две де ...

Freedom12

Проза » Хумористична

2011-12-02T06:14:26+02:00 1.1K 1

Където трябва

Като чиния сме. Която лети към стената и след миг ще се пръсне на късчета. Отиваш на летището да посрещнеш дъщеря си. Аз пък имам среща с мъжа ми, на която обсъждаме как няма да отидем на делото. Онова, дето щеше да сложи край на брака ни. И ти си щастлив. И се смееш глупаво, не разбирайки, че за ме ...

670301

Проза » Други

2011-12-02T06:04:53+02:00 731 2

Къде е споменът

За миг спрях да чертая. Пак за затвор някакъв говореха... Само това си мислят, бил съм в него. Майната им, техен си е, не им го искам. Те са слепи. Слепи, слепи, слепи... Погледнах през решетчицата за да се уверя. Дааа... Очите им още липсваха. Сигурно ги бяха загубили някъде. А дали чуваха? Едва ли ...

Chaoscore

Проза » Разкази

2011-12-01T19:07:15+02:00 1.2K 3

Септември е ...

Деветият месец от календарната година - според тълковния речник.
Септември е началото на учебната година. Още с обръщането на страницата от календара и вече са се изтърколили 15 дни, и идва първият учебен ден за всички малчугани и вече не толкова малчугани. Който е чел книгите от списъка със задължи ...

lyubov-antoanet

Проза » Други

2011-12-01T18:56:41+02:00 1.2K

Доган - глава дванадесета - Никола

Трудно бе да се угоди на хората в Папаз дере. И не защото бяха алчни и пресметливи, а защото търсеха своите права като по закон. Със сигурност не обичаха да бъдат лъгани, особено що става въпрос по отношение на земята. Тогава дори старците от селото биха излезли със зъби и нокти да защитават това, к ...

icohim

Проза » Повести и романи

2011-12-01T18:20:50+02:00 786 4

Мистериите на Дочо

Паднала е тежка мъгла. Клоните на близкия орех са заскрежени и поскърцват от лютия мраз. Леденият вятър ги люшка насам натам в неравен ритъм.
Видинският влак профучава край старата сграда на жп работилницата и влиза с остро изсвирване в гарата. Кой ли безумец пътува сега при тия ниски температури. В ...

merlin

Проза » Разкази

2011-12-01T18:00:14+02:00 1K 1

Три пъти

Единствен в непрогледната тъмнина на стаята грееше игривият пламък в камината. Той раздвижваше сенките, правеше ги двойни, тройни и когато някой погледнеше стените, виждаше битка на иначе примерни, но развилнели се малчугани. Пак близо до огъня седеше старица, загърната допълнително в тежка вълнена ...

dai-sy

Проза » Разкази

2011-12-01T09:54:56+02:00 943 3

Вярата в дядо Коледа

Винаги с любов разказвах на дъщеря си за дядо Коледа. До четири годишна възраст тя не можеше да пише и аз пишех писмата до него, а тя ми казваше какво да му напишем.
Една коледа в градината тя не получи куклата, която си беше поръчала, а друга. След като ù дал подаръка и тя видяла, че тази кукла не ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2011-12-01T09:23:33+02:00 1.8K 14

Защото съм силна

lility

Проза

2011-12-01T09:19:20+02:00 1.5K 1

Друго проявление на любовта

Друго проявление на любовта, Мария, са снизхождението и услужливостта. Любовта предпазва да бъдете безогледно строги към слабостите и недостатъците на близките си и да се отнасяте към тях според закона на справедливостта. В името на този закон, трябва да отстъпвате пред слабостите на себеподобните с ...

mari45

Проза

2011-12-01T09:16:27+02:00 943

Спомени от детството- Трета част

С приятелката ми Д. сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща. С нея играехме с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините ня ...

yogimax

Проза » Други

2011-12-01T09:13:10+02:00 585

Притежание

Тя лежеше на леглото - сама в задимената от цигарен дим сива, мръсна и малка стаичка. Пожълтялата риза, в която беше облечена, се сливаше с овехтелите чаршафи. Нежният ú детски смях кънтеше, докато тънките ú пръсчета разлистваха книжката. Вратата се отвори с трясък, смехът ú изчезна и тя подскочи ст ...

lyubov-antoanet

Проза » Разкази

2011-12-01T09:10:16+02:00 957

Да си остане между нас

Купих аквариума като подарък на сина ми за рождения ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тем ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-01T09:01:18+02:00 3K 4

Път

Ей го, на! Вървя, вървя и пристигна! Инат, брей! Ти му викаш куме Ване, тоя тича за... греблото да те хване! Значии, Господ като дава - дава с двете шепи, а като те подхвърли там, да се оправяш сам, като че ли е по-добре. Само дето ми беше приятел, иначе... Беше? Защо ли го казах така? Няма значение ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-12-01T06:13:05+02:00 926 1

Сред мъглите

Тя стоеше загледана в пространството, стоеше загледана в неговия образ. Той беше там, сред сивите облаци, сред влажната и лепкава мъгла. Като светъл лъч раздираше тая лишена от цвят реалност. Той ú се усмихваше нежно, а тя на свой ред правеше безумни опити да стане, да се затича към него и да потъне ...

AnTiHrIsTa

Проза

2011-11-30T16:34:58+02:00 1.1K 2

Нека ти разкажа...

(пролог)
Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха бе ...

MotoPsychoSymphony

Проза » Повести и романи

2011-11-30T10:05:09+02:00 1.3K 2

Една бруталистична провинциална мелодрама (2-ра част)

ужаси, трилър +18
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-11-30T03:37:43+02:00 1.4K 26

Един спомен

Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...

Eia

Проза » Разкази

2011-11-29T19:31:25+02:00 1.7K 25

Приказка за последния 2-ра глава

2
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...

dai-sy

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-11-29T19:18:09+02:00 1K

Размазано в мисли

Пием виртуални кафенца и се черпим с тортички в нета.
Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).
Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: ...

glezlio1

Проза » Хумористична

2011-11-29T19:13:57+02:00 978 1

Щетите след разочарованието

Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота ...

lility

Проза » Разкази

2011-11-29T18:47:31+02:00 2K 1

Мъжки спомен

Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаг ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

2011-11-29T18:30:21+02:00 1.3K

Приказка за соленото момиче

Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...

chergligan

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-11-29T12:45:15+02:00 3K 15

Маргаритки

МАРГАРИТКИ
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото з ...

megy

Проза

2011-11-29T12:43:20+02:00 775

За да ти кажа...

Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...

fake2val

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-11-29T12:33:59+02:00 1.1K 2

Монолози II

Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...

Рима

Проза » Разкази

2011-11-29T12:26:18+02:00 1.1K 2

Искам Някой да ме помни

Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...

zahvurlen

Проза » Други

2011-11-29T12:20:10+02:00 1.4K 15

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин пише писмо на Дядо Коледа

Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...

Rois

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-11-29T11:57:01+02:00 1.1K 2

Бог е в дъжда

- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...

Tifa

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-11-29T11:42:50+02:00 1.3K 4

Прости ми, че разказвам

Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...

I-am-a-Cat

Проза » Писма

2011-11-29T11:41:54+02:00 1.8K 3

Винилови души

Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...

Tzeck

Проза » Разкази

2011-11-29T11:16:07+02:00 1.2K 1

Звезден прах

Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...

l1l1t

Проза » Разкази

2011-11-28T00:18:40+02:00 957

До Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...

Djein_Ear

Проза » Писма

2011-11-27T19:15:29+02:00 1.6K 26

Загледана в безкрая

Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...

Izumrudkata

Проза » Други

2011-11-27T18:49:13+02:00 1.1K 4

Вълк

Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...

chergligan

Проза » Литературни очерци

2011-11-27T18:39:54+02:00 1.9K 4