Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.4K резултата

Белградско приключение

Студентски дом на културата – свърталище на върли почитатели на театъра.
Инкубатор на индивиди, които се обричат завинаги на Мелпомена!
Тук всички безумно обичаме театъра и търсим изява на всяка цена...
От тук поемат десетки бъдещи театрали по дебрите на изкуството!...
Този сезон ще реализира спекта ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
966 1

...

Знаеш ли, че ме нараняваш, но аз те обичам... Боли ме, плача всяка нощ заради думите, които ми казваш, и заради твоето държание, но нищо... после забравям за всичко и отново се залъгвам, че съм щастлива. Не разбираш ли? Твоето държание ме убива... с всеки изминал ден аз се превръщам в някаква матери ...
princetongirl (Галя )
princetongirl
Проза
868 1 1

Краят на слепотата(6)

Доктор Хавиер и Инна
Доктор Хавиер Раес беше в трескава подготовка за откриване на собствена клиника по очни болести. Дясната му ръка беше Инна. Той не предполагаше, че едно излизане от Мадрид ще начертае пътя на съдбата му. Инна се премести при него и по настояване на родителите му фиктивното събир ...
Enena (Елена Нинова)
Enena
Проза » Повести и романи
1.9K 9

Новата кола на Мишо

Ах, тази златна есен. Не, не говоря за бисквитите от Бай Тошово време, а за тъжната и потискаща жълта ноемврийска есен. Тротоарите са покрити с нападали листа, а дърветата започват да се "оголват" и малко по малко да губят скъпоценните си листа. Денят малко по малко се смалява и времето става все по ...
xpired (Александър Делев)
xpired
Проза » Хумористична
1.9K 2

Роза и Ара

Във всяко цвете се ражда по една фея. Феите на цветята. Тези феи са покровители на всеки човек, който носи име на цвете. Същата трябваше да бъде и съдбата на феята Ара, родена от красива бяла роза. Трябваше. Проблемът беше, че каквото и да правеше Ара, на нея не ù се отдаваше да бъде фея. Отначало, ...
wolf-soul (Мила Ангелова)
wolf-soul
Проза » Приказки и произведения за деца
1.4K 2

Басът

За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по-малък, дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.3K 7

Самотникът на Марс

Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, ...
niatko (niatko)
niatko
Проза » Разкази
767

Селото на Белогушка

Селцето се беше опнало в низината, точно под заоблените родопски върхове. От долния му край като змия се точеше реката. Стар майстор, още от времето на заселването на хората тук през 19 век, беше построил як каменен мост за чудо и приказ. Широк шест стъпки, висок шест-седем метра, дълъг към дванайсе ...
galiakara (Галина Карааргирова)
galiakara
Проза » Разкази
1.9K 6

Спомени от детството- десета част

Киното също заемаше важно място в живота ми по онова време. В Т . имаше едно кино и даваха по два филма на седмица. С интерес гледах подходящи за възрастта ми филми. Родителите ми следяха какво гледам, защото и те ходеха на кино. Например не ме пуснаха на " Кралят се забавлява". Много по- късно разб ...
yogimax (Василена Т)
yogimax
Проза » Други
2.5K 1

Неосъзнаване

Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцат ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Други
1.2K

Да осъзнае

ДА ОСЪЗНАЕ ИСТИНСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА
"Дали ще продължава това до край!" - мислено се питаше Мария. Толкова много го обичаше, а той изчезна в дън земя. Нямаше ни вест, ни кост от него. Изглежда, че парите за него бяха цялата му същност, макар че твърдеше обратното. Когато разбра, че тя не може да му ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
1.1K

Шанс

След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата? ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
966 1

Сомнамбул

По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
825 2

Споменът

Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли оназ ...
heliclosethedoor (Хелене Костадинова)
heliclosethedoor
Проза » Други
942 2

Остани

Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Писма
1.5K 1

Глава шеста: А.С.Я.

Уминаре отвори очи и направи кисела физиономия при вида на ръждясалите тръби на тавана. Тя се изправи до седнало положение. Хоукай седеше в единия ъгъл на малката, воняща килия. На ръката му имаше странно устройство, което покриваше всичко от лакътя, до върха на пръстите. От устройството излизаха ду ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза
926

Глава пета: Терзания на Сърцето

Забележка на автора: След година прекъсване пак съм на линия. Ще се старая да качвам по една глава на няколко дена... Освен ако редакторите на сайта не решат да се заяждат за пунктуация/правопис/прекомерно използване на главни букви/или-някоя-друга-простотия-която-си-е-мое-право-като-автор, каквато ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романи
909 3

Добрата жена

Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
2.3K 1

Писмо до мама

Здравей, мила мамо.
Ще започна с това да ти кажа колко много ти благодаря за всичките години подкрепа и любов, която ми окaзваше. Искам също и да ти се извиня за грубото държание, когато си се опитвала да ми обясниш нещата, а аз съм се инатила. Искам да мога да ти се реванширам по някакъв начин за в ...
fenikss (Валка)
fenikss
Проза » Писма
9.4K 2 1

Две истории, в които никой не вярва

В района сме три подразделения: разведки, химици, свързочници.
Плацът е огромен: 300-400 метра – мерил съм го посред нощ с кибритени клечки…
От четирите страни е обграден с жилищни и помощни постройки.
Запад: портал, комендантство, арест.
Килията на ареста е толкова малка, че когато легна, не могат ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
995

Лястовици по Възкресение

Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Разкази
2K 21

Вървя след теб

Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Други
1.3K 3

След смъртта

Понеже съм нова тука, не съм много запозната с това какво точно трябва да правя. Реших да пусна един разказ, фентъзи... - нещо средно. И понеже не знам дали ще ви хареса, ще пусна само една част и ако има интерес, ще пусна и следващите. Само да кажа, че не се занимавам с литература професионално и н ...
nesxiii (Неше Неджати)
nesxiii
Проза » Разкази
720

Да подадем ръка

Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на ...
JustaLittleKid (Или Дадарова)
JustaLittleKid
Проза » Писма
1.6K 4

Моето кътче рай

Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.
Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.
То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените д ...
Khaleesii (Камелия Георгиева)
Khaleesii
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
708 1

„Oнези малки метални неща“

Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
1.4K 2

И през нощта

Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и ...
V_a_n_q (Истинска)
V_a_n_q
Проза
1.1K 1

Бонбонената Мелани

Мелани беше сладко четиригодишно момиченце, толкова сладко, че мама, татко, чичо, леля и братовчедките ù казваха „бонбонче” и много обичаха да я щипят по бузките. Ей така, както си караше кукленската количка с бебчето по тротоара пред къщи и някой хващаше с пръсти бузката ù, сякаш искаше да я откъсн ...
EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)
EDNOGOLQMOMOMI4E
Проза » Приказки и произведения за деца
2.2K 4

Емигрант

Е М И Г Р А Н Т
р а з к а з
Мартин Ралчевски
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. ...
ralchevski (Мартин Ралчевски)
ralchevski
Проза » Разкази
906 2

Да ти се случи Ана

- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва. ...
DanyD (Дани)
DanyD
Проза » Повести и романи
1.6K 7

"Гадости от старо време"

„Ключовата част във всяка една история е тази, в която положението се прецаква.”
„Гадости от старо време”
Дълго време не бях се захващал с никаква работа. Като млад човек, чувствах, че пропилявам времето си в лентяйство и гниене, а това беше доста близо до реалността. По цял ден зяпах документални ф ...
Stanislavson (Станислав Петков)
Stanislavson
Проза » Разкази
1.3K 3

Ретроспекция

Спомням си каква бях преди... Толкова дива, че никой не можеше да ме спре. Не можеха да ме задържат на едно място. Граници нямах. А хората се опитваха да ме свалят на земята, опитваха се да ме смачкат. И не успяваха. Защото тогава бях силна. Бях независима, бях свежа и сякаш чисто нова. Липсва ми пр ...
Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
Raindrops_on_my_skin
Проза » Други
867 3

На една любов

Хей, здравей!
Пак е онова досадно момиче, изпълнено с мечти. Моля те, не затваряй страницата, а прочети поне това, което искам да ти кажа. Знам, че многократно ти си отказвал да ме изслушаш, но поне го прочети, не си длъжен да ми отговориш.
И така... както знаеш, аз те обичам. Нищо ново, нали? Днес ...
kremena359 (Кремена Бохосян)
kremena359
Проза » Писма
2.5K 1

Възход на лъжата

Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
*
Годин ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
878 1

Тъга

Nother round, fill 'er up , hammer down, grab a cup, bottoms up!
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
bambamplqkplqk (Ханк)
bambamplqkplqk
Проза » Други
1.6K 1

Живели ли сте?

Какво е усещането да живееш? Дали е усещането на въздуха, който вдишваме или е адреналинът, дали е любовта или омразата, дали е любим спорт или любим човек,
а може би е онова чувство, когато сърцето ти бие силно и дори не знаеш защо, чувството на възвишеност.
Имала съм такива моменти, затова мисля, ...
monke (Ива)
monke
Проза » Разкази
611

Небе за Урания

- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...
galiakara (Галина Карааргирова)
galiakara
Проза » Други
1.8K 4

Стъклени очи

Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Други
1.3K 5