Проза и разкази от съвременни български писатели

43.5K резултата

Разсъжденията на прогледналия Колчо Колчев

Аз съм Колчо Колчев. Българин, семеен, с едно дете. Или с една дума – средностатистическа електорална единица. При това положение как кажете да ми стигне бюджета, ако не са редовните заеми (които изплащам нередовно) и ако не са всевъзможните хазартните и темподобни игри на късмета, посредством които ...
1.2K 2

Шегите на "Времето"

ШЕГИТЕ НА "ВРЕМЕТО"
(животоописание)
Септември 2012 год.
Грохнал старец с инфарктно сърце и инсултен мозък стои подпрян на бастуна пред витрината на туристическа агенция. Чете десетките реклами за туристически направления... Невероятни възможности на цени от 200-300 до 1000-1500 евро. Неосъществима ...
2.1K

Влюбен до доказване на противното

Отдавна не бях се връщал в родното си градче.
Музикант съм, пианист, и от години свиря по чужбина, а от известно време свиря в група и къде ли не сме пътували. Все по-рядко се прибираме, постоянно изникват нови договори и ангажиментите растат. Повечето приятели ни завиждат за този шанс, но понякога ...
1.3K 1

Странни разкази за...

ДОКУМЕНТАЛНИ РАЗКАЗИ ЗА
**********
ОТ АВТОРА
Когато през 2000 година излезе от печат ръкописа “Свръх естествени явления в човека и природата“ мислех, че няма да се наложи да пиша нова книга на подобна тематика. Вярно, продължавах да се интересувам от тези тайнствени феномените и да ги изучавам, но м ...
2.9K 3

Ген

И грозна, и дебела, и кривокрака...
Мелез!
Наподобява на пекенез.
Не само майка ù, а и бабите са прегрешавали…
Иначе е безобидна душа. ...
1.4K 1

Сутрин с камбани

Изпразвам главата си върху хвърчащи листи.
Едно съдържание изпълва всички мисли.
Има само една мисъл и ти си в сърцевината...
Не зная чия е вината.
Има само една причина да обичам сутринта, ...
848

Разговор със себе си

Аз - "не, не, НЕ и зелената светнинка изгасна. Защо трябваше да поствам, вместо да си чатя с теб, защо изгубих миговете, в които можехме да си чатим, защо проспивам тези мигове."
Аз2 - "Денис, събуди се, събуди се от този сън и протегни ръка към неизвестното, защото там има някой, който те обича и г ...
1.3K

Тайната

Знаете ли как се променя животът, когато свалиш 20 килограма? Коренно, е отговорът. Сега ми оставят бакшиш в магазина, обръщат се след мен, когато вървя с дефилираща походка. Вече ме слушат в захлас, когато говоря. Буквално заваляха предложения за "приятелство" в социалните мрежи. Дори аз си харесва ...
1.1K 2

Достойнство, от левче до петстотин евро

Беше вторник, тъкмо затварях книжарницата. Срещу мен един мъж ми поиска осемдесет стотинки. Разказа ми набързо как се бил заключил вкъщи, трябвало да си отиде в близкото село за резервните ключове. Гледам го, един оръфан, с мръсни маратонки и бозаво дънково яке. Липсваха му няколко предни зъба.
- На ...
1.7K 7

Съвест

СЪВЕСТ
Не човек!
Не!
Машина! Автомат!
Точно, не на минутата, а на секундата… сядаше! ...
1.7K 5

Страст и омраза - Част 5

Отиде към Тео и не спря да пуши цигара след цигара. Разказа на Ники какво се е случило. Те й казаха, че той не я заслужава и няма смисъл да се ядосва за него, обичайните неща, който двамата вече й повтаряха. В очите на Вики той също вече беше паднал ниско и си мислеше, че дори чувствата й вече ги ня ...
1.3K 2

Софийска сага 31

Софийска сага 31
Глава двадесет и осма
Слънцето обливаше цялата градина с топлината на римския май. Край басейна, на зелената морава, беше заредена огромна маса с най-апетитни закуски. Кръглите ù форми бяха покрити с блестяща колосана бяла покривка, която отразяваше слънчевите лъчи и заслепяваше зак ...
1.4K 4

Художникът, който никога не рисуваше

1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
2.1K 2 2

Завинаги и истински

На Д.С.У., благодаря за разбирането!
Това, скъпо мое дете, е описание на нещата, които трябваше да ти кажа преди години. Които трябва да ти кажа и сега, но нямам смелост да го направя. Любов моя, веднъж ме попита защо си толкова различна от братята и сестрите си – защото те са ти само наполовина бра ...
2K

В четири сутринта

В четири сутринта телата ни се пропукват и душите ни се показват за малко навън, за да вдишат от този свят. В четири сутринта - тогава най-често се случват инфарктите и инсултите. Старите ни шушулки не могат да издържат на напора на жилавите ни души.
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...
1.1K 5

Миниатюри

Миниатюри
І.
Неволи
Едно сито се оплаква на пералнята:
- Странни са това хората. Непрекъснато ме тъпчат с някакъв бял прах, а след това ме друсат, друсат, докато не излезе всичко от стомаха ми. Заприличах на скелет. ...
1.5K

Толкова близки

Нямаше нужда да ù разказвам подробно за кого става въпрос. Вече ù бях споменавала за него, в най-общи линии, разбира се. Повече от три месеца редовно аз и той редовно си общувахме по скайпа, но още след първите няколко разговора стана ясно колко общи неща има помежду ни.
- Моля те, умолявам те! – ст ...
1.4K 2

Дядо, дядо

Знам, че ти си някъде там, дядо, горе - при звездите.
Знам, че ти си една от тях и грееш най-силно от всички тях.
Знам, че в този есенен ден ти си до мен, в най-трудните моменти, ах,
как бих искал да зърна за момент, да си припомня твоето весело лице,
да докосна твоите нежни ръце и да бъда отново в ...
1.1K 1

Незавършено

Болката си проправя път през дълбоките недра на съзнанието ми и опожарява всяка мисъл и всеки спомен. Безсилието злорадства над последните измъчени надежди, дишащи на инат, с дробове, лишени от въздух. Умът отказва да приеме фактите и търси най-философското кредо и обяснение за случващото се. Сърцет ...
950 1

Тантра масаж

Пак дойде рожденият ми ден. Даже не ми се празнува. Мъжът ми дори го забрави. Карай да върви, не е важно. Виж, моята приятелка никога не пропуска. Все едни подаръци, едни изненади, понякога ме плаши. Ето този път масаж, но не какъв да е, а еротичен. Затова да не казвам на моя. Масажистът имал златни ...
6.3K 5

Разковани дъски - 13

Математическа дилема:
Ако 1+1=2, то сборът от един добър и един лош човек на какво е равен - на двама лоши, или на двама добри?
Запушете си ушите, искам да Ви кажа две изключително мръсни думи - Черно море...
... И Ева подаде на Адам да опита от ПРЕОЦЕНЕНИЯ плод...
Когато всичко виси на косъм, има л ...
2.2K 7

Фантазия

Видения
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...
1.5K

Приказка за Всичко

Щурият хлапак Слънце се препъна в търкулнато от Време камъче, стрелна го парещо и се изправи повдигнат от непоправимия бохем Ден. Провесиха платното за Залез, връчиха му по една четка, намигнаха окуражително и бодро закрачиха на запад. Приглушен и топъл, Здрач им помаха, придърпа завесата на вечерта ...
2.5K 1 42

7.50$ на час

7.50$ на час
***
Тишината не го притесняваше, напротив, напомняше Му за безкрайния мрак на космоса, където се бе родил. Вселената бе свободна от илюзорни божества и всичко бе възможно. Една единствена негова мисъл проектираше нови светове, изменяше посоката на времето, създаваше нови закони, но сега ...
1.3K

Тертер от Диводедково VIII

Докато си бъбреше с кмета, Тертер внимателно крепеше под мишница ценните книги, които по чудо бяха оцелели след мародерската разсипия на родния му дом. Но английската реч подейства твърде странно на младия учен - той изведнъж се оживи, с ловко движение постави съкровищата си между две дъски от стобо ...
1.3K 11

Катинарът-сърце

Държах в ръцете си малък катинар-сърце, завързан за верижка. Изглеждаше стар и ненужен. Ръждата отдавна бе покрила по-голямата част от него. Кой ли щеше да го носи вече такъв грозен? Той пазеше много тайни, много съкровени спомени и блянове и въпреки това сякаш времето му изтичаше като пясък през пя ...
1.5K

18+ Тишина

И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...
1.3K

Любов от пръв поглед

В близкия парк на една пейка седеше една девойка, сгушила се просто, си седеше, докато не го видя - момчето на мечтите ù, за първи път тя усети нещо, усети толкова силно привличане към него. Той беше с приятелите си смееше се, забавляваше се, а тя го наблюдаваше отстрани. Момичето бе запленено от ус ...
1.1K

Хората с маските

Колко са наивни онези чувства в мен, които така сляпо вярват, че могат да се доверят на очите на онези лъжливи хора, които живеят и общуват само с маски. Ала как бих могла да ги различа? Те са толкова истински, казват ми това, което искам да чуя и започвам да живея в техния свят... на очите ми сякаш ...
1.4K 3

Софийска сага 30

СОФИСКА САГА 30
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...
1.2K 1

Какво помни вятърът

Помните ли така наречените „спагети уестърн”, филми от шестдесетте години? С Терансе Хил, Бъд Спенсър, музика на Еньо Мориконе, много стрелба и кютеци по баровете. Или например любимият ми уестърн „Добрия, лошия и злия” с Клинт Ийстуд. Винаги съм имал чувството, че природният фон в тези филми не е и ...
1.2K 2

Пясъчното момиче

По идея на Димитър Георгиев
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...
1.5K 4

Задължете ги да носят в себе си сърца

Забранихте им да пушат... да тровят чужди дробове.
Забранихте им да пият и пияни да шофират те.
Забранихте им да стрелят... с пистолети... със патрони.
Забранихте им да се дрогират... губели разсъдък.
Забранихте им да мамят... всякакви финансови тарикатлъци. ...
1.8K 4

И дяволът свири блус

И дяволът свири блус
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, ...
2.1K 1

Ъгълът

Ъгълът мълчеше, потънал в тъмнина. Той беше специален, защото събираше в себе си всичко онова, което се свършваше със стените и пода. Ъгълът беше техният център, допирна точка и комуникация. По принцип той живееше на границата между песимизма и оптимизма – винаги беше малко затъмнен, но и винаги уст ...
1.3K

Безднадежност

Пред кръчмата…
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...
1.2K 2

Птици (2)

***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...
1.3K

Помниш ли?

Помниш ли? Помниш ли, когато за първи път се видяхме... стоях като улична лампа. Без думи, но светеща ярко в мрака. Гледаше ме странно и се усмихваше по онзи приятно-страшен начин, каращ ме да настръхна. Още не се бяхме разделили, а аз вече исках да те видя отново. Знаеш ли, има какво ли не навсякъд ...
1.2K 1

Ма шер Анет

Ма шер Анет
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...
1K 2

Неграмотният

Неграмотният
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата вр ...
1K 1