Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Търси се пожарникар

Търси се пожарникар
Нема песимис’, нема оптимис’: секи у нещо си верва! Т’ва е живота.
Я най-напред вервах, че ше съ науча да готва. Мъ к’ви съ тия фокусти, бре! Турна тестото у фурнятъ, а то съ надига, надига, та напълни тъвътъ! После падне, та го ник’во нема. И останът само съдове за миенье.
Сама ...

YannaKaloyanova

Проза » Хумористична

2.1K 17

Хари Потър и другарската среща - част I

Хари се събуди от силен трясък. Стана от Джини и отвори очите си. Остана доста изненадан – на мястото на картината на вечно мърморещия Дъмбълдор зееше дупка.
- Сигурно пак се е откъртило парче от тъпата панелка! – помисли си той.
Но в този момент видя нещо метално, нещо сивкаво до леглото си – това ...

vampira110

Проза » Хумористична

2K 1 3

Острови

Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. ...

V04160725

Проза » Други

834

Гласове от друг свят

Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.1K 1

На огъня

Тъмнина, сенки, скелети,
огън, вцепеняваща музика,
вино, главоболие, приятели,
истории, пепел, жар, жега,
птици, още тъмнина, ...

dimitrinka93

Проза » Други

983 1

Самодейци - лауреати

Беше лето хилядо деветстотин седемдесет и седмо. Демокрациата, която беше натиснала западния свят, хич и не беше сънувала, че някога ще прекрачи тези географски ширини. Пък и у нас тоя строй отдавна беше само една история - ние бяхме на по-горно стъпало. И се развивахме. Всестранно. Където и да ни б ...

Daytona

Проза » Хумористична

1.8K 2

Тайната на гигантския скелет-6

От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.3K

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 4-та част

Когато излязох на коридора, бях потресен. Големите вази, които до преди малко окрасяваха помещението, сега бяха на парчета, разпилени навсякъде. Същата съдба беше сполетяла и картините, които сега не бяха нищо повече от купчина трески и разкъсано платно. Може да бяха грозни и евтини, но някой се беш ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.6K

Димна завеса

Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...

Александър7

Проза » Разкази

1.8K 4

18+ Шведска приказка 6

Шведска приказка
Част шеста
На вечеря Джек не се появи. Моника и Гуди вечеряха в компанията на Стив и Сорина. Тази вечер Стив беше необикновено нервен за разлика от любовницата си, която цяла вечер чуруликаше с елементарния си английски и досаждаше с неумелите си плоски шеги. Явно беше в много добро ...

gudman

Проза » Еротична

1.9K 2

Алергична реакция

Не знам как и защо, но открай време попадам все на неподходящи партньори. От как се помня от всички възможности (а те никак не са били малко), по неразбираеми за мен причини избирам винаги най-нелепата. Не знам дали в мен има нещо саморазрушително на подсъзнателно ниво, или просто си е лош късмет, н ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 3

Идилия...

Глас, пронизващ тишината, прошепна:
- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.
В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единст ...

idioticD

Проза » Разкази

1.1K 1

Нощно пътуване

Стара история е тая, ама ще я помня винаги, като обица на ухото ми ще е. Бяха първите години на прехода, оня, лудият, дето си мислехме, че под вола може да има теле. Ама нейсе.
Трябваше да пътувам с влак, бедни години бяха, та си купих за пътническия през нощта, през деня щях да си свърша работата и ...

Stalev_

Проза » Хумористична

1.4K

Тя

Тя вървеше по улицата и единственото, което можеше да усети, беше потта, стичаща се по разголеното ù тяло. Беше пладне - най-горещата част на деня. Тя нямаше посока, просто вървеше и търсеше нещо. Какво беше то? Ами щеше да е хубаво, ако и тя знаеше...
Тя беше млада - само на 17. Но беше изживяла до ...

dimitrinka93

Проза » Разкази

1.2K 3

Тайната на гигантския скелет-5

- Като споменахте... това по средата е знакът "АНГХ"- символът на Бог, на началото...- каза Алекс.
- Умничка си ми ти... - Стоян я прегърна.
- Е, да видим как ще я отворим! - решиха да бутат, но усилията им бяха напразни. Гранитната врата не помръдваше.
- Не, не, не можеш да отвориш такава врата с б ...

marasheih

Проза

1.2K

Дом за светли души

Когато преди година дойдох за пръв път в този селски пансион, все още не знаех, че го наричат така. И постоянните му обитатели, и медицинският персонал. Бях разговарял с управителката, моя позната от доста години.
- Не ти трябва да постъпваш при нас на работа, обстановката е доста потискаща, все пак ...

lubara

Проза » Разкази

1.6K 11

Гонката - първа част

Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...

Ondra

Проза » Разкази

1.5K 2

Борба за чужбина

Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...

Banath

Проза » Разкази

1.1K

Физичната действителност

- Да! Това е!
- Кое?
- Това!
- Не разбирам за какво говориш.
- Не се преструвай. Знаеш, че съществувам. И знаеш моето име. ...

dimitrinka93

Проза » Други

808 1

Заедно с теб

Някой ми беше казал: ''Ще разбереш какво е любовта, когато обикнеш един човек истински. Едва тогава ще видиш как два свята, две души, две тела и две сърца се преплитат в едно цяло! И попаднеш ли в тази необяснима страстна вихрушка, при всяко излизане винаги ще боли ''. Ето ме! Сега съм в центъра на ...

lility

Проза » Други

2K

Здравей, любов!

Здравей, Любов! Толкова чиста и клиширана, стара, архаична и необуздана. С аромат на ванилия и с дъх на цветя. С мирис на вино, червено ароматно и пенливо. Но къде си, Любов? Толкова дълго те търся и толкова трудно те намирам. Намирам те в очите на един човек, но не знам там ли си, или отново си пло ...

usmiwkata

Проза » Други

1.2K

Моля те, не спирай да мълчиш

Той отби, изгаси колата и се загледа в нея. Мълчеше. А тя трепереше на седалката до него. После я сграбчи, започна да я целува като обезумял, сваляйки дрехите ѝ. Издърпа я върху себе си, за да може да я усеща с всяка част на тялото си, загледа очите ѝ отблизо, за да успее да бъде повече от всякога в ...

Irresistible

Проза » Разкази

1.1K

Развод по демонски

- Остро главоболие ми казваше да се прибера у дома. Но домът ми беше място, което вече не съществува. Осъзнавах, че ми остава още съвсем малко преди да умра, а не бях щастлив. Най-близкото, с което мога да сравня това усещане, е онова чувство, което изпитваме като деца, когато усещаме, че рождения н ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

849

Какво или кой ще ни раздели

Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...

ville_valo_brc

Проза » Други

1.3K 1

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 3-та част

На следващия ден полицията най-сетне беше приключила с аутопсията на чичовото тяло и вече можехме да го погребем, както му се полага. В деня на погребението валеше като из ведро. Предните седмици не беше падала и капка, но точно в този ден от небето се изсипа пороен дъжд. Сякаш самата природа оплакв ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.6K 1

Тайната на гигантския скелет - 4

Капитанът прекъсна разговора, който още не се беше състоял и всички хукнаха към двете момичета. Когато погледнаха в зейналата дупка, констатираха, че това не е обикновена дупка, а специален проход. Момичетата се бяха изправили на крака и се отупваха от прахта, полепнала по тях, търкаляйки се по стъл ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.2K

Очите на Елиф

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...

azura_luna

Проза » Разкази

6K 12 53

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 2-ра част

Минаха години, а аз все още продължавах да си ходя на уроци по рисуване, без никой от родителите ми да разбере. Те почти не си бяха вкъщи, все бяха навън по работа, така че много не ми се налагаше да измислям оправдания за това, че ме няма толкова често. Всичко вървеше идеално. Напредвах все повече ...

paolinamp

Проза » Повести и романи

1.1K

Лодка

Всеки път, когато бяхме в леглото, отвън изглеждахме като тасманийския дявол на Луни туунс, докато се движи.
Онова анимационно малко торнадо. А в малкото време, когато не бяхме в него, изглеждахме толкова влюбени, че хората по улицата си вадеха телефоните да ни снимат. Бях толкова обичащ, че чак ме ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

829 2

Тайната на гигантския скелет - 3

Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвит ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.2K

Спомени - 11 част - продължение

С братовчедката ми В. (отдавна покойница - 10 месеца по-голяма), играехме на двора на пясъчник или на улицата до къщата. Край нея протичаше при дъжд вада.
До стената имаше стар дънер от голямо дърво. Имаше големи оголени корени и хралупа. Ние сядахме на корените и в хралупата слагахме кукла. Подрежд ...

yogimax

Проза » Други

785

Кладенецът

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат, и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца, дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къща ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 7

Огледало

Огледало
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не ...

ljubomira

Проза » Други

1.3K 5

Краят на слепотата(8)

Доктор Хавиер и Инна
След случая в ресторанта, където Инна се напи още първата вечер от медения им месец, доктор Раес направи равносметка за изминалото време, което го свързваше със жена му. От този момент нататък пътуването се усложняваше с всеки изминал ден и той нямаше търпение да свърши това мъч ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.5K 8

Грехове

Грехове
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" ().
Малкото селце, забравено от Бога и ненужно на околния свят, запокитено навръх чукарите, кротко беше разпростряло тесните си улички в следобедна дрямка. Там Времето беше сякаш с ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Проза » Разкази

4.1K 48

За тебе, мамо!

Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...

кремик

Проза » Други

1.5K 3

Сън за есен, стара лодка и самота

Всеки миг от живота ни е свързан с всеки друг миг от живота ни. Всеки сън е част от голямото сънуване, което започва с нашето раждане. Животът след него е вълнуващо прекрасен, многоцветен и многолюден сън. Толкова хубав, че никой не иска да се събужда. Аз съм в сънищата на хората, които обичам. И те ...

Ondra

Проза » Други

1.7K 7

Нещо лично

Улиците бяха празни и сиви. Нищо, че винаги изглеждаха така, сякаш днес бяха още по-мрачни и безлични – грозната картина на новия ми живот. Всичко беше същото, освен мен и твоята липса. Колко е парадоксално как за миг всичко се променя – всички планове, мечти, надежди. Бъдещето измества частите на п ...

delusion

Проза » Други

1K 2

Опит

Наложи се да скъсам нишката, плетена с толкова много жертви и нежност, нишка, устояла емоционални урагани и силни сътресения в отношенията ни, нишка, свързваща ни в обречен на провал съюз, тласкащ ни към пропастта на отчаянието. С пълна сила се разбих в спомените си и се оказах в най–тъмните и тъжни ...

osidion

Проза

797 1

Кратка притча

Борил се, борил се храбрият юнак с ламята три дни и три нощи. Накрая я победил, отсякъл й главата и за по-сигурно й разпорил и корема. От там, с изумление видял как излязло едно чисто ново змейче. Юнакът го взел и го отгледал като свое собствено дете. Но когато пораснало и заякнало, станало опасно з ...

slan4ogled

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Търси се пожарникар

Хари Потър и другарската среща - част I

Острови

Гласове от друг свят

На огъня

Самодейци - лауреати

Тайната на гигантския скелет-6

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 4-та част

Димна завеса

18+ Шведска приказка 6

Алергична реакция

Идилия...

Нощно пътуване

Тя

Тайната на гигантския скелет-5

Дом за светли души

Гонката - първа част

Борба за чужбина

Физичната действителност

Заедно с теб

Здравей, любов!

Моля те, не спирай да мълчиш

Развод по демонски

Какво или кой ще ни раздели

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 3-та част

Тайната на гигантския скелет - 4

Очите на Елиф

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 2-ра част

Лодка

Тайната на гигантския скелет - 3

Спомени - 11 част - продължение

Кладенецът

Огледало

Краят на слепотата(8)

Грехове

За тебе, мамо!

Сън за есен, стара лодка и самота

Нещо лично

Опит

Кратка притча

Опашка