Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Време на буря (2)

2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...

moody

Проза

1K

Безпорядъци...

Има вечери като тази... Не можеш да заспиш и мислиш за спомени, които са заседнали в съзнанието ти, усмихвайки се, обаче насълзяваш очи... Спомняш си хубавите мигове с хората, които вече не са до теб, поради безброй причини... Едни заминали в чужбина, други отишли в Рая, а трети просто решили, че ня ...

idioticD

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K

Родът - част трета

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...

chergligan

Проза » Други

1.3K 2

Стъпала

Стъпала
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...

Раш

Проза » Разкази

1.6K 4

Избягалото лозе

Сън ме не хващаше. Въртях се в кревата и мислех глупости, мислех глупости и се въртях от една страна на друга, докато отведнъж скочих и навлякох анцуга. Неслучайно го бях натъпкал в раницата тръгвайки за село. Още от бабино време си знаех, че лете без дрешка не се ходи. Изведнъж реших, че трябва да ...

alkaltchev

Проза » Разкази

1.4K 5

Нощни писма до другото ми аз

03:45
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...

blackend92

Проза » Други

849

Изгнилата ябълка

Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце ...

nigyar

Проза » Разкази

1.7K 7

Един необикновен съквартирант

Гейб затвори лаптопа си и въздъхна тежко. Огледа новия си апартамент – нанесе се преди два месеца, а беше буквално доникъде с подреждането. Мебелите не бяха разпределени, кашоните стояха неразопаковани, книгите бяха пръснати по всевъзможни места - най-вече на купчини по пода, а на прозорците имаше с ...

wolf-soul

Проза » Разкази

956

Андерсен в Дрезден

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...

l1l1th

Проза » Разкази

1.1K 3

За няколко оправдания повече

Не излизам често. Някои ми казват, че е странно, други ми се смеят, а останалите просто ме чакат да си подам носа навън, за да изкопчат някоя бира на аванта. Като се замисля, първите и последните май са едни и същи. Все пак е готино на някого да му пука, дори само в определени моменти. Това е единст ...

moody

Проза » Разкази

1.1K 2

Изгубена в любовта...

Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъств ...

elenasim1

Проза

1.9K 29

Самотната пейка

Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...

simona-varbanova

Проза » Разкази

1.2K 2

Господ да ми е на помощ (Той)

Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 1

Днес е празник

- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...

nigyar

Проза » Разкази

1.3K 5

Наказание от съдбата!

Любов ли бе да го опиша, или наказание от съдбата?
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...

Къдравиа

Проза » Писма

1.6K 2

Летни нощи и дни. Take1

Навън всичко беше смълчано. Чуваха се отминаващите звуци на далечни автомобили по булеварда. По него нямаше кестени. Като цяло в неговата София липсваха дървета, дори в парка. Беше сякаш преди столетия, когато отиваше да играе с баща си в близкото училище или да играе с децата на другите двойки на п ...

Deadwing

Проза

992

I am only a man in the white sheet

I am only a man in the white sheet
Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.
Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоя ...

turnedandtwisted

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

928

Такси

-Такси!
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните ...

nigyar

Проза » Разкази

2.6K 6

Родът - част втора

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част втора
***
Михал(Марчо), син на Костадин от някакво малко селце около град Мустафа паша (днес Свиленград), е по прашните пътища на Румелия с кърджалийска дружина. Робът е разкършил плещи и потърсил простор. Но къде има простор в тази робска земя? Са ...

chergligan

Проза

1.4K 2

Желанието...

Усети кожата гладка и стегната... гърдите се повдигаха с всяко вдишване и издишване. Те също бяха стегнати въпреки... годините и издишванията между тях. Той я огледа, стоейки наблизо, несмеейки да я доближи. Струваше му се твърде далечна, твърде силна, твърде голяма, твърде страшна... въпреки желани ...

Belisima9

Проза » Писма

1.7K 4

Време на буря (1)

Власт, пари и огън
Момчето спеше дълбоко. Умря в съня си, бързо и безболезнено, Дек все пак не беше чудовище. Парите бяха добри, което напоследък си беше рядкост. Бързо и безболезнено. Така умря момчето, така умря последният наследник на трона на Ардорн. Кралят лежеше в гроба, а щяха да минат седмиц ...

moody

Проза

1K 1

Съдникът

Сама си, а навън вали...Чуваш как, подобно на мечтите ти в суровата реалност, капките небесни сълзи се разбиват в прозореца на мрачната ти стая, без да достигнат до теб. И пак си сама. Пак те боли и пак си се вкопчила с последни сили в онзи далечен и мъгляв спомен от "щастливото време", но и той ням ...

EternalSunshine

Проза » Разкази

800

Родът

Р О Д Ъ Т
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...

chergligan

Проза » Други

1.4K 3

Всичките се хилеха просташки

Всичките се хилеха просташки. Естествените хора с поведение май че се давят в басейна на съседите, но като гледам и на тях не им пука за развинтената фантазия на всичките претръпнали и уморени мозъци, загубили всичките си качества, но не и умението да чувстват дебелите си портфейли в задните си джоб ...

kefor

Проза

1.2K

Картина

Нарисувах ти картина с мисъл за двамина
Оцветих я в спомени сърдечни
Със сълзите я зацапах и уж неволно косата разпиля се върху платното
Не ми хареса цялата картина и задрасках с маникюра твоето лице
От платното нищо не остана само картина пълна с кръгове безкрайни ...

fenikss

Проза

1.3K 1

Навици

Минавам покрай кантората му…
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.2K

Лудост

Какво правиш, когато се появи онова чувство на разрушение вътре в теб? И какво правиш, когато е толкова силно, че започне да се вижда през пукнатините на сърцето ти?Какво правиш, когато душевната болка започне да намира физическо проявление? Когато не просто ти е тягостно, а те боли, наистина те бол ...

EternalSunshine

Проза

926 3

Вехтошарят

- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...

Donsky

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 1 6

Мечтата...

Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...

Belisima9

Проза » Писма

1.8K 1

Приказка за не-принца, който дори нямаше кон

Не-принцът си мислеше, че е невъзможно да съжаляваш за нещо, което не съществува и винаги се смееше на другите по този повод. Смееше се на другите, които страдаха и изливаха чувствата си върху хартия, докато един ден тяхната съдба не го застигна. Принцесата, за разлика от него, беше аристократка и н ...

moody

Проза » Разкази

1.1K 2

Време разделно

Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди го ...

Довереница

Проза » Хумористична

1.8K 19

Мразя всичко в теб

Мразя очите ти, защото не гледат мен,
мразя ръцете ти, защото не прегръщат мен,
мразя начина, по който се подстригваш,
мразя смеха ти, защото не разсмиваш мен,
мразя говора ти, защото не говориш с мен, ...

Къдравиа

Проза » Писма

1.6K

Боян

Елица гълташе последните осем аналгина, мъчейки се да не повръща още. Беше рано, твърде рано. Седемдесет и осем. Осем опаковки, от които липсваха само две хапчета. Винаги бяха две. Традиция още от юношеството. Традиция, зародена в училищната тоалетна след онази двойка по химия. Традиция... Обичаше п ...

pinkrose

Проза » Разкази

1.2K

За ББ и трусовете

Бог ББ шеташе изнервено из своите райски селения. Търсеше нещо много важно. Постепенно започваше да се изнервя, нещо недопустимо за неговия, макар и не много висок, божествен ранг. Съветът на божествата го изискваше и той трябваше да ги намери.
- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, пока ...

atavism

Проза » Хумористична

995 1

Господ да ми е на помощ (Тя)

От известно време изобщо не съм на себе си, направо съм бясна. Просто не мога да повярвам, че ми се случи подобно нещо наистина.
От толкова много кандидати за ръководител на отдела, от целия град и околностите, при наличието на толкова връзкари и при тая корупция да вземат да назначат точно него. И ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 6

Да се родиш като човек е лесно, но да живееш като такъв е много трудно!

- Нели!
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая ...

nigyar

Проза » Разкази

1.5K 7

* * *

Бъди ми опора бъди ми щит
Бъди ми вяра бъди ми вечност
Бъди ми студ бъди ми огън
Бъди ми целувки бъди ми преглъдки
Бъди ми сълзи бъди ми смях ...

fenikss

Проза

1.1K

Парчета от детството

Звън на чанове
и песен недопята...
Пак съм дете.
С къси панталони. Преправени от стар дочен панталон на тате. С презрамка през лявото рамо и копче от балтон. Нямам представа къде сме. Знам само, че скоро сме се преместили. И ние, както всички останали, живеем в барака на някакво място, което наричат ...

Taso

Проза » Разкази

2.2K 16

Изповед на една бивша комсомолка

Изповед на една бивша комсомолка
Войната беше свършила отдавна. Гладът, мизерията и смъртта бяха останали далеч в миналото. Ленинград беше почти възстановен от разрушенията. Само на „Невски проспект“ беше останал надписът-предупреждение „При артстрелба тази страна на улицата е опасна“. Млади и стари ...

gudman

Проза » Разкази

1.5K 8

Какво е любовта?

Питаш ме какво е любовта... Ами, ако ти кажа, че няма да разбереш, докато не я изпиташ? Ами ако ти кажа, че изпиташ ли я, никога няма да можеш да я обясниш? Мога да те накарам да я усетиш, но ти се страхуваш... Би прочел за нея в учебник, но не би рискувал да я изживееш. Как така ще и се оставиш?! Т ...

EternalSunshine

Проза » Други

850

Проза и разкази от съвременни български писатели

Време на буря (2)

Безпорядъци...

Родът - част трета

Стъпала

Избягалото лозе

Нощни писма до другото ми аз

Изгнилата ябълка

Един необикновен съквартирант

Андерсен в Дрезден

За няколко оправдания повече

Изгубена в любовта...

Самотната пейка

Господ да ми е на помощ (Той)

Днес е празник

Наказание от съдбата!

Летни нощи и дни. Take1

I am only a man in the white sheet

Такси

Родът - част втора

Желанието...

Време на буря (1)

Съдникът

Родът

Всичките се хилеха просташки

Картина

Навици

Лудост

Вехтошарят

Мечтата...

Приказка за не-принца, който дори нямаше кон

Време разделно

Мразя всичко в теб

Боян

За ББ и трусовете

Господ да ми е на помощ (Тя)

Да се родиш като човек е лесно, но да живееш като такъв е много трудно!

* * *

Парчета от детството

Изповед на една бивша комсомолка

Какво е любовта?

Опашка