Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Нека съдбата ме настигне

Лутам се, объркано е всичко. Лутам се в своята съдба. Обърканост... Да направя ли това, което трябва, или да изкажа това, което искам. Не, аз нямам право на нищо. Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен.
Аз съм силна. Но защо се лутам? Колебанието ми е п ...

snejana1907

Проза » Други

2010-08-20T22:34:49+03:00 1.1K 1 5

Една закъсняла любов в края на август - 6

6
Равномерното тракане на колелата винаги ми е било интересно и ме е радвало, още от дете. Онова тудуф-тудуф, тудуф-тудуф бе като някаква вълшебна метална музика. Тези повтарящи се звуци са ме приспивали не един път. Една случайна техническа мантра. Приспивна метална песен, която не беше като звуцит ...

sav11

Проза

2010-08-20T22:22:45+03:00 855 2

Когато мъжете плачат...

Казват, че мъжете не плачат. Аз пък познавам трима мъже, които плачат. Единият е Исус. Бог. Нямаше да повярвам, че Той е Бог, ако не беше заплакал съвсем искрено, по човешки, пред гроба на своя приятел Лазар. Той се разплаква за него, макар че само след броени минути ще го върне от Смъртта, ще го въ ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-08-20T21:50:22+03:00 1.3K 5

Легенда за Фаустина (Трета и последна част)

ТРЕТА ЧАСТ
Ровейки в кошчето за душевни отпадъци и в литературата, изнамирам интересни находки и съвпадения
Докато сърфирам в интернет, попадам на интересно четиво. Юлия Желязкова е поместила в блога си „Кифленски кодекс”. Неусетно четивото ме завладява. Систематизирано са изложени основните поведен ...

donspiridon

Проза » Разкази

2010-08-20T21:14:34+03:00 999 1

Разтопената стомана на плътта...

Усещам как изтръпваш в извиращите докосвания на нощта, отлепваща мислите от сънищата на долитащи вопли, прекършили празнотата на деня... Чувствам как се изпъваш като дъга от целувки, изпепеляващи до края съня на една само прегръдка... Виждам те да пускаш косите си като водопади над сухата ми кожа - ...

portishead

Проза

2010-08-20T20:19:05+03:00 1.1K 3

Раклата

РАКЛАТА
Обута съм със селски терлици. Накатаният вълнен плат е стегнал краката ми. Тегелирани, обточени по краищата с кадифе. Пристъпвам. Толкова е тихо, че изщракването на старата желязна брава ми затаява дъха. Тънката източена дръжка неестествено студенее в ръката ми. Плахо заничам, изтиквам още п ...

StefkaGaleva

Проза

2010-08-20T20:13:27+03:00 875 3

Помни ме. Обичам те.

Денят започна… хубаво, така се определят дните, когато се събуждаш на любимо място, пиеш кафе с приятели и се рееш в пространството, било реално, било виртуално… ”Рееш” - аз не употребявам тази дума, но явно се заразявам от някакъв сложен вирус.
Варна е толкова… хубава, гледам я като нещо, което ник ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2010-08-19T20:46:34+03:00 2.3K 5

Спомен за чаша кафе

Какво сме ние - това, което мислим за себе си, че сме или това, което другите мислят за нас?! Дали истината не е някъде по средата?! Не се ли заглеждаме по-често в чуждата паница и пропускаме да видим нашата. Книгите, филмите също са база за сравнение. При всички случаи общуването помага да налучкам ...

svetlanal

Проза » Разкази

2010-08-19T20:33:42+03:00 2.6K 18

И утре...

Цигарен дим изпълва малката стая,
пепелникът неусетно е отново пълен, а пред мен...
... пред мен очите ми виждат само празни цигарени кутии...
И аз съм празна сякаш...
Събуждам се сама вече трети месец, а не това ме плаши... ...

hellwoman

Проза

2010-08-19T20:28:05+03:00 1K 3

Между звездите

МЕЖДУ ЗВЗДИТЕ
Омайна юнска нощ. Луната прави красивия си слалом между облаци със сребърен обков. Една загадъчна и недостижима луна, от която всички влюбени вземат огънче за мечтите си. Той и тя, притиснати един до друг, се изкачват по височината над града. Покой и тишина край тях. Последната лампа, ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-19T20:05:49+03:00 749 1

далтонизъм///дислексия

далтонизъм синьо към зелено първото което е в ума ти рано сутрин как да не си отваряш устата защото оттам ще изпадат всичките змии гущери и жаби които си навъдил през нощта в корема си уютно са заспали една върху друга змиите на кълбенце гущерите с цвят на мащерка и кантарион а жабите със лепкавите ...

cheshire_cat

Проза

2010-08-19T20:01:54+03:00 1.5K 2

Махмурлукът на Тома

Аз тая нощ май… много пих.
И много до късно стоях. Така, де – до рано. Сутринта. За какво е цялата работа – тъпа музика, евтин алкохол, грозно пияни хора, които не познавам... такива ли са студентските купони наистина? Такава ли беше тая нощ? Нищо не помня.
Като ще си прекарвам безпаметно, предпочит ...

Vyrtina

Проза

2010-08-18T21:50:02+03:00 1.2K 1

Изгубен

- Какво значи татуса ти?
- Хармония – Щастие. Това, което търся цял живот.
“Та ти си толкова млад, не си ли щастлив?” - помислих си. “Не, изгубих себе си.” - сякаш чух отговора в главата си.
Той беше от онези късметлии, които всички харесват. Беше забавен, привлекателен, умен, макар че се преструваш ...

albaJ

Проза » Разкази

2010-08-18T21:24:17+03:00 1.2K 3

Една щура глава

ЕДНА ЩУРА ГЛАВА
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го нос ...

кремик

Проза » Литературни очерци

2010-08-18T18:52:47+03:00 1.6K

Последен ден

Двамата мъже се изкачваха към върха на крана. За единия това беше последният работен ден преди пенсия. За другия - първи ден на тази работа. Старият мъж мълчеше. Младият говореше. За пари. "Аз за 800 лева няма да им се катеря по тия стълби всеки ден и да ме вее тоя, дето клати дърветата! На други об ...

duffmckagan

Проза » Разкази

2010-08-18T18:41:08+03:00 844

Моята най-добра приятелка...

Моята най-добра приятелка...
... Тя винаги е с мен, когато имам нужда от нея и ми помага да преодолея най-трудните моменти. С мен е навсякъде, където и когато и да имам нужда от нея. Опитът ме научи, че на нея мога да разчитам повече, отколкото на другите си приятели. Знам, че и за в бъдеще ще мога ...

ivandavidov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-17T21:40:01+03:00 25.5K 5

Една закъсняла любов в края на август - 5

5.
Обясних му с възможно най-малко изречения защо съм решил така.
Кирето ме изслуша внимателно и съсредоточено все едно гледа и слуша нашумял порно филм. Накрая каза, че много съм се лъжел и съм бил с някакви предразсъдъци и мании. После започна да ми описва вилата. Така я хвалеше, сякаш бе нещо по- ...

sav11

Проза

2010-08-17T21:37:51+03:00 846

На конче

НА КОНЧЕ
Те се изкачваха бавно по стръмната пътека към върха. Колкото по-нагоре излизаха, толкова гледката ставаше по-красива. Косите лъчи на залязващото слънце се провираха през гъстите корони на дърветата и хвърляха златни петна по окосената ливада. Миришеше на сено. Над тях тъмнееше масивът на бо ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-17T19:29:58+03:00 869 1

Един ден на Чико Чикович

ЕДИН ДЕН НА ЧИКО ЧИКОВИЧ
/ НАЙ-НОВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕДНА БИВША МАЙМУНА/
Часът е точно 6. Тръбата свири за ставане. Всички скачат, скачам и аз. Голи до кръста, се спускаме по улея и на бегом излизаме на плаца. Започва дежурната физзарядка. Макар и най-хилав, аз съм най-гъвкав, най-бърз и най-жилав о ...

gudman

Проза » Разкази

2010-08-17T19:25:31+03:00 968

Чико Чиков вчера

ЧИКО ЧИКОВ ВЧЕРА
(Или новите приключения на маймуната Чико)
Боже, каква зима. Сняг до коленете. Улиците хлъзгави като пързалки. Край тротоарите преспи черен сняг. Хората се пързалят като Соня Хени, но за разлика от нея падат и си трошат крака, ръце, глави и хоп в Пирогов. Доктори няма, сестрите са м ...

gudman

Проза » Разкази

2010-08-16T10:23:20+03:00 1K 6

Късно...

- Чувстваш ли, усещаш ли я?
- Кое?!
- Самотата, как се пропива в костите ти и започва да разлага и последното човешко останало в теб?
- Това ли е болката, която ме дели от съня ми?! Това ли е целодневната агония?! Тя ли е?
- Да... ...

ANT

Проза » Разкази

2010-08-16T09:50:38+03:00 820 2

Яйцето

- Миришеш ми на село.
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха? ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

2010-08-16T09:31:30+03:00 953 6

Грешката

Заприготвя се Стоян Памука за нощна пусия. Трима баш ловджии - той, Дончо и Иван Фурлина, се бяха наговорили да идат на лов за диви прасета. Стоян смаза пушката си, зареди патроните с бренекета и даде заръка на невестата торба с ядене да му напълни. Сетне отиде да нахрани кучето си - Джони Хитрото, ...

Eia

Проза » Разкази

2010-08-16T07:41:23+03:00 1.8K 12

Уморена истина

... и май наистина е така... правилно и грешно, сълзи и усмивки, любов и омраза... любов и омраза... всичко се преплита, всички цветове на живота променят своите места, лошите стават добри, добрите - лоши, след това дори и въпросите с най - лесен отговор стават трудни за отговаряне... докато ние губ ...

Sunshinne

Проза

2010-08-16T00:39:22+03:00 1.4K 1

Целувка през стъкло...

Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...

Довереница

Проза » Разкази

2010-08-15T23:42:34+03:00 1.6K 20

Потъване

Когато менструалното й тяло отвори вратата на мрака и издуха в лицето ми дима от цигарата на спомените, Пълнолунието вече беше отгризната ябълка, захвърлена в кошчето на Вселената. Всяка нейна пора по тялото менструираше от докосването на сянката ми по нейната кожа, като фотографираше учестеното диш ...

portishead

Проза » Еротична

2010-08-15T23:11:55+03:00 2.3K

Продължение от книгата

От сцената слезе Анастасия Мискинката и тръгна по алеята. Приближи се до Марко магарето, разбира се, и допря ръката си до муцуната му. Той изплези език и я близна няколко пъти. Чу се гласът на Иван Мюзефирина. Беше мъж като мъж, а пък инак голям клюкарин.
- Виж я ти, наш'та! К'во ù са приискало! Не ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-08-15T22:34:44+03:00 1.8K

Прекрасен ден за Края на Света

ПРЕКРАСЕН ДЕН ЗА КРАЯ НА СВЕТА
Беше ранен следобед и слънцето грееше в зенита си. Лъчите му се процеждаха между листата на кестените, засадени от двете страни на алеята. Птиците се обаждаха по-рядко, като че уморени от екстаза на сутрешния хор.
Поливачните машини разпръсваха прохладните си струи вър ...

remer

Проза » Разкази

2010-08-15T22:27:45+03:00 1.3K 1

Нищо не знаех (част 5)

Те стояха мълчаливо в колата, а тишината звънтеше от обещания. CD-то в колата нежно отвличаше вниманието „Не се познаваме, кажи ми „здрасти”, очите ти говореха за бъдещите страсти...”, но всъщност никой не се заслушваше достатъчно. Селена продължаваше наум да си повтаря „Дано не спомене снощи”, но п ...

posh`

Проза » Повести и романи

2010-08-15T22:06:33+03:00 827 3

Джони Хитрото

(Из "Хуморески - родни фрески" -
един от т. н. ловни разкази, включен в тази поредица,
друг е вече публикуваният тук разказ "Мискинлии".)
В цялата околия се бе прочул Стоян Памука с ловджийското си куче. Джони Хитрото му викаше, защото животното беше повече от умно - стрелкаше плячката с проницателн ...

Eia

Проза » Разкази

2010-08-15T21:37:33+03:00 1.1K 8

Звездни мечти

Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлех ...

petq-marinova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-15T21:12:52+03:00 1.2K 1

Пътешествие

На светещия прозорец на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:
- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?
- Но аз получих усещането, онова усещане.
- Хайде сега, спокойно идете до вратата. Оттам ще влезете.
Посетителят беше наметна ...

BojidarZim

Проза » Разкази

2010-08-14T14:34:01+03:00 1.3K 5

.

Няма как далтонистът да оцени красотата на пъстроцветната дъга...

Tanya---

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-14T12:36:25+03:00 934

Passionate Dance

Passionate Dance
Танцувам. Танцувам сякаш утрешният ден няма да дойде. В приглушената светлина на клуба мога да съм която поискам. Избирам да съм себе си. Не силната, независима жена, която ненавижда мъжете. Нея съм през деня. Сега е нощ, а тук никой не ме познава. Позволявам си да съм женствена, ст ...

foxy_fox91

Проза » Еротична

2010-08-14T11:42:15+03:00 2.1K 4

За любовта

ЗА ЛЮБОВТА
Автобусът се бавеше. Старият Крум е седнал на пейката на спирката и слуша разговора на неколцина чакащи младежи. Спореха за любовта.
- Обичала ме - разправяше един от тях на другарите си. - Много знае тя, какво нещо е любовта.
- А ти знаеш ли?
- Знам. Тя е нещо което те кара да си готов н ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-14T11:39:39+03:00 1.1K 4

Депутатът Чико Чиков в стара София

Депутатът Чиков в стара София
Чико се събуди. Протегна се няколко пъти, обърна се на другата страна и пак заспа. Когато се събуди отново, слънцето вече беше високо над тополите.
Чико стана чевръсто, отвори широко прозореца и се загледа в люляците, които бяха разцъфтели край Перловската река.
Оттатък ...

gudman

Проза » Разкази

2010-08-14T11:28:21+03:00 1.1K 3

Гробницата на умрелите животни

лирико сатирична творба елементи на ужаси
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-08-13T23:51:00+03:00 1.5K 1 3

Раздяла

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...

floyd

Проза » Разкази

2010-08-13T23:12:15+03:00 1.4K 7

Той и другите двама

НА БАБА ВЕРА
Беше престанал да забелязва хората около себе си. В тялото му живееха двама души – ЕДИНИЯТ никога не излизаше на показ. ДРУГИЯТ имаше за задача за поставя прегради в общуването с околните – ако се наложеше, това ставаше машинално, учтиво, понякога и твърдо – според случая... Той бе външ ...

finaltouch

Проза

2010-08-13T22:47:58+03:00 796 3

Чико Чиков Софиянец

Чико Чиков Софиянец
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евт ...

gudman

Проза » Разкази

2010-08-13T12:55:58+03:00 1.2K 5