30777 резултата
  • Дупка в човека

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    - Не ви разбирам, странна госпожо? Вие ми предлагате толкова пари в замяна на всички мои бъдещи болки, страдания и нещастия, така ли?
    - Да, така е. Радвам се, че възможно най-точно сте разбрали думите ми.
    - Но коя сте вие, госпожо?
    - Може да ме наричате Сивата Отвъдна.
    - Що за име е това? ...
      794 
  • Когато пътят свърши

    darata (Дарина динева) darata
    Проза
    ...Слънцето нахлува от твоя мъничък прозорец и иска да те събуди, да ти каже, че идва нов ден, нова светлина... и сякаш ти казва да станеш, че те чакат нови неща, които само чакат да ги откриеш... ами, ако не искаш? Ако не искаш да виждаш никого... не искаш да срещаш новия ден... ако не искаш живота ...   785 
  • ПРЕДСКАЗАНИЕТО (посвещавам на Ст.Кръстев - cefules)

    atanas_dvk (Атанас Коев) atanas_dvk
    Проза
      633 
  • На всички в "ОТКРОВЕНИЯ"-3

    Румена (Румена Румена) Румена
    Проза
    * * *
    Зачезна към морето неочаквано. За няколко дена. Едни приятелчета минаха да го вземат неочаквано. Бяха тръгнали към Каварна. Поредният концерт. Не можеше да пропусне подобно изживяване. Завърна се посреднощ. Навън – тъмно. Апартаментът – празен. Да се съдереш от тишина. В стаята му – ред и чист ...
      639 
  • На всички в "ОТКРОВЕНИЯ"-2

    Румена (Румена Румена) Румена
    Проза
    ... Справи се някак. Забележително. Дори в края ускори темпото. Разтвори прозореца на АЙСКЮто. Я, виж ти - АЙЯ се беше появила! Цветенцето срещу името й беше позеленяло. И не се обаждаше. Сигурно е в сайта. АЙЯ беше причината да се регистрира и той. И въобще да попадне на него. Да започне да чете. Д ...   596 
  • На всички в "ОТКРОВЕНИЯ"-1

    Румена (Румена Румена) Румена
    Проза
    СЪДЪРЖАТЕЛНО
    на Наско от Казанлък и на всички в "Откровения"!
    -Ти, буден, по това време!
    Зяпнал прозорец. Рано. Съвсем сутрин.
    -Хей, няма ли да намалиш това!...- долетя от другата стая. - Още в седем ли… ...
      784 
  • Самота

    eX_girl (Метафора) eX_girl
    Проза
    Анна се разхождаше по пустите улици. Студът беше прогонил от тях смеха и детската врява. Сега само откъсналите се есенни листа я съпровождаха по пътя й към Нищото. То бавно я поглщаше и я превръщаше в една от многото обезличени тъжни души. Самотата я притискаше и не й позволваше да диша свободно. Ти ...   848 
  • Усмивка

    eX_girl (Метафора) eX_girl
    Проза
    Една усмивка се отрони и потъна в тъмнината. Една самотна сълза се отрони и се удави в стиснатите до болка устни. Бека се погледна в огледалото - една отчаяна малка фигура, наранена до дъното на душата. Какво ли значение има? Вече не вярваше в нищо. Мракът я беше обгърнал отвсякъде и всичките й усми ...   796 
  • Моята история

    ^*^LoNeLiNeSS^*^ (Дани) ^*^LoNeLiNeSS^*^
    Проза
    Това е моята история. Миналата година за първи път в живота си се влюбих. И макар, че съм почти на 18, сякаш цял живот съм чакала тази любов. Бях толкова предпазлива, че споделих само с най-близките си приятелки и братята си. На родителите си нищо не казах, защото знаех, че няма да одобрят тази любо ...   757 
  • .....................

    preziosi (Пр) preziosi
    Проза
    - ‘Неска е денят на Франция, утре е денят на Сенегал... заповядайте, изберете си... не ми трябват пари на мене... че аз си имам пари...
    - Жоре, кажи ми нещо, my friend.
    - Аз съм си окачил кабела тука – всичко хващам... чай да видим ще хване ли радио Гонг тая жаба... а, ма, тя може и радио Европа да ...
      568 
  • ...........

    preziosi (Пр) preziosi
    Проза
    Sulle strade del mio vivere non e stato sempre facile , ma dal dolore si impara un po’ di piu ….Тя стоеше в тази стая и слушаше тази отровна песен (по улицие на моя живот не е било винаги лесно, но от болката се научава повече), която я извисяваше в самотата й и бавно, но сигурно я връщаше назад, къ ...   484 
  • Към морето

    Chimbawamba (Мануела) Chimbawamba
    Проза
    И погледнах kъм небето, но то не ме погледна. И му говорех, но то мълчеше. Само старецът до мен говореше. Говореше с очите си. Учеше ме на това, на което искаше да ме научи и морето, но не успя, защото се боях от водата. Старецът беше събрал в себе си цялата доброта на света, а сега умираше. Седяхме ...   627 
  • Той

    чезал (Едуард  Кехецикян) чезал
    Проза
    Намери се търпелив, спокойно изчака, без дразнение и подскоци, Големият Взрив да се случи. После, с тиха увереност, го съпътства, за да го види докъде ще стигне. Вселената се появи с разбирането, че това си струва.
    После се появиха едни, които усукваха шии и въртяха глави, за да видят колкото се мож ...
      871 
  • Самота

    hidden_lady (Селфи ) hidden_lady
    Проза
    В този студен, изпълнен с пустота град, птичката, която беше пристигнала от далече, не намери своя свят. През
    зимата беше на студено, нямаше кой да я приюти под нежното и топло крило, за да се стопли.
    Последен повик за спасение и тежка сълза се стече по мъничкото и измръзнало личице.
    Нямаше кой да й ...
      725 
  • Дългът към рода и дългът към сърцето

    `{Miminkaa}` (Мария Владимирова) `{Miminkaa}`
    Проза
    Дългът към рода и дългът към сърцето
    Една вечер, когато бях много малка си спомням, че ми разказаха една приказка. Кой - не помня. Сега и аз ще се опитам да ви я разкажа, доколкото си я спомням. Започваше така...
    Един човек, весел и безгрижен, вървял по прашен, но все пак приятен път. Имало равни ме ...
      4343 
  • angels

    Zimed (Зимед) Zimed
    Проза
    Когато излязох в коридора времето липсваше. Вагонът стоеше в някакво пространство, което аз чуствах наоколо. Нещо като вакуум, защото липсваха и светлините през прозорците. Наместо тях имаше безкрайна черна дупка, която изглеждаше толкова плътна, че имах чувството, че се разтича по целия вагон. Ламп ...   633 
  • Търсене

    Slaveya (Славка) Slaveya
    Проза
    Търсейки значението на думата, Катерина седна на бюрото до прозореца и разсеяно погледна навън.
    Слънцето вече бе огряло детската площадка пред жилищната кооперация, в която живееше, а птичките се приготвяха за изнасянето на поредният безплатен концерт.
    Връщайки мисълта си към миналото и шансовете, к ...
      694 
  • Измамният Продавач

    hidden_lady (Селфи ) hidden_lady
    Проза
    Продавачи има много и продават те какво ли не, но едва ли някога сте чували за моя странен продавач. Той не беше като другите, не продаваше обикновени неща, като дрехи или скъпи бижута, той продаваше само онова, което никой не може да си позволи и да купи с пари, той продаваше мечти! Когато ме попит ...   642 
  • Моите грешки ще са си за моя сметка

    _Elly_ (Елена Йорданова) _Elly_
    Проза
    Беше ми хубаво с теб, затова ми липсваш. Даваше ми онова, от което бях лишена, и въпреки че не знаех какво точно е то, с теб бях адски щастлива. Каза ми страшно красиви думи, а аз се смях. Играх си с чувствата ти от първия до последния миг и не можеш да си представиш колко съжалявам сега.
    Бях егоист ...
      1107 
  • Мостът

    Този_Онзев (Иван Иванов) Този_Онзев
    Проза
    Беше съвсем обикновен ден. Тя стоеше на терасата и гледаше към потока от коли надолу. Какво ли си мислеше? Да скочи? Да разпери ръце и да полети надолу, разбивайки се с трясък върху предното стъкло на някое такси?
    Не, разбира се... Тя обичаше живота. Искаше да опита от всичко, да изживее всеки един ...
      563 
  • "Последният човек"

    Този_Онзев (Иван Иванов) Този_Онзев
    Проза
    На една много специална кифла
    Съмва се. Сенките се отдръпват, предметите изведнъж стават разноцветни,
    а небето - лазурно-синьо ... изгрява смъртта. След няколко часа изгряващото Слънце
    ще засияе с бяла светлина, ще се разрасне многократно и като нажежен живак ще изпълни
    небесните простори, ще изсуши ...
      662 
  • Снежното момиче

    virginblack (Гергана Дечева) virginblack
    Проза
    Снежното момиче

    Тя се роди в снежна и студена нощ. Топла и крехка с големи черни очи. Беше щастливо дете. Когато порасна косите и стигаха до кръста и обичах да ги галя и да ги реша и да гледам как цялото и лъчезарно личице ...
      1677 
  • Душата не си тръгва сама

    Chimbawamba (Мануела) Chimbawamba
    Проза
    Вечно все тя ме преследва, не ми дава покой, вижда ме, чува ме, мрази ме, обича ме. ТЯ! Повелителката на световете. Тя държи света в ръцете си, тя му се присмива, а ние не я виждаме, не знаем, че същестува, храним я със сълзите си и нещастието си, а ТЯ става все по- голяма, със все по- големи и остр ...   690 
  • Когато Ти Си Отиде

    doom_bad_Angel (Цветиту) doom_bad_Angel
    Проза
    Беше една от онези нощи, в която всеки очаква да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти. С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето - по-тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...   902 
  • Нагоре...

    cherry_blossom (Ели) cherry_blossom
    Проза
    Едно самотно момиче вървеше из гората. Всичко наоколо беше тихо и спокойно. Сребристите лъчи на луната, подаващи се сред гъстите клони, придаваха усещане за нещо приказно, вълшебно, нереално... Единствения шум, който се чуваше, бяха тихите стъпки на момичето, което бавно, но упорито продължаваше нап ...   611 
  • Биография на Самотната Душа

    cherry_blossom (Ели) cherry_blossom
    Проза
    Дата на раждане: неизвестна. Никой не се интересува от тази дата и логично - тя отдавна е забравена.Дори самата Душа отдавна не я приема като празник, а само като годишнина от началото на своите мъки, наричани от другите "живот".
    Местожителство: слабичкото телце се помещава в сърцето на човек, чиито ...
      553 
  • Мъдрост

    Slaveya (Славка) Slaveya
    Проза
    Денят, в който осъзнах, че животът ми нямаше смисъл и всичко бе свършило, не бе със същото значение.
    Когато бях на четирнадесет години, родителите ми ходиха на екскурзия и странно защо бяха решили да ми подарят фотоапарат.
    В този момент и Господ ми бе свидетел, по-голямо разочарование не бях преживя ...
      682 
  • Игра на любов - глава 1

    dechkoto (Веселина) dechkoto
    Проза
    -Ето че отново се случи! Той отново си въобразява! – с тези думи приятелката ми Шанди като че ли влетя с гръм и трясък в „Фюжън” /любимото ни кафене в града което по традиция посещавахме всяка сряда/. Шанди е моята най-добра приятелка и човека, с който през последните 4 години се сближих най-много.
    ...
      1002 
  • Мислех,че няма да срещна любовта...

    cherry_blossom (Ели) cherry_blossom
    Проза
    Поредната скучна сутрин.
    Излизам от вкъщи, чудейки се дали този ден ще се отличава по нещо от предишния или този преди него... всичките са еднакви -тъжни, скучни, САМОТНИ.
    "Но какво пък толкова? - си казвам наум, - толкова дни съм преживяла, ще изкарам и днес."
    Въздъхвам тежко и решавам да не мисля ...
      2908 
  • Коледна разходка

    mimme (Мария Петрова) mimme
    Проза
    Снегът се сипеше по пътеката. Скоро по нея трагнаха и коледари. Те бяха наметнали на раменете си дълги ямурлуци, а на главите си бяха сложили калпаци, умело овързани с пуканки. Пееха попътна коледарска песен, с която прекрачваха прага на всеки дом. Всеки от юнаците бе навързал на гегата си китка чем ...   981 
  • Приказка за училището

    mistress_of_pain (Виктория Вичева) mistress_of_pain
    Проза
    Днес е 22 август. Снощи моите приятели ми се обадиха по телефона и ме поканиха да отидем заедно да играем на следващия ден.
    Сега е 11 часа. Аз съм седнала на стълбите пред училище. Тук се бяхме уговорили да се срещнем. Няма никой. Явно съм дошла първа. Поглеждам наляво после надясно. Още никой не се ...
      1802 
  • За първи път щастлива

    _death_girl_ (Изабел) _death_girl_
    Проза
    За първи път щастлива
    Вярваш ли ,че съществува истинска любов?!... Истинската любов не е да намериш човек, с който да живееш, а човек, без който не можеш да живееш...
    Имало едно момиче, но то познавало само болката, тъгата, ...
      772 
  • Прозрения по пътя

    raddy_ (Радина) raddy_
    Проза
    Стоях на тротоара, очаквайки светофара да превключи и да пресека улицата. Бях много отнесена и с вид, че мисля за нещо много важно, но всъщност се стремях да не чувам мислите си. И тогава се случи, видях зелената светлина, но не помръднах. В онзи момент осъзнах своята самота и усетих силата, с която ...   633 
  • ЦЕЛУВКАТА

    dilmi (Дима) dilmi
    Проза
    Времето беше спряло.
    Те стояха под дъжда и се целуваха...
    Зад тях, на пейката, децата от отсрещния блок мълчаливо се спогледаха, пошушнаха си нещо и се засмяха...
    Един старец разхождаше по алеята палавата си болонка!
    Земята тръпнеше в очакване на милувката на дъжда и жадно поглъщаше водните капки. М ...
      1003 
  • Новите ми домашни любимци

    mistress_of_pain (Виктория Вичева) mistress_of_pain
    Проза
    Знаете ли какво беше фантастично за мен? – Моите родители от нерви се превърнаха в домашни любимци! Тази история започва така.
    Един ден, когато се прибрах вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба ...
      568 
  • Черните рози

    Lady_Temptation (Мартина Вичева) Lady_Temptation
    Проза
    Беше около два след полунощ, когато на вратата се позвъни. Марая стана от леглото почти бодра – беше вече свикнала всяка нощ да я събуждат по този начин. Отвори вратата и инстинктивно погледна надолу. На изтривалката отново я чакаше поредната черна роза, на която беше завързана бележка, написана със ...   894 
  • Тя...

    Seether_Fan_f (Искренна Панайотова) Seether_Fan_f
    Проза
    Тя
    вървеше в мрачната утрин по мокрите от валящия сняг улици, сгушена в палтото си, потънала в размисли и мечти. Дългото палто, черната шапка и шал имаха за цел не само да я предпазят от обграждащия я студ, но и да я скрият ... да я скрият от останалия свят и цялата мръсотия, с която той заплашваше ...
      935 
  • Една бяла душа

    Chimbawamba (Мануела) Chimbawamba
    Проза
    Отворих очи. Беше тъмно. Единствените неща, които виждах бяха петна. Бели петна около мен... Навсякъде... Бяха безброй... Бяха зловещи... Бяха зайци! Бели зайци с червени очи. Станах, огледах се! Нямаше нищо! Но тези зайци... Гледаха ме... Не спираха! Знаех, че искаха да ме убият, искаха ме при себе ...   714 
  • Чернеят чадърите, червенеят чаршафите...

    atanas_dvk (Атанас Коев) atanas_dvk
    Проза
    Чавдар ми се чини да бе честен човек. Често, като че ли чавка му бе изпила акъла, но инак, Чочо си беше читав и чевръст. Като малко чадо, челно се бе чалнал в чекръка на чинка си, беше му изхвръкнала чивията и дълго време червени чакри му се чинеше, че вижда.
    С времето обаче Чочо се оправи, спря да ...
      934 
  • Моите пет минутки свобода

    Siforest (Неизвестна) Siforest
    Проза
    Небето е сиво, покрито с облаци. Ни един слънчев лъч не може да премине през тази плътна покривка, сякаш скриваща и надеждите на хората заедно със слънчевата светлина. А моята коса е заплетена както винаги по това време – рано сутринта, едва станала и облякла първия пуловер, изпречил се пред очите м ...   739 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.