39 861 резултата
из "Кухненските хроники"
- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тав ...
- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тав ...
593
Момиченцето имаше кученце. Винаги бяха заедно. И сега подтичваше след него. В такъв хубав ден в гората е като в приказка. Полянките са слънчеви, а цветята са прекрасни. Като че ли подканят да ги откъснеш и направиш букет за скъп човек.
Момиченцето береше цветя, когато от храстчето изскочи зайче. Спр ...
Момиченцето береше цветя, когато от храстчето изскочи зайче. Спр ...
1190
СЛЕД БИТКАТА II
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джеймс Камерън „Аватар”)
Действащи лица:
Аватарът на Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън, образът е създаден компютърно), по-нататък „Джейк”
Найтири, девойка от народа „на’ви” (в ролята Зое Салдана, образът е създаден компютърно) ...
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джеймс Камерън „Аватар”)
Действащи лица:
Аватарът на Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън, образът е създаден компютърно), по-нататък „Джейк”
Найтири, девойка от народа „на’ви” (в ролята Зое Салдана, образът е създаден компютърно) ...
649
- Мисля, че е празно!
- Кое?
- Не знам. Но чувствам, че е кухо като мидена черупка. По-странното е, че от това някак си боли...
- Защо?
- Идея нямам. Липсата му сякаш ме разкъсва. Все едно съм наполовина човек. ...
- Кое?
- Не знам. Но чувствам, че е кухо като мидена черупка. По-странното е, че от това някак си боли...
- Защо?
- Идея нямам. Липсата му сякаш ме разкъсва. Все едно съм наполовина човек. ...
667
Стоях и се гледах в огледалото. Руса коса, сини очи, перфектен тен, дълги крака, стегнато тяло, с една дума - красавица. Но това не бях аз в огледалото. Беше някакво друго момиче. Не знам защо преди не съм го виждала, не знам защо не съм прогледнала толкова време, не знам защо виждах само това, коет ...
804
1
25.04.2008
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...
933
6
Аз бях по-стар, ти беше по-млада.
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...
955
2
- Простак! Джебчия с джебчия!
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...
742
1
Любов. По дефиниция тази дума означава „Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов. Склонност ...
1151
4
Една красива илюзия
„За всичко, което се случва, си има причина”
Г. Маркес
Беше топъл летен ден. Слънцето грееше силно, обливаше с топлина всичко наоколо. Едно малко момиченце с дълги плитки и весело личице играеше на верандата. За миг спря и се замисли дали това, което бяха прочели снощи с мама пре ...
„За всичко, което се случва, си има причина”
Г. Маркес
Беше топъл летен ден. Слънцето грееше силно, обливаше с топлина всичко наоколо. Едно малко момиченце с дълги плитки и весело личице играеше на верандата. За миг спря и се замисли дали това, което бяха прочели снощи с мама пре ...
1411
4
Старият господин обичаше този инструмент. Свиреше от дете на него. Виолончелото - тази голяма цигулка - беше живота му. Конкурси, концерти, отличия, грамоти, всичко беше тук в тази стая - по стените, пианото, столът в средата и скринът с голямото чекмедже...
И сега беше тук - в музикалната стая. Сви ...
И сега беше тук - в музикалната стая. Сви ...
647
Как да ти кажа, че те обичам, когато преди време уби усещането ми за любов и ме постави в илюзорен свят?
616
Колко му е - четири копчета разстояние: „Меню”, „Контакти”, „Имена” и зелената слушалка. Не би отнело повече от три секунди. Следва свободно... тъннн... тъннн... тъннн. Колко му е - няма да е някакъв невероятен подвиг, нещо, което никой не е правил преди. Самата ти си го правила хиляди пъти. Е добре ...
797
Глава 2
8 юни, петък вечер, деня на заминаването
- Здравейте, извинете за закъснението – поздрави ЕмДжей. Макар че не живееха много далеч една от друга с приятелката ù Роуз, винаги успяваше незнайно как да закъснее. За нито една среща не идваше на време през целия ù живот. Затова и сега закъсня.
- Щ ...
8 юни, петък вечер, деня на заминаването
- Здравейте, извинете за закъснението – поздрави ЕмДжей. Макар че не живееха много далеч една от друга с приятелката ù Роуз, винаги успяваше незнайно как да закъснее. За нито една среща не идваше на време през целия ù живот. Затова и сега закъсня.
- Щ ...
479
… Реши да опита, на всяка цена...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...
1131
6
Това е разказът, който пратих за коледния творчески конкурс на потър-мания с тема: "Коледният дух в света на Хари Потър"
И не спечелих нищо...
- Сивиръс – каза гласът в мрака.
Снейп отвори очи. Над себе си видя усмихнатото лице на Дъмбълдор.
- Дъмбълдор? Какво става, мислех, че сте мъртъв? ...
И не спечелих нищо...
- Сивиръс – каза гласът в мрака.
Снейп отвори очи. Над себе си видя усмихнатото лице на Дъмбълдор.
- Дъмбълдор? Какво става, мислех, че сте мъртъв? ...
1633
5
Докато се къпя и водата от душа умива кожата и косата ми от мръсотията, в мен се раждат най-разнообразни идеи.
Стихове...
Сентенции...
Изречения...
Образи... Цели видеоклипове, понякога! ...
Стихове...
Сентенции...
Изречения...
Образи... Цели видеоклипове, понякога! ...
913
ВЪРВИ СИ
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
837
4
Момчетата често ходеха в полето. Поставяха капани за птички. Ловяха ги и ги носеха на един човек. Той им даваше паричка за всяка птичка.
Малкият Митко все молеше батко си да го вземе с тях, но все не го искаха големите момчета. Омръзнало им беше от молбите му и един ден го поведоха със себе си.
Колк ...
Малкият Митко все молеше батко си да го вземе с тях, но все не го искаха големите момчета. Омръзнало им беше от молбите му и един ден го поведоха със себе си.
Колк ...
1029
1
- Ало, Кате?! Здравей! Как си, чакай да ти разправям за моя... Не, не за любовника. Трай ма, да не си посмяла... само на теб съм казала. А, май и на Сийчето. Що, тя клюкарка ли е, верно? Сериозно ли ми говориш? А после се чуди защо си няма гадже, ами тя от клюки кога да си намери, ми кажи. Та ти раз ...
1370
24
Зимата беше люта и студена както никога. Не помнеше да е имало по-страшна и сурова като тази. Събуди се и отвори очите си едва. Толкова му се искаше да поспи още мъничко, но нямаше как. Беше студено дори под завивките. Нямаше особено желание да разбере колко повече е извън тях. И въпреки това се нал ...
738
Дръпни се, дай път на сълзите. Излей ги, сякаш разсипващ вино в чаши, животът понякога е жесток. Падаме, когато опитваме да полетим, но дали ще ни спре това към пътя на мечтите?
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...
706
- В нашето село някога живял един момък. Казвал се Добри. Имал сестрица - Чана. Настанали тежки времена за страната ни. Нахлули в нея поробители. Убивали хора. Опожарявали селата. Добри не търпял и станал хайдутин. Събрал чета. Закрилник станал народен, но го хванали и тук на това място го убили.
Дя ...
Дя ...
724
1
Нова Година
И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на ней ...
И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на ней ...
885
1
Денят си личи по заранта!
Новата година си личи по старата!
Нека се опитаме да бъдем по-добри!
Нека се опитаме да разбираме другите!
Нека престанем да бъдем егоисти! ...
Новата година си личи по старата!
Нека се опитаме да бъдем по-добри!
Нека се опитаме да разбираме другите!
Нека престанем да бъдем егоисти! ...
647
2
Там ли си?
Чуваш ли? Да, това е тишината. А преди имаше шум, имаше говор, имаше смях, имаше викове. Имаше всичко, а сега, няма нищо. Освен горчивия вкус който усещаш и лекото насълзяване на очите (което май също скоро ще изчезне) сега нямаш нищо и ти.
Знаеш ли, гадно ми е да посочвам нещата така, „н ...
Чуваш ли? Да, това е тишината. А преди имаше шум, имаше говор, имаше смях, имаше викове. Имаше всичко, а сега, няма нищо. Освен горчивия вкус който усещаш и лекото насълзяване на очите (което май също скоро ще изчезне) сега нямаш нищо и ти.
Знаеш ли, гадно ми е да посочвам нещата така, „н ...
2292
5
Септември си отиваше, отнасяйки последните топли дни. Баба Мита ставаше още по тъмно - утринният мрак не я плашеше, страшен беше, когато се спуснеше с вечерта. Този страх се загнезди у нея, откак загуби дядото. Последните му месеци бяха агония... Баба Мита не заплака пред него, стискаше зъби и му да ...
1182
23
ИЗМОРИХ СЕ
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...
920
4
в неделното матине
кръвните групи
винаги съвпадаха
и захарта се разсипваше по масата
С Божа Благодат ...
кръвните групи
винаги съвпадаха
и захарта се разсипваше по масата
С Божа Благодат ...
580
1
Баба Милка тъчеше от малка. Обичаше да преплита нишките и да вижда как на стана се появява нещо. Весело зеленееше тревица, цвете разцъфваше или птичка гонеше слънцето. Имаше си баба Милка две дъщери, но никоя не обикна тъкачеството. Старият дървен стан заемаше цяла стая. Все тази стая я влечеше и, с ...
1288
Той беше само едно момче, отричано и презирано от всички. Не беше нещо необичайно в компанията. Той сам странеше от нас, но в нашата група, под влиянието на алкохола и някой инжектирани под кожата ни „сладки неща”, това беше съвсем нормално, дори обичайно. Предполагам заради това никой не забеляза, ...
550
Влюби се. Неочаквано. Силно. Дори не знаеше дали иска. Но любовта никога не пита. Идва... Не! Нахлува в деня ни, обърква сънищата ни, мислите и чувствата се сливат... Понякога опустошителна, понякога обвита в дим...
Влюби се! Не знаеше какво се случва. Беше объркан, дори изплашен. Преди да затвори о ...
Влюби се! Не знаеше какво се случва. Беше объркан, дори изплашен. Преди да затвори о ...
1219
10
Излезе на осмия ден след операцията, предстоеше му много работа да организира купона. Нямаше достатъчно сили и се обади за кетъринг, щяха да организират всичко, както иска и когато желае, в уречен от него ден и час. Реши да изненада всички, като ги покани в деня на тържеството. Някои отказаха директ ...
496
1154
3
Малките мизерници живееха в кочинката си. Нещастници, които искаха да са щастливи.
Но не знаеха как.
Не искаха да знаят.
Колко бяха нещастни! Защо бяха родени тук? Родово проклятие?
Невежество? Да! Можеха да забегнат. ...
Но не знаеха как.
Не искаха да знаят.
Колко бяха нещастни! Защо бяха родени тук? Родово проклятие?
Невежество? Да! Можеха да забегнат. ...
786
1
Детето обичаше да гледа албумите със снимки. Най-много обичаше онези снимки от голямото чекмедже на скрина. Те бяха стари, стари. Имаше непознати улици, непознати къщи и най-вече непознати лица. Лица на хора, които са живели някога и са оставили след себе си тяхната фамилия. Знаеше, че те са били не ...
824
2
- За какво мечтаеш, когато си сама?
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...
1232
И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа з ...
880
1
Скъпи приятели!
Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.
Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена ...
Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.
Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена ...
666
Пролог
- Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.
- Да! – получи като отговор.
- А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.
- Да, разбира се! – каза младоженецът. ...
- Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.
- Да! – получи като отговор.
- А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.
- Да, разбира се! – каза младоженецът. ...
547
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
