Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Модерни времена

В началото бе ISQ. Тогава за пръв път навлязох в интригуващите и тайни дебри на интернет пространството и чат-а. А бе, голям маймунджилък било това да си пишеш с някой на хиляди километри, виртуални приятели да имаш. А и с едни човечета си изразяваш настроенията. По-късно в интернет развитието ми ня ...

iachovska

Проза » Хумористична

2010-08-12T21:18:32+03:00 1.5K 6

Писмо до Някой

Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби...
...
Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, сметана и гореща вода, после така ще изопача нещата, че ще ти се ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2010-08-12T19:19:12+03:00 2.2K 6

Легенда за Фаустина Втора част

Хронология на загубеното време
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, реша ...

donspiridon

Проза » Разкази

2010-08-12T12:45:45+03:00 950

Тест, но не за бременност

Гледам аз едно предаване по телевизията, как се заснема един филм. Много ме впечатли режисьорът, непрекъснато повтаряше колко е велик, колко е креативен, колко е умен. Браво! Отмина времето на «скромността краси човека», сега всичко е реклама. Направиш ли си добра реклама, лед на северния полюс може ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2010-08-12T12:18:00+03:00 1.4K 13

Реалното и идеалното

РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-12T10:16:43+03:00 882

Как станах депутат или приключенията на маймуната Чико

Как станах депутат
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...

gudman

Проза » Разкази

2010-08-12T10:13:51+03:00 1.1K

Царица Стефка Българска

ЦАРИЦА СТЕФКА БЪЛГАРСКА
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...

StefkaGaleva

Проза » Хумористична

2010-08-12T10:03:35+03:00 1.8K 1

(Моята) фантазия

Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2010-08-12T09:38:47+03:00 3K 7

Легенда за Фаустина

ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...

donspiridon

Проза » Разкази

2010-08-11T21:41:48+03:00 1.2K 2

Кратък текст!

Само едно искам да ви кажа. Само едно искам да споделя. То нека да изтръгне от мен, грешницата - това, което не успях никога да изхвърля. То беше нещо много истинско, то беше в сърцето ми заковано. Исках само да мога да се докосна до него и да знам това, че мъката ще успея да захвърля.
А ето какво е ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-11T13:30:12+03:00 3.5K 3

Сън

Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...

deyka

Проза » Разкази

2010-08-11T13:10:11+03:00 981 1

Неизпратеното писмо

НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-11T13:00:34+03:00 1K 3

Душа за прозорци

ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...

galentin

Проза » Разкази

2010-08-11T12:59:12+03:00 794

Сънят ми

Селото е намокрено, аз съм тъжна. Тъжна и безпомощна. И ме боли... боли. Казвам добро утро на хората от други планети. Тях ги поздравявам вече, те ми отговарят. Моля им се... Моля им се за помощ. Безсилна в самотата си, те ми изпращат знак. „Няма да дочакам” – им отговарям аз – „Не се чувствам добре ...

StefkaGaleva

Проза

2010-08-11T12:44:04+03:00 879

2069

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...

LordZombie

Проза » Разкази

2010-08-11T12:20:44+03:00 830 4

Художникът, който нарисува вятъра или... как успях да повярвам отново...

Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...

eX_girl

Проза » Разкази

2010-08-11T12:16:32+03:00 2.3K 2

Захапката на очите

Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубена ...

portishead

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-11T12:12:05+03:00 1.3K 4

Маг Навона, част 9

Художникът Франц държеше огромна стая, под наем, в приземния етаж на стара и величествена кооперация, строена някъде по средата на миналия век. Беше завършил художествената гимназия с пълно отличие и малко преди изпита за Академията си счупи дясната ръка. Дълго време беше в гипс. На следващата годин ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-08-11T09:31:31+03:00 1.2K 17

Една закъсняла любов в края на август - 4

4
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ...

sav11

Проза

2010-08-11T09:21:18+03:00 811 1

Поуки от старите социални сайтове

Поуки от старите социални сайтове
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...

latinka

Проза » Хумористична

2010-08-11T09:17:37+03:00 1.6K

За Чадърите и Хората

ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...

Rondissima

Проза » Разкази

2010-08-11T09:12:00+03:00 988 7

Сценаристите в реалния живот - 2

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2010-08-11T09:08:48+03:00 1.1K 1

Градска трагедия 13

Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...

Heel

Проза » Разкази

2010-08-11T09:05:48+03:00 770

Дъжд от смокини

Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са, или наказание?
Н ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-08-11T08:43:03+03:00 1.5K 4

А ла Мими1001

Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията ...

Шинкансен

Проза » Еротична

2010-08-10T16:40:15+03:00 1.7K 2

До теб, Неизвестен

Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че ...

ladydream77hush

Проза » Писма

2010-08-10T16:34:52+03:00 1.6K 3

Ледена красота

Точно в средата на тъмната стая, през таванския прозорец, се промъкваше самотен лъч лунна светлина. Той огряваше една роза, пo магичен начин носеща се във въздуха, точно под лунния лъч, сякаш той я канеше да погостува на луната.
Беше много тъмно червена и все още не беше разцъфтяла – малка, нежна пъ ...

deyka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-10T14:13:11+03:00 915

Надето

Купонът течеше с пълна сила. Музиката беше толкова оглушителна, че хората вътре, въпреки че крещяха, не се чуваха. Но това нямаше значение - нали се бяха събрали да се забавляват, да танцуват, да разпуснат. Надето тръсна русата си, перфектно изправена коса и се огледа. Къде ли в навалицата беше Нора ...

pernicious

Проза

2010-08-10T12:40:25+03:00 1.1K 2

Чадърът

ЧАДЪРЪТ
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френскат ...

galentin

Проза » Разкази

2010-08-10T11:54:20+03:00 747

Жиголо

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...

inakrein

Проза » Разкази

2010-08-10T11:22:11+03:00 1.9K 1 11

Един прекрасен свят, но така недостижим

Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше ...

stelsi

Проза » Разкази

2010-08-08T23:50:55+03:00 892 2

Едно двойно (разказ за Джон Смит)

Много добре знам какво искам. Това и правя – опитвам да получа това, което желая и нищо по-малко. Дори този път се подготвих. Купих една евтина ръчна прахосмукачка, костюмирах се и се запътих към Лондонските предградия. Избрах си една от всички еднакви къщи, пристъпих на прага и почуках на вратата. ...

darkwish

Проза

2010-08-08T23:47:43+03:00 788

Мрак и Светлина

Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които о ...

deyka

Проза » Разкази

2010-08-08T22:48:05+03:00 958 1

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято

Глава трета
Къщичка в гората
Сенките се сгъстиха около двамата пътници, които вече крачеха навътре между дърветата. Дълго време Фрео се бе замислял какво се крие в тази гора. Тя изглеждаше тъмна дори и през зимата, когато листата опадаха и стоеше подобно страж към Кралството на елфите. Вече наближав ...

lonelyman

Проза » Повести и романи

2010-08-08T21:25:32+03:00 1.1K

А, ето защо се редят при теб

Работя в голям супермаркет. Взимам добри пари, но работя яко за тях. Вечер се прибирам уморена от работа и със скъсани нерви от капризните клиенти, които...
Затова обичам всяка събота с колежките да излизам на чаша бира след работа. Единственото ми време за разтоварване, защото после всички пак тича ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2010-08-08T20:25:03+03:00 1.9K 15

С мирис на люляк

Когато се събудих в онази юнска сутрин, почувствах лекия ветрец, идващ отвън, от отворения ми прозорец. Освен приятна хладнина, той донасяше и ухание на скоро разцъфнал се люляк.
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...

Vaguelady

Проза » Разкази

2010-08-08T19:28:17+03:00 1.2K

Продължение от книгата

Кескин Мара беше сложила новата си премяна и навирила нос. Носеше се славата ù на най-устатата клюкарка. Вечно се караше с комшиите си. Появи се и Кирлив Митко. Беше се скарал с миенето. За него водата беше като лютата чушка. Отхапеш ли я, ще се завъртиш като виенското колело. Така и Митко. На врата ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-08-08T19:12:29+03:00 731

В образа на "онази, тайната"

Слънцето хвърли първите си лъчи над китното селце, скрито зад величествените планини. Едно момиче бързаше към своя дом. По лицето ù се стичаха сълзи и оставяха мокри следи по каменистия път. Този път малко закъсня. Но как да си тръгне бързо? Съдбата им отреждаше винаги толкова малко време заедно. Те ...

stelsi

Проза » Разкази

2010-08-08T19:06:00+03:00 740 3

В мазето

Понякога ти се ще да изскочиш през прозореца, за да избягаш от себе си? Невъзможно! По черчеветата стърчат като пирони спомените ти. Затова - я, по-кротко! Спусни кепенците и остави в полумрака на същността ти да прекипи емоцията. Като изстине, ще се сгъсти, като мармалад, и ще покрие дупките по под ...

670301

Проза » Други

2010-08-08T12:47:16+03:00 801 4

Кристална чаша счупих

Кристална чаша счупих
Много неща се чупят, при това постоянно. Това е нещо неизбежно и вечно болезнено. Идва внезапно и всеки път отнема по частица от чистосърдечното ни безгрижие. На плещите ни се закрепва камък, който е особено тежък когато сме платили и после обезценили закупеното.
Подобно нещо с ...

Arogarn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-08T12:33:06+03:00 2.4K 8