39 930 резултата
- Чакайте ме, какво сте се разбързалиии – гласът идваше заедно с тракането на ниските токчета по паважа на стръмната улица. Обърнаха се и я видяха. Тичаше, смешно замятайки крака, дребната й фигура беше облечена в черен шлифер от мачкан лак, разкопчаната дреха откриваше къса пола, около врата се бел ...
721
4
Педераст ли?
Та така… Сещам се за една кратка история, в която участват страхотни екземпляри, от ония, дето добър ден да ти кажат, и се заливаш от смях. На откриването на една изложба срещам Сашо Мустака с половинката си Даря, диплим клюките и те ти, доближава ни един брадат. Гледа ме внимателно и в ...
Та така… Сещам се за една кратка история, в която участват страхотни екземпляри, от ония, дето добър ден да ти кажат, и се заливаш от смях. На откриването на една изложба срещам Сашо Мустака с половинката си Даря, диплим клюките и те ти, доближава ни един брадат. Гледа ме внимателно и в ...
2256
10
Семейни войни
Не случих на жена и това си е. Дълги години избирах, подбирах, класирах и накрая к'во? От големия чувал с тиквите извадих пиперка. Ега ти късмета!
Ей го, снощи си прибирам каталясал от работа, но пък иначе свежарка и викам на жената:
- Мило, да вземем да се ситураме в спалнята и да отх ...
Не случих на жена и това си е. Дълги години избирах, подбирах, класирах и накрая к'во? От големия чувал с тиквите извадих пиперка. Ега ти късмета!
Ей го, снощи си прибирам каталясал от работа, но пък иначе свежарка и викам на жената:
- Мило, да вземем да се ситураме в спалнята и да отх ...
1381
14
Хроника на разпадането 1: Криптонската симфония
или обикновената история на Анди Торн
Затворът за тежки престъпления "Кънгстън", Западна Виржиния!
Аз и Анджи работим за списанието ''Лайфзоун" и пишем хроники за животът на затворниците и тяхната съдба! И тук, както и навсякъде живеят и добри и лоши х ...
или обикновената история на Анди Торн
Затворът за тежки престъпления "Кънгстън", Западна Виржиния!
Аз и Анджи работим за списанието ''Лайфзоун" и пишем хроники за животът на затворниците и тяхната съдба! И тук, както и навсякъде живеят и добри и лоши х ...
953
Беше сам. Изплашен до смърт, отчаян и беззащитен стоеше в най-гъстата, най-тъмната, най-злокобната част на джунглата и трепереше. Отляво се кискаше хиена. Отдясно тракаше зъби някакъв хищник. Дебнеха го. На рамото му се стовари тежко нечия лапа и той, той... се събуди.
Отляво Гинчето разказваше виц ...
Отляво Гинчето разказваше виц ...
564
Дали пък да не взема да ви се представя? Ами да, щом толкова говоря за себе си... Както и да е. Казвам се г-н Г. Всъщност трите ми имена са Г.Г.Г., а галено ме наричат Г., на работното си място съм г-н Г. Та така. Работя като учител в една шибана гимназия. Мога да кажа със сигурност, че искрено мраз ...
768
4
40.
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...
776
1
Защо ми трябваше да му разказвам вица за тъщата и двата зъба?! Защо, като го знам какво е леке?! Заврян зет, милият! Пита ли ме мен какво ми е, дето съм между чука и наковалнята? Сега на всички задава въпроса:
- Колко зъба трябва да има една тъща? Ами два! Единият, за да отваря с него бирата на зет ...
- Колко зъба трябва да има една тъща? Ами два! Единият, за да отваря с него бирата на зет ...
1202
15
Глъч, веселба и стотици замени лица. Само аз като мрачна сянка бродя среди тия опиянени люде. С тежък грим съм прикрила следите от плач, черните кръгове под очите и бледостта на обезкървеното си лице. И виното във чашата гори, изгаря ме като горски пожар. Ръката ми трепери от безсилие, краката ме пр ...
676
СРЕЩАТА
С нея се срещнахме случайно. В очите ù се четеше тъга. Напираха сълзи. Седна до мен и си поръча кафе. Погледнах я. Тръпка на болка пролази в гърдите ми. Минута мълчание и изведнъж нещо се отприщи в нея. Сълзите сами потекоха от очите ù. Навярно в мое лице беше срещнала приятел, на който може ...
С нея се срещнахме случайно. В очите ù се четеше тъга. Напираха сълзи. Седна до мен и си поръча кафе. Погледнах я. Тръпка на болка пролази в гърдите ми. Минута мълчание и изведнъж нещо се отприщи в нея. Сълзите сами потекоха от очите ù. Навярно в мое лице беше срещнала приятел, на който може ...
701
Хората винаги си тръгват. Някои вървят редом с нас, но никога повече не ни поглеждат със същите очи. Други се обръщат и тръгват в противоположна посока. А трети просто остават там, на онова място, където сме ги срещнали. А ние, уязвими, но привидно силни, продължаваме уж да вървим, макар че често по ...
1142
1
Здравей!
Едва ли очакваш нещо подобно, но все пак реших да ти пиша нещо, макар и да нямам никаква идея дали въобще ще го получиш, не знам дали този и-мейл, който имам, е все още актуален, но мога да опитам - едва ли бих загубил нещо от това. Можех просто да набера номера ти, но по-лесното е някак си ...
Едва ли очакваш нещо подобно, но все пак реших да ти пиша нещо, макар и да нямам никаква идея дали въобще ще го получиш, не знам дали този и-мейл, който имам, е все още актуален, но мога да опитам - едва ли бих загубил нещо от това. Можех просто да набера номера ти, но по-лесното е някак си ...
1185
3
- Ало, Сийче, здравей! А за много години, жива и здрава да си и тази година да си хванеш някой балъ... ново гадже, така да се каже! Как си?! Верно?! Браво! Чакай да те питам да не забравя за какво ти се обаждам. Да знаеш случайно къде е Катето, че цяла сутрин звъня на нея, на мъжа й да му честитя им ...
1415
11
Грешката
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дор ...
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дор ...
1233
21
Имам приятелка и често си ходим на гости. Тя има сиамски котарак. Когато отида, той веднага идва до мен. Стои до мен с вдигната опашка и чака да седна. Седна ли, веднага се покатерва на скута ми и ляга. Все върху болния ми крак ляга. И като че ли болката в него отшумява. Не обръщах внимание на всичк ...
597
3
Книга с безброй лица
„Можеш да говориш и целунеш душата на човек
само чрез очите му”
Преди много години, в изумруден палат, живял възрастен цар, който имал едничък син. Царицата починала при раждането и дойка отгледала момчето. Царят много обичал принца. Преди да напусне земния свят, дълг за него би ...
„Можеш да говориш и целунеш душата на човек
само чрез очите му”
Преди много години, в изумруден палат, живял възрастен цар, който имал едничък син. Царицата починала при раждането и дойка отгледала момчето. Царят много обичал принца. Преди да напусне земния свят, дълг за него би ...
1706
11
Понякога в мен се надига злоба и изхвърля обичайната ми умора, която ме съпътства. Тази злоба променя мирогледа ми; в случая се променя някакво съотношение между мен и обществото; обществото ми се струва ненормално, а хората изначално виновни, за което им стоварвам куп тежки обвинения, след което ги ...
787
1
Приказка за художника, чиято картина оживяла
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразли ...
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразли ...
971
9
Изморени чувствата тръгнаха да скитат във вечерната прохлада на идващата зима. Виждам хората в техните доспехи, всеки с отличителните си знаци, погледи, маниери и сюжети, споделят си, питат се, хванали се за ръка, всеки с посоката си, всеки със своето мисловно плетиво, а краката тупат ли, тупат. Ето ...
640
Представям ви една романтична, макар и кратка история за тийнейджъри. Надявам се да се забавлявате - не само младежите, ами и по-възрастните.
Тя никога не бе момичето, каквото всички очакваха да бъде. Примерно, с отлични оценки, точно такова, с каквото да се хвалят роднините. Винаги, като че ли, се ...
Тя никога не бе момичето, каквото всички очакваха да бъде. Примерно, с отлични оценки, точно такова, с каквото да се хвалят роднините. Винаги, като че ли, се ...
964
2
Шокира ме с невероятно изявление вечерта, по време на бурен секс:
- Искам да си сменя пòла!
Изненада ме точно в момента, в който свършвах. Вцепених се от ужас и рухнах върху ù, прониквайки толкова дълбоко, чак извика:
- О, да-а-а! Направи го още веднъж!
Опитайте вие да го направите, когато жената, к ...
- Искам да си сменя пòла!
Изненада ме точно в момента, в който свършвах. Вцепених се от ужас и рухнах върху ù, прониквайки толкова дълбоко, чак извика:
- О, да-а-а! Направи го още веднъж!
Опитайте вие да го направите, когато жената, к ...
3995
6
Събудиха ме силни викове. Идваха от съседната къща. Тера пищеше, чуваха се и мъжки гласове. Скочих да видя какво става. Затичах се към Терини, но се подхлъзнах и паднах в калта. Целият предишен ден беше валяло и земята беше подгизнала. Един конник връхлетя по тесния път между двете къщи и се наведе ...
1623
7
На полянка, сред гората, в малка колибка живееше момък. Беше си направил малка градинка пред колибката. Грижеше се за зеленчуците в нея.
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден з ...
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден з ...
776
2
Седнал насред зелената полянка, съзерцавах как слънцето гали с лъчите си прасковено нежното мъхче по бузките на Невичка. Лъчите се отразяваха с игра от искрящи отблясъци в очите ù, които разширени от детско очарование, наблюдаваха коня, пасящ трева на метри от нас. Тишината се разливаше заедно със с ...
902
1
В последно време имам чувството, че все повече се отдалечавам от обществото; съжителството с него почва да ме дразни. Често в мен прониква страхът, че е възможно външният свят да нахлуе при мен и да ме смачка като насекомо. Ето например, вечер, лягайки си, често си мечтая нощта да не свърши никога, ...
841
(приказки за (не)пораснали)
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...
1266
11
Мразя това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...
501
Чувствал ли си се сам, на ръба на отчаянието, на ръба на скалата, която си създал с любимия човек, където заедно сте били едно цяло? Имал ли си моменти, в които си искал да останеш сам с мислите си за човека, който обичаш? Замислял ли си се, че може би реалността не е такава и няма да бъде такава, к ...
1229
1
Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че ве ...
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че ве ...
924
10
Светлините на града приглушено гаснеха. Следващият ден беше работен и много от хората вече бяха приключили своето ежедневие и уморено се отпускаха в леглата си.
Въпреки, че беше доста късно вечерта, в апартамента на Росица още никой не си беше легнал.
- Хайде да си лягаш! Утре не мога да те събудя з ...
Въпреки, че беше доста късно вечерта, в апартамента на Росица още никой не си беше легнал.
- Хайде да си лягаш! Утре не мога да те събудя з ...
798
6
В онази пролетна утрин се събудих рано. Слънцето тъкмо си прокарваше път между блоковете наоколо. Погледнах към небето и за моя изненада не видях нито един облак. Помислих си, че това ще е първият слънчев ден тази година.
Реших, че трябва да направя нещо, с което да го отбележа и когато наближи десе ...
Реших, че трябва да направя нещо, с което да го отбележа и когато наближи десе ...
704
Душата ми
Искам да потъна в себе си. Не знам защо изпитвам такава необходимост. Понякога се откъсвам от собственото си Аз, политам нагоре и се наблюдавам. Все едно, че съм друг човек. Виждам някаква фигура, която крачи – чужда и нереална, смачкана от дните, уплашена и търсеща да се захване за нещо. ...
Искам да потъна в себе си. Не знам защо изпитвам такава необходимост. Понякога се откъсвам от собственото си Аз, политам нагоре и се наблюдавам. Все едно, че съм друг човек. Виждам някаква фигура, която крачи – чужда и нереална, смачкана от дните, уплашена и търсеща да се захване за нещо. ...
1363
2
ПРЕЗ МОЯ ПОГЛЕД
„ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО”
Слънцето висеше неподвижно на синьото, чак изцъклено небе. Жегата тежеше и насищаше маранята. Стадото се беше пръснало в края на поляната, близо до сенчестата прохлада на гората. Опрял гръб в дънера на столетника, Йово тревожно се ослушваше. Неспокое ...
„ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО”
Слънцето висеше неподвижно на синьото, чак изцъклено небе. Жегата тежеше и насищаше маранята. Стадото се беше пръснало в края на поляната, близо до сенчестата прохлада на гората. Опрял гръб в дънера на столетника, Йово тревожно се ослушваше. Неспокое ...
4801
34
из "Кухненските хроники"
- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тав ...
- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тав ...
601
Момиченцето имаше кученце. Винаги бяха заедно. И сега подтичваше след него. В такъв хубав ден в гората е като в приказка. Полянките са слънчеви, а цветята са прекрасни. Като че ли подканят да ги откъснеш и направиш букет за скъп човек.
Момиченцето береше цветя, когато от храстчето изскочи зайче. Спр ...
Момиченцето береше цветя, когато от храстчето изскочи зайче. Спр ...
1195
СЛЕД БИТКАТА II
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джеймс Камерън „Аватар”)
Действащи лица:
Аватарът на Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън, образът е създаден компютърно), по-нататък „Джейк”
Найтири, девойка от народа „на’ви” (в ролята Зое Салдана, образът е създаден компютърно) ...
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джеймс Камерън „Аватар”)
Действащи лица:
Аватарът на Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън, образът е създаден компютърно), по-нататък „Джейк”
Найтири, девойка от народа „на’ви” (в ролята Зое Салдана, образът е създаден компютърно) ...
652
- Мисля, че е празно!
- Кое?
- Не знам. Но чувствам, че е кухо като мидена черупка. По-странното е, че от това някак си боли...
- Защо?
- Идея нямам. Липсата му сякаш ме разкъсва. Все едно съм наполовина човек. ...
- Кое?
- Не знам. Но чувствам, че е кухо като мидена черупка. По-странното е, че от това някак си боли...
- Защо?
- Идея нямам. Липсата му сякаш ме разкъсва. Все едно съм наполовина човек. ...
671
Стоях и се гледах в огледалото. Руса коса, сини очи, перфектен тен, дълги крака, стегнато тяло, с една дума - красавица. Но това не бях аз в огледалото. Беше някакво друго момиче. Не знам защо преди не съм го виждала, не знам защо не съм прогледнала толкова време, не знам защо виждах само това, коет ...
810
1
25.04.2008
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...
934
6
Аз бях по-стар, ти беше по-млада.
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...
965
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
