Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.4K резултата

В началото на Двадесет и първия век

Борката бе планинско чедо. От няколко години, заедно със семейството си, по неволя се беше преселил от китното родопско селце в големия, задушен град, но още усещаше пулса на своята кърмилница. Обичаше да стои на балкона и вместо да гледа заобикалящите го сиви блокове, да рее погледа си надалече, на ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1K 20

Пореден ден

&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Други
858

Отражение - роман - глава шеста

Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романи
894 2

Горублянското ханче

Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...
milanov1 (Иван Миланов Шопов)
milanov1
Проза » Разкази
937

Маг Навона, част 14

Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да ср ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Повести и романи
1.2K 35

Моля те, отвържи ме

На пръв поглед всичко беше нормално. Ето - неговата ръка, както винаги, е отпусната върху дясното ù рамо, единият му крак се е мушнал на по-топло между нейните (а все се подиграва, че тя била зиморничава), дишането му в 7 сутринта е все така спокойно и право в нейното ухо.
На втори поглед нещо беше ...
Flame (Пламена)
Flame
Проза » Разкази
1.5K

Гримирана в образ

/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
BG-bodil (Люсил)
BG-bodil
Проза
1.4K 8

Отражение - роман - глава пета

Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романи
816 1

Замисъл за есента и любовта

Някой ден от този свят ще си отида и аз, и ти... и той, и тя... и нежните жълти падащи листа...
И някой ден напред, напред във бъдеще ако погледнем, дали някой ще стои под някое дърво да чака първото падащо листо?...
Ще стои ли на пейката в оназ градина с желание тез листчета да го обсипят цял? А пъ ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Проза » Други
1.9K 1

ОТКРОВЕНИЕ

О Т К Р О В Е Н И Е
Любовта не е само сърдечно чувство,
тя е и... отговорност.
Това е едно мое много лично и в същото време толкова дълбоко сантиментално преживяване, че все още не ми се иска да се чете от други хора. Не че ме е страх или чувствам някакво неудобство, а защото не изключвам между тях ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
2.3K 1

Волните ястреби

Редове от блога ù:
„Знаете ли кога написах първото смислено нещо? Кога за първи път вложих нещо от себе си в написани думи? 13 септември 2001г. Написах едно есе в памет на всички загинали в атентата над кулите близнаци в Ню Йорк. Била съм на 10 години. Вероятно не съм осъзнавала случилото се и не зн ...
the-crown (Лола)
the-crown
Проза » Разкази
896 1

И да се обичаме...

Имам си една мечта. Реших да я споделя с теб, драги читателю, като се надявам ти да ме разбереш. Тя не е някаква особена или неизпълнима. Мечтая за едно момче. Мечтая да живеем заедно в апартамента на баба ми на първия етаж. Да си живеем като семейство и да се обичаме. Вечер да стоим до късно в една ...
elisten (Зорница Арие)
elisten
Проза » Други
1.8K 4

Аз съм... Тази!

Аз влюбената, запленената.
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...
Soul-Fly (Даниела Скачкова)
Soul-Fly
Проза » Други
1.8K 3

Жената воин

Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в ...
stefitopz (Стефка Георгиева )
stefitopz
Проза
1K 2

Сняг

Децата се бяха събрали да гледат възрастната жена. Тя тичаше в кръг и от устата ù бавно се стичаше бяла, пухкава като снега пяна - умираше, нямаше кой да ù помогне, защото... никой не искаше. Тя умираше смешно, умираше бавно, умираше трагично, умираше драматично, умираше за пореден път.
Дъртата кран ...
LyuboLyubenov (Любомир Любенов)
LyuboLyubenov
Проза
708

Импресия

Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...
velikataniki (Николина Милева)
velikataniki
Проза » Писма
1.1K 4

Ема

Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.
Ще те скрия от Света на лошото и реалността.
Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам. ...
mikebelan (Андрей Иванов)
mikebelan
Проза » Други
1.1K 1

Дрънчи Дупка

- И са кво, ше ме биеш ли?
Пешо го погледна малко странно. Нямаше начин да се справи с Офанзивата на светците, нито с Белите от изтока. Както и да е, това всъщност няма значение.
- Не, - отвърна Игор и не каза и буква след запетайката.
- Но защо, какво съм ти направил?
- Иване, ти май не ме слушаш. ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Проза » Други
1.9K 3

Енигма ли е?

Намирам се в килия. На стената има шест прозореца. Пред всеки прозорец стои пазач-жена. Къде съм? В килията вкарват още хора, същите като мен - със сиви, посърнали лица и торби, в които има тухли. Къде съм? Жената пазач от първия прозорец крещи да се разредим, защото няма въздух. Къде съм? В килията ...
LyuboLyubenov (Любомир Любенов)
LyuboLyubenov
Проза
679

Дървото и вятърът

През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал т ...
SweetDaniel (Даниела )
SweetDaniel
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K 1 3

Бягаме

„Щях да се приближа до човека, когото обичам. Обещах си да го направя скоро. Страхувах се много, но обещах на себе си... и на нея.”
Вътре в мен бушува дълбоко море. Море от ванилови дни и боровинкови нощи. Красиво бе, само по себе си. Но това е едно море, което никога не намери собствен бряг. Бушува ...
the-crown (Лола)
the-crown
Проза » Разкази
1.1K 4

Градска трагедия 15

След около половин час станах, завлякох се до входната врата и погледнах предпазливо през шпионката. Даниел като че ли си беше тръгнал. Трябваше да отида да напазарувам, но ме беше страх, че той може да чака някъде отвън. Реших да отложа пазаруването, не исках да рискувам. Все още бях потресена от н ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
793

07 Няма да му върви

НЯМА ДА МУ ВЪРВИ
В една къща повикали майстор зидар, за да им поправи покрива на къщата. Майсторът нещо бързал и в бързината бутнал теслата и тя паднала долу на улицата. Не успял веднага да слезе да я прибере, но видял циганчето от съседната улица да я прибира. Слязъл от покрива и отишъл в къщата на ...
SARNE42 (Елена Димова)
SARNE42
Проза » Приказки и произведения за деца
1.4K 2

Защо пък да бъда невероятен?!

Невероятен ли?! Е, как да бъда невероятен?! Откакто Бог създаде
Жената, математиците измислиха Теорията на вероятностите, а накрая се появи и Google.com - грънци да си невероятен! Колкото и да се напъвам да съм невероятен, жена ми винаги казва: "Ясен си ми!" Което, в контекста на темата, означава: " ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
874 1

Луда

Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи ...
Soul-Fly (Даниела Скачкова)
Soul-Fly
Проза » Други
1.2K

Не нося фалш по лицето си.

Часовете и минутите са граници. Мисля си от време на време, че нищо истинско не може да се намери между две ограждения.
“Because we are young and wild and free.. “
Но започва да става студено. Принудена съм да се сгуша в якето си, по което все още могат да бъдат усетени следите от една паралелна все ...
StarDustColour (Търсеща)
StarDustColour
Проза » Други
1.1K 1

Старата къща

СТАРАТА КЪЩА
Пролетта се чувстваше във въздуха. Слънцето се опитваше да сгрее премръзналата земя. Ледовете току що си бяха отишли, оставяйки след себе си малки люспи студ, и тук-таме локвички, в които се оглеждаха пухкавите облаци. Небето бе посиняло като планинско езеро и в него плуваха малки бели ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Разкази
1.1K 4

Светоглед

Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в ...
djudji89 (Миглена Ангелова)
djudji89
Проза » Други
1.8K 1

По Пътя на Кошмара

- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - Какво е това място?!
- Хъм - несигурно изхъмка Сянка. - Прилича ми на Пътя на Съня...
- И друг път съм посещавал Пътя на Съня - изсумтя на свой ред Но Щен Вълк. - Това тук е нещо друго...
- ДОБРЕ ДОШЛИ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА! - разнесе се глас от мрака. - САМО СВЕТЛ ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
855

Amor, amor

Вечер е.
Обзалагам се, че е много красиво.
Сигурно даже се виждат звездите.
Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.
Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това. ...
unbreakable (Меланхолия)
unbreakable
Проза » Други
1.2K

Далечните тъмни полета (3)

Глава трета
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза
1.1K 3

Ефрейтори - част първа

- Представям ви - каза Сержант пред новите попълнения. - Нашите нови инструктори: ефр. Гар Ван, ефр. Черната Пантера Ра, ефр. Ко Та Рак, ефр. Но Щен Вълк, ефр. Мрънкалото и ефр. Сянка. А сега си починете, защото от утре се заемаме сериозно с обучението ви. Свободни сте!!! - изрева накрая сержантът.
...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
815

Ударите на съдбата 4

Влакът
сериал
Планините около град Барион, Южна Франция, 8-ми май 1923 година.
Овчарят Бернард току-що бе подкарал стадото в огромната поляна. Още бе тъмно, макар че слънцето скоро щеше да се покаже. В тази голяма тревна площ имаше храна в изобилие за животните, и затова Бернард я предпочиташе. Имаш ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
933 1

Среща с една славянска душа

СРЕЩА С ЕДНА СЛАВЯНСКА ДУША
Още при първата ни среща с главния лекар на съветската болница в Техеран - Николай Николаевич, си допаднахме взаимно и скоро станахме много добри приятели, каквито останахме и след това.
Ще се опитам да разкажа само няколко от многото случаи, свързани с Николай Николаевич ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
1.4K

Мими

Да, ти, точно ти, ти, който четеш това, как се отнасяш с хората около себе си – уважаваш ли ги, или ги обиждаш заради недъзите им? А ти видя ли своите преди това? Какво ти дава право да потъпкваш самочувстието на другия или вече дават пълномощно за това?! Защо не се поставиш на мястото на човека, ко ...
DeCyHka (Desudava)
DeCyHka
Проза » Разкази
923 1 5

Слънчево

Вали...
И сякаш цялата земя плаче...
Свила се на кравайче като бездомно псе -
тъжна, прогизнала, самотна...
Като мен! ...
Hram (Христина Мандаджиева)
Hram
Проза » Други
1.1K 1

Любовта - ръководство за употреба

Уважаеми клиенти,
Благодарим искрено и ви поздравяваме за вашия избор да обичате. Ние сме убедени, че Любовта - този модерен, функционален и практичен уред, ще отговори най-пълно на вашите потребности.
Моля, преди употребата на уреда за първи път, да прочетете внимателно и детайлно това ръководство ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.2K 2

Победа над себе си

Кап. Кап. Кап.
Дъждът барабани по прозорците с есенен допир и ги събужда от блажения копнеж за пролет. С безкомпромисна жестокост отнася пожълтелите листа от улуците и прави път на стихията. Отнася заспалия на улицата прах. Прочиства града и душите ни от ненужното... Оставя празни, чисти панели бурж ...
em4ety (Емануела Кацарова)
em4ety
Проза » Разкази
1.2K