Проза и разкази от съвременни български писатели
* * *
Любовта към семейството е най-искрената и свята любов, която можем да получим за целия си живот, тя ...
Дали?
Кучка или курва?
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...
Пари назаем
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...
Старият селски двор 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...
Отражения - роман - глава трета
© Николай Пеняшки – Плашков
На тъмно играя живот
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...
Утро край морето
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...
Двата телефона, склерозата и аз
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...
Разказите
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...
Теб
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
Приятели
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с ...
Господин Широки Пръсти И Зестрата
В ранния следобед ...
Точност
Сянката на миналото
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...
Празен Свят
Продължение от книгата
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...
Реформата
Няма
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...
Сухият клон
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...
Единствената...
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...
Пещерата (Донко Найденов и Весислава Савова)
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...
Аз мога да се посмея зад гърба на времето
Вукова поляна
Продължение от книгата
Полетяха във въздуха и... о, какви изненади
Болката
из "Лагерните хроники"
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...
Първото кокиче
Отражение - роман - глава първа и втора
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...
Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...
Един виц в два варианта
I
Преди много години Владиката отишъл при Тодор Живков и казал:
- Другарю Живков, поповете ми не искат да пеят – малки им били заплатите.
- А твоята заплата колко е?- заинтересувал се бай Тошо. ...
Някъде... някога...
Лианата
Алеята на есенните дъждове
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...
Половин сърце - 7
Децата на Демокрацията
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, п ...
Човекът, след когото вървят и сърните
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...