Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Криптонската симфония (3-та част)

Когато излязоха от водата, усетиха студа, предизвикан от лекия ветрец. Те легнаха и започнаха да се припичат на следобедното слънце.
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2010-07-25T22:20:35+03:00 901

Гаражът

Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в усл ...

zelena

Проза » Хумористична

2010-07-25T22:10:34+03:00 3.8K 3 50

Мъж в командировка

Има един виц, с който бих искала да започна. Прибира се един мъж вкъщи след командировка и какво вижда? В кухнята някакви голи мъже пият бира и играят карти, в хола някакви пак голи мъже гледат футболен мач, въобще страшна лудница. Потресен от видяното, мъжът отива към спалнята, отваря вратата и зав ...

katerina6

Проза » Хумористична

2010-07-25T11:56:11+03:00 1.7K 10

Продължение от книгата

Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-07-25T11:50:00+03:00 852 1

"Залезът на едно време" (из поредицата "Някъде на запад")

РОМАНЪТ НЕ Е ДОВЪРШЕН! ОСТАВА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА ОТ НЕГО, НО ВАШЕТО МНЕНИЕ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА ГО ЗАВЪРША!
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...

transytania

Проза » Повести и романи

2010-07-25T11:47:40+03:00 1.2K

Изгубените, част 1

Част 1
Борис
Август неусетно се търкулна към септември, който за един миг премина в октомври, придвижвайки със себе си черните северни облаци, които развалиха хубавото време в иначе постоянно слънчевата Варна. Дъждът унищожи последните спомени от летния сезон, а в последно време започна да се просму ...

jonnyblaze

Проза » Повести и романи

2010-07-25T11:27:35+03:00 998 2

Снежанка и Огледалото

Снежанка и принцът преминаха през портите на палата.
-Огледалце, Огледалце, повтори коя е най-красива на света! - злата мащеха дочу радостни възгласи през прозорчето на стаята си, но те не я интересуваха - важен бе единствено отговорът на огледалото. Винаги най-важно бе огледалото, то знаеше истинат ...

BigPHP

Проза » Разкази

2010-07-25T08:43:23+03:00 1.2K 1

Спрете света, искам да сляза.

Всеки със своята история, своите мисли, своите загуби, победи, открития. Всеки борещ се свободeн електрон в рамките на една безкрайна вселена, чиято същност никой не е осъзнал. Загубени, открити, преродени.
Иде ми да раздера илюзията наречена небе с писък, за да може и утрото да ме чуе. Но съм няма, ...

viky8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-25T08:26:02+03:00 1.5K

Мистерията, наречена Живот

Нямаше представа за времето...
Сякаш нощта поглъщаше и нея, и всичко, клонящо към логика и разумна мисъл. Очите ù странно пусти се взираха и търсеха там, където се простираше нищото. Залъгваха себе си, че търсят доказателство, знак, който да донесе отговорите, които така отчаяно търсеше. Само разбив ...

parfume

Проза

2010-07-25T00:31:56+03:00 877 1

Дръж ме, докато съм тук

Един ден няма да бъда тук
Един ден няма да съм това, което съм. Един ден ще имам криле и ще летя с вятъра, защото ще бъда прашинка, ще бъда купчина прах, лутаща се безлично. Един ден няма да мога да прегърна тези, които плачат за мен и няма да мога да се сгуша в топлината на техните ласки, защото ня ...

alexein

Проза » Писма

2010-07-25T00:26:22+03:00 1.7K 6

Някои основни правила при изневяра

1. Първото и основно правило е – ако ще изневерявате, направете така, че да не ви хванат. Изневярата не е за всеки. Трябва да можеш да съчетаваш перфектния семеен живот с перфектната извънбрачна връзка.
2. Пазете телефона си – винаги трийте есемесите си, приетите повиквания и набраните номера, разпе ...

katerina6

Проза » Други

2010-07-24T23:17:02+03:00 4K 1 10

Маг Навона, част 4

Отново се върна към предишната вечер. На отрезняла глава умът ú започна трескаво да работи. За какво ù беше да ходи на тази тъпа кръчма и да олеква за едното ядене и пиене? Специалното предложение? Ще я правят духовна наследница на Ванга?! Че то такива наследници днес взеха да се люпят като пилци. Т ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-07-24T23:10:20+03:00 1.2K 15

Бащина отмяна

Тя лети ли, лети...
А аз стоя замечтано прехласнат, усмихвам се и си мисля: "Доживях и това!" Доживях бащина отмяна - Сашко ми предложи помощ при внасянето на нарязаните дърва. И започна енергично да хвърля цепениците в дърварника. "На тате отмяната!", продължавах да си мисля и само как не се разхли ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2010-07-24T22:56:14+03:00 997 4

Нищо лично за лъва!

Нищо лично за лъва
Лъвът е винаги пръв - независимо кого трябва да изяде!
Лъвът е красив - въпреки смешната грива!
Лъвът е нежен - въпреки големите лапи!
Лъвът е и нежна душа - въпреки зверския нрав! ...

marasheih

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-24T17:29:36+03:00 1.1K

Испански дневници(Сляпата и инвалида)

Сляпата и инвалида
Срещам тук една жена. Наричам я героиня. Не свързвам това с войните, не, тя живее в мирно време, в една развита демократична страна.Не виждам очите и, но я придружава куче, от онези, които придружават слепите хора тук. Я някой да спори с мен за разума у животните!
Тя и то чакат ав ...

Enena

Проза

2010-07-24T15:59:29+03:00 1.6K 12

Моят вътрешен монолог

„Отнесени от вихъра на ежедневието си, разсеяни от проблемите, повлияни от околните...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...

viky8

Проза » Други

2010-07-24T12:15:54+03:00 1.8K 2

Не чети това!

Спри за малко, недей да бързаш
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.

Nos7radam

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-24T12:09:36+03:00 1.3K 2

Иванка от Клондайк

ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очи ...

gudman

Проза » Разкази

2010-07-23T23:35:01+03:00 1.4K 3

Аритмия на мисълта...

От порите на ръцете ми изтича страх.
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...

viky8

Проза » Други

2010-07-23T22:46:36+03:00 1K 1

Какво ми се случи днес?

Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от вс ...

energi4nata

Проза » Разкази

2010-07-23T22:06:14+03:00 848

Една закъсняла любов в края на август

2
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...

sav11

Проза » Разкази

2010-07-23T21:59:37+03:00 1.4K 1

Как се вари леща

КАК СЕ ВАРИ ЛЕЩА
(в помощ на мъжете като мен)
Днес!
Днес за първи път си варих леща! Понеже много я обичам, реших че е време да се науча сам. За да не завися от благоразположението на по-добрата половина от човечеството...
За целта... ...

garvancheto

Проза » Хумористична

2010-07-23T21:50:16+03:00 8K 1 9

Космическа приказка

Имало едно време, преди много, много години, през девет мъглявини в десета, през девет галактики в десета, през девет звездни системи в десета, едно... нищо. Всъщност, това било само на пръв поглед и то с невъоръжено око. Но при по-внимателно вглеждане и при използване на мощни космически телескопи, ...

AndyVTR

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-07-23T20:48:34+03:00 1.2K

Там, където бях...

И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва ...

portishead

Проза

2010-07-23T14:30:44+03:00 1.2K 2

Приказка за белия и черния хляб

Едно момченце малко останало сираче и майка му го дала на чужд човек чираче.
Във недалечно време, в селцата ни красиви, живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали народа нахално и открито.Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по проси ...

Ангар

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-07-23T13:26:48+03:00 3.5K 10

Близо до небето

Близо до небето
Тук.
На покрива.
В тихата нощ.
С милионите светулки по небето. ...

Muxo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-23T13:15:26+03:00 1.5K 2 1

Една усмивка и светът става по-красив

Много често, докато бях млада, не че и сега не ми се случва, ми подсвиркваха момчета. Те и сега ми подсвиркват, аз в гръб изглеждам добре, лошото е като се обърна и ме видят на колко съм години. Нищо, че все ги крия, ама пусти - малко или много си личат. Винаги съм се обръщала, може да е някой позна ...

svetlanal

Проза » Разкази

2010-07-23T13:11:12+03:00 2K 26

Чувал с картофи

Кратко обяснение
Творбата ми има за цел да покаже как на моменти хората са безнадеждно безпомощни срещу своята съдба. Тя разглежда смъртта като нещо наистина относително, ако се взема предвид времето. Отначало то е протяжно, а после започва да се развива все по-бързо. Тогава вече действието е ограни ...

Arogarn

Проза » Разкази

2010-07-23T12:39:31+03:00 1.1K 2

Пилотът

Мъжът се обърна. Беше в черен униформен костюм с нашивки на първи пилот. Беше хубав и стегнат. Часът беше 12:44, 1991 г. София.
Тръгна. Не погледна зад него нито летището, нито пистите за излитане, нито строените самолети, нито слънцето, което се отразяваше в малките им прозорчета, нито небето, нито ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

2010-07-23T12:36:28+03:00 824

Фернандо и Мария - 3

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2010-07-23T12:23:03+03:00 1.1K

Съществувания

Малки неизживени съществувания се удрят в уморените пори на тялото ми. Онези съществувания, на които ти ми попречи да позволя да излязат извън мен, за да не би някой си случайно да си изгради погрешна представа. Знаеш ли, майната им на всички. Уморих се да поставям прегради пред поривите си, били те ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-23T12:15:33+03:00 905 1

Пламъкът на надеждата

Всяка година, щом настъпеше лятото, младежи от цялата страна, постъпили във военното училище, по своя или може би чужда воля, бяха разпределяни в най-близките градове, където трябваше да прекарат двата си свободни месеца, извършвайки различни видове доброволен, ала всъщност съвсем насилствен труд.
Е ...

floyd

Проза » Разкази

2010-07-22T23:25:23+03:00 1K 3

Старата жена

Това е ТЪП разказ, който може да затапи дори "В клещите на натрапника"! Да не се чете от хора с философски възгледи или от такива, стремящи се към морално извисяване!
Искам да ви разкажа за жената, която спаси моя живот и този на семейството ми. Надявам се този разказ да достигне до нея, да ù изкажа ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-07-22T23:19:06+03:00 1K 4

Убиец в нощта

Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло мес ...

marian235

Проза » Други

2010-07-22T22:29:20+03:00 989

В края на деня

Нощта се задава. Очаквах я толкова дълго. Постепенно се смрачава. Хората се разотиват бавно. Животът замира. Тя идва. Ето я. Бавно се прокрадва през извивките на града. Гали всички объркани от живота души със спокойните си ласки. Приютява отритнатите. Изгубените. Самотните. Излъганите. Сякаш времето ...

holypotatoes

Проза » Други

2010-07-22T22:08:35+03:00 1K 1

Откровенци превземат Панагюрище

Откровенци превземат Панагюрище
Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Панагюрище е хубав град с хубави хора. Все повече го заобичвам. Там осъществявам пряка виртуална връзка с културата. Сядам в кръчмето срещу Читалището. Палавата сервитьорка, наследница на стари революционери, ми носи студен ...

Greg

Проза » Други

2010-07-22T22:04:18+03:00 1.9K 1 16

Морето...

Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...

Vaguelady

Проза » Други

2010-07-22T22:03:34+03:00 1.3K 3

Споменът за теб...

Водата - бистра,
ще почисти всяка моя мръсна рана,
но едва ли ще се справи със сърцето ми,
замърсено от спомена за теб...

dudence

Проза

2010-07-22T21:53:51+03:00 1K

Една любов

Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...

dolce

Проза » Други

2010-07-22T21:52:27+03:00 1.2K 1

Среднощни джаз вълнения.

Тихо свири джаз. Ноти танцуват на повърхността на локвите. Тоналности, потопени в кал, се разливат и полепват по всичко наоколо. Там, на ъгъла, до онази тухлена сграда един мъж свири своя тъжен джаз. Акомпаниран само от лъч лунна светлина и ръмящи дъждовни сълзи.
Саксофонът се извива като пластично ...

viky8

Проза

2010-07-22T14:12:23+03:00 917