Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Безименно

винаги сме знаели какво ще се случи, ако се случи – не го ли бяхме виждали стотици пъти? – добрите граждани, улисани в работа, внезапното прекъсване за спешен репортаж, многоликата тълпа поглежда нагоре, малчуганите сочат небето и викат, устите зяпват, куче лае, коли замират, пазарски плик плясва на ...

GeEv

Проза » Фантастика и фентъзи

871

Маг Навона, част 12

Вече трети ден Невена обикаляше безцелно улиците на Атина. Безделието и безпаричието започнаха да ú натежават. Началната еуфория, че хубавата работа само нея чака, бавно започна да я напуска. Не ú беше хубаво на душата и лъскавите витрини вече не я привличаха. Дори не ги поглеждаше. Какво да ги глед ...

valia1771

Проза » Повести и романи

1.9K 14

Чародейка

Чародейка съм била... Ааааа? Да можехте да си представите интонацията...
Според някои мисията ми в този живот е да вкарвам мъжете в беля... ааааа?
Голяма беладжийка съм значи, магьосничка също. То сигурно затова ония смелите, „истинските мъже” бягат през глава, кой на където му видят очите. Ей го на ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

1.9K 2

Знакът

Той знаеше този път наизуст. Даваше на заден, после потегляше, превключваше на втора, след завоя ускоряваше и на 250-280 метра беше стопът. Не му бе нужен, защото хиляди пъти бе минавал от там. А когато преди 2-3 години кварталът им се застрояваше и един самосвал го събори, той с един от съкварталци ...

Monsej

Проза » Разкази

1.3K

Преродих се!

Как една вечер може да преобърне всичко? Да те накара да преосмислиш всичко, цялото съществуване, миналото, настоящето и бъдещето... На пръв поглед – вечер като всички останали, но с малката подробност, че един човек ти говори тихо на ушенце, споделя ти мечтите и стремежите си, а сте се запознали пр ...

stefitopz

Проза » Писма

1.4K 2

Усещане за… утре

Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.9K 23

Неизпратено писмо

Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...

WIK

Проза » Писма

1.1K

Нищо не знаех (част7)

Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната на ...

posh`

Проза » Повести и романи

880 1

На задната седалка

Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...

dimi49

Проза » Разкази

2.7K 1 23

Моята - чудна, малка фея

Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...

StefkaGaleva

Проза

982 4

Писмо до моя приятел от Нет-а

Писмо до моя приятел от нета
(написано с малко самоирония и с усмивка към моите приятели)
Мараба, Брато!
Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчет ...

garvancheto

Проза » Хумористична

6.7K 3 19

Примлясващото старче

Примлясващото старче
В днешно време хората все повече предпочитат бързото и често мълчаливо пътуване с автобус пред освободеното, живописно и ведро пътуване с влак. Основна причина – комфортът. С влакове се тътрят разговорливи, но и често немарливи хора, в огромната си част от работническата класа. ...

Arogarn

Проза » Хумористична

1K 3

Щеше да е пролет

Мирише ми. Мирише ми на пролет. Преспите сняг сигурно все още загърлят кокичетата зад зелената ограда, но те инатливо са навирили глави. И плочникът сигурно е измит. И пръчките на асмата някак слънчево се навират в прозорчетата на старата къщичка на Редута.
И потропване на тояжка чувам. Сигурно - Ма ...

670301

Проза » Други

760

Сън, обвит в бял сатен

1.
Трудно се върви, когато пътищата ги няма. Умората е всичко, което мускулите усещат, докато тялото се катери по стръмните скали. Мислите ѝ често предателски прошепваха „Откажи се!“, но тя намираше сили и продължаваше упорито напред. Знаеше, че ще е трудно още когато пое по пътя. Но не знаеше, че в ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Виновница

Тя беше виновна.
Тя беше пренебрегнала принципите и предразсъдъците си.
Тя мечтаеше за него вечер, преди да заспи, когато сенките по тавана рисуваха тихо обречени силуети.
Тя плачеше, когато си спомняше.
Тя го чакаше там, където той никога нямаше да се върне. ...

kopele

Проза

1.1K 1

Осъзнаване - 10 от втора част на романа

X
След няколко месеца вестоносец ми донесе писмо от Дионисий Рали. В него митрополитът ме известяваше, че неговите господари му били възложили важна мисия и за да я изпълни трябвало по-скоро да посети руския цар. Питаше ме дали до десетина дена ще мога да стигна до седалището на Естергомската архиеп ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.2K 9

Живот на високи токчета 2

Лин заключи вратата, тръшна на дивана торбите с покупки и с бързи крачки се запъти към онази отлежала бутилка ликьор, която пазеше за някоя забавна вечер с момичетата.
''Е, Лин, тази вечер ще пиеш сама'' помисли си тя, докато отсипваше глътка в чисто новата си чаша Leonardo. Този сервиз също бе пред ...

Звездичка

Проза » Разкази

1.4K 4

Само се чудя

Седях на покер масата с още 15 големи блайнда. Тъкмо бях на бутона и картите се раздадоха. На масата имаше още седем човека, като единият от тях беше обрал почти цялата паплач, включително и мен самия. Пред мен един рейзна, двама платиха, а останалите се отказаха от картите си.
- Вие сте на ход – ка ...

NNY

Проза » Разкази

1.2K

Ау, колко гнусни и злобни са българите

А, не, това не е мое възклицание! Не съм го чула и от устата на чужденец. Напротив, те ни харесват. Казват, че сме слънчеви, гостоприемни, любезни, услужливи… Това, че сме гнусни завистници и злобари, е определението на някои от българските чужденци. От ония, които като видяха задалите се трудности, ...

latinka

Проза » Други

2.1K 1

Времената сигурно са полудели - 43 глава

43.
Часът беше 11:15, а аз започвах да се потя от нервност. “Ако спазят условията, батерийката на Ленц би трябвало да се появи тук след пет минути”, споделих аз мислите си със Смърделин. Той, разбира се, ми отговори с едно кратко “Знам”. Ленц така и не се беше върнал в стаята ми, изглежда беше преце ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 1

Гробницата на любовта

Въведение
Някога, преди много години, на остров Карбо пристигна тричленно семейство.
Детето бе момче на около 13 години и се казваше Шон.
Баща му - Майкъл Копул - и майка му - Сара - бяха замислени хора и не обичаха да се разхождат и да говорят. На острова имаше много репортери и поведението на роди ...

tonkatabg

Проза » Разкази

904

Аз искам да живея

Ехооооооо?
Чуваш ли ме?
Аз искам да живея. Искам да живея… не на думи, не чрез изречения. Аз искам да усетя с всяка моя фибра, че живея. Искам да полета, да пея… да се смея. А после да падна… болезнено от високо. Нищо, че ще боли… Нали ще чувствам, че живея!
Аз искам да живея – сега… в този миг, а н ...

gall

Проза » Други

1.8K 3

Манастирът

МАНАСТИРЪТ
или кратък разказ за сексуалната криза в живота на благопристойните момичета, в който ключов е изразът:
„Не че не ми се иска...”
Всички ни знаят като най-развратния випуск, пристъпвал някога прага на българска гимназия. Ние носим в себе си духа на сексуалната революция и разкрепостеността ...

watergabi

Проза » Хумористична

1.4K 2

Сълзи от радост и смях(1)

Сълзи от радост и смях
-Любимото ми дневниче!-целувам аз последната тетрадка,на която пишех до скоро.(Бях я скатала в едно чекмедже и ми струваше време да я намеря.)-Ще продължаваме ли? Аз съм готова отново да осъмваме само двама на голямата спалня с изкорубените възглавници, с луната и звездите и в ...

Enena

Проза

3.1K 18

Синята пейка

Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е планината, в която са изсипани бели къщички. След нея се изправя ...

qhve

Проза

1.2K 2

Лист от Есента

Пада...
нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си ...

Aleks-Green

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 3

Приказка за Жълтата стая

- Хайде, време е за приказка. Днес ще ти разкажа Приказката за жълтата стая... Имало едно време...
- Не! Не искам така.
- Добре! Някога, някъде живеели...
- Кога някога? Защо някога? Щом е приказка, значи и сега живеят!
- Ех, убеди ме... ...

Rondissima

Проза » Приказки и произведения за деца

2.2K 14

ЧИСТКА в офиса!

- Край, време е всички да разберат кой е шефът тук! Този хаос просто не се търпи вече. Кочина – вън! Уволнена си. Ааа, не, хич не ми го увъртай, това не е отпуска или временно отстраняване от длъжност, това е УВОЛНЕНИЕ! Събери си нещицата от бюрото (прах, трохи, шлюпки от семки, мръсни чинии, празни ...

kcekce

Проза » Други

1.1K 1

Призракът

Той е там... Най-чаровният, най-галантният, най-блестящият... призрак. Не е лесно да бъде материализиран и документиран, защото все пак работата му е да изчезва, преди да щракне светкавицата на фотоапарата.
Ако сте жена, здраво хванала делата си в ръце, устремена в самотата си, бореща се за място по ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

879 2

Монолог

Разкъсай ме... Само така чувствам, само така усещам, че живея. Нарани ме, нека отново събера душата си. Какво ли остава след края? Това така и не разбрах, но явно до сега не съм стигала крайния си предел. В какво се превърнах – в пепел... И защо сега мъчиш? Какво толкова казах? Толкова ли е трудно д ...

Maya__Filth

Проза » Писма

1.5K 1

Мащерка

Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

1.8K 6

Блаженство

Събличам се...
свалям грижите една по една, падат на земята като дреха.
Стъпквам ги.
Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават
и очите ми се затварят. ...

Irresistible

Проза

763

Аз. Ти. Ние.

Любов.
Пет букви.
Шест звука.
И две сърца.
Моето. ...

JustaLittleKid

Проза

797

Мечтание

МЕЧТАНИЕ
Още откакто се беше появил на този свят, той знаеше, че нещо не е както трябва. Визуално изглеждаше точно като другите - тялото и крайниците му бяха същите като на братята и сестрите му, крилата му бяха със същата дължина и разцветка, а антенките му улавяха също толкова добре топлината, изл ...

midnight-sound

Проза » Разкази

702 1

Цената на успеха

Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...

albaJ

Проза » Разкази

1.2K

Психиатрична клиника "Свети Луис"

Застинал сред мрачната картина, която обрисуваше сам той в главата си, реши да се порови из миналото... Обикаляйки спомените един след друг, сякаш разлистваше вестник - понечи да отпие от кафето си - просто по навик... усети как главата му бе разцепена от смразяваща мисълта болка... и чу глас: "Прод ...

ANT

Проза » Други

721

18+ Тъмни сенки (Част Трета - Сближаване)

Глава 3
Сближаване
Нощта беше дълга и някак товареща. В главата ми препускаха всякакви мисли и това още повече ме подлудяваше.
Крачех из малкото помещение, в което ме бяха настанили и оглеждах всичко до най-малкия детайл. Трябваше да им се признае, че доста се бяха постарали, за да ми е уютно. Имаше ...

jointmania4ka

Проза » Еротична

1.8K

Преследвачи

Колко пъти съм го гледала този празен лист. Колко пъти го задрасках, колко като него прелетяха през стаята и се спряха по средата ù, защото да, не мога да уцеля кошчето. А силата всъщност би могла да изстреля мен самата нанякъде.
Но се научих да се опитвам и сега не мога по друг начин. И тези бели л ...

Relapse

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Космически номера

- Защо не кажете на хората истината, Господа? - изскърца модулираният глас на извънземния.
Беше седнал в едно елипсовидно кожено кресло с формата на изрязано яйце в горния край и приличаше съвсем на човек, по-точно беше с абсолютно правилни форми и пропорции на човешко същество с приятни черти на ли ...

sav11

Проза

859 1

Когато бях Човек

Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...

gudman

Проза » Разкази

1.2K 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

Безименно

Маг Навона, част 12

Чародейка

Знакът

Преродих се!

Усещане за… утре

Неизпратено писмо

Нищо не знаех (част7)

На задната седалка

Моята - чудна, малка фея

Писмо до моя приятел от Нет-а

Примлясващото старче

Щеше да е пролет

Сън, обвит в бял сатен

Виновница

Осъзнаване - 10 от втора част на романа

Живот на високи токчета 2

Само се чудя

Ау, колко гнусни и злобни са българите

Времената сигурно са полудели - 43 глава

Гробницата на любовта

Аз искам да живея

Манастирът

Сълзи от радост и смях(1)

Синята пейка

Лист от Есента

Приказка за Жълтата стая

ЧИСТКА в офиса!

Призракът

Монолог

Мащерка

Блаженство

Аз. Ти. Ние.

Мечтание

Цената на успеха

Психиатрична клиника "Свети Луис"

18+ Тъмни сенки (Част Трета - Сближаване)

Преследвачи

Космически номера

Когато бях Човек

Опашка