39 891 резултата
Седнах на последния ред в полупразната зала, както винаги, сам.
Бях се замечтал за нещо, както обикновено. Докато се наслаждавах на топлината, която се процеждаше от климатика, се чу скърцане на стъклена врата. Погледнах през рамо и го видях - БЕЗДОМНИКЪТ.
Попита ме съвсем учтиво:
- Може ли да седна ...
  1197 
Победа! Победа над самите нас,
над нашите страхове и малки агонии...
Победа!
Над нашите черни мигове,
над нашите болни умове, но обвити в бегонии... ...
  1253 
Коледа
Разказът, който не пуснах за конкурса.
Много съм добра, много! От септември се готвя за този празник, за да ми е по-леко от финансова гледна точка. Още от януари започвам да подслушвам какво си говорят моите хора. Не, не, че съм клюкарка, а просто искам на всеки да угодя и обичам приятно да г ...
  1382  21 
Исках те, толкова силно те исках, а те загубих! Направих грешката да те напусна, а сега не мога да се върна! Ти си всичко за мен, но те загубих заради глупоста си, как да те върна, как отново да усетя целувките, ти как да те докосна! Позволи ми да те обичам, позволи ми да поправя грешката си!!!
Бях ...
  4410 
По–добре пиян, отколкото стар
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич ...
  1295  20 
Зная, че много те огорчих с моята обич изчанчена. Някак стои като уравнение с три неизвестни под радикала и със сгрешен отговор от печатаря.
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...
  1282 
Крилата ми заякнаха, но престанаха да растат. Сакото ги прикриваше успешно. Когато синът ми ги видя за първи път, реагира така, както би реагирало всяко нормално хлапе и веднага попита:
- И аз ли ще имам такива, когато стана голям?
След като му отговорих отрицателно, той загуби всякакъв интерес към ...
  684 
Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да вид ...
  1031  18 
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ IV: ПСИХО
- Альоша, миличък, донесе ли ни елхичка?
Глезеният глас на Зина се чуваше иззад бронираната врата на луксозния московски апартамент, примесен със звука от влаченето на чехлите ù и само миг по-късно заглушен от истеричния лай на малоумния пинчер Михайло.
Лицето ù се появи в ра ...
  657 
Тук–там... вечно някой крещи и иска нещо. Всеки ден ставам с нагласата, че трябва да направя нещо заради даден човек. От време на време (когато егоизмът ми се обажда) решавам, че няма да направя това, което се очаква от мен, а това, което на мен ми се иска. Разбира се, тогава хората остават много не ...
  669 
ІІІ
Борсата стоеше на брега на блатото и трепереше като листо на вятър. Беше целият мокър. От впитите му в тялото дрехи капеше вода. Приличаше на клошар, който е прекарал цяла нощ на открито, под дъжда. Голото му теме отразяваше лунната светлина и придаваше сюреалистична нотка на цялата картина.
- Б ...
  1167  15 
Всичко започна една сутрин, когато стоях под душа, опитвайки да насапунисам гърба си. Ръката ми внезапно напипа едно странно образувание. Застанах пред огледалото и погледнах през рамо. От плешките ми стърчаха два израстъка, подозрително приличащи на крилцата на току-що размразен бройлер. Даже леко ...
  997 
Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, прежълтели чак от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада ...
  859 
В зеленчуковата градина растеше боб. Шушулките растяха. Растяха в тях и бобчетата.
В една голяма шушулка имаше четири бобени зърна. Надпреварваха се кое по-голямо да стане. Все се побутваха и кое повече място да заеме.
- Стига сте се блъскали - им казвала майката шушулка - бъдете внимателни един към ...
  794 
Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...
  796 
Когато пак ги отворих, в стаята нямаше никой. Изглежда доста съм спала - мракът, разстилащ се отвъд стъклото на прозореца, само потвърждаваше
първоначалното ми предположение. Чувствах се странно спокойна и отпусната... не изпитвах нито болка, нито бях бясна, както при първото ми събуждане.
Дори се п ...
  637 
До Нея:
Знаеш ли кой съм? Заради теб ми изтриха профила в Божения. Защото си тъпа свиня, която така и не разбра какво всъщност стана... Както и да е, аз поле за изява имам много. Но за това, че слагаш двойки на Черрна и то от злоба, не от друго, а от злоба, сега ще ти е*а п*та майна! Дори и това ти ...
  2250  37 
Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...
  461 
- Колко струва да се влюбиш?
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...
  814 
Искам да ми обещаеш нещо и да кажеш “Заклевам се, ще направя всичко възможно да го изпълня”, тогава, аз ще ти повярвам и няма да се сърдя, ако не успееш, защото ще знам, че нещо наистина сериозно те е възпрепятствало...
Аз съм нещо като Сладък Ноември.
Не, не се уплаших и не протестирах срещу опреде ...
  1378 
Днес семейството беше заедно на пазар. Тук се продаваха най-хубавите коледни дръвчета. Малките елхички, борчета с остри иглички, очакваха децата да си изберат едно от тях. Всички бяха от изкуствена материя. Можеха да се сглобяват и разглобяват лесно. Родителите чакаха децата да решат.
Ето голяма, кр ...
  789 
Уличният стълб:
Аз съм уличният стълб. Тук съм от години, за да давам светлина през нощта. Глупавата Луна, с цялата ù свита от звезди, прилича на красавицата, която беше тук преди малко – блясък, без съдържание. Какво за красавицата ли? Тя използва осветената от мен част на тротоара, за да зашлеви ш ...
  1100  13 
На морето сме. До нас баба кара внучето си да влезе във водата:
- Защо те е страх, нали ходиш на плуване?
- Да, ама там има стени и водата е оградена, а тук направо са прекалили!
Иринка няма още три годинки. Питат я знае ли как се казва еленчето на дядо Коледа, а тя отговаря:
- Знам, Мехмет. ...
  1528  25 
Една неосъществена любов
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви ...
  1358 
ІІ
Гангстера и Грег се спотайваха в тъмната нощ, скрити зад една редица от дървета. Държаха средата на периметъра и малко се притесняваха да не заместят някой глиган. Мястото беше кофти. Пияните глави от двете им страни можеха да ги запукат, без да се замислят. Споходени от тези тежки мисли, дръпнах ...
  993  11 
Заплетена съм и раздвоена във мрежа от чувства, в плетеница от сънища, в непрогледна тъма и ярко утро. Бродя през мъгла и слънце през тайни горски пътеки и криви стари улици, коприва ме пари и храсти ми дращят лицето. Сама съм – тунелът е тесен и не зная кога ще изляза, макар да виждам посоката. Кол ...
  572 
Зимата дойде... ако не със снега си, то поне температурно - студът вече започна да щипе и да хапе и на всички все по-малко им се разхождаше навън и все повече се заседяваха на топло.
Когато се прибра Гар Ван ги завари пред камината потънали в мълчание.
"Тези пак си играят на мълчанка" - предположи т ...
  608 
За какво ти е Вечност? Нея я няма. Не използвай „Завинаги” , когато ми пишеш.
Не рисувай кръстове, кръгове, птици, сълзи, за какво ти е думата „Слънце”, тя е символ, обаче не и на мойте очи. За какво ти е...
Твоята вечност разменям за час, твоето слънце – за фарове на дълги, с твоето „всичко” – купу ...
  914 
Царете на две царства били приятели. Единият имал син, а другият дъщеря. Двамата винаги казвали, че ще оженят децата си , когато пораснат.
Момичето растяло добро, любознателно и много трудолюбиво. Обичало да се грижи за голямата цветна градина в двореца. Там цъфтели най-красивите рози в царството. Н ...
  764 
Слизам бавно и тежко по стълбите. Бавно, защото под краката ми е заснежено, тежко, защото нося кофа, пълна с пепел от камината. Искам да я почистя и заредя отново с дръвца – зимата вече дойде и ме радва с бяло-сивите си цветове.
... Неочаквано краката ми се подхлъзват. Като в забавен кадър „разбирам ...
  1060 
Сиво е. Отказах се да търся цветовете. Не вярвам, че ги има. Отдавна научих се, че всичко, както и да изглежда отдалече, е всъщност сиво!
Сиво е. И днес. Тъмно е и... и някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е ...
  583 
Султан Абдул ал Хамид се бе излегнал на меките възглавници в един от кътовете на своя дворец и притворил очи, се наслаждаваше на спокойния следобед. Две робини развяваха големи ветрила над главата му и го пазеха от жегата и нахалните насекоми. От време на време той протягаше ръка към платото пред се ...
  1204 
ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...
  998 
„Какво ли ще е времето днес?” си помислих в просъница.
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...
  962 
Вървяха по Раковска, разноцветните реклами ослепяваха с разнообразието си, младите хора бързаха, някои с цветя в ръка, други стояха на групи и се веселяха, старите софиянки, издокарани с поизхабените си дрехи не се предаваха, току що почерпили се с торта „Тирамису” и пили малък гръцки коняк, Унгарск ...
  762  17 
ДЪЛГ
Навъсеното небе беше покрило града като похлупак. Скромната ни вечеря привърши и всеки можеше да отдели време за себе си. Излязох навън да пуша. Дано тази нощ няма пожари. Но сякаш бях споменал за дявола, а той при мен.
Гори плевня в село Ж. - запука радиоуредбата. Знаех го това село, беше като ...
  485 
Много малка беше пчеличката. Току-що се излюпи и литна. Измори се. Крилцата й още не бяха укрепнали. Стигна до реката.
- Ти коя си? Мога ли да пия от водата ти? - попита.
- Аз ли? Аз съм реката. Водите ми са бързи. Ще те отнесат.
- О, о, страшно е.
- Ей, ела насам. На листенцата ми има още капки от ...
  2408 
Спомените изгониха спокойния ми сън. Преобърнаха съзнанието ми, изкривиха замъгления ми поглед. Опустошиха всичко, което умът беше изградил. Дните минават, изяснява ми се. Мисля за теб! Дано не си ме намразил. Сега си спомням - ти дойде. Дойде да ме видиш - нали?! Или случайно мина? Помня решетките ...
  904 
Обичаш ме…. А докога ще ме обичаш? Ще ме обичаш ли като разбереш, че съм груба и арогантна? А ще ме обичаш ли, когато не те обичам? Ако решиш да ме обичаш, знай първо, че не съм сантиментална и грижовна. Ненавиждам болезнено дългите разговори по телефона, мразя гукането и сладникавите прякори. Не об ...
  845 
Продължение от
На другата сутрин Гудрун го изпрати и както бе обещала, му разказа как да стигне до бедстващото село. Бьорн се улови, че слуша думите ù много внимателно, а когато тя му подаде една кърпичка със завити в нея меденки, ù благодари от все сърце, сбогува се и пое по пътя си. Искаше му се д ...
  1286 
Предложения
: ??:??