Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

До всички адреси (2)

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за второто от най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си и които е длъже ...

duraca

Проза » Други

2010-07-30T09:34:34+03:00 1.3K 1 1

Мозъчна буря

1.
Тайната среща на високо равнище приключи успешно. Премиерът на Япония - Сакьо Йукиро и генералният секретар на Китайската комунистическа партия – Уей Хао се изправиха от креслата. Крепко и доброжелателно си стиснаха ръце. На лицата на двамата лидери се виждаха усмивки.
Заглавия на статии от китай ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-07-30T09:23:15+03:00 1.2K 1

Болен народ

По „На браздата” от Е. Пелин
Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-07-29T23:55:31+03:00 1.4K 7

Една наркоманка

Сгушена в тъмен ъгъл, с ръце около колената си и музика в главата си, накъде сега? Ходила досега по тънката линия на мечтите, но наляво или надясно? Реалност или не? Искаше, искаше...и все по-тъжна и самoтна оставаше. Желанието едва удържаше в себе си, толкова силно да последва мечтите. Да тръгне, д ...

reckless

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-29T23:34:52+03:00 1.3K

Любовница – ооо, не, мерси!!

И така, досега не знаех какво е любовница, но се поразрових и разбрах – с любовницата се прави секс, любовницата е материално подсигурена, на любовницата ù се обръща внимание, купуват ù се подаръци, полагат се непрестанни грижи за нея. Оказва се, че е прекрасно да си любовница на някого!!!
Добре де, ...

katerina6

Проза » Хумористична

2010-07-29T23:03:56+03:00 2.2K 12

Нямам смелост да призная

Всичко започна с едно мило: „Ти си най-голямото ми дете” на 27 ноември 2008!!!
Тогава дори не предполагахме докъде могат да стигнат нещата. Дори не предполагахме, че може да бъдем толкова скъпи един на друг. Толкова скъпи, че забравяхме самите себе си. Или поне аз.
В началото всичко беше толкова мил ...

kakafifi69

Проза » Писма

2010-07-29T22:52:25+03:00 1.2K 1

Океан

- Добро утро, шампионе!
- Болен съм.
- Виждам. От студеното е. И от простуда, и от глад. Трябва да затоплим
малко и да си издухаш носа.
Очите му блестят от температура, лицето му се е смалило, грам силички ...

StefkaGaleva

Проза

2010-07-29T22:41:46+03:00 778

Надежда и малко усики с лед, моля!

Седнала бе на бара, за да отдъхне. Това място ù беше до болка познато. Години наред бе споделяла с прашната обстановка и смях, и сълзи, бе отваряла страници, бе прелиствала, бе затваряла хиляди житейски книги. Там, на онзи стол. Всяка самотна вечер. Носеше със себе си червило, копринена рокля и... с ...

viky8

Проза » Разкази

2010-07-29T22:39:06+03:00 1.2K 5

Лапачите

Бате Янчо отиде за риба на езерото Ариана. Стовари багажа и се настани на столчето си. Минаха два часа, откакто бе започнал риболовът. Кукичката отново бе дръпната. Беше му кеф колко лесно налапват въдицата. Бяха глупави точно като народа, който го беше избрал за народен представител. Изтегли рибкат ...

Rasha

Проза » Хумористична

2010-07-29T09:11:38+03:00 1.5K 3

Единствена.

Мислех, че съм първата която тръгва боса по чакъла. Тогава видях зад себе си захвърлени джапанки.
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...

viky8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-28T23:49:12+03:00 1.5K 5

До всички адреси (1)

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! От днес аз започвам своя последен триптих и всяка вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за най-важните три неща, които човек може да ср ...

duraca

Проза

2010-07-28T23:18:52+03:00 1.2K 1 1

Маг Навона, част 6

- Вие ли сте Невена Цветанова? - попита я с делови и стържещ глас цивилният. Беше се легитимирал, но Невена не реагира, продължаваше да седи като хипнотизирана. Банкнотите бяха разпилени около нея. Имаше на масата, долу на пода, в скута ù, а някакви пет лева бяха кацнали на лявото ù рамо като генера ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-07-28T22:50:54+03:00 2.2K 14

Градска трагедия 12

Преодолях припряно трите мраморни стъпала пред входа на сградата и бутнах вратата. Тя се отвори, после започна бавно да се затваря, опитвайки се да ме перне по пръстите на краката. Бутнах я отново, този път с едната от патериците, и влязох във фоайето. Напъхах се несръчно в асансьора и се качих на т ...

Heel

Проза » Разкази

2010-07-28T14:31:36+03:00 829

Продължение от книгата

Цялата махала ги съпроводи. Остана само старата Жельовица, за да пази къщата. Па и годините ù бяха множко.
Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един пр ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-07-28T14:30:25+03:00 778

Какво изпуснах някога!

Днес изживях нещо страшно. Изгубих топлината и погледа на моята първа любов. Исках само приятелството да остане помежду ни, но уви - това се оказа мираж. Може би няма виновни, но може би сама съм си виновна за всичко станало. А ето накратко да разкажа пред вас какво имаше между нас.
Здравейте на вси ...

energi4nata

Проза » Други

2010-07-28T13:42:34+03:00 905

В продълженията... във Велинград

Прибираме се от читалището и виждам, че някои хора вече са се настанили по местата си около масите. Забелязвам Йосифова в целия си блясък, седи и се усмихва. Махвам ù с ръка и се отправям към сервитьорките:
- Занесете един Бейлиз на дамата в бяло от анонимен обожател.
Врътвам се и тръгвам да се качв ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2010-07-28T13:15:17+03:00 2K 36

Кошче за душевни отпадъци

Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...

marasheih

Проза » Разкази

2010-07-28T13:01:35+03:00 938 2

Въздишка.

Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-28T09:17:15+03:00 1.2K 3

Безстрастност

Дишаш. Неравномерно, превъзбудено. Животинският ти поглед полепва по тялото ми и го изяжда, разкъсвайки бясно и безочливо всеки милиметър.
Не ме нараняваш. Свикнала съм. Понякога ми се иска да мога всеки път да бъда студена и безразлична.
Среща. За да пием по едно, колкото времето, необходимо за уж ...

kopele

Проза

2010-07-28T07:54:25+03:00 1K 6

За гаджета, любов и други такива…

Моята приятелка си хвана гадже. Невероятно, но факт. Отдавна бяхме решили, че в рамките на България за нея мъж няма. Тя е страхотна жена, но е ужасно претенциозна. Вечно е недоволна от мъжете. Този грозен, онзи простак, третият пък старец. Даже тя самата при запознанство се представяше – Приятно ми ...

katerina6

Проза » Хумористична

2010-07-27T21:48:35+03:00 1.4K 1 5

Букет на снимка/капак

Шофирам, аз не шофирам – карам, паркирам, слизам, забравям си чантата, връщам се, взимам я, бъркам копчетата, алармата пищи, успявам, оглеждам се, тръгвам, направо хуквам, ще си повърна сърцето от вълнение. Спирам, уж гледам някаква витрина, просто опитвам да дишам, малко, за да не ми личи много, ог ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-07-27T19:08:16+03:00 1.6K 3

Усмихнати очи

Реката течеше лениво бавно, сякаш всеки момент щеше да спре, уморена от своя дълъг път през планината. Талазите вода се движеха с тих ромон, подобен на нежен женски шепот. По нищо не личеше, че само преди дни същата тази спокойна река се беше превърнала в страховита стихия от излелия се проливен дъж ...

duffmckagan

Проза » Разкази

2010-07-27T19:02:00+03:00 922 1

През очите ми

Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да по ...

up-1-level

Проза » Други

2010-07-27T18:54:56+03:00 1.2K 2

Смъртта на коректорката

Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2010-07-27T18:48:16+03:00 1.6K 10

Белязана от безкрая

Бебето ме укоряваше с проницателните си сини очи, все едно знаеше нещо, което криех от останалите. Опитах се да му се усмихна, ала то извърна глава. Срещите ни винаги бяха кратки и сдържани, но поне то не се боеше от изпъкналата на челото ми вена. Тя пулсираше и ме караше да изглеждам като злодей.
О ...

delta_f

Проза » Разкази

2010-07-27T18:41:50+03:00 1.6K 1

Изповед (разказ за Джон Смит)

- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...

darkwish

Проза » Разкази

2010-07-27T13:34:51+03:00 1K 2

Лагерът - най-новото продължение

- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-07-27T13:29:51+03:00 804

Разказ за смъртта и една надежда...

Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...

viky8

Проза » Разкази

2010-07-27T13:22:51+03:00 1.2K 1

Приказка за двата облака

Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...

chavdar75

Проза » Разкази

2010-07-27T13:14:19+03:00 2.1K

Brothers in arms

BROTHERS IN ARMS
…These mist covered mountains
Are a home now for me
But my home is the lowlands
And always will be ...

remer

Проза

2010-07-27T11:11:37+03:00 1K

Защо боли?

... и единствено студеният вятър остана покрай мен, нашепвайки името ти... забравих! Кой съм? Къде съм? Защо съм тук? Някой да ми каже! И ето я отново пронизващата болка, обсебваща и душа и тяло... напомняща, че още дишам... Не знаех, че ще боли толкова много... Защо никога не сме готови за това? За ...

Fire_Angel_87

Проза » Други

2010-07-27T09:27:32+03:00 1.2K

Колко

Голи, докосващи се тела. Дали някой не прокара електричество в тръпнещата кръв в лабиринта на вените ми?
Една? Две? Колко още секунди имам? На колко още имам право? Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания? Преди да те няма. Или преди аз да успея да събера смелост да избягам от твоето тръгване. Ис ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-27T09:25:30+03:00 1K 2

Усещане за Вселена

Звездно семейство
Ярката, топла светлина от недалечното Слънце огряваше Зелената луна и нейните многобройни големи и малки съседи.
Те всички безкрайно обикаляха около огромната планета, привлякла ги в своето гравитационно поле от незапомнени времена. И бяха може би най-интересната и любопитна гледка ...

rado-st-92

Проза » Разкази

2010-07-27T09:24:57+03:00 1.4K 2

Мрази ме

Мрази ме! Мрази ме с цялото си черно сърце, мрази ме повече от вчера и по-малко от утре, нека видя огъня в очите ти, когато изричаш моето име, нека видя отвращението, нека усетя нетърпеливост във въздуха, да усетя властта си над теб. Ругай ме в главата си, нека те е яд, че съм на този свят, изпитвай ...

reckless

Проза » Писма

2010-07-26T07:37:45+03:00 1.6K 1 2

През деня, през нощта

Година втора.
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш ...

truthiseek

Проза » Разкази

2010-07-25T23:30:26+03:00 2.5K 5

Билет за Рая

Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави с ...

wishpin

Проза » Други

2010-07-25T23:14:40+03:00 2.2K 3

Фернандо и Мария - 4

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2010-07-25T23:12:33+03:00 1.2K

Нима

Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...

stanef

Проза » Разкази

2010-07-25T23:04:50+03:00 1.8K

Маг Навона, част 5

Отдавна не ù беше вървяло на клиенти, както този ден, а толкова искаше да остане сама, да си почине и наспи като хората след бурната нощ. Но не можеше да ги върне. Женицата се беше отчаяла, че синът ù, който бил много добро момче, е изчезнал от няколко дни и не ù се обаждал. Търсела го по всички нег ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-07-25T23:00:46+03:00 1.2K 15

Реквием за един кроасан

Реквием за един кроасан
Има малки моменти в този живот, заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче, да изпушиш добра кубинска пура или да изядеш сутрин един току-що изпечен кроасан с кашкавал в комбинация с ароматно кафе. Боже! Кроасан ...

marco777

Проза » Хумористична

2010-07-25T22:46:55+03:00 3.7K 3 34