Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Камшикът

КАМШИКЪТ
Мой приятел, прочут композитор, ме покани да ми изсвири някои от най-новите си произведения. Приех с голяма радост тази покана. Малцина могат да се похвалят с благоразположението му и за мене беше чест да го посетя. Домът на маестрото ме впечатли с това, че бе подреден с много вкус. На една ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-08T08:59:29+03:00 1.1K 1

Неканена

Не те обичам повече. Не ми е позволено. Наивна съм. А отдавна си забраних да се лъжа... Нашата любов е плод на последователни заучени машинации. Подбор на подходящите думи. Просто сляпо следване на необмислени краткотрайни желания. Далечни сме вече, но още държим ръцете си. В плен съм на тялото си. ...

kopele

Проза » Писма

2010-08-08T07:22:59+03:00 1.4K 2

Погребан жив

Разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години
Конър се събуждаше. Съзнанието му бавно преминаваше от фазата, наречена сън към реалността. Само че този път реалността изглеждаше по-черна.
В началото си помисли, че ще трябва малко време, за да може да фокусира някакви предмети в мрака, но то ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-08-08T07:10:53+03:00 1.8K 2 3

Уморена

Докосваш ме. Безплътно. В стрелкащите се атоми кислород, които жадно и безсънно поемам с всяко вдишване, се носи мирис на уморена любов. Уморена, залиняла, изчерпана любов. Взирам се сляпо в рязко набраздените стени. Таваните ми са въпроси. Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-08T07:00:25+03:00 1.3K 4

Една закъсняла любов в края на август - 3

3
Стоях и гледах един плакат на почти голи момичета, които се излежаваха или бяха заели предизвикателни пози на плажа. Безспорно бяха с великолепни тела и се замислих за твърдението, че виждате ли - красотата щяла да спаси света?!
Дрън, дрън. Красотата може и спасява само себе си и то ако е управляв ...

sav11

Проза

2010-08-08T06:52:38+03:00 867 1

Писукане

Обичам да спя в неделя следобед. Усещането, че почивните ми дни стават три, е невероятно. Или, по–точно, че получавам това, което никой друг не е получил. Минутите, отброяващи преминаването ми в реалността и, успокоена и отпусната, оставам още малко леглото.
Навикът на годините ме отведе в кухнята. ...

StefkaGaleva

Проза

2010-08-07T22:08:21+03:00 885 4

Продължение от книгата

Състезанието щеше да се проведе близо до лодките. На дървената площадка състезателите стояха прави. За победителят беше приготвен лавров венец от бръшлян.
- Пред вас е Митьо Доктора - обяви началото конферанса.
Беше сериозен момък, та затова му лепнаха името "доктора". След него излезе Кольо. Викаха ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-08-07T21:53:39+03:00 788

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято

Глава втора
Софо разкрива тайните на миналото
Време е да разкажем малко повече за Полуелфия. Това тук са знанията на Фрео за нея до този ден. Полуелфия или Квадратната страна се бе зародила на планетата около една неголяма звезда, наречена Слънце. Тази страна имаше формата на квадрат, а бе наречена ...

lonelyman

Проза » Повести и романи

2010-08-07T16:43:04+03:00 1.3K

Разговор с овен

Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително гол ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-08-07T16:22:18+03:00 1.2K

Чико Чиков - началник

ЧИКО ЧИКОВ НАЧАЛНИК
Помните ли Чико маймуната, дето си живееше щастливо в джунглата. Ядеше вкусни банани и се къпеше в езерото с приятеля си Тарзан. Но по-късно той стана човек и сега живее в града. Помните го, нали? Е, това съм аз. Човекът Чико Чиков. В фейсбука съм само 3Ч. Но да не бързаме. Когат ...

gudman

Проза

2010-08-07T15:47:20+03:00 876 1

Sweet Dance

Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...

Itilon

Проза » Разкази

2010-08-07T15:18:06+03:00 1.2K

Какво яде вегетарианец-канибал?

Написах набързо преди време
На някакво крехко стъкло, между два стоманени свята:
“i’m leaving for paris”*
и го написах с маминото червило за специалните поводи.
“parish li?” попитаха недонаучените. ...

Vyrtina

Проза

2010-08-07T00:29:25+03:00 1.5K 1

Сценаристите в реалния живот - 1

Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2010-08-07T00:24:58+03:00 1.1K

Убийствена любов

"Всичко започна в деня преди да започна първи клас. Живеехме на село. Вече бях на седем и трябваше да почна училище. Помня как по-големите от мен деца, преди да почнат училище, трябваше да идат в града с родителите си, за да се подготвят. Чаках с нетърпение този ден. И ето, че дойде. Сутринта мама м ...

mircata

Проза » Разкази

2010-08-07T00:20:05+03:00 2K 2

От безкрая

От безкрая
„... и трусове и мор ще има...” (Откровение на Йоан)
Не, не – това не е есе или друго литературно творение, това не е демонстрация на начетеност и добра памет за цитиране. Това е едно писмо, което ще бъде копирано, скатано и четено неведнъж, а и не само от един човек. Това писмо е моят по ...

duraca

Проза

2010-08-06T15:55:51+03:00 1.8K 2 7

Обичай ближния си, остави го да изживее греховете си

Човек казва: “Аз искам да се събудя духовно”. Това е негова цел.
Тази цел все още не е част от човека, а част от неговата его настройка. По някакви его-причини той иска да се събуди, да търси съзнателно.
Човек не може да си постави съзнателно духовна цел и да успее. Е, може да изглежда, че е успял, ...

BojidarZim

Проза » Други

2010-08-06T12:29:37+03:00 1K 6

Мъж втора употреба

Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чула, рекох си аз. Само котката на ...

StefkaGaleva

Проза

2010-08-06T12:18:59+03:00 1K

Най-голямата мечта

Не мога да не се запитам, особено в моменти като този, какво да правя, когато се загубя. Знам какво ще кажете – огледай се за ориентир или нещо познато, питай за посоката. И ще сте прави – това би подействало. Да, би подействало, ако знаех къде отивам. Спирам. Оглеждам се. Сядам. Почвам да прехвърля ...

feanara

Проза » Други

2010-08-06T12:13:15+03:00 1.1K

Влюбени.

Миг. По-кратък от времето, необходимо на човек да поеме въздух. Болезнено кратък и изстиващ. Колко дълго гори пламъкът? Толкова, че да те запали и унищожи, а после да загасне? Наивно е да вярвам, че утре ще си тук. Хората се спират за малко един при друг. Те винаги бързат. Спират се, само за да се и ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-06T12:04:49+03:00 1.4K 1

Кафе с мъдрост

Поглед, отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се наоколо, установявам, че тази изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри, бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път ...

barsi_meche

Проза » Разкази

2010-08-06T12:03:23+03:00 1.3K 2

Бурята в мен

Капки дъжд като ледени сълзи по тънкото стъкло се стичат. Лек ветрец си играе с клоните на дърветата.
Мисълта за теб ме пронизва сладко, последвана от развълнуваното, мелодично туптене на сърцето ми.
Затвори очи! Отпусни се! Представи си как милиони пеперуди летят около теб!
Усещаш ли топлия, мек и ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

2010-08-06T11:46:36+03:00 2K 1

La Petite Mort

- Ало?
- Здравей, Спайк.
- Kой се обажда?
- Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Може ли?
- О... ти ли си... Слушам те. ...

Mishable

Проза » Разкази

2010-08-06T11:39:05+03:00 688

Мамка му и живот, Иване, или вяра, надежда и любов, Краси!

Мамка му и живот, Иване,
или Вяра , Надежда и Любов, Краси!
Преди шест или 7 години, не помня точно колко, прочетох в Нова дума, вестникът на българите в Испания, че е организирана изложба на българския скулптор Иван Христов. Името ми беше непознато, но като видях снимките на скулптурите и прочетох ...

bojilova1

Проза

2010-08-06T07:48:48+03:00 1.7K 18

Напречен разрез на българския социален реализъм

- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...

Blagonrava

Проза » Разкази

2010-08-05T16:36:48+03:00 1.5K 3

Обгърната от мъглата

Кейт беше сама... Идеално сама, съвършено сама... Сърцето ù тупкаше бързо, сякаш щеше да изскочи. Колко беше изморена тя от бягането... Колко много искаше да се наслади на самотата. Разочарована от всички, Кейт беше предприела това трудно пътуване, без посока. Но не се страхуваше. Не изпитваше прите ...

emdityyy

Проза » Разкази

2010-08-05T14:10:31+03:00 776 1

Fragile

Дръж ме здраво.
Малка съм.
И съм крехка.
Безброй пъти съм чупена.
Безброй пъти и лепена. ...

Punkass

Проза

2010-08-05T14:07:53+03:00 996 5

Лоши момчета

Събуждам се и пак се разплаквам. Всъщност плачът ме събужда. Отдавна е така. Сълзите идват преди да съмне. И така, цялата с обляно в сълзи лице, дълго гледам вишната на двора. Цъфнала и бяла. Много бяла, и много красива. Има вятър и тя се движи. Отрупана с цвят се полюшва и ми говори нещо. Заслушвам ...

StefkaGaleva

Проза

2010-08-05T13:56:51+03:00 819 1

Ще се оправи ли светът?

ЩЕ СЕ ОПРАВИ ЛИ СВЕТЪТ
- Дядо Христо, ще се оправи ли някога светът? - попитах близо стогодишния старец.
- Цял век живея в този свят и все чаках да се оправи, и не дочаках. Дано поне ти, синко, дочакаш.
- А мислиш ли, че все пак някога това ще стане?
- Божа работа. Мисля, че човек трябва да не се за ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-05T13:53:23+03:00 931 6

Певецът

ПЕВЕЦЪТ
Нощната тишина бе нарушавана само от една самотна песен. Тя караше хората от квартала да спят, като люляни от приспивна песен. Песента се лееше, като изворна вода, като планински поток, скачащ от камък на камък, като песен на синигер, изливащ, през тази ранна пролет, любовната си мъка.
Във в ...

gudman

Проза

2010-08-05T13:49:42+03:00 1.1K

Кошмари

Крещиш... Но какво от това? Никой не те чува през капките дъжд, потропващи по прозореца. Само луната бавно се извръща и те поглежда. Тя е единствената ти компания.
В такива нощи най-лесно се сънуват кошмари. Защото никой не се заслушва във виковете посред нощ, никой не им обръща внимание. Защото вси ...

emocionalna

Проза

2010-08-05T13:28:23+03:00 1.2K

Съблечени

Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-05T13:19:22+03:00 1.3K 4

Испански дневници(Историята на едно ослепяване)

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ОСЛЕПЯВАНЕ
Дните минават бавно, бавно. Две седмици нищо не се случва.На скайпа се взирам в лицето на дъщеря си, за да открия промяна. Питам непрекъснато какво и се случва, за да разбера дали шесте деца са още с нея, но тя след толкова ин витро не ми отговаря убедително.Гледам от мо ...

Enena

Проза

2010-08-05T09:09:59+03:00 2.1K 16

Дънерът

Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.
Чепатите изкоренени корени стърчаха на всич ...

BojidarZim

Проза » Разкази

2010-08-05T08:44:28+03:00 985 4

Трябва да печелят само пепеляшките

Всичко, което трябва да направиш, е просто да ме изгубиш. Не тях или нещо – МЕН да изгубиш. И то не е да загубиш нещо важно и безценно – то е просто отметка в тефтера на нищото.
... А аз ще бързам за среща с дявола. Отново изгубих облога си с него. Ще му връча ново ковчеже със спомени. Но не – те не ...

Таша

Проза » Други

2010-08-04T21:23:31+03:00 1K

Огледало

Проследявайки неуспеха, частица от мен се откъсна, поглеждайки светa с неумираща надежда, надявайки се за спасение, неосъзнал истината, красотата и тъгата, заслепен от търсенето на отговори и въпроси, искайки да го приема, но не мога - изправен пред стъклената преграда, осъзнавайки, че не трябва да ...

Seron

Проза » Други

2010-08-04T20:52:23+03:00 776 1

Продължение от книгата

Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-08-04T13:45:21+03:00 746

Пиршеството на греха

Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше ...

viki-dimitrova

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-08-04T13:37:36+03:00 1.5K 1 2

Лотарията

Пътник седемдесет и четири се размърда на седалката си. Току що събудил се, той изпита желание да стане и да се протегне, нещо напълно невъзможно в ограниченията при пътуване с космическата совалка. Огледа се и установи, че останалите пътници все още се намират под влиянието на приспивателния наркот ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-08-04T12:47:57+03:00 919 1

Различна

Каква съм? Зелена или синя? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-04T12:42:24+03:00 966 2

Как написах „Голо момиче в лавандулата”

Как написах „Голо момиче в лавандулата”.
Следващият текст не е разказ, нито друг жанр, просто няколко думи...
Видиш жест, човек, спомниш си нещо отдавна забравено, съзнанието ти се свърже с подсъзнанието, възхитиш се на красотата наоколо, интересна природна картина те провлече – ето, започваш да пиш ...

Bezzhichen

Проза » Други

2010-08-03T22:48:40+03:00 1.6K 8