Проза и разкази от съвременни български писатели
42.2K резултата
Осъзнаване - 12 от втора част на романа
XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...
1K
5
И дяволът знае да обича
„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
1.7K
11
Наздраве за шастливите...
Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...
738
Още от "Лагерът"
- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...
759
Далечните тъмни полета
О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
1.3K
4
Сепия
Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...
1.5K
16
Секунда
Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
1.5K
7
Тази нощ ме обичаше
Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...
1.7K
11
Ех... само ако знаеш!
Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...
2.2K
8
Просто сянка
Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...
1.2K
4
Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв
Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...
957
Татко - това звучи гордо!
Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...
937
4
Следи
Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
1.5K
3
Някак си...!!
*
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...
1.4K
Шах!... И мат!!!
Животът ми е лабиринт! Ха! Усмихвам се на тази мисъл! Кога станах толкова банална, кога спрях да се смея на клишетата... Кога се превърнах в клише? Поне съм реалист, наистина съм клише и животът ми наистина е лабиринт! Тръгнала съм нанякъде и тъкмо когато си помисля, че най-сетне съм намерила правил ...
970
3
А някъде птиците виеха гнезда...(2)
2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
1.3K
9
Старият селски двор
СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...
1.5K
8
Водка
Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
1.4K
1
Параклисът
От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...
1.9K
11
Лебнишките баби
Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто п ...
1.2K
8
Бурята
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
1.2K
1
В синхрон с природата
В поетите ли е тъгата?
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
1.5K
1
... И настъпи мрак
… И настъпи мрак. Призрачните облаци издебнаха парещата луна и за секунди я заличиха в своите обятия. Слабо кърваво сияние озари небето. Гробна тишина цареше навсякъде, само нейде в далечината се чуваше песента на някой тракащ влак. Възхитителна картина… заплатена с цената на живота... Бледо лице, с ...
974
2
А някъде птиците виеха гнезда...(1)
на С.
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
2.2K
7
Смърт за един самотник
Далеч си...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах. ...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах. ...
1.2K
1
Любовно писмо 1-28.09
Любов моя...
Това е първото писмо, което ти пиша... Първите неща винаги са повод за радост, но това тук съдържа повече тъга. Пиша ти, защото това ми се видя най-подходящият начин, за да ти кажа, че пътищата ни се разделят. Чрез писмо, защото любовните писма се смятат за романтичен акт, а нашата исто ...
Това е първото писмо, което ти пиша... Първите неща винаги са повод за радост, но това тук съдържа повече тъга. Пиша ти, защото това ми се видя най-подходящият начин, за да ти кажа, че пътищата ни се разделят. Чрез писмо, защото любовните писма се смятат за романтичен акт, а нашата исто ...
10.2K
3
* * *
Когато си тъжен... Не си сам. Имаш компанията на твоите сълзи, които пречистват твоята душа и докато падат, ти дават ласката, от която се нуждаеш, когато чувстваш, че ти тежи от болката, усмихни се и се успокой, жив си и си спасен... И да чувстваш е част от живота...
Притеснявай се, когато няма да с ...
Притеснявай се, когато няма да с ...
1.2K
3
Благодаря ти
Благодаря ти. За всичко. И за хубавите мигове, прекарани с теб, и за ужасните. Благодаря ти, защото това, което съм сега, го дължа на теб. Всичко, което се случи между нас през тези толкова дълги и кратки години, ме промени завинаги. Днес съм различен. Всичко в мен е различно. Преди не бях добър чов ...
1.3K
Детска количка
Д Е Т С К А К О Л И Ч К А
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...
1.5K
1
12
Портрет - 10 част
Разказ на Роже.
Само да знаеш… Извини ме! Заповядай тук - на бара! Кафе? Чай? Бързам да ти разкажа какво се случи вчера, а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж - Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих - побъркал се е май съвсем, но… не ...
Само да знаеш… Извини ме! Заповядай тук - на бара! Кафе? Чай? Бързам да ти разкажа какво се случи вчера, а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж - Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих - побъркал се е май съвсем, но… не ...
725
1
est deus in nobis
Има в нас Бог... Бог... той е любов и сила, и вяра, и надежда, и смелост... Бог е победа и възможността да победиш... Бог е сън и мечта, и дарбата да ги осъществиш... Бог е усмивка и доброта, и мила дума. Бог е протегнатата към теб ръка... и онзи стимул, който движи в твоите вени кръвта... Бог е кра ...
1.2K
1
Ударите на съдбата - епизод 3
Ударите на съдбата 3 - Гората над Целие
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...
937
Души като разменни монети
Когато пишех най-силните си стихове, перото го държеше болката – чистачката с метла от рими.
Когато и ти затвори вратата на дома ми за последен път, хванах сметалото и отмятах мъниста в ляво и дясно, претеглях плюсове и минуси, отново търсех равносметки.
Търкулваха се годините, снимката ми стоеше в ...
Когато и ти затвори вратата на дома ми за последен път, хванах сметалото и отмятах мъниста в ляво и дясно, претеглях плюсове и минуси, отново търсех равносметки.
Търкулваха се годините, снимката ми стоеше в ...
1.5K
3
Нощта на... един миг
Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената ул ...
1.2K
Аз съм твоята мека възглавница
Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...
1K
9
Хората са...
Хората са зверове и се изяждат един друг всеки ден, а когато нямат кого да изядат, се самоизяждат – бавно и пестеливо.
993
1
Не всичко е театър
Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща и ...
1.5K
1
Как оцелях сред оловото - І. Как започна всичко
Войната във Виетнам започна. Стояхме пред телевизора – аз, майка ми, баща ми и сестра ми – и слушахме как Айзенхауер изнася вдъхновяваща реч за героизма на американските войници и подлостта и жестокостта на комунягите. Затова решил да прати една дузина нещастни копелета, да ходят да получат по куршу ...
1.2K
2
Към стадото на лудостта...
*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...
1.4K
1
