Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Продължение от книгата

Момъкът често ходеше у Алито. Голяма тертеплийка беше старата. Какви баклави, бурма бюрек, кадаиф и кадън гьобек правеше. А катмите и палачинките ù не можеше да прави никой като нея. Правеше ги от рядко тесто и ги печеше на сач (подница). При обръщането им тя влагаше особена вещина. Стисне здраво др ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-08-03T21:22:14+03:00 885

Маг Навона, част 8

- Чу ли?! Всички гърмят за твоята Невена! Голям резил! – подхвана, с нетърпелив и жаден за дълъг разговор тон, майката на Петър. Шиеше гоблен „Тайната вечеря” като не изпускаше от око и любимия си сериал „Дързост и красота”. Чувстваше се вече част от актьорския състав, не, по-скоро това беше нейният ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-08-03T16:28:29+03:00 1.1K 16

Мисия в Императорския дворец

Сънувах сън... Пред забранения за простосмъртните Императорски дворец в Пекин, са застанали двама професионални агенти, специалисти по тайни и отговорни мисии. Те трябва да преминат през портите и да влязат в двореца, обезвреждайки охраната. Това не е лесна мисия – поне няколкостотин клонинга на ист ...

Ладида

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-08-03T16:22:04+03:00 1.3K 2

Робството и свободата в моя живот!

Как е устроен моят свят? Може ли ние - хората, да живеем в робство? Съществува ли пълна свобода? Тези въпроси вълнуват всички ни. А как ще си отговорим на тях?
Робството задължава обикновеният гражданин да се подчинява на по-силния, на по-мощния, на по-властния. То определя много задължения, но не д ...

energi4nata

Проза » Други

2010-08-03T16:00:27+03:00 2.3K 1 1

Играем си на Щастливи

Играем си на Щастливи -
за да запълним своите Мечти...
За да изкупим Всичките си грешки и
да отмием цялата Вина по изгубеното минало...
Играем си на Щастливи за пред Света - ...

me4o_puh111

Проза

2010-08-03T07:34:42+03:00 1.4K

Пиеса

Обличам се и ставам друга. Не зная коя съм. Лицето ми е грим. И душата ми. Не се познавам. Поглеждам чужди очи в огледалото. Участвам в пиеса.
Теб те има. Виждам те. Не гледам. Но си тук. Щастлива си. Усмихваш се. А аз дали се усмихвам? Не знам. Не усещам. Не съм аз. И съм аз. Коя съм? Тук ли съм?
Г ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-03T06:58:32+03:00 1.2K 1 5

Маттреситите

Предислов - моля, простете ми запетайките.
Всички останали странности не са грешки!
Когато порасна, ще си наема редактор :))))
... та,
в един огрооомен океан, ...

boromir

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-08-01T23:25:49+03:00 1.4K 2

Коледна идея

Днес срещнах един незрящ човек и той ме помоли да публикувам следното произведение (надявам се, че тези думи ще докоснат сърцето на Ви):
Коледа идея
Не успя да ми блесне Коледа
през цялата година
в моята тъмна стаичка ...

tigerrr

Проза » Други

2010-08-01T23:21:47+03:00 635

Психоанализа

Психоанализа
С настъпващото утро, над мегаполиса изгря яркото слънце и в кабинета нахлу меката топла слънчева светлина. Точно в тези часове гледката на града от върха на сградата, висока половин километър, бе наистина зашеметяваща. Всички микроорганизми в прозрачните тръби поемаха нужната им слънчев ...

rado-st-92

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-08-01T23:11:51+03:00 1.5K 1 2

Продължение от книгата

- Да даде на мен Аллах здраве и още живот. Моят дундурма каймак радва ората. Белким даде и на теб.
- Добре думаш, аго Ибрям. Да даде и на мен, и на теб здраве! Никогаш да не са отървем от него! Айде, остани си с него!
В турската махала живееха и помаци. Но всички говореха български. Павлето забърза. ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-08-01T17:42:29+03:00 916

Свята Грешнице

Бягат минутите - човек старее. Часовникът непрестанно отмерва времето. Напред, напред. Всяко следващо – “тик” или “так” забравя другите в миналото. Тези мигове вече са били. Човек още много часовникови интервала ще чуе, но един от тях ще бъде минало за него, а самият той – минало за останалите – “ти ...

WIK

Проза » Разкази

2010-08-01T17:37:04+03:00 950 1

Немирници!

Те си мислиха, че са влюбени, но според мен любовта е това - да можеш да погледнеш любимия/та и просто да му/ù споделиш всичко, що ти е на душа. Да се опитат двамата да се превъзпитат, да могат грешките да си простят, да казват всеки ден що е това, да се обичат. Те си мислеха, че го правят, но какво ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-01T13:34:15+03:00 835 2

Завръщане

Вървя. Сама. Не знам къде съм, а някак всичко наоколо ми е толкова познато. Сякаш съм била тук някога, отдавна…
Не съм сигурна къде отивам, но продължавам да се скитам безцелно. И все пак стъпвам сигурно, не се съмнявам, трябва да продължа напред. А докъде ще стигна, това не знам… Но не спирам. Няка ...

albaJ

Проза » Разкази

2010-08-01T13:14:40+03:00 1.1K

Да бъда или да не бъда… лесбийка?

Изплашена съм. На последното женско с приятелките ми се отвори темата за лесбийките. И моите любими момичета като започнаха да обясняват колко им писнало от мъжете, колко било хубаво да си имаш приятелка – интимна и как една жена знаела най-добре как да ти достави удоволствие. Направо щях инсулт да ...

katerina6

Проза » Други

2010-08-01T13:09:37+03:00 2.6K 4

Откраднатата топка

ОТКРАДНАТАТА ТОПКА
Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
- Защо плачеш? Какво се е случило?
Детето отговаря през сълзи:
- Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-01T12:50:13+03:00 749

Чух се да простенвам

Чух се да простенвам. Клепачите ми все едно не се отвориха, а се размиха и пред очите се откри тъмночервено небе. Завъртях глава и хоризонтът бавно се разкри открай докрай. Оттам, където небето бе по-светло, лъхаше гореща топлина. Не помнех как съм попаднал тук. Бях легнал върху нещо и усещането за ...

BojidarZim

Проза » Разкази

2010-08-01T12:46:21+03:00 895 3

Обречена

Аз съм дума, но не мога да бъда изречена, защото съм обречена да нямам смелост да говоря. Съблечена съм от мълчание, но не се срамувам от голотата си и те обичам, когато мълчиш.
Аз съм чувство, но не мога да бъда почувствана, защото съм обречена да имам кожа. Но те обичам, когато ме искаш.
Аз съм из ...

kopele

Проза

2010-08-01T12:29:57+03:00 834 3

Съвременна идилия

Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на ...

Eia

Проза » Разкази

2010-08-01T08:40:35+03:00 2K 19

Оживление в офиса

ОЖИВЛЕНИЕ В ОФИСА
/ПОЛУФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ/
Офис в държавно учреждение. Бюра с модерен дизайн и свръхсъвременна техника. Зад бюрата седят белокоси мъже и жени. На стената е закачен лъскав календар. Датата е 1 август 2040 година.
- Петрова! - обръща се една от възрастните дами към съседното бюро - Изп ...

zara

Проза » Хумористична

2010-08-01T01:00:03+03:00 1.4K 8

Маг Навона, част 7

Събуди се в непозната обстановка. Лежеше върху твърда кушетка, без възглавница и завивка, облечена с вчерашните си дрехи. Не знаеше къде се намира. В стаята нямаше нищо друго, освен решетките на прозореца, който гледаше към някакъв заден двор, обрасъл с буйна растителност. Бавно като лавина започнах ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-07-31T23:03:06+03:00 1.1K 16

Тодор Златните ръце

Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2010-07-31T20:31:43+03:00 1.7K 3

Цяла вечност

Често просто искам да хвана времето и да сбъдна всеки детайл от мечтите ти. Но така би се изгубила тръпката от това да го направим заедно. Понякога си мечтая да хвана китарата ти и да изсвиря всичко, на което си ме научил, толкова перфектно, че да те разплача - така, както ти го правиш. Но тогава би ...

viky8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-31T16:47:00+03:00 1.1K 2

Свети Валентин

- Разкажи ми за бъдещето? – го моля аз.
Местим се в друга квартира и двамата сме без настроение, едни такива притеснени и мълчаливи. Обръщаме печката с единия реотан почти да легне и на нея варим кафето. Става бавно, ние се опитваме да си говорим.
- Ще ми е жал за котките. Свикнах с тях.
- Те също у ...

StefkaGaleva

Проза

2010-07-31T15:42:19+03:00 699 1

Продължение от книгата

- Дай още три парчета, та да има за мама и тате!
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-07-31T13:45:49+03:00 851 1

До всички адреси /3/

Поклон на Ницше
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за третото от най-важните три неща, които човек среща в живота си и което е длъжен да разбер ...

duraca

Проза

2010-07-31T13:45:06+03:00 1.5K 1

Как да се справим с бюджетния дефицит?

Как да се справим с бюджетния дефицит?
(почти фейлетон с елементи на истина)
Живеем в криза. Държавната хазна е празна. Моят почти адаш - г-н Дянков и неговите колеги – господа министри, се чудят откъде да намерят пари, за да закърпят дупките в бюджета. Затова започнаха да закриват болници, театри, ...

gitarist

Проза » Хумористична

2010-07-31T13:34:50+03:00 1.7K 1

Европейското ни самочувствие

Текстът не цели да засегне когото и да било.
Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, ...

Rasha

Проза

2010-07-31T13:23:26+03:00 1.3K 2

Познаваш ли драскотините на моята душа?!

От кофата, пълна с топла вода, се вдигаше пара. Потопих гъбата, докато хубаво се накисне и започнах. С меки, плавни движения, сякаш милвам жена, започнах да мия колата. Наведох се над предния капак и се втренчих в плавния ход на гъбата, която отмиваше натрупаната мръсотия. Бавно пред очите ми се раз ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-31T13:14:10+03:00 947 3

Пророкът и неговият ученик

*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...

BojidarZim

Проза » Разкази

2010-07-31T12:42:28+03:00 824 2

Криеница

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и ...

kopele

Проза

2010-07-31T12:31:00+03:00 966 5

Хорското мнение

Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...

nofi

Проза » Разкази

2010-07-31T12:29:35+03:00 1.2K

Поглед.

Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-31T01:08:16+03:00 1.3K 4

Страшният просяк

Денят се приближаваше към своя край. Топлата лятна вечер бавно се спускаше и обвиваше града с мекото си наметало. По това време улиците бяха пълни с хора, повечето от които бързаха да се приберат вкъщи след работа или пък правеха последни покупки, преди да се приберат при семействата си. Малко бяха ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-07-30T20:19:08+03:00 1.1K

Болката от любовта...

Преди време разби сърцето ми… Но ето, отново, то е цяло… Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи… Обича те… Винаги ще те обича… Дали красот ...

puholinka

Проза » Писма

2010-07-30T14:15:55+03:00 2.2K

Тръгваш си, нали?

Тръгваш си, поглеждаш ме,
искаш с поглед мислите ми ти да прочетеш,
но не - ти непознат си вече, аз съм друга -
не онази твоя истинска любов!
Не, няма да тичам след теб - ...

snEjiTy

Проза » Писма

2010-07-30T13:28:37+03:00 1.3K

Моля

Свикнах с идеята, че не съм най-красивата, най-умната, най-артистична, свикнах с краката си, свикнах с гърдите си, с ноктите си, с косата си, със зъбите си, свикнах с мислите си, свикнах с притеснителното, свиканх с белега, свикнах с бенките, свикнах с липсата на идеи, с недостатъчните възможности и ...

teffum

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-07-30T13:26:50+03:00 1K 1

Неразбрана

- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...

mircata

Проза » Разкази

2010-07-30T13:12:17+03:00 1.4K

Пътуване към себе си - къс разказ

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Няколко младежи шумно излязоха от спортната зала. Бяха се изморили по гимнастическите уреди и се насочиха да пийнат нещо освежително в близкото заведение. Влязоха с повишено настроение и самочувствие - бяха млади, силни и красиви. Какво повече им трябваше? Още при влизането вним ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-30T11:24:23+03:00 1.5K

Плексигласова самота.

Самота. Инжектирана във вените ми плексигласова самота.
Аз съм една неудачница. Чувствам се толкова нелепо. Хората идват и си тръгват от живота ми с превишена скорост. Аз съм прашна улица, по която минават коли. Аз съм спирка, на която никой не чака. Аз съм малка планета, а хората се завъртат около ...

kopele

Проза

2010-07-30T09:52:53+03:00 835 3

Братя

- Не ме гледай така. И не смей да ми възразяваш. Знам, че не си съгласен по всички въпроси, които ти поставих, но първо ме изслушай.- Джоунс се прокашля и продължи.- Както казах, ние не сме братя. Това, че ни е родила една майка и сме от един баща, не ни прави братя... Непрекъснато ме набедяваш и пр ...

Rasha

Проза » Други

2010-07-30T09:41:05+03:00 1K