39 892 резултата
Беше късно вечер...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...
754
3
Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...
1519
50
Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...
1005
Очите му - черни като тъмна нощ, бяха скрити от русата му коса падаща по лицето и раменете му. Той беше седнал на земята, облегнал се на бялата желязна ограда зад гърба му, а ръцете му бяха отпуснати на тревата.
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...
621
- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
632
Снегът валя цяла нощ. Тихо и леко затрупа цялата гора.
Малкото борче беше проспало това. Когато се огледа и видя белотата край себе си, ужасено извика. Толкова силно извика, че събуди стария бор.
- Къде съм? Какво е станало? Какво е това бялото по мен и навсякъде? О, о. Страх ме е.
- Не викай! Ще съ ...
Малкото борче беше проспало това. Когато се огледа и видя белотата край себе си, ужасено извика. Толкова силно извика, че събуди стария бор.
- Къде съм? Какво е станало? Какво е това бялото по мен и навсякъде? О, о. Страх ме е.
- Не викай! Ще съ ...
1517
1
До редакцията на вестник „Откровенo с откровения”.
Пиша Ви това писмо, защото... Аз малко викам. Изнервена съм напоследък, от икономическата криза ли е, от що ли? Ако нещо не ми е както трябва, вдигам малък скандал. Моят в началото ме гледаше с широко затворени очи. После свикна: Викай, не ми пречиш ...
Пиша Ви това писмо, защото... Аз малко викам. Изнервена съм напоследък, от икономическата криза ли е, от що ли? Ако нещо не ми е както трябва, вдигам малък скандал. Моят в началото ме гледаше с широко затворени очи. После свикна: Викай, не ми пречиш ...
936
14
Вик, безумен вик във мен напира. Един крясък, със болка пропит , остава сподавен. И с усмивка широка и светла заставам пред света. С тежък грим прикривам черните сенки, загнездили се под празните ми очи, прибирам полупразната чаша, в чието съдържание се опитах да удавя мъката, и привидно щастлива кр ...
582
Аз бях готова да се откажа от всичко заради теб. А ти какво направи...? Каза ми, че греша и ме прегърна, сякаш съм малко дете. Идиот! Заслужи си шамара, знаеш ли? Не знам дали ако ме беше целунал, щях да изпитам такова удовлетворение, толкова силно, колкото като ти причиних болка. Ако има нещо, в ко ...
887
2
Вечер пуста. Настъпва краят на един умиращ ден.
Всичко отново твърде пусто е, но само елегична песен оглася стаята ми, изградена от разбитите мечти в живота. И ето, виждам отново на бавен кадър краха на съдбата си. Изгубен съм и сякаш някакси прогонен оставам от тази псевокрасива реалност. Чужд съм ...
Всичко отново твърде пусто е, но само елегична песен оглася стаята ми, изградена от разбитите мечти в живота. И ето, виждам отново на бавен кадър краха на съдбата си. Изгубен съм и сякаш някакси прогонен оставам от тази псевокрасива реалност. Чужд съм ...
598
Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...
1063
13
Вяра, надежда, любов...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...
533
4
Много, много отдавна. Когато се родили първите хора на Земята, се родила и тази легенда. В нея се разказва за нощта на 24 срещу 25 декември. Говорело се, че тази нощ е вълшебна. Сбъдвала мечти.
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
680
Елена застана пред портала, обгърната от светлина. Погледна зад гърба си и видя Стефан – прегърнал тялото ù – и Деймън – коленичил до него с натъжено лице. Прииска ù се да слезе там и да ги утеши, но вниманието ù бе привлечено от нещо друго: две сенки, появили се пред портала. Разпозна ги веднага. Б ...
625
3
Виктор погледна към Кристина:
- Вярваш ли ми? - попита той.
- Да - отвърна тя, без да се поколебава.
- Тогава идвай с мен.
Те двамата излязоха по софийските заснежени улици, качиха се на един от многото автобуси. ...
- Вярваш ли ми? - попита той.
- Да - отвърна тя, без да се поколебава.
- Тогава идвай с мен.
Те двамата излязоха по софийските заснежени улици, качиха се на един от многото автобуси. ...
646
Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно да нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...
633
1
Любовта правела хората щастливи. Кой те излъга така жестоко? Точно ти ли вярваш в тези думи. Хайде... порасни, вече не си дете, на което е позволено да мечтае.
Осъзна ли се?
... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, поди ...
Осъзна ли се?
... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, поди ...
703
Завръщане в миналото
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...
958
1
За нищоправенето
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...
498
В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...
1164
11
Ръката ми потрепна. Тялото ми се втресе от потока студ, минал през него и вратът ми се изви, опитвайки се да разчупи празното ми зяпане в нищото на пода. Зяпам към него вече минута и двадесет и шест секунди. В стомаха ми имаше празно усещане за гадене, подпомагано от мислите ми. Вкус на метал обикал ...
673
Част 5
Животът ми досега беше низ от най-обикновени думи в едно дълго изречение, лишено от препинателни знаци. Ритмично повтарящи се глаголи - „спя”, „ям”, „работя”, „говоря”, „гледам”, тук-там „мисля”, а между тях любимите ми съществителни - „син”, „жена”, „приятели”, „телевизор”. В последно време ...
Животът ми досега беше низ от най-обикновени думи в едно дълго изречение, лишено от препинателни знаци. Ритмично повтарящи се глаголи - „спя”, „ям”, „работя”, „говоря”, „гледам”, тук-там „мисля”, а между тях любимите ми съществителни - „син”, „жена”, „приятели”, „телевизор”. В последно време ...
684
3
В едно царство, някога - много, много отдавна - живяла една принцеса. Тя била изключително красива - имала дълга, златна като слънцето коса и сини като дълбокото море очи.
Един ден тя повикала поданиците си и им казала да разнесат новината, че, който й донесе най-хубавия дар на света, ще се омъжи за ...
Един ден тя повикала поданиците си и им казала да разнесат новината, че, който й донесе най-хубавия дар на света, ще се омъжи за ...
2041
3
Завинаги млад
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...
1565
25
Навън беше тъмно и студено. Снегът беше затрупал всички стъпки по пътя. Всичко живо предпочиташе да спи в такава нощ. Обзавеждането в хола на Марина и Васил обаче беше на друго мнение.
Телевизорът: Офффф, най-после ме изгасиха! Все до късно работя и няма почивен ден за такива като мен! (Ха, от умора ...
Телевизорът: Офффф, най-после ме изгасиха! Все до късно работя и няма почивен ден за такива като мен! (Ха, от умора ...
796
15
КОЙ МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ТОВА СЕГА?
Какво става с тоя народ, бе?
Ония ден гледам на масичката в хола едно от онези дамски списания, които ги купува жена ми. Аз по принцип не ги чета, ама понеже нея я нямаше, взех да го разлиствам. И попадам на едно писмо:
“Драга редакция, пиша ви, защото си търся съ ...
Какво става с тоя народ, бе?
Ония ден гледам на масичката в хола едно от онези дамски списания, които ги купува жена ми. Аз по принцип не ги чета, ама понеже нея я нямаше, взех да го разлиствам. И попадам на едно писмо:
“Драга редакция, пиша ви, защото си търся съ ...
1097
9
Вечната снежинка
През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното време, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „Господ има да ни казва нещо”.
Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затич ...
През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното време, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „Господ има да ни казва нещо”.
Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затич ...
1061
4
Знаеш ли какво е всеки ден да се бориш? Да даваш всичко от себе си, да се правиш на силен и да загърбваш всяка болка и обида. Знаеш ли какво е да търсиш несъществуващи оправдания, за да оправдаеш и себе си и тях. Знаеш ли какво е да се самозалъгваш, да казваш, че всичко ще се оправи, че един ден нещ ...
995
1
1
В същото царство, по същото време - преди не знам си колко години, се случило нещо, за което все още се говори . Родил се дългоочаквания наследник на трона. Царят не бил на себе си от радост. Първо свикал всеобщ празник в царството. Поканил бедни и богати - от най-знатните до най-обикновените - дори ...
758
4
Мотрисата на метрото ускоряваше ход. За по-смелите мечтатели – направо летеше. Време беше хората да се приберат в домовете си и да сменят ритъма, за да се отърсят от тревогите, разперили ненаситните си пипала. Лицата около мен бяха различни като възраст, цвят и излъчване, но сянката на обща загрижен ...
1115
8
Вървя в студената декемврийска нощ. Студено е, а обувките ми стягат, гледам къщите по пътя си и мога със сигурност да ви кажа, че ако къщата не е изоставена, то тя е мизерна, мизерна отвън, отвътре, с мизерно хора в нея.
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...
930
3
- Това ли е последната?
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...
1039
1
… тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а после внезапно изчезнали. И сълзи, опитали се да отмият болката…
Спря се. ...
Спря се. ...
949
8
Малкото момче боледуваше от дълго време. Не излизаше от стаята си. Не ставаше дори от леглото. Гледаше навън през прозореца клоните на голямото дърво. Виждаше птиците, които кацат по него. Забеляза, че едно птиче всеки ден идва и кацва на перваза на прозореца. Даже понякога чука с човка по стъклото. ...
1041
1
Последните дни цялото ми внимание беше съсредоточено върху крилете и почти бях забравил, че имам тъща. Тя не живееше при нас, но както всички тъщи по света, обичаше да се появява в най-неподходящия момент. Например, по празниците. Тогава, когато човек вече е направил план да излезе някъде със семейс ...
634
2
Продължение от
Когато Бьорн видя количката, той реши, че Урсула вече отиде твърде далеч.
"Нали искат храна?" рече тя подигравателно. "Аз ще им я давам лично. Нима това не те радва, велики храбрецо?"
"До сега бях в къщата ти, но няма, НЯМА да ме унижаваш пред цялото село!"
"Изборът е само твой," повт ...
Когато Бьорн видя количката, той реши, че Урсула вече отиде твърде далеч.
"Нали искат храна?" рече тя подигравателно. "Аз ще им я давам лично. Нима това не те радва, велики храбрецо?"
"До сега бях в къщата ти, но няма, НЯМА да ме унижаваш пред цялото село!"
"Изборът е само твой," повт ...
761
Здравей, Дядо !
Как си? Как е там, при теб? Имате ли вече сняг? А елха приготви ли?
Аз съм добре. Още не съм се прибрала. Чакам резултати за изпити. Нали знаеш, че станах студентка. Голяма радост, голяма гордост.
Справям се, Дядо. Някак се справям. Но за теб ми е мъчно... И тази година няма да те до ...
Как си? Как е там, при теб? Имате ли вече сняг? А елха приготви ли?
Аз съм добре. Още не съм се прибрала. Чакам резултати за изпити. Нали знаеш, че станах студентка. Голяма радост, голяма гордост.
Справям се, Дядо. Някак се справям. Но за теб ми е мъчно... И тази година няма да те до ...
6179
6
Дървото гореше! Земята под него се тресеше с бясна сила, а малкото останала зеленина сякаш гледаше и въртеше очи навсякъде в безмилостен зов за помощ. Тресенето се усили и това я накара да излезе от транса, в който тя бе попаднала заради ужаса на гледката. За миг тя впери поглед в дървото и видя, че ...
991
2
Снощи се опитах да дочета едно отдавна започнато книжле. Бях занемарил четенето на книги покрай интернета и телевизията. Тъкмо прелиствах поредната страница и усетих, че нещо не е както преди. След кратък размисъл разбрах кое – очилата! Те си стояха кротко в калъфа, а аз без никакво затруднение бях ...
638
5
Нещо потрепна в сърцето на малката птичка. Тя имаше чувството, че сърцето ù ще се пръсне. Никога преди не беше пламвал такъв силен пламък в нейната душа. Тя разпери криле, за да прегърне света. Вече знаеше какво значи тази странна дума свобода, към която всички толкова усилено се стремят. Крилцата ù ...
743
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
