Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Една тъжна българо-немска история

Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва н ...

duffmckagan

Проза » Други

953 1

Обичам те... тралала!

Имам чувството, че всички слаби поети и писатели на света са започвали някое свое произведение или писмо с „Обичам те... Обичам твоите... (примерно „очи“) и после... тралала, тралала“... За момент и на мен ми се прииска да започна така този текст, тривиално, по най-лесния начин. Но понеже съм нелише ...

Ладида

Проза » Разкази

1.6K 1

Осъзнаване - 3 и 4 от втора част на романа

III
На най-интересното място трябваше да затворя Доброславовата история, защото останах поразен от новините, които в момента излъчваха по телевизията. Българският войник Гърди Гърдев бил убит в Ирак от “приятелски огън”. Оказа се, че и министърът на отбраната, всички от военното ръководство на бълга ...

Eia

Проза » Повести и романи

1K 9

Бягството

1.
Беше есента на 1978 година. На брега на Дунава край Силистра, в ранната утрин цареше необичайно потискаща тишина, която стягаше сърцето ми и не му даваше покой. Черните облаци се бяха спуснали ниско, задушаваха Земята и всичко живо, попадащо под обсега им. Трудно се дишаше тежкият въздух. Дори пт ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

1K 2

Маг Навона, част 10

На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привлич ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2K 12

Илюзия

Илюзия
Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното е ...

lu4

Проза » Разкази

1.1K 11

По-малкият брат

1.
Когато отвори очи, Ерик остана известно време неподвижен, чудейки се дали е буден или още спи. Винаги така се усещаше в едно междинно състояние на полусън, когато всичко му изглеждаше толкова чуждо и непознато. Но сънят бавно отърси отломките си от съзнанието му и очите намериха познатите белези ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

980 1

Животът

Помни, животът е красив.
Дори когато ти се плаче.
Или болката е прекалено голяма.
Мисли, че в този момент се случва нещо прекрасно.
Нищо, че ти кървиш. ...

eli4ka95

Проза » Други

1.2K 1 3

Сирак по призвание. Бизнес-просия

Из разни кални емоции, мътни, безкрайни гонения и малко сирашки мисли в една съвсем сирашка, кална локва.
Помня я тази локва. В същата дупка, на същата улица, в същите сивкави нюанси, в едно предишно детско безгрижие и в едно настоящо детско униние. Тя е много мъничка, достатъчно къса, за да побере ...

desipk

Проза » Други

1.5K 1

Гражданинът Чико Чиков донася

Гражданинът Чико Чиков донася
(изповедта на агент „Мънки”)
Г- н Председател, смятам за свой свещен граждански дълг да доведа до Вашето знание онова, което Вие не знаете. А то не е малко.
Аз, гражданинът Чико Чиков, под прикритие агент „Мънки”, използвайки благоприятните метеорологически условия, се ...

gudman

Проза » Разкази

970 2

Просто силует

Тя стои там, просто силует в мрака, на лунна светлина... съвсем гола. Неподвижното ú тяло трепва, щом четката докосне кожата ú. Стаята е празна... тихо е и някак пусто. През отворения прозорец се вижда целият град, хиляди мигащи очички. Вятърът тихо се промъква в стаята и кожата ú настръхва. Два сил ...

Aleks-Green

Проза » Разкази

1.2K 3

Привет, Смотаняко

смо̀тан
Значение на думата "смотан"
смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола. ...

iachovska

Проза » Други

2.1K 4

Жесток двубой

Беше време за обяд, но бригадата не тръгваше. Всички се бяха събрали около изкопа и мълчаливо наблюдаваха. Багерът продължаваше да копае. На пътя му - там, където трябваше да бъде изкопан канал за водопроводните тръби - се беше изпречила голяма скала, която упорито не помръдваше. Цяла сутрин кофата ...

duffmckagan

Проза » Разкази

827

Непредвидената баня

НЕПРЕДВИДЕНАТА БАНЯ
Цялата земя е потопена в зеленото желание на планината. А долу, в междухълмието, поточето проточва дългата сребриста нишка на стремежа си да стигне все по-ниско и по-далече в дълбочината на деня. В шумналата зеленина на буковете се совна кукувица и силният ù глас подгони тишината ...

ivliter

Проза » Разкази

884 1

Нищо не знаех (част 6)

Зак отвори очи с нетърпението на човек, чийто ден ще е пълен с изживявания. Трудно беше заспал от мислите, в които проектираше какво се случва след онази целувка. Не искаше да е мъж, който целува и после забравя за това. Той просто не беше такъв мъж. Затова днес се събуди с искрено желание денят да ...

posh`

Проза » Повести и романи

969 5

Не мога, страх ме е да се променя

Не мога, страх ме е да се променя
Бурята бе в своя вихър. Дъждът се сипеше като из ведро, а капките сякаш се забиваха в земята , като куршуми в плът. Тъмните облаци бяха толкова гъсти и черни, че бе непрогледен мрак. Вълните се блъскаха в скалите сякаш ги мразеха и искаха да ги разбият на малки парч ...

Leprous

Проза » Разкази

2K 2

Нека съдбата ме настигне

Лутам се, объркано е всичко. Лутам се в своята съдба. Обърканост... Да направя ли това, което трябва, или да изкажа това, което искам. Не, аз нямам право на нищо. Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен.
Аз съм силна. Но защо се лутам? Колебанието ми е п ...

snejana1907

Проза » Други

1.2K 1 5

Една закъсняла любов в края на август - 6

6
Равномерното тракане на колелата винаги ми е било интересно и ме е радвало, още от дете. Онова тудуф-тудуф, тудуф-тудуф бе като някаква вълшебна метална музика. Тези повтарящи се звуци са ме приспивали не един път. Една случайна техническа мантра. Приспивна метална песен, която не беше като звуцит ...

sav11

Проза

884 2

Когато мъжете плачат...

Казват, че мъжете не плачат. Аз пък познавам трима мъже, които плачат. Единият е Исус. Бог. Нямаше да повярвам, че Той е Бог, ако не беше заплакал съвсем искрено, по човешки, пред гроба на своя приятел Лазар. Той се разплаква за него, макар че само след броени минути ще го върне от Смъртта, ще го въ ...

duffmckagan

Проза » Други

1.3K 5

Легенда за Фаустина (Трета и последна част)

ТРЕТА ЧАСТ
Ровейки в кошчето за душевни отпадъци и в литературата, изнамирам интересни находки и съвпадения
Докато сърфирам в интернет, попадам на интересно четиво. Юлия Желязкова е поместила в блога си „Кифленски кодекс”. Неусетно четивото ме завладява. Систематизирано са изложени основните поведен ...

donspiridon

Проза » Разкази

1K 1

Разтопената стомана на плътта...

Усещам как изтръпваш в извиращите докосвания на нощта, отлепваща мислите от сънищата на долитащи вопли, прекършили празнотата на деня... Чувствам как се изпъваш като дъга от целувки, изпепеляващи до края съня на една само прегръдка... Виждам те да пускаш косите си като водопади над сухата ми кожа - ...

portishead

Проза

1.1K 3

Раклата

РАКЛАТА
Обута съм със селски терлици. Накатаният вълнен плат е стегнал краката ми. Тегелирани, обточени по краищата с кадифе. Пристъпвам. Толкова е тихо, че изщракването на старата желязна брава ми затаява дъха. Тънката източена дръжка неестествено студенее в ръката ми. Плахо заничам, изтиквам още п ...

StefkaGaleva

Проза

924 3

Помни ме. Обичам те.

Денят започна… хубаво, така се определят дните, когато се събуждаш на любимо място, пиеш кафе с приятели и се рееш в пространството, било реално, било виртуално… ”Рееш” - аз не употребявам тази дума, но явно се заразявам от някакъв сложен вирус.
Варна е толкова… хубава, гледам я като нещо, което ник ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2.3K 5

Спомен за чаша кафе

Какво сме ние - това, което мислим за себе си, че сме или това, което другите мислят за нас?! Дали истината не е някъде по средата?! Не се ли заглеждаме по-често в чуждата паница и пропускаме да видим нашата. Книгите, филмите също са база за сравнение. При всички случаи общуването помага да налучкам ...

svetlanal

Проза » Разкази

2.6K 18

И утре...

Цигарен дим изпълва малката стая,
пепелникът неусетно е отново пълен, а пред мен...
... пред мен очите ми виждат само празни цигарени кутии...
И аз съм празна сякаш...
Събуждам се сама вече трети месец, а не това ме плаши... ...

hellwoman

Проза

1.1K 3

Между звездите

МЕЖДУ ЗВЗДИТЕ
Омайна юнска нощ. Луната прави красивия си слалом между облаци със сребърен обков. Една загадъчна и недостижима луна, от която всички влюбени вземат огънче за мечтите си. Той и тя, притиснати един до друг, се изкачват по височината над града. Покой и тишина край тях. Последната лампа, ...

ivliter

Проза » Разкази

795 1

далтонизъм///дислексия

далтонизъм синьо към зелено първото което е в ума ти рано сутрин как да не си отваряш устата защото оттам ще изпадат всичките змии гущери и жаби които си навъдил през нощта в корема си уютно са заспали една върху друга змиите на кълбенце гущерите с цвят на мащерка и кантарион а жабите със лепкавите ...

cheshire_cat

Проза

1.5K 2

Махмурлукът на Тома

Аз тая нощ май… много пих.
И много до късно стоях. Така, де – до рано. Сутринта. За какво е цялата работа – тъпа музика, евтин алкохол, грозно пияни хора, които не познавам... такива ли са студентските купони наистина? Такава ли беше тая нощ? Нищо не помня.
Като ще си прекарвам безпаметно, предпочит ...

Vyrtina

Проза

1.3K 1

Изгубен

- Какво значи татуса ти?
- Хармония – Щастие. Това, което търся цял живот.
“Та ти си толкова млад, не си ли щастлив?” - помислих си. “Не, изгубих себе си.” - сякаш чух отговора в главата си.
Той беше от онези късметлии, които всички харесват. Беше забавен, привлекателен, умен, макар че се преструваш ...

albaJ

Проза » Разкази

1.2K 3

Една щура глава

ЕДНА ЩУРА ГЛАВА
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го нос ...

кремик

Проза » Литературни очерци

1.7K

Последен ден

Двамата мъже се изкачваха към върха на крана. За единия това беше последният работен ден преди пенсия. За другия - първи ден на тази работа. Старият мъж мълчеше. Младият говореше. За пари. "Аз за 800 лева няма да им се катеря по тия стълби всеки ден и да ме вее тоя, дето клати дърветата! На други об ...

duffmckagan

Проза » Разкази

901

Моята най-добра приятелка...

Моята най-добра приятелка...
... Тя винаги е с мен, когато имам нужда от нея и ми помага да преодолея най-трудните моменти. С мен е навсякъде, където и когато и да имам нужда от нея. Опитът ме научи, че на нея мога да разчитам повече, отколкото на другите си приятели. Знам, че и за в бъдеще ще мога ...

ivandavidov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

25.6K 5

Една закъсняла любов в края на август - 5

5.
Обясних му с възможно най-малко изречения защо съм решил така.
Кирето ме изслуша внимателно и съсредоточено все едно гледа и слуша нашумял порно филм. Накрая каза, че много съм се лъжел и съм бил с някакви предразсъдъци и мании. После започна да ми описва вилата. Така я хвалеше, сякаш бе нещо по- ...

sav11

Проза

866

На конче

НА КОНЧЕ
Те се изкачваха бавно по стръмната пътека към върха. Колкото по-нагоре излизаха, толкова гледката ставаше по-красива. Косите лъчи на залязващото слънце се провираха през гъстите корони на дърветата и хвърляха златни петна по окосената ливада. Миришеше на сено. Над тях тъмнееше масивът на бо ...

ivliter

Проза » Разкази

919 1

Един ден на Чико Чикович

ЕДИН ДЕН НА ЧИКО ЧИКОВИЧ
/ НАЙ-НОВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕДНА БИВША МАЙМУНА/
Часът е точно 6. Тръбата свири за ставане. Всички скачат, скачам и аз. Голи до кръста, се спускаме по улея и на бегом излизаме на плаца. Започва дежурната физзарядка. Макар и най-хилав, аз съм най-гъвкав, най-бърз и най-жилав о ...

gudman

Проза » Разкази

1K

Чико Чиков вчера

ЧИКО ЧИКОВ ВЧЕРА
(Или новите приключения на маймуната Чико)
Боже, каква зима. Сняг до коленете. Улиците хлъзгави като пързалки. Край тротоарите преспи черен сняг. Хората се пързалят като Соня Хени, но за разлика от нея падат и си трошат крака, ръце, глави и хоп в Пирогов. Доктори няма, сестрите са м ...

gudman

Проза » Разкази

1.1K 6

Късно...

- Чувстваш ли, усещаш ли я?
- Кое?!
- Самотата, как се пропива в костите ти и започва да разлага и последното човешко останало в теб?
- Това ли е болката, която ме дели от съня ми?! Това ли е целодневната агония?! Тя ли е?
- Да... ...

ANT

Проза » Разкази

876 2

Яйцето

- Миришеш ми на село.
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха? ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

997 6

Грешката

Заприготвя се Стоян Памука за нощна пусия. Трима баш ловджии - той, Дончо и Иван Фурлина, се бяха наговорили да идат на лов за диви прасета. Стоян смаза пушката си, зареди патроните с бренекета и даде заръка на невестата торба с ядене да му напълни. Сетне отиде да нахрани кучето си - Джони Хитрото, ...

Eia

Проза » Разкази

1.8K 12

Уморена истина

... и май наистина е така... правилно и грешно, сълзи и усмивки, любов и омраза... любов и омраза... всичко се преплита, всички цветове на живота променят своите места, лошите стават добри, добрите - лоши, след това дори и въпросите с най - лесен отговор стават трудни за отговаряне... докато ние губ ...

Sunshinne

Проза

1.4K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Една тъжна българо-немска история

Обичам те... тралала!

Осъзнаване - 3 и 4 от втора част на романа

Бягството

Маг Навона, част 10

Илюзия

По-малкият брат

Животът

Сирак по призвание. Бизнес-просия

Гражданинът Чико Чиков донася

Просто силует

Привет, Смотаняко

Жесток двубой

Непредвидената баня

Нищо не знаех (част 6)

Не мога, страх ме е да се променя

Нека съдбата ме настигне

Една закъсняла любов в края на август - 6

Когато мъжете плачат...

Легенда за Фаустина (Трета и последна част)

Разтопената стомана на плътта...

Раклата

Помни ме. Обичам те.

Спомен за чаша кафе

И утре...

Между звездите

далтонизъм///дислексия

Махмурлукът на Тома

Изгубен

Една щура глава

Последен ден

Моята най-добра приятелка...

Една закъсняла любов в края на август - 5

На конче

Един ден на Чико Чикович

Чико Чиков вчера

Късно...

Яйцето

Грешката

Уморена истина

Опашка