39 853 резултата
Волен стоеше сам в стаята и в ума му нахлуваха мисли, които напоследък толкова много го подтискаха. Прав е Дон Кихот като казва: "От свободата по-хубаво нещо няма, Санчо." Беше толкова натоварен с личните си проблеми, че можеше да се каже, че всеки момент ще избухне като атомната бомба над Хирошима. ...
583
Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг ...
515
1
Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено ...
1508
2
Утре в даскалото ще носим есе... Шийт, направо ме разболяха. На тема... нещо за любовта беше. Абе беше един вид - как сваляме гаджетата. Демек - нещо такова. Пълна простотия. Е, кво? Да взема да напиша на един лист - казваше се Пепа и я свалих с тухла. Мммдаaa! Добра идея...
ЕПИЗОД 1
„Казваше се Пеп ...
ЕПИЗОД 1
„Казваше се Пеп ...
1271
6
... Що ли ми трябваше онази сутрин да минавам покрай вход “А”?
Ама нали трябваше да се разходи домашното животно! Не бе, не става въпрос за кучето. Ние куче нямаме. Домашното животно съм аз от две години, откакто съм безработен. Така ми вика жената – животно с животно.
Та, както си бях по чехли, къс ...
Ама нали трябваше да се разходи домашното животно! Не бе, не става въпрос за кучето. Ние куче нямаме. Домашното животно съм аз от две години, откакто съм безработен. Така ми вика жената – животно с животно.
Та, както си бях по чехли, къс ...
1127
6
Заведението не е нищо особено. Вече пием втора кана с червено, на масата има задушени картофи, хапки със сирене и кашкавал, салата за нея, за мен минерална вода. Устните са ми все още сухи. Отсреща седят Рози и телевизионерът. Някъде на долния етаж вече се е настанил Хари с апапите, нямат никакво тъ ...
654
8
Отец Матей отвори очи, в килията мракът все още беше плътен, но малкото прозорче просветляваше. Облече се без да пали лампата, опъна завивките на дървения нар и излезе на двора.
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвс ...
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвс ...
1020
4
Ама какво им става на моите съученици! Те забравят, че толкова дълго прекъснахме всяка нишка. И спомените забравихме от онова време, в което се правеха само черно-белите снимки, а цветните бяха разкош! Да не говорим, че нямаше камери! И сега изведнъж... Носталгия ги обзема! Искат с ножицата да срежа ...
594
4
Под дървото на любовта сме.
Вече часът показва полунощ.
Аз съм будна, будни са и спомените ми за теб.
Ти си замина,избра лесното.
Но виж сега... ...
Вече часът показва полунощ.
Аз съм будна, будни са и спомените ми за теб.
Ти си замина,избра лесното.
Но виж сега... ...
918
1
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (2)
Девойката направи стъпка навътре в кръчмата под прикованите погледи на Греговата компания. Всеки един от застиналите мъже представляваше по своему съвършен паметник на Незнайния водкопиец, но сред тези произведения на хиперреализма особено ...
Девойката направи стъпка навътре в кръчмата под прикованите погледи на Греговата компания. Всеки един от застиналите мъже представляваше по своему съвършен паметник на Незнайния водкопиец, но сред тези произведения на хиперреализма особено ...
1173
4
- Луната е най-ярката звезда на небето - каза тя и се завъртя с широка усмивка на лицето.
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...
1546
Образцов ДОМ
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхож ...
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхож ...
983
2
— Абе, какво сте увесили носове! — стряска ме гласът на Дидо. — Ей сега забих мацката от магазина за цигари. Утре имаме среща, на кея! Хе-хе, романтика! Откога не съм стъпвал там…
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...
1089
8
Тя лазeше бавно в калта, кръв се стичаше по порцелановото й лице, а лилавите отпечатаци от пръсти контрастираха с кожата на крехките й, призрачнобели китки. Сълзите от очите й бяха смесени с тънки струйки боровинкова кръв. Златните й къдрици бяха целите в кал. Дантелената ѝ рокля беше раздрана и мръ ...
466
История без език
Индия... Зинка!
Отдавна беше, 1985 г. Бяхме на конгрес по астрономия, това е една дълга сага започнала на Аерогара, София, през Кувейт, Дубай, Ню Делхи, Рурки, Калияр, Харидуар и обратно.
В Центъра на Ню Делхи (те му казват НюДели) има един подземен пазар. Нарича се “Палинка Базар”. ...
Индия... Зинка!
Отдавна беше, 1985 г. Бяхме на конгрес по астрономия, това е една дълга сага започнала на Аерогара, София, през Кувейт, Дубай, Ню Делхи, Рурки, Калияр, Харидуар и обратно.
В Центъра на Ню Делхи (те му казват НюДели) има един подземен пазар. Нарича се “Палинка Базар”. ...
713
Дори и да те няма, аз пак ще те търся
в сънищата си. Дори да не си тук, до
мен, аз ще плача за теб. А там, където
се намираш, дано да скачаш безгрижно.
И да има кой да те храни, но ти няма да ...
в сънищата си. Дори да не си тук, до
мен, аз ще плача за теб. А там, където
се намираш, дано да скачаш безгрижно.
И да има кой да те храни, но ти няма да ...
603
Медът и Шоколадът веднъж се скарали. Медът се изпъчил:
- Аз, Шоколаде, знаеш, съм много по-стар от теб.
- И какво от това? - отвърнал непукистски Шоколадът.
- Как какво? С мене са се хранели още християнските светци като Йоан Кръстител и много други… а балсамите, с които египтяните са мажели мумиите ...
- Аз, Шоколаде, знаеш, съм много по-стар от теб.
- И какво от това? - отвърнал непукистски Шоколадът.
- Как какво? С мене са се хранели още християнските светци като Йоан Кръстител и много други… а балсамите, с които египтяните са мажели мумиите ...
1822
3
Тя стои на перваза на прозореца и държи в ръцете си букет люляци. Откъде ти пък сега е измъкнал в средата на зимата... люляци?!
Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.
А тя стои на перваза на прозореца, дър ...
Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.
А тя стои на перваза на прозореца, дър ...
738
3
Денят беше Вяра, Надежда, Любов. Подготовката за днешното събитие продължаваше вече месеци. Още преди да съобщят на родителите си. Преди да направят годежа. Започна в момента, когато решиха, че искат да станат семейство. Трябваше да свикнат с мисълта. Обичаха се, но бяха чували, че подписът променя ...
983
12
ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
734
6
Един ден Анн се събуди с нова, страхотна идея. Облече се набързо и излезе. Беше се запътила към един малък водопад, безизвестен, в близост до дома ù. Когато стигна там, тя разбра, че някой друг бе уловил нейните мисли и бе сторил същото нещо, в същия момент, на същото място. Това беше нейният толков ...
1113
3
Красиво градче е нашето. С горичка наблизо. С рекичка. С чист въздух. От няколко години със съпруга ми живеем тук и ни е хубаво. А градчето познаваме и двамата от детските години. Сега ни е на гости внучката. Едно пораснало вече умно момиче, което, за жалост, живее много далеч от нас. Виждаме се ряд ...
967
2
Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха ...
1002
15
Тревожни мисли ме налегнаха... Откак бат' Кръстьо каза, че ще ни забранят да си пием биричката на теферич, сън не ме лови.
Какви времена! - и последното ни мило нещо ще забранят.
Пък какво беше... Приседнеш си на некоя пейчица, па като си отвориш една двулитровка (неколко пъти)... докат' докараш оня ...
Какви времена! - и последното ни мило нещо ще забранят.
Пък какво беше... Приседнеш си на некоя пейчица, па като си отвориш една двулитровка (неколко пъти)... докат' докараш оня ...
717
1
Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин ...
1055
1
ТЪЖНА ВЕЧЕР
Тъжна вечер - аверите вече се гушкаха с всякакви жени, а аз с кучето Рекс в краката.
Отчаян съм, човеко! Обезверен... Неразбран...
Чувствам се като палачинка сред звездите, като бастун насред пустиня, като сомнамбул в печка, като гладиатор сред фармацевти...
Моята ми кликна, че е по орга ...
Тъжна вечер - аверите вече се гушкаха с всякакви жени, а аз с кучето Рекс в краката.
Отчаян съм, човеко! Обезверен... Неразбран...
Чувствам се като палачинка сред звездите, като бастун насред пустиня, като сомнамбул в печка, като гладиатор сред фармацевти...
Моята ми кликна, че е по орга ...
1106
2
НЕПОЗНАТАТА
Когато тя си тръгна, Радослав дълго гледаше след нея. Изящните и форми не можеха да не направят впечатление на всеки мъж. Все още не знаеше името и. Запознаха се в барчето. Когато той влезе, тя стоеше сама на масата и пред нея имаше чаша с кафе. В ръката си не държеше цигара.Беше от ония ...
Когато тя си тръгна, Радослав дълго гледаше след нея. Изящните и форми не можеха да не направят впечатление на всеки мъж. Все още не знаеше името и. Запознаха се в барчето. Когато той влезе, тя стоеше сама на масата и пред нея имаше чаша с кафе. В ръката си не държеше цигара.Беше от ония ...
562
Този маратон се оказа по-тежък, отколкото очаквах. Бягам през години и илюзии; финалът е близо – виждам го. Там никой не ме чака и аз не бързам; излишно е това бързане, понеже съм единствен състезател в надбягването. Така или иначе ще стигна пръв на финала, което ми гарантира титлата; много е впечат ...
664
1
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (1)
(ИНТЕРТЕКСТУАЛЕН МОСТ КЪМ „ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ”)
22:00. В механата компанията на Грег празнуваше успешното си избавление при инцидента в блатото и неуспешния край на ловния ден. Двата повода бяха еднакво празнични и зат ...
(ИНТЕРТЕКСТУАЛЕН МОСТ КЪМ „ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ”)
22:00. В механата компанията на Грег празнуваше успешното си избавление при инцидента в блатото и неуспешния край на ловния ден. Двата повода бяха еднакво празнични и зат ...
915
7
Първо действие
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море... ...
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море... ...
726
4
Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
902
3
Живяло някога красиво момиченце на име Селена. В нощта, когато то се родило, гальовен лунен лъч озарил малкото му личице, а богинята на луната станала негова кръстница. Селена живеела с мама, татко и дядо си Симо в неголяма къща в покрайнините на града. През седмицата родителите на момичето ходели н ...
1526
2
Напоследък се сещам за онази моя приятелка Ники, вече бивша, която работеше с мен на секс телефон. Така се запозна с мъжа си - 10-тина години по-млад от нея. Всичко е възможно на този свят!
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми ...
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми ...
779
3
Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...
1237
4
Онази вечер, като слезе на бензиностанцията, за да купиш студен чай… Гледах те и си мислех, питах се, къде съм, с кого съм, кой си ти… звучеше страшно, макар да го казвах само на себе си, обаче се смеех, мислено се смеех или поне се усмихвах, ама много широко…
Ти изобщо не приличаш на някой, който м ...
Ти изобщо не приличаш на някой, който м ...
1019
4
НЕЩОТО, КОЕТО…
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...
1080
1
Легенда за пръстена
Продължение
С треперещи пръсти отвори писмото. По-красиво обяснение в любов не беше чела, при това съпроводено с предложение за женитба и самолетен билет. Имаше на разположение седмица, за да вземе решение. В тялото ù започна онова характерно пърхане на пеперуди, което те кара да ...
Продължение
С треперещи пръсти отвори писмото. По-красиво обяснение в любов не беше чела, при това съпроводено с предложение за женитба и самолетен билет. Имаше на разположение седмица, за да вземе решение. В тялото ù започна онова характерно пърхане на пеперуди, което те кара да ...
786
Секунда след секунда, минута след минута, а аз все още седя тук с приведена глава и търся някаква опора, някакво начало. Животът ми изигра лоша шега и сега тъна в мъглата на истината и болката, припокриващи се в тъмнината, сякаш са едно. Там - в тази тъмнина - аз загубих вяра, загубих надежда за жив ...
985
1
Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше ...
691
3
Видения
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...
704
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
