Проза и разкази от съвременни български писатели
42.4K резултата
Безсъдържателно съществуване
"Хората извършват свойте подлости -
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...
подтикнати от омразата, завистта и случайните обстоятелства,
които говорят временно в тяхна полза!"
*
Чувствам се аз омотан, ...
1.3K
А някъде птиците виеха гнезда... (4)
4.
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...
Едва се устиска да не запее от радост, след като разговорът им приключи. Постоя още малко в стаята си, колкото да опита да се успокои и да прикрие емоцията си и отиде в кухнята. Баща му седеше на големия миндер, вторачен в телевизора, попиваше новините, току поцъкваше с език или смръщено пускаше ...
1.3K
3
Осъзнаване - 13 и 14 от втора част на романа
XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...
1.2K
16
Сълзи от радост и смях(3))
Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...
2.1K
18
из "Заблуденото царство"
И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...
1.3K
1
А някъде птиците виеха гнезда... (3)
3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...
1.5K
6
Тъмни сенки (Част Четвърта - Посещение)
Глава 4
Посещение
Отворих вратата със замах.
Все още бях във вампирската си форма и честно казано - не ми пукаше особено. Дали някой ме гледаше или се криеше за да си спаси жалкият живот, също беше без значение.
- Хей, красавице, я по-спокойно. – този глас ми беше най-противен от всички, които бях ч ...
Посещение
Отворих вратата със замах.
Все още бях във вампирската си форма и честно казано - не ми пукаше особено. Дали някой ме гледаше или се криеше за да си спаси жалкият живот, също беше без значение.
- Хей, красавице, я по-спокойно. – този глас ми беше най-противен от всички, които бях ч ...
1.4K
Във властта на морето - 2 част
Важно посещение
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...
1.3K
Рок енд рол китарни дуели
Дами и господа, днес на ринга ще се качат най-големите рок китаристи, за да кръстосат техника и фантазия на свирене в един уникален виртуален дуел. Дръжте се, за да не паднете, отворете прозорците, за да не се счупят стъклата от ударната вълна - очакват ви здрави рок децибели. Сега е моментът да отм ...
1.6K
1
Нощ за трима
НОЩ ЗА ТРИМА
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската гради ...
1.1K
1
Иванка от Клондайк 3
Иванка от Клондайк 3
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайнат ...
1.2K
1
3
Не е лесно да живееш
Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам по ...
1.4K
1
5
Научих
Научих
Научих, че големите очаквания водят до големи разочарования... Отдавна осъзнах, че оптимистичното мислене не е за мен – то само замъглява мирогледа ни... Трябва да бъдем реалисти, да преценяваме реалните си шансове за успех или неуспех във всяка една ситуация, за да не останем разочаровани... ...
Научих, че големите очаквания водят до големи разочарования... Отдавна осъзнах, че оптимистичното мислене не е за мен – то само замъглява мирогледа ни... Трябва да бъдем реалисти, да преценяваме реалните си шансове за успех или неуспех във всяка една ситуация, за да не останем разочаровани... ...
916
5
Осъзнаване - 12 от втора част на романа
XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...
1K
5
И дяволът знае да обича
„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
1.7K
11
Наздраве за шастливите...
Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...
751
Още от "Лагерът"
- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...
788
Далечните тъмни полета
О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
1.3K
4
Сепия
Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...
1.5K
16
Секунда
Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
1.5K
7
Тази нощ ме обичаше
Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...
1.7K
11
Ех... само ако знаеш!
Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...
2.3K
8
Просто сянка
Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...
1.2K
4
Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв
Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...
973
Татко - това звучи гордо!
Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...
956
4
Следи
Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
1.5K
3
Някак си...!!
*
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...
1.4K
Шах!... И мат!!!
Животът ми е лабиринт! Ха! Усмихвам се на тази мисъл! Кога станах толкова банална, кога спрях да се смея на клишетата... Кога се превърнах в клише? Поне съм реалист, наистина съм клише и животът ми наистина е лабиринт! Тръгнала съм нанякъде и тъкмо когато си помисля, че най-сетне съм намерила правил ...
992
3
А някъде птиците виеха гнезда...(2)
2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
1.4K
9
Старият селски двор
СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...
1.6K
8
Водка
Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
1.4K
1
Параклисът
От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...
2K
11
Лебнишките баби
Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто п ...
1.3K
8
Бурята
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
1.3K
1
В синхрон с природата
В поетите ли е тъгата?
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
1.5K
1
... И настъпи мрак
… И настъпи мрак. Призрачните облаци издебнаха парещата луна и за секунди я заличиха в своите обятия. Слабо кърваво сияние озари небето. Гробна тишина цареше навсякъде, само нейде в далечината се чуваше песента на някой тракащ влак. Възхитителна картина… заплатена с цената на живота... Бледо лице, с ...
989
2
А някъде птиците виеха гнезда...(1)
на С.
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
2.3K
7
Смърт за един самотник
Далеч си...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах. ...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах. ...
1.3K
1
