Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Там

Помниш ли как минаваше времето “все някак си”.
Затваряхме очи в понеделник и ги отваряхме в петък вечер.
Влаковете идваха и си отиваха, пепелниците подгизваха от дим, а виното никога не стигаше.
Четяхме много книги, за да можем после да си ги разказваме.
Музиката преливаше като шампанско. ...
FreshBreez (Ели Димитрова)
FreshBreez
Проза » Писма
1.1K 1

Бъди щастлива, Ани

„БЪДИ ЩАСТЛИВА, АНИ”
Първото нещо, което направи щом отвори очи, беше да погледне часовника си. Стрелките показваха девет и половина, нещо, което не го изненада. Дори мислеше, че е по-късно - беше си легнал към три часа, но заспа едва призори.
Стана и влезе по пижама в хола. За разлика от друг път, ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза
2.2K

Любовно Писмо

Скъпа Любов,
Пиша ти това писмо като опит да освободя своя дух
и да се приближа по-близо до себе си.
Днес намерих едно невероятно красиво момиче -
видях я в автобуса. Беше като ангел - просто си стоеше, ...
kalints (Калин Стайков)
kalints
Проза » Писма
1.7K 5

18+ Брутална изповед 3

Да не се чете от лица под 18 години или с лабилна психика!
Петър Антонов очакваше поредния си гост. Той пиеше кафето си сдържано и равнодушно, като гледаше хронометъра пред себе си колко време остава до ефир. Гостът бе изкаран от затвора специално заради днешното предаване, като отзад седяха няколко ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.5K 4

Душа

Душа, Вярваш ли, че съществува Душата? Онова нещо, присъствието или
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...
zahvurlen (Александър Охрименко)
zahvurlen
Проза » Други
1.2K 2

Нейната изповед

Живот, ха, нещо толкова забавно и смешно, че чак и трагично. А къде съм аз в целия този цирк, там някъде, на дъното? Крещя, викам, но няма кой да ме чуе, явно никой не споделя мнението ми. Опитвам се да направя нещо, смислено, нещо, което ще остане, но всички ме отминават. Или ги е страх да започнат ...
PussyCatt (Лапето)
PussyCatt
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K

Емпатия

Емпатия
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...
watergabi (Габи Кожухарова)
watergabi
Проза » Разкази
2.5K

Дали е оцеляла

Понякога, когато спомените се завърнат в мисълта, подгонени от настоящето...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! ...
zuzara (З. Райкова)
zuzara
Проза
907

Кошмарът, наречен Брейкъм - Предлог

Предлог
Коя съм аз?
Парещото слънце огряваше черните ми коси. Сутрешният бриз вееше роклята ми. Бе дълга и лятна, с цвят на лешник. Вървях по алеята и премислях какво ще правя днес. Изведнъж чух писък. Усетих мириса на кръв. Спрях и се ослушах. За човешкото ухо този звук бе непосилен да се чуе. За м ...
VampireDiaries (Памел)
VampireDiaries
Проза
1K

Вдъхновение

Един ден си тръгна… Чудех се тогава как ще продължа… Как ще живея без да те има в живота ми, без да ме вдъхновяваш… Ти ми даваше всичко, а изведнъж ми го изтръгна… Почувствах се сякаш съм малко дете, на което са взели любимата играчка, стоях и те гледах как се отдалечаваш, а с теб и всичко, което ня ...
Rainbow-eye (Виктор)
Rainbow-eye
Проза
1.4K 1

Изповед

Споменът се врязва като острие на коса в косата на гостенина. Той се сеща кой е. Може би разказът ми му е помогнал. А може би малката снимка на камината е запалила в него пожара, в който сега гостенинът се пържи. В очите му се чете омраза. Дали ще ме убие с бутилката, която държи в ръката си? Не зна ...
Empty (Мартин)
Empty
Проза » Разкази
1.4K 1

Историйки от джунглата

Историйки от джунглата
Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.
Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Разкази
884

Устискване

След малко щяха да го откарат в операционната зала. Сестрите старателно избръснаха всяко косъмче от тялото му, дезинфекцираха го от главата до петите и вече чакаха нарежданията на операторите, но те нещо се бавеха в съседния кабинет. Дочу се гласът на доктор Иванов:
- Роднините на Петров са направил ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.4K 25

Хванах си златна рибка!

Беше чиста случайност! Не, че някой ще ми повярва... Аз просто загребах вода, за да се разхладя в нетърпимата юлска жега и в последния момент видях как нещо трепка и проблясва в шепата ми. Мъничко, златничко, три желания изпълнява, що е то? Златна рибка.
Не съм я търсила, не съм била подготвена със ...
*AyA* (Ая)
*AyA*
Проза » Хумористична
1.4K 4

Някой, който знае колко ти е тежко

Изкачвах се по стълбите на излизане от един софийски подлез. Когато чух зад себе си мъжки глас: "Приятелю, май много ти е тежко!?" Обърнах се. Зад мен вървеше някакъв непознат мъж. Усмихваше ми се с разбиране. Отговорих му, че раницата наистина ми тежи. Но той ме погледна, за кратък миг очите ни се ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
1.1K 2

Събуди се!

Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...
domino (Елица)
domino
Проза » Други
1.5K 1

Критичен Дъх

Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...
Veren (Юнеско Чомски)
Veren
Проза » Други
1.3K 1

* * *

Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са огр ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.2K 8

Докосване

ДОКОСВАНЕ
Винаги когато погледнех към окачения на стената двуостър меч в кания от камилска кожа с чудесни инкрустации ми минаваше мисълта поне да се опитам да опиша едно мое преживяване в Сахара, за същината на което знаяха само двама изключителни мъже - единият властен, с твърд като кремък характер ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза
1.8K 13

Легендата на стария туарег - коктейл от проза и стихове

Легендата на стария туарег
(Коктейл от проза и поезия)
Съвременната цивилизация, в много случаи, ако не и навсякъде, до голяма степен вече успя да нанесе своите невъзвратими поражения, намесвайки се най-безцеремонно във всичко самобитно и по своему девствено. Това до голяма степен се отнася и до пус ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза
2.7K 12

Психоложката

Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...
milanov1 (Иван Миланов Шопов)
milanov1
Проза » Разкази
2.3K 1

Чорбаджийско имàне

Георги Кръстевата къща беше най-известната в селото. Навремето собственост на най-богатия чорбаджия, сега беше запустяла и прозорците ù тъмнееха. Легенди се разправяха за имàнето на чорбаджи Георги. Владеел почти всички околни ниви и ливади, стадата му наброявали стотици глави добитък. Работел мъжки ...
Nelsan (Нели Вангелова)
Nelsan
Проза » Разкази
2.7K 10

Изповедта на една наивница

Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...
albaJ (Деница)
albaJ
Проза » Други
1.5K 3

Бойното поле на ума

Приближават. Настъпват. Дишат тежко - грухтят като свине. Гледат злорадо с кървави очи. Гнусно потни. Хищно, жълто озъбени. Мръсни. Отвратителни... Това са те - всички мои страхове, грехове, вини, самосъжаления, провали, малодушия, предателства, отчаяния.
Изправени срещу мен на бойното поле на ума. ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
1.2K

Бездната

Той стоеше пред бездната изправен, сякаш очакваше раждането на света. Нейната необятност и дълбочина впечатляваше и без това напрегнатото му съзнание. Тя го мамеше с кадифената си мекота, но същевременно го плашеше с безкрайността си и с неизвестността си, които таеше в недрата си.
Над него звездите ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Други
1.1K

Говорещи очи

Този спомен се е забил като копие в паметта ми и едва ли някога ще мога да го забравя, а сега вече съм сигурен, че няма и да опитам. Случаят не е най-потресаващият от тези, които съм преживял, но определено е един от тях...
ГОВОРЕЩИ ОЧИ
Понякога, докато работя или си мисля за нещо, внезапно и то съв ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
2.8K 8

Най-новите приключения на Иванка от Клондайк

НАЙ-НОВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА
ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Беше лято. Горещо лято. Време за плаж и почивка.
Посолството на Зелени нос беше почти празно. Целият персонал, начело с Посланика, бяха заминали. Едни в Африка, други в Европа, а трети накъдето им видят очите.
До обяд Иванка се излежаваше край басейна, а ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Разкази
955 1

Далечните тъмни полета (4)

Глава Четвърта
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза
1.1K 2

В началото на Двадесет и първия век

Борката бе планинско чедо. От няколко години, заедно със семейството си, по неволя се беше преселил от китното родопско селце в големия, задушен град, но още усещаше пулса на своята кърмилница. Обичаше да стои на балкона и вместо да гледа заобикалящите го сиви блокове, да рее погледа си надалече, на ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1K 20

Пореден ден

&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Други
900

Отражение - роман - глава шеста

Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романи
911 2

Горублянското ханче

Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...
milanov1 (Иван Миланов Шопов)
milanov1
Проза » Разкази
977

Маг Навона, част 14

Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да ср ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Повести и романи
1.2K 35

Моля те, отвържи ме

На пръв поглед всичко беше нормално. Ето - неговата ръка, както винаги, е отпусната върху дясното ù рамо, единият му крак се е мушнал на по-топло между нейните (а все се подиграва, че тя била зиморничава), дишането му в 7 сутринта е все така спокойно и право в нейното ухо.
На втори поглед нещо беше ...
Flame (Пламена)
Flame
Проза » Разкази
1.6K

Гримирана в образ

/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
BG-bodil (Люсил)
BG-bodil
Проза
1.5K 8

Отражение - роман - глава пета

Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романи
830 1

Замисъл за есента и любовта

Някой ден от този свят ще си отида и аз, и ти... и той, и тя... и нежните жълти падащи листа...
И някой ден напред, напред във бъдеще ако погледнем, дали някой ще стои под някое дърво да чака първото падащо листо?...
Ще стои ли на пейката в оназ градина с желание тез листчета да го обсипят цял? А пъ ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Проза » Други
1.9K 1

ОТКРОВЕНИЕ

О Т К Р О В Е Н И Е
Любовта не е само сърдечно чувство,
тя е и... отговорност.
Това е едно мое много лично и в същото време толкова дълбоко сантиментално преживяване, че все още не ми се иска да се чете от други хора. Не че ме е страх или чувствам някакво неудобство, а защото не изключвам между тях ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
2.3K 1

Волните ястреби

Редове от блога ù:
„Знаете ли кога написах първото смислено нещо? Кога за първи път вложих нещо от себе си в написани думи? 13 септември 2001г. Написах едно есе в памет на всички загинали в атентата над кулите близнаци в Ню Йорк. Била съм на 10 години. Вероятно не съм осъзнавала случилото се и не зн ...
the-crown (Лола)
the-crown
Проза » Разкази
956 1