6 563 резултата
Ако животните имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да са обявите в него?....
Обява на булдога: "Материално осигурен с колиба булдог, търси разгонени кучки, по възможност - уличници, за самотните уикенди, в които господарите отсъстват от вкъщи!"
Обява на мечока: "Търся мечка - стръвница, може и ...
  588 
Понякога съм ядосана... не, не ядосана, а направо бясна! Понякога съм тъжна... и обезкуражена... Понякога весела и щастлива, с усмивка на лицето! Хора, толкова много хора и обещания... Ах тези обещания, които ти дават, а после просто забравят за тях. По-лесно би било да сложа поредната маска и да иг ...
  594 
Европейски формат на автобиография
Лична информация
Име
[Фамилно, Лично, Бащино] Дяволитов, Дявол, Лъжев
Адрес ...
  720 
-Завържи си добре обувките, Ферис!
-Но, мамо, така ги връзвам аз, и после ги навирам навътре в обувката.
-Чуй ме добре сега, защото няма да ти го повторя пак. Ела на улицата с мен. Покажи ми как играеш тази игра.
-А, много лесно мамо, просто хвърляш камъчето върху едно квадратче и скачаш върху него. ...
  452 
Младата преводачка получи поредния материал. За нея това беше много лесно: трябваше да преведе указание за лечение и списък от необходимите витамини. След един час всичко беше готово. Тя очакваше обаждане с благодарност за бързата работа. Получи го, но нямаше благодарност, а само критика.
- Дадох кр ...
  802 
... Беше точно такава в съня ми, както някога - млада, красива, умна и лъчезарна арменка. Само с 5-6 години по-голяма от нас, единайсетокласниците, идваше направо от университета, бяхме първите ù ученици и всички мъжкари бяха луди по нея. Разбира се, и аз.
.... И преди това обичах да пиша, за четене ...
  500 
Разни Там
- Малък и сладък мой свят... от кисели краставички!
- Борбата за живот и тази за трохи от край време започнаха да се препокриват!
- Май все още не съм успял да унищожа човещината в себе си, щом все още от време на време напират в мен сълзи и щом все още от време на време не мога да не ги с ...
  1134 
Тъмнозелено, прошарено с останалите му нюанси. На места прогоряло, на други бяло или пък кафяво, застлано от шарените есенни листа. Нашарено с изпопадали от дърветата плодове и изсъхнали вече цветя, но най – вече прошарено, като косата на остарял мъж от безбройните глухарчета из него. Пъстроцветието ...
  537 
Някой, някога ми беше казал
''прекалено рано, прекалено малки''.
Засмях се, казах, че е луд.
Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда. ...
  714 
Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. ...
  879 
... Понякога искам да изчезна... но не напълно, виждаш ли, например така... влизам в тази, точно тази река, която минава от ляво на тебе сега... пристъпвам бавно... крачка, после още една. В началото е студено, мускулите ти отказват да се подчиняват, но постепенно свикваш... крачка, после още една, ...
  557 
Скъпи мои приятели, не видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.
Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще ...
  456 
Годината е 1950. Завърших първи клас в родния Шумен. През същата година баща ми завърши в София стоматология. Назначиха го в Тутракан. Дотогава там не е имало зъболекар и хората са пътували до Русе, за да си лекуват зъбите. Майка ми преподаваше в прогимназията математика, аз постъпих във втори клас, ...
  844 
Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново. ...
  534 
За една мечта
Вдишваш надълбоко чуждата отрова. Задушен от завистта на заблудени мечтатели. За всяка твоя мечта са опънати по десет бесила. Но вървиш напред с високо вдигната глава и усмивка за заблуда на врага. Единствената ти сила е желанието да излезеш от калта. Замерват те с камъни, чупят костит ...
  688 
Любовта понякога се случва - истинска, неземна. Грабва те в обятията си, носи те на крилете си и сякаш не си ти. Мислите ти са в безкрая. Не чуваш и не виждаш нищо, а само Чувстваш. Любовта е една огромна и разтърсваща те из основи емоция. Често тя е и убийствена. Изцежда те докрай, изсмуква цялата ...
  858 
Кой и как е създал жената никой не може да отговори със сигурност, но ето, че тя е факт. Истинската жена е превъплъщение на природата, на сезоните. Не, че аз с моите 18 години мога да съм категорична, че съм наясно с женското съвършенство, но все пак през моите очи типичната жена е по малко от всичк ...
  587 
Златният жираф крачеше бодро из буковата гора. Беше излязал за редовната си вечерна разходка. Лекият вечерен хлад го караше да се чувства свеж и бодър. Вече привършваше разходката и си подсвирваше финална мелодия.
Звездите го гледаха леко учудено, но и с интерес и безкомпромистност.
Разходката му за ...
  600 
Аз съм просто едно момиче, живеещо в объркан свят.. много объркан. Защо ви го казвам ли? Просто съм уморена. Уморена от всичката тази неяснота, болка и мъчителни моменти. Да, на 16 съм, но съм преживяла много. Не съм онази яка мацка, по която всички си падат и умират. Тази с перфектното тяло и която ...
  641 
Ден първи:
Спрях Астрата зад един остър завой по Млечния път, скатах я до един по- голям метеорит, та да не се вижда, и зачаках с радара. Естествено - пръв нарушител беше руската станция "Мир". Отдалече я видях как неадекватно кръстосваше Млечния път - летеше ту в дясното, ту в лявото платно, аха, д ...
  610 
Когато един истински творец си тръгва, го прави тихо, кротко и необвиняващо никой.
Ачо си замина. От гняв и обич изнемогнал. Прости на всички и си тръгна с думите - "Не плачете, моля ви, за мен!"
Тази нощ в един часа отлетя Ангел Веселинов (purko59) - Светла му памет!
  669 
Случвало ли ти си е да не можеш да дишаш, да се задушаваш от болка, която разкъсва плътта ти, да се гърчиш под нейния бич. Усещал ли си как душата ти се изпълва със студ, как всичко вътре в теб се вледенява и ти си безсилен, защото не можеш нищо да направиш, не можеш да я спреш. Усещал ли си как те ...
  526 
- Обича ме, не ме обича.. Обича ме, не ме обича...... Обича ме.
За секунда сърцето ù затуптя с бързи темпове.
Нима бе възможно?
Да, може и да е било.
Но не тук, не и сега. ...
  564 
Аз съм Фейсбук, Админ твой, Който те изведох от реалния живот и общуване; да нямаш други социални мрежи, освен Мене.
Не си прави профил и никакво изображение в онова, що е в другите социални мрежи;
Не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Фейсбук, Админ твой, Админ ревнител, Който за профила на ...
  819 
Застанах на перона. На земята стоеше полупразният ми куфар. Около мен беше пълно с хора, който чакаха своя влак и с други, които стояха там, за да посрещнат любимия, любимата или някой дългоочакван гост. Зареяна в мисли, едва чух свистенето от спирачките на пристигащият влак. Спря и отвори врати. Хо ...
  621 
The spark... The inspiration is a mystery woman.
The femme fatale.
She wants to be rescued.
She wants to conquer
and be conquered. ...
  2141 
Вятър и вълни в мен бушуват, разпилени мидени черупки,
сълзи - дъждовни капки в лятна буря,приливи и отливи в мен
танцуват.
Топло-разтегливо, нежно-отчетливо, ясен звук на тишина,в очите ти снопове от
светлина. Прозорецът отразява се в нашето легло, облаците ...
  822 
Дали да му простим на шилцето криво?
Случи се скоро тази беда и на мен. Срещнах по пътя си две шилца. Творци с утвърдени имена, бодяха навред. Едното в маска хрисима, другото арогантно и зло. Живот. Срещаш твари различни.
Хапят. Обичат кръвта, караконджули разни.
Провокирано от "Шило и нрав!" на
  982 
Да избягаш не е лесно. Да заровиш всичко в миналото. Да си тръгнеш, загърбвайки спомени, които са те направили такъв, какъвто си.
Е, избягах. Дали ми беше трудно? Да. Най-тежко беше забравянето. Да се правиш, че не е било... както се казва - да започнеш на чисто. Как по дяволите се започва на чисто, ...
  549 
Рая се казваше дъщеричката. Но, Господи, как се казваше майката, не можах да се сетя няколко дни! Това така ме изтормози, че реших да внеса системност в припомнянето: Ани?... Албена?... Ангелина?... Боряна?... Бистра?... Блага?... Венета?... Ваня?... Валя?... Не съм много сигурна, но ми звучи като д ...
  450 
Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...
  611 
Мисли и безмислици по ваканционно време
"Мисля,
следователно съществувам"
Рене Декарт.
Постлала съм си, на терасата, шарена черга, а върху нея хавлия. Опнала съм се на слънчице и се опитвам да не мисля за нищо. Правя се, че не съществуват битовизмите, които са си само мои, но… Не ми се отдава да се ...
  1049  12 
Има и такива дни, като днешния. Събуждаш се и ти се приисква да заспиш отново, за да се върнеш в прекрасният си сън, докато реалността чука на вратата. Почукала веднъж, нямаш избор да не ù отвориш, а влезе ли, става постоянен гост. Дали ще спи на дивана, на пода до леглото ти, до нощната лампа няма ...
  527 
Странно нещо е иглата. Изключително полезна, малка. От друга страна, повечето спомени с иглата са си неприятни. Или ще се набодеш, или ще се притесняваш къде си я оставил. След което задължително ще се набодеш. Друго си е кривата игла. Там най-вероятно някой вече се е набол. Имаш си едно на ум. Та д ...
  397 
The rib cage prisoner is digging his way out in perfect darkness... to meet deliverance at the hands of some Aztec god... who promised an ascent to celestial light and warmth. Hence, scars become unsealed and wounds awakened from their ancient slumber to breathe anew, true colors revealed by gradual ...
  1988 
Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар.
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита с ...
  636 
Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи ...
  670 
И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...
  543 
Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
  403 
Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
  770 
Предложения
: ??:??