Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Бездомникът

Седнах на последния ред в полупразната зала, както винаги, сам.
Бях се замечтал за нещо, както обикновено. Докато се наслаждавах на топлината, която се процеждаше от климатика, се чу скърцане на стъклена врата. Погледнах през рамо и го видях - БЕЗДОМНИКЪТ.
Попита ме съвсем учтиво:
- Може ли да седна ...

sanctus

Проза

2K 1 3

Бегонии и рози

Победа! Победа над самите нас,
над нашите страхове и малки агонии...
Победа!
Над нашите черни мигове,
над нашите болни умове, но обвити в бегонии... ...

deyzisi

Проза

2K 2

По Коледа - разказът, който не пуснах за конкурса на Третия Коледен Творчески Фестивал

Коледа
Разказът, който не пуснах за конкурса.
Много съм добра, много! От септември се готвя за този празник, за да ми е по-леко от финансова гледна точка. Още от януари започвам да подслушвам какво си говорят моите хора. Не, не, че съм клюкарка, а просто искам на всеки да угодя и обичам приятно да г ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.8K 20

Молба за прошка

Исках те, толкова силно те исках, а те загубих! Направих грешката да те напусна, а сега не мога да се върна! Ти си всичко за мен, но те загубих заради глупоста си, как да те върна, как отново да усетя целувките, ти как да те докосна! Позволи ми да те обичам, позволи ми да поправя грешката си!!!
Бях ...

*pussycat*

Проза » Писма

5.2K 1

По-добре пиян, отколкото стар

По–добре пиян, отколкото стар
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич ...

Greg

Проза » Разкази

1.8K 20

Почини си от мен

Зная, че много те огорчих с моята обич изчанчена. Някак стои като уравнение с три неизвестни под радикала и със сгрешен отговор от печатаря.
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...

Апостолиция

Проза » Други

2K 1 2

Крилете (фЪнтастика) Част 2

Крилата ми заякнаха, но престанаха да растат. Сакото ги прикриваше успешно. Когато синът ми ги видя за първи път, реагира така, както би реагирало всяко нормално хлапе и веднага попита:
- И аз ли ще имам такива, когато стана голям?
След като му отговорих отрицателно, той загуби всякакъв интерес към ...

skitnick

Проза » Хумористична

1.3K 3

Беше само на 22

Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да вид ...

feia

Проза » Разкази

1.5K 18

18+ Жанрови етюди IV: Психо

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ IV: ПСИХО
- Альоша, миличък, донесе ли ни елхичка?
Глезеният глас на Зина се чуваше иззад бронираната врата на луксозния московски апартамент, примесен със звука от влаченето на чехлите ù и само миг по-късно заглушен от истеричния лай на малоумния пинчер Михайло.
Лицето ù се появи в ра ...

remer

Проза

1.2K 1

Месецът на егоизма

Тук–там... вечно някой крещи и иска нещо. Всеки ден ставам с нагласата, че трябва да направя нещо заради даден човек. От време на време (когато егоизмът ми се обажда) решавам, че няма да направя това, което се очаква от мен, а това, което на мен ми се иска. Разбира се, тогава хората остават много не ...

stefitopz

Проза

1.1K 8

Особености на българския национален лов - Глава шеста - продължение

ІІІ
Борсата стоеше на брега на блатото и трепереше като листо на вятър. Беше целият мокър. От впитите му в тялото дрехи капеше вода. Приличаше на клошар, който е прекарал цяла нощ на открито, под дъжда. Голото му теме отразяваше лунната светлина и придаваше сюреалистична нотка на цялата картина.
- Б ...

Greg

Проза » Повести и романи

1.6K 15

Крилете (фЪнтастика) Част 1

Всичко започна една сутрин, когато стоях под душа, опитвайки да насапунисам гърба си. Ръката ми внезапно напипа едно странно образувание. Застанах пред огледалото и погледнах през рамо. От плешките ми стърчаха два израстъка, подозрително приличащи на крилцата на току-що размразен бройлер. Даже леко ...

skitnick

Проза » Хумористична

1.8K 3

Идва Коледа

Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, прежълтели чак от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада ...

lubara

Проза » Разкази

1.6K 8

Бобчетата

В зеленчуковата градина растеше боб. Шушулките растяха. Растяха в тях и бобчетата.
В една голяма шушулка имаше четири бобени зърна. Надпреварваха се кое по-голямо да стане. Все се побутваха и кое повече място да заеме.
- Стига сте се блъскали - им казвала майката шушулка - бъдете внимателни един към ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 1

Сто лица

Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...

lestat11

Проза » Разкази

1.5K 2

Ден - четвърта глава - Вечер

Когато пак ги отворих, в стаята нямаше никой. Изглежда доста съм спала - мракът, разстилащ се отвъд стъклото на прозореца, само потвърждаваше
първоначалното ми предположение. Чувствах се странно спокойна и отпусната... не изпитвах нито болка, нито бях бясна, както при първото ми събуждане.
Дори се п ...

viktoar

Проза

1.3K 1

Любовните писма на 21 век

До Нея:
Знаеш ли кой съм? Заради теб ми изтриха профила в Божения. Защото си тъпа свиня, която така и не разбра какво всъщност стана... Както и да е, аз поле за изява имам много. Но за това, че слагаш двойки на Черрна и то от злоба, не от друго, а от злоба, сега ще ти е*а п*та майна! Дори и това ти ...

idemidoidemi

Проза » Писма

2.7K 37

Да пием!

Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...

Coffee

Проза » Разкази

983

Колко струва...?

- Колко струва да се влюбиш?
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...

f_soul

Проза » Разкази

1.5K

Обещай ми

Искам да ми обещаеш нещо и да кажеш “Заклевам се, ще направя всичко възможно да го изпълня”, тогава, аз ще ти повярвам и няма да се сърдя, ако не успееш, защото ще знам, че нещо наистина сериозно те е възпрепятствало...
Аз съм нещо като Сладък Ноември.
Не, не се уплаших и не протестирах срещу опреде ...

Moira

Проза » Други

2.1K 1 5

Елхичката

Днес семейството беше заедно на пазар. Тук се продаваха най-хубавите коледни дръвчета. Малките елхички, борчета с остри иглички, очакваха децата да си изберат едно от тях. Всички бяха от изкуствена материя. Можеха да се сглобяват и разглобяват лесно. Родителите чакаха децата да решат.
Ето голяма, кр ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 1

Една нощ в столицата

Уличният стълб:
Аз съм уличният стълб. Тук съм от години, за да давам светлина през нощта. Глупавата Луна, с цялата ù свита от звезди, прилича на красавицата, която беше тук преди малко – блясък, без съдържание. Какво за красавицата ли? Тя използва осветената от мен част на тротоара, за да зашлеви ш ...

rarebird

Проза » Други

1.8K 12

Детски бисерчета

На морето сме. До нас баба кара внучето си да влезе във водата:
- Защо те е страх, нали ходиш на плуване?
- Да, ама там има стени и водата е оградена, а тук направо са прекалили!
Иринка няма още три годинки. Питат я знае ли как се казва еленчето на дядо Коледа, а тя отговаря:
- Знам, Мехмет. ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2K 26

Eдна неосъществена любов

Една неосъществена любов
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2K 5

Особености на българския национален лов (глава шеста - продължение)

ІІ
Гангстера и Грег се спотайваха в тъмната нощ, скрити зад една редица от дървета. Държаха средата на периметъра и малко се притесняваха да не заместят някой глиган. Мястото беше кофти. Пияните глави от двете им страни можеха да ги запукат, без да се замислят. Споходени от тези тежки мисли, дръпнах ...

Greg

Проза » Повести и романи

1.4K 11

Заплетена

Заплетена съм и раздвоена във мрежа от чувства, в плетеница от сънища, в непрогледна тъма и ярко утро. Бродя през мъгла и слънце през тайни горски пътеки и криви стари улици, коприва ме пари и храсти ми дращят лицето. Сама съм – тунелът е тесен и не зная кога ще изляза, макар да виждам посоката. Кол ...

kapina

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

960

Дзеня и изкуството да...

Зимата дойде... ако не със снега си, то поне температурно - студът вече започна да щипе и да хапе и на всички все по-малко им се разхождаше навън и все повече се заседяваха на топло.
Когато се прибра Гар Ван ги завари пред камината потънали в мълчание.
"Тези пак си играят на мълчанка" - предположи т ...

Bersek

Проза » Разкази

976 1

Любимата ми песен

За какво ти е Вечност? Нея я няма. Не използвай „Завинаги” , когато ми пишеш.
Не рисувай кръстове, кръгове, птици, сълзи, за какво ти е думата „Слънце”, тя е символ, обаче не и на мойте очи. За какво ти е...
Твоята вечност разменям за час, твоето слънце – за фарове на дълги, с твоето „всичко” – купу ...

gergana-yancheva

Проза » Други

1.5K 3

Вълшебните бисквитки

Царете на две царства били приятели. Единият имал син, а другият дъщеря. Двамата винаги казвали, че ще оженят децата си , когато пораснат.
Момичето растяло добро, любознателно и много трудолюбиво. Обичало да се грижи за голямата цветна градина в двореца. Там цъфтели най-красивите рози в царството. Н ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K 1

Приятел в нужда се познава!

Слизам бавно и тежко по стълбите. Бавно, защото под краката ми е заснежено, тежко, защото нося кофа, пълна с пепел от камината. Искам да я почистя и заредя отново с дръвца – зимата вече дойде и ме радва с бяло-сивите си цветове.
... Неочаквано краката ми се подхлъзват. Като в забавен кадър „разбирам ...

kristineX

Проза » Хумористична

1.7K 2

И пъстрото е сиво

Сиво е. Отказах се да търся цветовете. Не вярвам, че ги има. Отдавна научих се, че всичко, както и да изглежда отдалече, е всъщност сиво!
Сиво е. И днес. Тъмно е и... и някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е ...

Lostress

Проза

1.3K

Пустинни нощи

Султан Абдул ал Хамид се бе излегнал на меките възглавници в един от кътовете на своя дворец и притворил очи, се наслаждаваше на спокойния следобед. Две робини развяваха големи ветрила над главата му и го пазеха от жегата и нахалните насекоми. От време на време той протягаше ръка към платото пред се ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 2

Едно пътуване към...

ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...

Юлия

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 1

Въздух под налягане

„Какво ли ще е времето днес?” си помислих в просъница.
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...

B

Проза » Разкази

1.5K 6

Краят на романа

Вървяха по Раковска, разноцветните реклами ослепяваха с разнообразието си, младите хора бързаха, някои с цветя в ръка, други стояха на групи и се веселяха, старите софиянки, издокарани с поизхабените си дрехи не се предаваха, току що почерпили се с торта „Тирамису” и пили малък гръцки коняк, Унгарск ...

lubara

Проза

1.3K 17

Дълг

ДЪЛГ
Навъсеното небе беше покрило града като похлупак. Скромната ни вечеря привърши и всеки можеше да отдели време за себе си. Излязох навън да пуша. Дано тази нощ няма пожари. Но сякаш бях споменал за дявола, а той при мен.
Гори плевня в село Ж. - запука радиоуредбата. Знаех го това село, беше като ...

korsar

Проза

872

Малката пчеличка

Много малка беше пчеличката. Току-що се излюпи и литна. Измори се. Крилцата й още не бяха укрепнали. Стигна до реката.
- Ти коя си? Мога ли да пия от водата ти? - попита.
- Аз ли? Аз съм реката. Водите ми са бързи. Ще те отнесат.
- О, о, страшно е.
- Ей, ела насам. На листенцата ми има още капки от ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

3.4K 1

Миг на слабост

Спомените изгониха спокойния ми сън. Преобърнаха съзнанието ми, изкривиха замъгления ми поглед. Опустошиха всичко, което умът беше изградил. Дните минават, изяснява ми се. Мисля за теб! Дано не си ме намразил. Сега си спомням - ти дойде. Дойде да ме видиш - нали?! Или случайно мина? Помня решетките ...

**Елена**

Проза » Писма

1.6K 1

Да ти имам щастието...

Обичаш ме…. А докога ще ме обичаш? Ще ме обичаш ли като разбереш, че съм груба и арогантна? А ще ме обичаш ли, когато не те обичам? Ако решиш да ме обичаш, знай първо, че не съм сантиментална и грижовна. Ненавиждам болезнено дългите разговори по телефона, мразя гукането и сладникавите прякори. Не об ...

doroteq

Проза » Други

1.4K 1 6

Питието на боговете - част 3.3

Продължение от
На другата сутрин Гудрун го изпрати и както бе обещала, му разказа как да стигне до бедстващото село. Бьорн се улови, че слуша думите ù много внимателно, а когато тя му подаде една кърпичка със завити в нея меденки, ù благодари от все сърце, сбогува се и пое по пътя си. Искаше му се д ...

Eden

Проза » Повести и романи

2.2K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Бездомникът

Бегонии и рози

По Коледа - разказът, който не пуснах за конкурса на Третия Коледен Творчески Фестивал

Молба за прошка

По-добре пиян, отколкото стар

Почини си от мен

Крилете (фЪнтастика) Част 2

Беше само на 22

18+ Жанрови етюди IV: Психо

Месецът на егоизма

Особености на българския национален лов - Глава шеста - продължение

Крилете (фЪнтастика) Част 1

Идва Коледа

Бобчетата

Сто лица

Ден - четвърта глава - Вечер

Любовните писма на 21 век

Да пием!

Колко струва...?

Обещай ми

Елхичката

Една нощ в столицата

Детски бисерчета

Eдна неосъществена любов

Особености на българския национален лов (глава шеста - продължение)

Заплетена

Дзеня и изкуството да...

Любимата ми песен

Вълшебните бисквитки

Приятел в нужда се познава!

И пъстрото е сиво

Пустинни нощи

Едно пътуване към...

Въздух под налягане

Краят на романа

Дълг

Малката пчеличка

Миг на слабост

Да ти имам щастието...

Питието на боговете - част 3.3

Опашка