39 920 резултата
Ах, любов
Божествена,
Величествена,
Голяма,
Дива, ...
Божествена,
Величествена,
Голяма,
Дива, ...
1229
1
Истински
Любовта е търпелива, любовта е разновидност,
а каква е нашата любов - изразена истина ли?
Без да достига до трагедии може да заплаче
или да пречупи любовта, имам теб, любима. ...
Любовта е търпелива, любовта е разновидност,
а каква е нашата любов - изразена истина ли?
Без да достига до трагедии може да заплаче
или да пречупи любовта, имам теб, любима. ...
1758
1
Илюзиите, разочарованието и реалността...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни ...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни ...
1502
1
Отражения 47
Мръсотията се лепи най-лесно на чиста репутация.
Георги Гълъбов
Мръсотията се лепи най-лесно на чиста репутация.
Георги Гълъбов
703
3
Пътищата Господни
Денят ми мина тежко, натоварено и изпълнен с напрежение. Толкова много манифести, с десетки коносаменти, митнически декларации - ужас. Висенето пред гишетата ме убива, но нямаше как, една от подчинените ми бе в отпуск, всички други претрупани с работа и аз в митницата да уреждам фо ...
Денят ми мина тежко, натоварено и изпълнен с напрежение. Толкова много манифести, с десетки коносаменти, митнически декларации - ужас. Висенето пред гишетата ме убива, но нямаше как, една от подчинените ми бе в отпуск, всички други претрупани с работа и аз в митницата да уреждам фо ...
775
1
Поредица репортажи
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
861
11
Искаш ли всичко да остане постарому? Кажи?
Мълчи и не отговаря… Май няма сили да се бори.
Или това е страх? Един Бог знае…
Отново се е спотаило в някое тъмно кътче на стаята. Не иска да излиза и това е.
Бива ли такова нещо ми кажи? Да се криеш и то от кой… от себе си? Хайде да променим нещо заедно! ...
Мълчи и не отговаря… Май няма сили да се бори.
Или това е страх? Един Бог знае…
Отново се е спотаило в някое тъмно кътче на стаята. Не иска да излиза и това е.
Бива ли такова нещо ми кажи? Да се криеш и то от кой… от себе си? Хайде да променим нещо заедно! ...
767
5
Далече, далече, в едно друго измерение има един площад,
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
884
4
Всяка сутрин на път за работа минавам да купувам вестника му. "Cyprus mail". Влизам в хотела, правя тоста му, слагам бяло feta cheese, шунка, домат, яйце, портокалов сок, после премервам 5 капки от лекарството му в чаша вода И се качвам да му ги занеса. Петър дошъл в Кипър преди 13 години с жена си, ...
1121
1
Отново е зима. Отново е Коледа. Отново се раждат звезди, отново думите са малко, за да опишем чувствата и красотата около нас. По Коледа всички са щастливи, но има и хора, които не сещат тръпката от радостта по Коледа от семейните мигове. Какво е Коледа без семейство? - Това се питаше едно момченце ...
862
2
Беше много тихо. Единственният шум, който се чуваше от време на време, беше плясъкът от крилете на някой гарван. Из целия град се бяха разстлали тези красиви и мрачни птици. Градът бе пуст. Единствените му жители бяха тези гарвани, а демоните и призраците рядко се завръщаха, защото обикаляха навред ...
777
Полупразна чаша, запазила дъха на евтино вино, пепелник с две-три угарки... Моята компания и за тази безсънна нощ, в която пак ме преследваше миналото, а аз бягах от бъдещето си...
Едно ненормално безпокойство гонеше съня от очите ми и ме връщаше на сила в минало, което исках да изтрия, като демоде ...
Едно ненормално безпокойство гонеше съня от очите ми и ме връщаше на сила в минало, което исках да изтрия, като демоде ...
961
1
Тази вечер в кръчмата на Хо се бе появил нов персонаж - топчест хуманоид, висок около метър и петдесет, с две малки рогчета на главата. Това е грингърът Уа Шо Ро. Той седеше заедно с двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп и оживено дискутираха нещо високо философско, като не пропускаха да си подквас ...
644
1
Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов
928
1
Кукла на конци
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...
1423
9
Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чу ...
842
2
... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...
1094
1
Любов, отиваш си ти
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...
1310
2
>>>> Сам стоя, стоя и мисля...
>>>>
>>>> Мисля за теб, за нас.
>>>>
>>>> Освен студ, в душата нищо не усещам, ...
>>>>
>>>> Мисля за теб, за нас.
>>>>
>>>> Освен студ, в душата нищо не усещам, ...
1049
Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли ...
763
3
Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...
790
Живот
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...
885
1
Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - на ...
6342
1
1
Проглас за покоя
... Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата; когато няма посоки и изтерзаният ти вик ечи в секундата замръзнала реалност - не губи упованието си в Отца!
Там - в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!
Вгледай се в съ ...
... Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата; когато няма посоки и изтерзаният ти вик ечи в секундата замръзнала реалност - не губи упованието си в Отца!
Там - в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!
Вгледай се в съ ...
519
Искам да върна дните, в които не ме нараняваше... в които не исках да ти причиня болка. Но това е само мечта... реалността е пагубна! Да можех само да те хвана за ръка и да се върнем назад във времето и да ти покажа, че беше толкова специално и незаменимо съкровище. Как ме гледаше в очите, и с крива ...
750
Лято. Задушен испански следобед.
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчет ...
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчет ...
1022
2
Падат листата на отминалите дни, както падат последните капки дъжд от нашата любов. Остана само облак тъга над нас... и вали този черен дъжд, грозен дъжд, отровен дъжд, приличащ на последните ни моменти заедно, на последните думи, които казахме, на последните погледи, които си разменихме, на последн ...
789
1
Отражения 45
Родителската любов и пожертвувателност са най-възвишените и нежни чувства, на които човек е способен, но за жалост се срещат и духовно осакатени, жалки индивиди, чийто егоизъм е зашеметяващ.
Георги Гълъбов
Родителската любов и пожертвувателност са най-възвишените и нежни чувства, на които човек е способен, но за жалост се срещат и духовно осакатени, жалки индивиди, чийто егоизъм е зашеметяващ.
Георги Гълъбов
953
Една жена уважаваща себе си...
Събличам ги, обличам ги, събирам...
Дрехите? И тях - също! Не е лесно, въпреки че по цял ден съм "на плажа". Може да са две парчета плат, но кройката има значение и затова смисълът е в материята.
Така е с всичко. С погледите, с емоциите, с ролите... Не е лесно да съм ж ...
Събличам ги, обличам ги, събирам...
Дрехите? И тях - също! Не е лесно, въпреки че по цял ден съм "на плажа". Може да са две парчета плат, но кройката има значение и затова смисълът е в материята.
Така е с всичко. С погледите, с емоциите, с ролите... Не е лесно да съм ж ...
1179
1
Стоя на гарата и те чакам. Нямаме среща, имаме съдба.
Хората около мен нямат значение. Те са декор, бездушни статисти. И те чакат теб, защото затова са създадени – да бъдат безучастни наблюдатели на поредната ни първа среща. И когато си тръгнем
… заедно…
от гарата, те ще се изпарят и вече няма да съ ...
Хората около мен нямат значение. Те са декор, бездушни статисти. И те чакат теб, защото затова са създадени – да бъдат безучастни наблюдатели на поредната ни първа среща. И когато си тръгнем
… заедно…
от гарата, те ще се изпарят и вече няма да съ ...
863
5
20.
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...
763
3
Кой решава кое правилно и кое не е? Защо винаги трябва да обмисляш действията си с ходове напред? Нима животът ни е шах? Иска ти се да се изкачиш на най-високата част в твоя град да изкрещиш, да дадеш воля на чувствата си...
Но не е правилно, може и да ти се иска, може да желаеш да го покажеш, но на ...
Но не е правилно, може и да ти се иска, може да желаеш да го покажеш, но на ...
1078
4
Наред с всичко друго животът предлага и анекдотични ситуации. За тях искам да ви разкажа днес.
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За ...
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За ...
1538
21
Малкото родопско селце беше на километър-два от планинската хижа. След няколко дневната експедиция из гората и пещерите накрая решихме да помързелуваме един ден, да се изперем и измием, да хапнем човешка храна. Срещу хижата се кипреше мъничко барче, в което предлагаха всичко необходимо за изгладнели ...
1296
17
Защо вечно се налага да се бориш?
Защо всеки по пътя си иска да те стъпче?
Защо омразата ни завладява,
а гневът и завистта заслепява?
Къде е любовта, ...
Защо всеки по пътя си иска да те стъпче?
Защо омразата ни завладява,
а гневът и завистта заслепява?
Къде е любовта, ...
1022
3
Пук. И последния розов балон се спука. Остатъците от него се пръснаха на около по тротоара. Сега в ръката й останаха само шарените панделки. с които беше завързала снопа балони.
А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора ...
А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора ...
780
2
До сега не бях го чуствала със сърцето си, до днес не го бях виждала с очите си. До днес не знаех от какво значение си ти за мен и колко много те обичам. Сега съм сама и чакам да настъпи утрото, за да те видя отново, но теб те няма, няма те и повече никога няма да почуствам как бие сърцето ти. Пусна ...
1243
- Аз ще отида - каза Филип.
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...
665
Тя беше застанала до вратата. Сърцето й биеше силно, зениците й бяха разширени, дишаше тежко... Зад вратата беше той... За последен път прехвърли всички разговори и писма, които си бяха писали, спомни си погледа му, когато го видя за пръв път на камерата... и това й даде надежда и сила.. Почука на в ...
2127
9
Защо ми казваш, преди да се любим: "Ти вече не ме обичаш"? Започни отначало.
Кажи ми колко съм хубава; как искаш да ме вземеш в прегръдките си и да останем сами на света, дори и за 10 минути. Не ме питай за изневери. Аз не искам да слушам за твоите. Не сега. Или може би - никога. Представи си, че за ...
Кажи ми колко съм хубава; как искаш да ме вземеш в прегръдките си и да останем сами на света, дори и за 10 минути. Не ме питай за изневери. Аз не искам да слушам за твоите. Не сега. Или може би - никога. Представи си, че за ...
632
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
