Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Една красива февруарска нощ

Красивата февруарска нощ бе съпроводена от лиричния глас на вятъра, носещ кристалночисти снежинки. Бялата постеля обгръщаше всичко. Красиво бе за онези, които наблюдаваха от домовете си. Красиво бе навън в този миг на нощта. Луната се отразяваше в белотата на снега. Сливаше се със снежните фигури, и ...

YAVOR_A_STEFANOV

Проза » Разкази

2009-07-17T03:20:13+03:00 1.6K 15

Размисли - 2 (импресия)

Ела на време, или времето ще те предаде.
Сърцето копнее да рискува живота си.
Не познаваш, нито миналото си, нито бъдещето.
Във въздуха витае усещане за щастие.
Отношенията се менят само за миг. ...

Karaman

Проза » Други

2009-07-17T03:14:00+03:00 897 19

Скелет в гардероба

Плътният, намусен облак над главата ù се разпръсна на рехави парцалчета. Дъждът се размина, но въздухът беше все така напрегнат. Тия приклекна до тухлената ограда, където си беше направила леха, надяна ръкавиците и зачопли пръстта.
Бяха купили къщата преди две години и все не оставаше ред да се напр ...

Регина

Проза » Разкази

2009-07-17T03:04:18+03:00 1.5K 9

Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете

Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете
Един ден, докато гледах поредния важен мач, от който зависеше животът ми, жената несъобразително ме запита: „Е, какво толкова си зяпнал в телевизора да ги гледаш тия как тичат по терена?” Теглих ù една дълга наум, а после подбрах и вр ...

Greg

Проза » Хумористична

2009-07-17T02:54:01+03:00 2.2K 21

Папагалът

Внимание! Някои от репликите съдържат нецензурни изрази, използвани единствено с художествена цел!
ПАПАГАЛЪТ
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи"*)
Нощта падна бързо – сочна и мека като звън на хавайска китара. И нямаше как да не бъде така – в знаменития Уайкики, Хонолулу, Хавай. На това място до ...

remer

Проза

2009-07-17T02:33:57+03:00 804 2

... те живяха

Нещо хлопна!
В гората животните се разбягаха, дърветата спряха да танцуват, замлъкна вятърът и всички се втренчиха в едно пухкаво вълче, застреляно от някого, някак си... факт- мъртво. Хлапета, ловци или страхлив овчар...
Няколко мухи се въртяха около трупа. Мухите - тези нагли твари пееха безмилост ...

bidba

Проза » Други

2009-07-17T02:25:48+03:00 1K 1

Страсти и разум - Край или ново начало

Ив остана още известно време в къщата. Продължаваше де се грижи за децата, но избягваше да общува с майка им. Разминаваха се, почти не си говореха. Началникът по цял ден беше на работа и не знаеше за новите им взаимоотношения. Той почти нищо не знаеше и за старите. След известно време, което беше до ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

2009-07-17T02:23:08+03:00 1K 11

Нека поговорим

Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-16T15:48:49+03:00 2K 3

За всичко си има първи път

Първата ми най-добра приятелка, хлапета, деца, в детскта градина... мъжкараните...
Първото разочарование... тя ме разкара, бях непотребното другарче, при големите...
Първата ми любов... учих го да сваля една приятелка...
Първото ми детско парти... дори не бях поканена на него. Заведох втората си най ...

yulia

Проза » Други

2009-07-16T15:22:05+03:00 1.3K 1

Продължение от книгата

Дойде един от мното понеделници. Натъкмен с бяла кенарена риза и кармазян пояс, Колю подкара двата яки ата към Брестник. Когато стигнаха там, прекосиха мегдана и той придърпа поводите. Атовете спряха. Наоколо се виждаха селяни,
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за ...

mari45

Проза

2009-07-16T15:03:42+03:00 871 1

Да си отгледаме душа

Капките напират през стъклото, сякаш вятърът ми праща сълзите ти. Да ги докосна с дантелени пръсти, да усетя дълбините на тази мъка, която пречиства облаците на душата ти. Има те! В мен. Има те…по мен. "Има те" е единственото сигурно нещо в ден като днешния, в който хора без лица ходят по уморените ...

qnaq

Проза » Разкази

2009-07-16T14:53:12+03:00 1.1K 2

Брутална (не)приказка

Имало едно време - никой не казва кога точно - една безгрижна хубавица. Каквото и да се опитват да кажат за красотата, тя си остава красота и пред нея можем само да поспрем и да й се възхищаваме. Ако Тя благоволи да ни забележи, ние се превръщаме в щастливци, които казват, че са били докоснати от Съ ...

rarebird

Проза

2009-07-16T13:24:56+03:00 965 13

За Границата между нормалността и лудостта

/из "Хрониките на Звяра"/
- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумно ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-16T01:33:20+03:00 940 4

Сезонно намаление

ПРОЛЕТ -
Пеперудестите мъхове на тополите волно и доволно се въртяха около крехките си осички, подобно на ефирен захарен памук. Бледорозови, погледнати през призмата на скептичното пролетно слънце, което на всичкото отгоре имаше самочувствието, че вече може да грее и топли. Хиляди конюктивитни очичк ...

stanef

Проза

2009-07-16T01:25:19+03:00 883 6

Любовна игра

- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какв ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-07-16T00:27:26+03:00 7.6K 1 39

Лицето на клоуна

Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захв ...

dfshwsh

Проза » Разкази

2009-07-15T17:40:47+03:00 1.1K

Митарствата на любовта

Пролог
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...

Нобел40

Проза » Повести и романи

2009-07-15T17:22:51+03:00 1.2K

Страсти и разум - Пагубно

Филип се прибра в България и първото нещо, което направи беше да се обади на Мила:
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живо ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

2009-07-15T14:06:56+03:00 859 12

Драсканици

Драсканици
Деян Апостолов
„Писател съм!”
Колко често чувате някой да го казва?
На мен ми се е случва постоянно, защото самият аз съм и обичам да се хваля. Особено пред жени. Особено пред красиви... ...

caterpillar

Проза » Хумористична

2009-07-15T13:40:59+03:00 1.5K 10

Шестата стъпка

След като се събудих, сладко се протегнах и чак тогава още по-сладко се прозях.
- Радвам се, че най-сетне се събуди. - току до ухото ми прозвуча познат глас.
- Здравей, Шира! - пак се прозях аз. - Какво те води насам?
- Време е да научиш за Шестата стъпка. - заяви учителят ми. - Това е много важен у ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-15T12:10:12+03:00 838

Едно сакато начало

Перфектно помня този ден.
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...

cloudmaker

Проза » Разкази

2009-07-15T11:54:41+03:00 984 4

История за едно сърце 2 част

И все пак, ето, че дойде време, когато на мястото на старите белези се появи нова рана – по-голяма и дълбока от останалите. Да, и тя ще зарасне като тях, но ще остане белег, който едва ли някой ще успее да го заличи. За момент кръвта, която се стича от нея, спира, щом видя усмивката ти. Нежният ти п ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

2009-07-15T00:39:41+03:00 1.3K 1

В очакване на дневната светлина

- Татко, какво правиш тук? Събудих се, а теб те нямаше…
- Чакам майка ти, момчето ми.
- Но майка умря преди 10 години, а ти си вече стар! Не стой тук - ще се простудиш. Пък и даваш лош пример на внука си.
- Знаеш ли, преди да се оженим с майка ти, ходех всяка вечер преди изгрев слънце на чешмата изв ...

Rasha

Проза » Разкази

2009-07-15T00:38:50+03:00 1.1K 2

"Сърцето на убиеца" [2 глава]

~Втора глава~
Най-подходящият човек
С издигането на слънцето в небето градската шумотевица от тихо бърборене се превръщаше в наниз от викове, писъци и смях. На фона на увеличаващото се веселие по кръчмите и бардаците отекваха монотонните удари на ковачниците и звънът на камбаната от най-горната част ...

^Never^Good^Enough^

Проза » Фантастика и фентъзи

2009-07-15T00:10:19+03:00 1.1K 2

Бягство от любовта

Това е последната ми нощ тук. Наситих се на болката ,която ме връхлита като харпия всеки миг. Тези стени са пропити с толкова много спомени, с толкова изплакани сълзи. Бих прекрачила всякакви граници на мазохизма, ако останех, за да виждам теб навсякъде. Сега си спомням как се запознахме, спомням си ...

AnTiHrIsTa

Проза

2009-07-14T22:52:39+03:00 2.5K 3

Ето пак сме тук…

Ето пак сме тук…
Ето пак сме тук… точно тук, откъдето всичко започна... но нима тук и ще свърши? Една сълза се стича по бузата ми и ти протягаш ръка да я избършеш за последен път... недей! Докосването ти ще ме изгори… ще направи белега от теб още по-голям, а раната - още по-дълбока. Как искам всичко ...

ane7o

Проза » Други

2009-07-14T21:10:08+03:00 1.1K 3

Озонови въздишки

Трябва да направя нещо...
Озоновите облачни въздишки, които препускат по семеотводните канали на времето, ме завличат насилствено в един новороден водовъртеж. И го правят така, сякаш имам нужда от него. Като че ли свикнах да дишам небе след хилядите ми полети, но тези озонови въздишки са наистина те ...

vampire_blood_kiss

Проза

2009-07-14T20:53:41+03:00 1.2K 1

Трудно разследване

По едно време в офиса се отби Муржо и обясни на санскрит, че кучката Пелагия от съседната пряка се е разгонила, поради което е получил покана да участва в тържественото шествие по случай събитието. Освободих го от задължения и вече се канех да затварям кантората, когато се появи онази красива дама с ...

radi.

Проза » Разкази

2009-07-14T19:57:04+03:00 938 9

Риболовци

Риболовци
Прибрах се в България. Едни ден Дени ми звъни:
- Как си, Марко?
- Как да съм. Трети ден се боря с часовата разлика. Откак съм дошъл, не мога да се наспя.
- Стягай се, утре в шест часа сутринта тръгваме за риба. Ще дойдем да те вземем. ...

marco777

Проза » Хумористична

2009-07-14T14:58:54+03:00 2.9K 33

Мотелът

Живея в малко градче, близо до столицата. Градче, в което нищо не се случва или ако се случи, се знае още преди да е станало.
Бяхме в последния клас на гимназията. Обичахме след часовете да се събираме в крайпътния мотел на чашка кафе. Само там ставаше нещо. Хора идваха и си отиваха. Разказваха весе ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-07-14T14:27:49+03:00 1.4K 1 27

Няма

12.07.2009 ... Мястото е безумно и времето - също като нас, почти обезумели от търсене, чакане, Вглеждане, Оглеждане, мислене, пътуване, Живеене...
И люляковото не вдъхновява, когато си изтръгнал способността да го усещаш.. Безцелно се опитвам да проследя хаотичната мисъл на нещото, дето от вчера е ...

*КИАРА*

Проза

2009-07-14T14:07:37+03:00 883 1

Кратка приказка за доброто

Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хорат ...

akonitin

Проза » Приказки и произведения за деца

2009-07-14T12:44:16+03:00 6.7K 12

И ето всичко пак се повтаря...

Сълзи ли? Самота... Или навярно съжаление? Липса и празнота. Спомени и несбъднати мечти... Мечти ли? Та кога съм имала такива, сълзите отдавна са пресушени, а самотата отдавна я няма. Празнотата винаги е била там, вляво, а спомените бяха някак си еднакви, филмът се повтаряше, но просто с различна ле ...

broken_dream

Проза » Други

2009-07-14T12:42:31+03:00 1.2K 1

София - V глава

V глава
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...

JustaLittleKid

Проза

2009-07-14T12:38:13+03:00 674

Продължение от книгата

- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...

mari45

Проза

2009-07-14T12:31:53+03:00 883 1

Дали гората е пренаселена?

Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-14T12:13:30+03:00 655

Един бърз имейл до себе си

Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстр ...

670301

Проза » Други

2009-07-14T12:11:52+03:00 817 1

Усещане за вълшебство

Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпр ...

rarebird

Проза

2009-07-14T11:27:56+03:00 935 12

Страсти и разум - В търсене на щастието

Ивета започна да свиква с живота в Алмерия. Хората, времето, работата – всичко беше идеално за нея. Идеално да забрави. Не че можеше, но мисълта, съзнанието – всичко беше ангажирано с новия й начин на живот. Децата бяха възпитани и не й се налагаше да хаби нерви за тях. „Началника” и „началничката”, ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

2009-07-14T01:09:40+03:00 1.2K 9

Опит за сериозен любовен разказ

Опит за сериозен любовен разказ
Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.
Седнах, запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, ч ...

Greg

Проза » Хумористична

2009-07-14T01:05:35+03:00 3.1K 41