Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Игра на светлосенки

Столичният град обича нощта. Той често я украсява с изкуствени светлини от реклами и улични лампи, а понякога дори с живи огньове. Прави това с надеждата, че тя ще се почувства по-уютно и ще забави тръгването си поне още малко. Нощта също харесва града и се опитва да играе с примамките му по всевъзм ...

rarebird

Проза » Разкази

1.3K 10

Глухарчето

Едно малко цвете беше цъфнало в полето. Жълто беше като слънцето. Много се гордееше с това. Все гледаше нагоре. Завиждаше на птиците, че летят. Даже на носеното от вятъра листо завиждаше.
- И аз ще полетя. Знам, че ще полетя. - мислеше си цветето и разперваше листенца към небето.
Една сутрин се събу ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 3

Възхвално слово за Симеон, наричан Велики

Възхвално слово за Симеон, наричан Велики
Скоро след като отдал заслуженото на първородния си син Владимир Расате и предалите го боляри, Борис-Михаил възкачил най-малкия си син княз Симеон на престола, а сам той надянал калугерското расо и се врекъл в служение на истинската вяра.
Младият Симеон влож ...

Войнов

Проза

2.4K 7

Да се опее и погребе!

И кой казва, че момчетата от Църквата нямали чувство за хумор?...
М-не. Този път не се занасям и нямам предвид някоя учудваща и напълно лишена от логика дивотия като например Албигойския кръстоносен поход, родил безсмъртния постулат „Избийте ги всичките – Господ ще познае своите!”. Нямам предвид и н ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.6K 2

Нимфата от Корито - 2

част 2. Победител
От години не съм идвал, какво пък, тя не бърза и не възразява, дори не ме попита защо отбих по страничния път. И ако до сега безпричинно се радваше и смееше, на нещо свое си, трябваше да видите изумлението и възторга в който изпадна, когато пред нас се разстлаха тъмните води на Кор ...

Romanov

Проза » Разкази

954 4

Там

Ти си там. Във водата, в черната вода, сред отблясъците. Там си, винаги ще останеш там. Носиш се по повърхността, със затворени очи. Ще намериш пътя. Ще го намериш, защото вярваш. Слънцето изгрява, слънцето залязва, слънцето изгрява... но ти си още там. Косата ти плава около теб, гали нежно лицето т ...

holypotatoes

Проза

1K 1

Студените зимни вечери

Студените зимни вечери... Странно е как в тях намираш нещо сякаш отдавна изгубено, нещо сякаш отдавна отминало и въпреки всичко все така близко и познато. Студът ти дава успокоението, размисъла и себепознанието, от които така отчаяно се нуждаеш. Погледът ти неусетно се спира върху прозореца и минава ...

reason_of_life

Проза » Други

1.4K 3

Особняк

Напоследък малко поотсътвах от сайта - къде нямах нищо ново като идея, къде проблеми с компютъра...
Особняк
Това момче, беше едно от най-невзрачните, които бях срещала. Обикновено стоеше мълчаливо на последния чин и почти не разговаряше с никого. Имаше разсеян вид, изглежда отнесен на някъде.
Ние - ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.5K 5

* * *

Студена, зимна утрин. По улиците на Плевен имаше доста хора, все пак беше събота. Вървях си аз по Старата главна и гледам хора, деца, продавачи, биячи, пиячи излезли през този зимен ден прохладен.
Отляво - продавачка, суети се, опитва се да нагласи "Версаче" рокля на манекена. Не успява. Все не ù ха ...

Jigsaw

Проза » Хумористична

1.2K 2

Нимфата от Корито

Част 1 - Запознаването
След превала, пътят се засилва, все едно набира инерция за скок в Дунав, но миг преди да цамбурне, извива ловко снага, като ощипана мома на хорото и засмян като веждите й след задявка, цял поруменял от залеза, (като бузите й след припряна целувка) прави плавен завой и ловко се ...

Romanov

Проза » Разкази

955

Уроки

Закахърù се старата Ильовица за най-големия син. Уроки по петите му вървяха. От раждането до днес...
Двама сина имаше. Възпита ги, порастù. С любов и обич ги отгледаха с мъжа си.
По-малкият беше по-буен и вироглав и каквото си наумеше, думата му на две не ставаше. Рече, че се жени и превари батьо си ...

nellnokia

Проза

1.4K 17

Сега

Не съм аз,
няма ме,
тъга ме обзе,
празно ми е,
болест мен плени, ...

v@nui

Проза » Други

1.1K

Болен/Тъжен/Малък/Свят

Болен/Тъжен/Малък/Свят
Имало едно време една страна, наречена „Мрак”.
Или поне имало на границата ù една олющена табела с този надпис.
Когато стигнеш до нея – в продължение на километри навътре по земята
Не се виждало нищо, освен мрак. ...

Pusciferian

Проза » Разкази

3.4K 3

Заличаване (2)

ІІІ
... продължение
Шофьорът на черния „Lexus GS 450h” натисна внезапно газта. Автомобилът почти беше подминал тичащите момичета, когато се чу дразнещото стъргане на спирачки. Тъмнината не позволяваше да се вижда добре, но се чу странен трясък, по-скоро удар. Вратите на луксозното возило се отвориха ...

FRACLA

Проза » Разкази

1.7K 6

Песента на камбанките

Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите камбани. По-малки бяха. Е, и гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятърът разлюляни - запяха и те. Така ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K

Някой друг

Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястот ...

fanaa

Проза » Други

1.3K 2

Така каза докторът

Скоро станаха три години, откакто се взеха младите. Калина излезе добра снаха. Разговорлива и лъчезарна. Тялото ù се виеше като фиданка и предизвикваше завистта на жените от квартала. Прочу се с доброто си сърце. Петрана, нейната свекърва, я обичаше като собствена дъщеря. И сега, тя беше щастлива, ч ...

mari45

Проза

863 2

Изкуството иска жертви... и жертвата съм аз

Едно време като гледах „Манджурския кандидат” не можах от раз да схвана като как така някой би убил човек, само защото друг някой преди това му е пуснал по телефона някаква мелодийка например. Е, сега вече знам от първа ръка. Щото съм в ролята на същия тоя Манджурски кандидат. Като чуя „Бяла роза”, ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.7K 2

Оръжието

ОРЪЖИЕ
От името на Момичето:
Денят премина бързо, неусетно. Ден като всеки друг без промяна. Самотата стана от поносима до степен на непоносимост. Тишината заглушаваше мислите ми. Душата ми се бунтуваше и искаше да крещи. Гробно мълчание бе и в главата ми. Гласовете, които преди чувах, бяха заглъхна ...

bathory

Проза

1.5K 5

Деветнадесетият рицар ( 9 )

00000000000000000000000000000000000000000000
Утрото настъпи. Един лъч се плъзна по прозореца и заигра по лицето на Кити. Тя бавно отвори очи. Огледа се внимателно. Намираше се в библиотека. Но ù се струваше някак позната. Ами да! Библиотеката на братовчед ù Бекен! Ръц ете и краката ù бяха вързани. О ...

marasheih

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Ненаситена слабост

Отдавам се...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...

Katence_to

Проза » Други

1.4K 1

Топка

Родителите на близначките купуваха всичко по две. Две блузки, две полички, абе всичко по две им купуваха. Но купиха само една топка. И как само скара двете деца тази топка.
- Моя е.
- Не, не е твоя. Моя е.
Дърпаха я, Блъскаха я и топката, нали е пълна с въздух, се пръсна от яд. Изпусна въздуха си.
- ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K

Всъщност кой си ти

Всъщност кой си ти
Преди двадесет години, в една есенна привечер и в тяхното ведомство
се провело отговорно съвещание. Осветлението очертавало хаоса. Абсур-
дът и реалността се вкопчили в неприлична поза. Реалността била отдолу.
Казали им, че ще стоят в залата, докато дочакат демокрацията. Докато ча- ...

Wali

Проза » Хумористична

1.3K 2

Малка нощна приказка

Обикновено си представям една тиха улица и един прозорец, който свети. Много обичам да наблюдавам този светещ прозорец, защото нощем светлините имат особен аромат. Понякога там се мярка силуетът на J. Това е важно, понеже по време на грипната епидемия силуетите са обърнати гърбом.
Но тъй като днес в ...

radi.

Проза » Разкази

2K 3

Вече късно е

Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...

Aleks-Green

Проза » Други

1.5K 4

Времената сигурно са полудели - 38 глава

38.
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 2

Особености на българския национален лов Глава пета

Глава пета
І
В късното есенно утро гората бе притихнала и смълчана като вглъбен в себе си поет. Бледото слънце докосваше плахо върховете на дърветата, страхувайки се сякаш да не подпали жълточервената им окраска. Вятърът си бе взел почивен ден и листата потреперваха само докоснати от някоя птица или ...

Greg

Проза » Повести и романи

2K 15

Щастието носи болка

Щастието носи болка
Нощта бе мрачна и дъждовна. Черни буреносни облаци сякаш се биеха безмилостно, сипеха светкавици и гръмотевици като удари срещу врага. Вятърът постепенно се засилваше, а дъждовните капки ставаха все по-големи и многобройни. Едрите капки, които се разбиваха по прозореца, сякаш иск ...

Leprous

Проза » Разкази

1.6K 3

***

11.05.1975г.
Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък. Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи, до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в ста ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

1.2K 1

All we need is LOVE - Всичко, от което се нуждаем, е любов

833760 минути... точно година и половина... Толкова са минутите на безумно, безусловно и безпрекословно щастие, откакто съм с Него. Колко са нещастните ли? Не знам. Не искам да ги смятам. И най-вероятно няма и да мога... Колко е странно... напълно наясно съм с моментите, изпълнени с щастие в моя жив ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

1.4K 5

Живот без правила - предговор + част I

Живот без правила
Посветено на г-жа Неси,
която винаги се е опитвала
да вкара знания в главата
ми, колкото и невъзможно ...

ivon97

Проза » Разкази

1.3K

Детството или мечти в минало време

Детството или мечти в минало време
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща… ...

dylone1

Проза » Други

1.4K

Мразя конфликтите!

Признавам си, агресивните хора ме плашат. Мразя конфликтите и правя и невъзможното да ги избягвам, но от време на време просто не се получава. Ако пък ми се стовари като гръм от ясно небе...
Засилила съм се и аз като `арна булка да мия прозорци на село. Ние там ходим средно веднъж на половин година, ...

kapricia

Проза » Хумористична

1.6K 5

Заличаване

І
И тази юнска петъчна вечер приканваше всички в обятията си. Дискотеките, кръчмите и такситата се приготвяха за много работа и печалба. А млади и не толкова: за вихрени танци на някой дансинг, умопомрачителни тоалети, свалки и безразборен секс; алкохол, трева или кока... Органите на реда или не раз ...

FRACLA

Проза » Разкази

1.9K 11

Ден?

Събуждане. Усмивка. Целувка. Кафе. Щастие. Утрин. Дрехи. Прическа. Целувка. Добре. Грим. Чанта. И вече горим. Студ. Мраз. Но радост. Целувка. Душата лети. Кал. Локви. Хора. Съдби. И ето пак. Радост. Целувка. Само аз. Само ти. Все едно е. Значение? Няма. Пак хора. Съдби. Работа. Емоции. Гняв. И кавги ...

rocketqueen

Проза » Други

1.3K 2

Страхове най-различни

-От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...

Mirkata79

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Изкупление (втора част)

Ашарак беше дума, прочетена веднъж от Зиярлин в една книга. Особената й употреба я бе нак арало да я запомни. Думата се използваше със значение на създател, но и на унищожител.
Изкупление
(втора част)
Планове...
Толкова много усилия и време вложени в изтъкаването им, в опити да контролираш неконтрол ...

Nimloth

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K

Морковчето

- Какво съм аз? Растение някакво, невзрачно, ненужно. Поне листата ми да бяха листа, или цвят някакъв да имах, а то... Срам ме е даже да се покажа над земята - оплакваше се морковчето. На картофа се оплакваше.
- Виж боба - какъв цвят има. А пипера и домата? А аз цвят имам ли? Все по-дълбоко в земята ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 1

Гръм в люляците

Ако имах градина, щеше да е пълна с люляци…
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...

gergana-yancheva

Проза » Други

1.4K

А защо не дъжд?

Защо слънце, а не дъга? А защо не просто дъжд?
Влага, тъма, студ и екот на стъпки... Самота. А вървях надолу по пътя съвсем не смутена. Обстановката бе тежка. Валеше. Мисълта ми бе насочена в много посоки. Искрено блуждаеше из реалността и това извън нея. С прикрито объркване се опитвах да си обясня ...

my-mystic-world

Проза

784

Проза и разкази от съвременни български писатели

Игра на светлосенки

Глухарчето

Възхвално слово за Симеон, наричан Велики

Да се опее и погребе!

Нимфата от Корито - 2

Там

Студените зимни вечери

Особняк

* * *

Нимфата от Корито

Уроки

Сега

Болен/Тъжен/Малък/Свят

Заличаване (2)

Песента на камбанките

Някой друг

Така каза докторът

Изкуството иска жертви... и жертвата съм аз

Оръжието

Деветнадесетият рицар ( 9 )

Ненаситена слабост

Топка

Всъщност кой си ти

Малка нощна приказка

Вече късно е

Времената сигурно са полудели - 38 глава

Особености на българския национален лов Глава пета

Щастието носи болка

***

All we need is LOVE - Всичко, от което се нуждаем, е любов

Живот без правила - предговор + част I

Детството или мечти в минало време

Мразя конфликтите!

Заличаване

Ден?

Страхове най-различни

Изкупление (втора част)

Морковчето

Гръм в люляците

А защо не дъжд?

Опашка