39 920 резултата
- Стремежът към Хаоса е гибелен за индивида в частност и за общността като цяло, обаче именно Хаосът е двигателя на развитието. Стремежът за сигурност е това, което тласка напред индивида и общността в тяхното развитие, но абсолютната сигурност Утопията е гибелна и за отделната личност, и за групата ...
668
- Хубава си.
- Мерси. Учудващо е, че го забелязваш...
- Затова ли е всичко? За Мен? Да го забележа?
- Не, естествено... Отдавна не е за теб…
- За кого тогава? ...
- Мерси. Учудващо е, че го забелязваш...
- Затова ли е всичко? За Мен? Да го забележа?
- Не, естествено... Отдавна не е за теб…
- За кого тогава? ...
967
1
Обещание за завинаги
Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.
Тя го обичаше. Той ...
Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.
Тя го обичаше. Той ...
1048
Когато те открих, знаех, че е време да започна с дългото немедикаментозно лечение на душата си. Беше започнала да прекалява с воплите си, а склонността и към депресивни състояния ме поваляше за дни в леглото, където отдадена на съжаление да бозая поредната доза смешни романи.
Когато те видях за първ ...
Когато те видях за първ ...
1020
1
Огледай се добре, за да видиш себе си сега в утрешното днес
Защо всичко трябва да е толкова сложно, а самотата толкова болезнена?! Нали всеки си има сродна душа там някъде сред света. Дали думите, които чуваме за любовта, не са просто една прекрасна лъжа. Отвсякъде ни залива все нова и нова информац ...
Защо всичко трябва да е толкова сложно, а самотата толкова болезнена?! Нали всеки си има сродна душа там някъде сред света. Дали думите, които чуваме за любовта, не са просто една прекрасна лъжа. Отвсякъде ни залива все нова и нова информац ...
1197
1
Отражения 40
С животни се общува много по-лесно: те не се преструват като нас хората.
Георги Гълъбов
С животни се общува много по-лесно: те не се преструват като нас хората.
Георги Гълъбов
703
4
Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...
1007
1
Вечер, когато всички спят, аз не мога да заспя и сънят сякаш бяга от мен. Опитвам да затворя очи, но пак оставам будна. Тогава сядам в тишината на нощта и подреждам мислите си. Изписвам ги с трепета на пръстите си, трепет, който ти познаваш добре. Чувам сърцето ми да бие и бавно да отмерва дългите м ...
887
1
Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и ...
627
1
… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...
2161
1
21
Из дневника на черния овен:
Ден 1-ви: Седя си в нужника и пиша на руло тоалетна хартия. Трипластова, защото острият молив пробива двупластовата. Като се замисля, нямам какво толкова да пиша за днес. Това с дневника е по-скоро за запълване на времето в тоалетната. Пасох, чуках, пасох, спах, припках н ...
Ден 1-ви: Седя си в нужника и пиша на руло тоалетна хартия. Трипластова, защото острият молив пробива двупластовата. Като се замисля, нямам какво толкова да пиша за днес. Това с дневника е по-скоро за запълване на времето в тоалетната. Пасох, чуках, пасох, спах, припках н ...
1051
1
Живял някога един индианец на име Джо. Той бил баща на момче и момиче и съпруг на Мериалън - дъщерята на прастария звездоброец Мерсион.
Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, ко ...
Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, ко ...
968
... Юмрук. Удар. Неудържима болка. Бликаща кръв. Безмълвни думи. ... Насилие!... Жестоки думи. Стичащи сълзи. Мъка. Удар. Думи, думи, думи. ... Насилие!... Кръв. Сълзи. Всичко се слива в едно. ... Насилие!... Утоляваща "жажда" за мъст... и смърт. Омраза. Агресия. ...Насилие!... Червено небе.Червена ...
813
5
... хм, и той дойде, заговори я, бе странно. Хареса й, сякаш от години го познаваше. Налудничаво, но прекрасно, грешно, но невероятно. Той й поради усмивката си, част от сърцето си, даде й душата си, невинната си обич, подари й чувствата и вълненията, страстта и желанието, които тя бе търсила толков ...
926
1
Жажда
Слънчев майски ден. Следобед. Провинциално градче. Пред рецепцията на хотела се изсипваме почти цяла дузина колеги и колежки.
- Съжалявам, но само четири стаи с по две легла са свободни – оправдава се администраторката – Все пак мога да ви настаня всички – има единични стаи, но са по-скъпи.
На ...
Слънчев майски ден. Следобед. Провинциално градче. Пред рецепцията на хотела се изсипваме почти цяла дузина колеги и колежки.
- Съжалявам, но само четири стаи с по две легла са свободни – оправдава се администраторката – Все пак мога да ви настаня всички – има единични стаи, но са по-скъпи.
На ...
810
Земята е суха и напукана, също както сърцето ми. Растенията умират, също както съзнанието ми. Отчаяно се нуждаят от дъжд. А аз толкова силно искам да заплача... но нямам сили. Времето е мрачно, задушно. Черни облаци са надвиснали над замиращата майка земя, мирише на дъжд... но не вали. Черни и печал ...
893
2
Случи се в една лятна вечер, донесла много емоции на тримата приятели - Василена - 16 годишна, Ваня на 17 години и Иво на 20. Какво по-хубаво за тийнейджъри от посещение на открита лятна дискотека, в средата на юли. Двете госпожици, успели да омаят своите родители и озовали се в бляскавата среда на ...
1038
10
Ден след ден минават, редуват се със здрача и нищо не се променя. Слънцето се издига и снижава, но е все едно и също. Листата са и зелени и жълти, ту се появяват, ту изчезват. Светът продължава да се върти по един и същи начин, но аз не го усещем, не различавам деня от нощта, октомври от юни, едно и ...
864
1
728
4
Коста Албанеца вървеше по коридора на Университета и си подсвиркваше. Момичетата плъзгаха алчни погледи по лицето му, но той не поглеждаше никоя. Черните маслинени очи бяха далеч. Беше отегчен и преситен. Идеше му да свали амулета от врата си и да го скрие някъде. Но не можеше. Беше от бащата на бащ ...
1316
23
Идват извънземните. Отварят ми една ей такава дупка в гърдите, забиват някакви много тъпи игли и между иглите прескачат някакви искри и пука и мирише на прогорена плът – аз горя!
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...
1172
6
Беше сама... Отново. Отново? Не, не беше същото, различно беше. Вече не я беше страх от това. Най-сетне бе успяла да преодолее страха си.
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й к ...
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й к ...
1216
5
Добър ден, моя стара заздравяла Любов! Нежността целува устните ми и изгарям в желание да докосна Сърцето ти! Радостта блика от очите ми и аз плача в страст погубваща разсъдъка ми! Цветя разцъфтяват в косите ми и ухаят на Любов!
Ухаят на мен, любими!
Обичам те!
Копнея те!
Жадувам те! ...
Ухаят на мен, любими!
Обичам те!
Копнея те!
Жадувам те! ...
817
3
С дълбок поклон към Админ, редакторите и модераторите, че ни изтърпяват, в т.ч. и мен.
Експликация - разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.
- Ало, Латинче? Ти ли си, мами? Ай без "заси", че още ми е трудно да го казвам. Па, ако ти кажа, "завей", ще речеш, че ти викам, че си зав ...
Експликация - разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.
- Ало, Латинче? Ти ли си, мами? Ай без "заси", че още ми е трудно да го казвам. Па, ако ти кажа, "завей", ще речеш, че ти викам, че си зав ...
3910
26
На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
2183
35
Приятелки сме от девети клас. Години наред бяхме неразделни. След гимназия започнахме заедно работа. Мечтаехме като се омъжим , да направим мъжете си приятели. Направихме го - пак бяхме неразделни. Неразделни бяха и семействата ни. Те бяха богати, ние си брояхме стотинките пред заплата. Тя не живееш ...
1175
20
Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...
1370
1
"Cocain nose, trendy clothes
Plastic smile to match your style
Hollywood whore
Passed out on the floor
I'm sorry but the party's over"* ...
Plastic smile to match your style
Hollywood whore
Passed out on the floor
I'm sorry but the party's over"* ...
686
4
Стоях провесена на парапета. Очите ми потъваха в междустълбищното пространство и нe виждаха нищо. Времето около мен беше спряло или по-скоро аз бях спряла за времето в една дупка от безкрайността.
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...
987
5
Срещат се хора, които чувстват, за да не мислят.
или
Натрапчивото чувство, че не може да се мисли, е най-силното основание човек да “мисли”, че е много чувствителен.
или
Пестеливостта в чувствата поражда чувствата. А едничка мисълта създава тая пестеливост. ...
или
Натрапчивото чувство, че не може да се мисли, е най-силното основание човек да “мисли”, че е много чувствителен.
или
Пестеливостта в чувствата поражда чувствата. А едничка мисълта създава тая пестеливост. ...
966
1
Tой - хлебарката
В стаята на едно студентско общежитие се луташе Той. Търсеше храна. Не, не беше гладен. По-скоро му беше скучно. Той беше хлебарка, която беше от мъжки пол, тъкмо навършила полова зрялост. Но както студентите в седми блок, така и Той не мислеше още да се задоми. За какво му и трябва ...
В стаята на едно студентско общежитие се луташе Той. Търсеше храна. Не, не беше гладен. По-скоро му беше скучно. Той беше хлебарка, която беше от мъжки пол, тъкмо навършила полова зрялост. Но както студентите в седми блок, така и Той не мислеше още да се задоми. За какво му и трябва ...
1051
2
Отражения 38
По-лесно е да станеш велик за народа, отколкото за тъща си.
Георги Гълъбов
По-лесно е да станеш велик за народа, отколкото за тъща си.
Георги Гълъбов
1003
4
My blood wants to say 'Hello' to you,
my fears want to get inside of you,
my soul is so afraid to realize
how very little there is left of me.'
('The Perfect Drug'-Nine Inch Nails) ...
my fears want to get inside of you,
my soul is so afraid to realize
how very little there is left of me.'
('The Perfect Drug'-Nine Inch Nails) ...
1207
3
Как дълго те чаках аз, златна и приказна есен!
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...
608
Законът на градската джунгла
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...
774
2
Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
569
- Носиш ли ги?
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...
510
Беше един топъл, слънчев ден. Лятото беше в разгара си. Птичките пееха песни, които галеха нежно слуха. Цветя безброй и толкова красиви красяха поляните и градините.
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
1090
4
Ти ме гледаш така въпросително, че и без думи мога да усетя твоя упрек. Може би с право, а може би и без да знаеш защо. Очите ти пронизват моите и бавно вледеняват цялото ми тяло. Те ме питат за причината, а скритата болка в тях подсказва, че вече разбираш. Не зная дали да го кажа с думи, ще има ли ...
1044
1
Загледан в старата снимка на нощното шкафче, той не усети как стана полунощ. Цял ден прекара вкъщи, вглъбен в мислите си. Цял ден се опитваше да събере късчетата от пъзела на паметта си, но напразно. След инцидента преди месец той не беше същият човек. Промени се. Животът му се промени. Макар на пръ ...
947
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
