39 882 резултата
СЕКС ЗА ЕДНА НОЩ
Никога не съм имал късмет с жените. Не, че съм искал много от тях. Не могат да ме обвинят и че малко съм давал. Но каквото и да правех, накрая винаги аз бях прецаканият. Краят на една връзка винаги ме сварваше неподготвен, като пътник на гара, който с почуда наблюдава как влакът тръ ...
  5282  23 
*гюпка – циганка - диал.
Преместихме се от малкото село в града. Бе чудно и страшно. Бях на седем и трябваше да отида в предучилищна възраст. Още на входа думата „селянче” бе залепена с презрение на лицето ми. Гордо отговорих, че съм от едно малко селце, на чийто баир цъфтят жълти и алени кактуси, а ...
  1485  13 
Заслужава ли си?
Заслужава ли си все след теб
да тичам?
Заслужава ли си във вярност
да се вричам? ...
  1219 
Те бяха две момчета. Едното - шумно и популярно, а другото - тихо и самотно. Шумното винаги имаше най-ниските оценки, ала никой не му се подиграваше. Всеки го харесваше, всеки искаше да му бъде приятел. Тихото винаги имаше най-високите оценки, винаги прав, винаги перфектен. Но все пак, когато имаше ...
  712 
на М...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би ...
  557 
Отражения 51
Любовта може да се сравни с болестно състояние, което разрушава вроденото чувство за самосъхранение и оставя влюбения като беззащитна играчка в ръцете на обекта на неговата любов.
Георги Гълъбов
  1001 
Момиче само в стаята стоеше,
нейното сърце разбито беше
и да мисли все не спираше…
Колко самотна се чувстваше –
от лицето й не спираха ...
  2427 
Вярвал ли си някога във Бог?
Когато всичко е пресъхнало от безнадеждност,
когато и децата дяволи са в твоите очи,
когато сам не знаеш съществуваш ли, или те няма.
От една във друга форма се променям... безцветна... ...
  681 
Картината ми беше ясна. Трябваше да съм сама на плажа и да чакам другите да се върнат от среща... Когато се чувстваш толкова нереден е опасно да те оставят сам. Стоях седнала на ронещата се земя и гледах как морето се опитва да ми подаде компания - то, както и небето, сякаш се бяха хванали за ръка и ...
  975 
Здравей, любов моя!
Искам да ти кажа много неща…
Никога няма да забравя първата ни целувка. Беше толкова измамно невероятна, че още тогава нещо в мен ми подсказа – тази любов ще е разтърсваща и погубваща. Аз ти говорех нещо (никога няма да си спомня точно какво), а ти ме гледаше с онзи опознаващ пог ...
  1339 
„Приказки за принцеси”
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...
  3173 
А нима бе само игра...?
Погледнах те и забравих на къде бях тръгнала. В момента си спомнях само тихия, небрежен допир на устните ти, докосващи нежно моите и примамливо отдалечаващи се от тях. Помнех единствено малките ни игрички на любов, в която ние бяхме главните герои, а сюжетът бе филмът от снощ ...
  901 
Виждам как стоиш отново сам на плажа. Зная, че трябва да дойда при теб, зная, че точно това желая. Но някаква сила сякаш ме тласка далеч от теб. И тогава си спомних думите ти: „Нека бъдем просто приятели.” ПРИЯТЕЛИ?! Само тази дума отеква в съзнанието ми. Как никога не успя да видиш пламъка в очите ...
  618 
Сънувах нещо... Сънувах как... Не помня вече, не помня какво сънувах, но помня как се събудих.
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...
  1265  10 
Той вървеше през полята на отчаянието и безвъздушието го обгръщаше...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си ...
  589 
Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк седяха под клоните на чинара, където се бяха скрили от дъжда, който валя допреди малко и мълчаливо се наслаждаваха на великолепната дъга, появила се преди минути.
"Колко красива дъга" - помисли Гар Ван и се усмихна.
"Истинските приятели са тези, с които ти е приятно ...
  739 
Кап... Кап... Кап.. Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап... Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап... Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наме ...
  1644  16 
Майко
Майко, за тебе много се затъжих.
За тебе докато мисля, все сълзите ми не спираха да капят.
Без твоето присъствие полудявам.
Ти беше за мене истинската любов... ...
  1320 
Отражения 50
Мълчанието на събеседника е по-тягостно от самотата.
Георги Гълъбов
  1053 
Нечии незначителни проблеми, закачки, усмивки и мили очи!!!
Чудно!? Как за някой животът е лесен, а за други е само сълзи!!!
За миг да помисля, че може би всичко ще се подреди и след това идват беди...
Всеки следващ ден е все по-гаден и тъжен, отново изпълнен с мъка и болка...
Назад да погледна - не ...
  586 
Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, ...
  696 
- Добър ден. Искаме да ви съобщим, че сте арестувани за убийството на едно приятелство. Нямате никакви права, освен това да изкопаете гроба.
Не бях само аз! И тя! Тя участва колкото мен!!!
Качват ме в някаква кола и спират пред гробището.
Ето я. Явно и на нея са казали да копае.
Лицето й е оплескано ...
  821 
Сама се прибра. Бе оставила в ръбестата кошница на здрача днешното очакване. Мина равнодушно, оглеждайки за пореден път люлката - онази, която едно време едва не завърташе в кръг. Тогава не познаваше още болката на любовта. Бе влюбена в някакво тайнствено чувство за предстоящо величие. За разлика от ...
  674 
Отива си
любимият човек.
Отиват си
децата.
Отива си ...
  798 
- Много е студено днес, Недке, и хората не купуват цветя.
- Да, права си, но на мен не ми стигат парите да се прибера.
- Ето, вземи! Аз ще ти дам пари - каза старата жена без да се замисли - Така и така лекарство няма да мога да си купя!
Жените продължаваха да стоят на тротоара с надеждата, че все н ...
  622 
26 септември 2002
Шоуто на царя
Идеен проект за забавно-развлекателно тв шоу за народа
Ваше Величество, предлагам на вниманието Ви идейния проект "Шоуто на Царя", водена преди всичко от няколко високоблагородни цели. Най-главната от тях е, че както е ясно от Вашите комюникета, хлябът вече няма да е ...
  850 
(С намигване към Славян Радев)
... Напоследък все по-често се отбивам там да ям шкембе чорба. Това се налага не толкова поради финансови проблеми (все още не са ме изгонили от работа), а най-вече поради пристрастяването ми към чесъна. Употребявам го редовно и в значителни количества заедно с чорбата ...
  1473 
Отражения 49
Лицемерието и подлостта са качества, които подобно на сходни цветове от дъгата е трудно да се разграничат.
Георги Гълъбов
  992 
Исках да се докажа с нещо пред себе си.
Исках да докажа на теб и на мене, че не съм това,
за което ме смяташ... НЕ!
Видя грозната ми страна, но не бях виновна аз... НЕ...
Просто ти я отприщи, а аз я показах на бял свят, ...
  858 
Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, нев ...
  1354 
ДРАЗНОДУМЕН ТЪЛКОВАТЕЛ - 5
ДЪЛБОКИ РАЗМИСЛИ ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
Често мисля какво би било, ако...
Ако всички богове и богини слязат на земята...
Ако всички големи принцове станат Малки принцове... ...
  973 
Раздяла
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
  813 
Отражения 48
Един човек считаме за "стиснат" или "пестелив" в зависимост от отношението ни към него.
Георги Гълтбов
  877 
Там, където светят нашите звезди...
Там, където вечно ще те обичам...
Не знам за кое си мислеше повече - за теб, или за мисълта да бъде твоя. Дори когато бе далеч, винаги надничаше през рамо, но ти продължаваше да изглеждаш все толкова далечно и недостижимо. Не веднъж ти бе посвещавала цялата си ене ...
  856 
Има ли те? Да? Не?
Къде си? Тук!? Там!? Никъде!?
Или просто се криеш от мен?
Живееш, обичаш, плачеш... в забрава.
Сякаш те виждам, а всъщност - не. ...
  730 
Горещият августовски ден напредваше бавно към своя край. Виктор реши да се разходи след уморителния работен ден и се отправи към Двореца на културата. Преди залеза лъчите на лятното слънце се пречупваха красиво във водните струи на подскачащите фонтани. Наближи входа на подлеза и там вниманието му п ...
  929  15 
Очите й бяха изпълнени с омраза и гняв, а всяка сълза носеше аромат на болка и тъга. Не можеше да заспи. Стоеше до прозореца и наблюдаваше тихата есенна нощ. Дори танцът на красивите листа не успя да я накара да се усмихне... Дори за миг. Не, болката беше много по-силна от красотата. Цялата се тресе ...
  1183 
Прелестен, прелестен, прелестен...
И безумен, и плах, и далечен... толкова нежен.
А потъвам в необятност от желания... и необясними са тези копнежи, но дълбоки,
разтърсващи, непокорни на разум и не знаят граници...
Политат - в полета се самозабравят мисли луди и се губят от време на време и се ...
  1377 
Затвори очи
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
  1388 
някаква огромна лилава гъба нощем се покачила на леглото на Гено и му изяла мозъка. а после Пенка възкликнала:
- Да ти пикам у тамъзлъка мишикойски!
проклела два пъти, па се прекръстила. после си легнала и пукна.
пукнала за вОда!
... ...
  1529  17 
Предложения
: ??:??