Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Можех ...

Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-21T15:43:02+03:00 895 2

* * *

ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...

galaktika

Проза » Разкази

2009-07-21T15:41:41+03:00 1.4K 15

Париж. Дълбоко под земята.

ПАРИЖ. ДЪЛБОКО ПОД ЗЕМЯТА.
Беше преди 7-8 години. Пътувах с парижкото метро, което ми бе харесало още от самото начало. Защото има свой собствен характер и стил. То криволичи под парижките улици, с пронизително скърцане прави завой след завой, изкачва се и слиза, откривайки пред очите на пътниците с ...

remer

Проза » Хумористична

2009-07-21T09:19:38+03:00 1K 1

Анкета

Попитали няколко от редовните участници в Приказките от никъде - "Какво е животът според Вас, описан с една дума?"
Ко Та Рак отговорил:
- Животът е бъркотия - казвайки това, той си поръчал още една чаша мляко с какао.
- Животът е изненада - отговорил Но Щен Вълк и продължил да нагъва от мелбата си с ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-21T09:16:23+03:00 711 4

Змийска пътека

ЗМИЙСКА ПЪТЕКА*
Всички се скупчиха около стълбището, по което току-що бяха преминали младоженците на излизане от ресторанта.
- Към мене, Рени, към мене хвърли. - подканяха я ту отляво, ту отдясно сватбарите – Не, не, към него, към него, че както е тръгнал, ще си остане стар ерген. Дано намери някоя ...

alistef

Проза

2009-07-21T09:01:56+03:00 1.2K 5

Изкушението - пета част

Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като нея. И все пак ето го – седи пред вратата ù като последен глупак ...

Grafinia_Liz

Проза » Повести и романи

2009-07-21T08:39:29+03:00 1.3K 2

Легенда за черния вихрогон

Живял някога много, много отдавна един черен вихрогон, който волно препускал по неговата тучна ливада. Така и го наричали - Вихрогон. Не бил той кон, като всички останали, а носел в себе си безкрайна мъдрост. Тя била скрита в зеницата на дясното му око. Дарен с безсмъртие, Вихрогон бил готов да дове ...

rarebird

Проза

2009-07-21T08:29:40+03:00 1.9K 13

Продължение от книгата

Атовете спряха пред портата. Колю прокара ръка по гръбнака ту на единия, ту на другия, продължи по шията и издърпа поводите. Разседла ги и поведе към яхъра. Най-сетне беше свободен. Съмненията и тревогите, които напоследък го измъчваха, вече не съществуваха. Тя е негова, сега и за цял живот. Прекоси ...

mari45

Проза

2009-07-21T08:25:13+03:00 767 1

Цигарен дим над рая

Ц И Г А Р Е Н Д И М НАД РАЯ
Слушай сега за осите:
Една сутрин още по тъмно отиваме с Митака на риболов и той, отвързвайки лодката, ми казва да не го гледам за лудо, а да скрия добре храната в някоя цепка между скалите, за да не я изядат гларусите. И да си отварям зъркелите да не се намокри храната, ...

APOLON

Проза » Разкази

2009-07-21T08:21:55+03:00 1.5K 4

Балкан

Б А Л К А Н
Беше късен следобед в средата на месец октомври 2007 г.
Бавно напредвах по изоставената улица, която почти цялата бе превзета най-вече от магарешки бодили, но можеха да се зърнат и всякакви други представители на ниската флора, които бяха успели по някакъв си техен начин да пробият асфал ...

APOLON

Проза » Разкази

2009-07-19T21:09:22+03:00 1.7K 8

Сън

Дали сънуваме това, което сме забравили,
Или бленуваме неща, които сме отбягвали?
- Това се случи, докато сънувах, че пия със Сид Вишъс, Джими Хендрикс и, разбира се, с моя добър приятел Франк Запа. Татуираше ме едно приличащо на гном същество, което се пулеше се с жълтокървавите си очи и нервно се ...

stanef

Проза

2009-07-19T20:10:31+03:00 2K 6

Големият ден продължава

Големият ден продължава
Бях ударил две бири, за да избистря светогледа, защото довечера трябваше да заведа Арчи при съседката. Онази същата, която винаги си я представях гола. Така и не намерих правдоподобно обяснение на този смущаващ ме факт, макар че прехвърлих набързо целия Фройд, но пък на кой м ...

Greg

Проза » Разкази

2009-07-19T20:08:12+03:00 1.3K 22

Страсти и разум (ІІ част) - Мъжете също плачат

Всеки казва, че първата любов се помни цял живот. Но какво е първата любов? И коя? Онази чистата от детската градина, когато си мислим, че сме влюбени само защото сме играли заедно на мама и тате? Онази, която сме си мислели, че изпитваме само защото той е имал най- прекрасните очи (и между другото ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

2009-07-19T20:06:53+03:00 1.7K 14

Пепито (1)

Петя, или още наричана Пепи от родителите си, беше 18 годишно момиче, което живееше все още у дома. Тя беше единствено дете в семейството на аптекарката Таня и директора на предприятие Димитър. Родителите ù бяха що-годе заможни хора, можеха да си позволят известен лукс и обичаха да глезят до полуда ...

Kopriva

Проза

2009-07-19T20:02:11+03:00 776 1

Щракане

Щрак Щрак Щрак... Щрак... Щрак Щрак... Разнасяше се от съседната стая. Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк озадачено се спогледаха.
- Какво пък е това?! - притеснено измърмори вълкът, а после още по-притеснено добави: - Само дано не е някоя гърмяща змия!!! - той изпитваше паника, когато наоколо имаше о ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-19T19:49:25+03:00 837 2

Мунчо

МУНЧО БУДАЛАТА
Не е масов убиец тоя,
дето трепе `ората по масите!
От спор в кръчма
Мунчо Будалата от село Цигарено димче реши да стане ма- ...

mamomemi

Проза

2009-07-19T14:29:08+03:00 2.2K 4

Владимир си отиде (wind2008)

Днес (19 Юли 2009) си отиде баща ми Владимир, когото вие познавахте като wind2008.
През последните месеци вие, приятелите му в сайта, бяхте хората, с които той общуваше най-често (извън семейството ни) и които осмисляхте дните му.
След всяко ново стихотворение той чакаше с нетърпение вашите отзиви, ...

Hadjidimitrov

Проза » Други

2009-07-19T14:18:29+03:00 1.6K 33

Криле

КРИЛЕ
Роди се момче. Едно такова, странно момче, със зелени очи. Ама такива зелени очи не си виждал ти казвам. И с криле* под мишниците, като на пиле... „Чернобилски мутант”, казаха лекарите. Но нещото, което хем изненадваше, хем плашеше Иван и Мария, бе поведението на тяхното момченце. Винаги, кога ...

alistef

Проза » Други

2009-07-19T13:53:10+03:00 865 2

Влюбеният ден

Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да вп ...

rarebird

Проза

2009-07-19T13:43:42+03:00 1.1K 18

Из 'Входните хора'

- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...

cloudmaker

Проза » Други

2009-07-19T13:42:42+03:00 909

Раса

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

Вирассами

Проза » Разкази

2009-07-19T13:40:19+03:00 1.1K 1

Стихия

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...

kitke

Проза

2009-07-19T12:16:41+03:00 1.2K 1

Тъпaнара

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

akonitin

Проза » Разкази

2009-07-19T12:01:40+03:00 1.5K 13

Нещастникът

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Mechok

Проза » Разкази

2009-07-19T11:38:56+03:00 1.4K 7

Продължение от книгата

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-19T00:26:54+03:00 987 1

Надежда

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-19T00:18:46+03:00 1.3K 1

Джакузи

- Но... - заекна Но Щен Вълк, като ги видя.
- Давай да си ходим – опита се да го избута Черната Пантера.
- Обаче... - възмутено размаха лапи вълкът.
- Нищо – методично го избутваше Ра. - Нека да не се караме с тези.
- Знаеш ли колко време събирах билките за ваната?! - мърмореше Вълк. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-18T20:43:23+03:00 2.4K 2

Очите... (1)

Очите…
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм. ...

veesii70

Проза

2009-07-18T16:22:11+03:00 1.2K 17

* * *

В живота си човек се изправя пред много трудности.
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме пре ...

galaktika

Проза » Разкази

2009-07-18T13:27:01+03:00 1.4K 23

Сефте

Сефте
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да з ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-07-18T13:21:10+03:00 2.8K 5

Разголването на нощта

Нощта, подобно на желана блудница, сваляше воалите си един по един. Колкото по-бавно се разголваше тя, толкова повече ставаха тези, които копнееха за нея.
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към ...

rarebird

Проза

2009-07-18T12:20:14+03:00 955 19

Изгубена

Изгубена
Деян Апостолов
„ Anybody seen my baby
Anybody seen her around
If I just close my eyes ...

caterpillar

Проза » Разкази

2009-07-18T12:15:19+03:00 1.6K 4

Реплики

Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По ср ...

stanef

Проза » Разкази

2009-07-18T11:30:35+03:00 1.1K 5

Страсти и разум /ІІ част/ - Александър

Всеки от нас има в живота си хора или събития, книги или филми, които ни въздействат по такъв начин, че остават своя отпечатък за цял живот или поне за една голяма част от него. Разбира се, в повечето случаи това няма как да го знаем в момента, но след време непременно нещо в живота ни напомня и ни ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

2009-07-18T00:23:45+03:00 952 9

Юли

Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...

icohim

Проза » Разкази

2009-07-17T21:09:29+03:00 829 2

"Продадената" рисунка

Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...

Sara88

Проза » Разкази

2009-07-17T15:21:15+03:00 1.4K 2

Фарс (недовършен)

Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът ù - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изсичането на дърветата в горичката, където цялото петчленно семейс ...

dfshwsh

Проза » Разкази

2009-07-17T15:14:47+03:00 946 1

Ааа, аз ли съм?!

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-07-17T11:35:30+03:00 892 8

Моят герой

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-07-17T11:07:29+03:00 3.4K 18

Продължение от книгата

Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-17T03:28:47+03:00 946 2