6 659 резултата
Но Те Не Знаят!
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени. ...
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени. ...
849
5
Паля нова цигара
и вдишвам аромата му.
Аромат на нещо истинско.
Горчива смес от любов...
и самота. ...
и вдишвам аромата му.
Аромат на нещо истинско.
Горчива смес от любов...
и самота. ...
723
1
Не те познавам вече, болестта погуби разума ти. Уби човешкото в теб, а сега с думи убиваш. Боли от думи, само това ще ти кажа. И гледам как гасиш пламъка, който с годините притихва достатъчно, пламъчето на човека, който беше до теб години, години наред и те обичаше и още някъде там дълбоко под дълбо ...
750
2
Безименния Конник
Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.
Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.
Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.
Съзнанието ми реже, като острие на нож ...
Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.
Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.
Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.
Съзнанието ми реже, като острие на нож ...
1030
Но идва един момент, в който се замисляш и се питаш дали си заслужава... да продължаваш... да обичаш. Дали не е време да се отърсиш от тази любов... болезнена любов. Дали си заслужават кратките мигове на щастие и радост, че си с него... човека, който обичаш... а всъщност знаеш, че той не е твой, че ...
642
2
Търсех истинска любов, но получавах измама!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!
868
Аз съм дългочакано дете. Дотолкова са ме чакали моите родители, че накрая били готови да се откажат. Мама казва, че са били много щастливи, когато са разбрали, че ще се появя на белия свят. Разказва ми още, че била абсолютно сигурна, че ще съм момче. Разказва ми как с татко още преди да се родя, меч ...
1164
7
Ако Фройд беше автомобилен инструктор, тогава едни негови обяснения по време на кормуване ще звучат може би така...
... "Завъртете ключа на контакт, за да инициирате стартиране на причинно - следствената верига от взаимодействащи помежду си физико-химико-кинетични процеси в двигателя, водещи до гене ...
... "Завъртете ключа на контакт, за да инициирате стартиране на причинно - следствената верига от взаимодействащи помежду си физико-химико-кинетични процеси в двигателя, водещи до гене ...
577
3
Утрото е разкошно. Слънчево, пролетно и някак си по-мое утро.
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...
757
1
2
Няма да те мразя!
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...
883
1
Рапунцел ми викаше, заради дългата тъмноруса коса. Все я държах вързана на кок, а той постоянно минаваше и ми крадеше шнолите. Рапунцел. Гласът му още кънти някъде из задните улички на подсъзнанието ми. Ама така кънти, че ще ми се пръсне главата.
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...
516
Чашата вино в ръката ми беше толкова лека и пасваше така добре на сгъвката на пръстите ми, че вътрешно бях убедена в несравнимостта на този момент. Част от гъстата течност вече се разливаше във вътрешността ми, гъделичкаше ме, вдъхваше ми едно особено чувство. Наясно бях, че небето пред мен беше едн ...
902
1
Лошите неща идват безплатно. Особено като се опитваш да плащаш за нещо с чувства, защото е рисковано. Може да станеш психически изчукан, и след това захвърлен. Поне с парите си сигурен, плащаш и получаваш това, което преди това знаеш как изглежда. То дори може да се преструва, няма от къде да знаеш, ...
474
Из мислите на един „Гей-приятел”
Добър вечер!... или добро утро?
5 без 20 е... едно толкова подвеждащо време, човек да му се зачуди.
Не че има кой да поздравиш сега де... пък и да има, той ще е от „нашите хора” и също ще се чуди с кое да отвърне... КАКТО И ДА Е.
Не знам дали е съвпадение, че втори п ...
Добър вечер!... или добро утро?
5 без 20 е... едно толкова подвеждащо време, човек да му се зачуди.
Не че има кой да поздравиш сега де... пък и да има, той ще е от „нашите хора” и също ще се чуди с кое да отвърне... КАКТО И ДА Е.
Не знам дали е съвпадение, че втори п ...
555
Имаше усещането, че е петък 13-и. Не защото будилникът ѝ не беше звъннал тази сутрин. Не защото след това се заля с кафе. Не защото стъпи накриво пред входа. Не защото всички светофари бяха червени. А защото видя онова познато лице на пешеходната пътека, което не напускаше мислите ѝ, разсейваше я и ...
1011
1
Казват, че детството свършва тогава, когато човек осъзнае, че животът му един ден ще приключи; когато човек си даде сметка, че един ден ще изчезне от лицето на земята, че ще умре.
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...
587
3
Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдат ...
678
Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...
592
2
Да си построиш търпение
- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение. ...
- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение. ...
514
3
Мечтата ми да те убия
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти... ...
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти... ...
985
1
"Страх изпитваме от сънищата си.. И в тях ние усещаме и дишаме, в тях живеем както в реалността. Едни се страхуват да не заспят, а други да не се сабудят. В сънищата хората мечтаят, а други пък страдат. Радват се на любовта или я губят. Докосват се до хора, за които в реалността само могат да мечтая ...
429
1
ЖИВОТЪТ
"По-спокойно, по-спокойно! И този зор, и това напрежение ще мине! Дори мога да ти кажа, че после няма да си спомняш, а дори да си спомняш нещичко, то ще ти се струва смешно, почти безсмислено и ще се учудваш сам защо си се ядосвал, за какво си се притеснявал, от какво си се страхувал, па даж ...
"По-спокойно, по-спокойно! И този зор, и това напрежение ще мине! Дори мога да ти кажа, че после няма да си спомняш, а дори да си спомняш нещичко, то ще ти се струва смешно, почти безсмислено и ще се учудваш сам защо си се ядосвал, за какво си се притеснявал, от какво си се страхувал, па даж ...
925
Книгата с Лице
Мечтател: Трябва да има начин!
Умерзение: Няма начин, уверявам те.
Мечтател: Няма как целия свят да кротува в тази фабрика за информация!
Умерзиние: Очевидно, че има. ...
Мечтател: Трябва да има начин!
Умерзение: Няма начин, уверявам те.
Мечтател: Няма как целия свят да кротува в тази фабрика за информация!
Умерзиние: Очевидно, че има. ...
1396
Ще кога за последно направи нещо за първи път? Кога за последно се почувства истински щастлив? Гледаш все другите как са, какво правят, добре ли са, колко пари получават, ами ти? Кога за последно излезе навън сам, разходи се, пътува някъде, поръча си висококалоричен сладолед, без да се притесняваш з ...
451
“От 24 г. Съм в Америка. 24 г. Как звучи само? Толкова много време и толкова малко. Защо напуснах България всъщност? Но това не е важно. Какво не знаехq тръгвайки? Какво не знаех... България. Къде е България? Дали е в сърцето ми? Или просто е само географско понятие? Или с всяка книга на български с ...
1019
2
Батката
Батката се беше барнал с новото си фешън екипче Адидас, между впрочем като всеки втори батка тук и вървеше по Ларгото на този краен морски град, с крайна гара.
Беше с бръсната глава, а най-вероятно и навсякъде гладко епилиран,както майка го е родила, а готиното му атлетично тяло напираше да ...
Батката се беше барнал с новото си фешън екипче Адидас, между впрочем като всеки втори батка тук и вървеше по Ларгото на този краен морски град, с крайна гара.
Беше с бръсната глава, а най-вероятно и навсякъде гладко епилиран,както майка го е родила, а готиното му атлетично тяло напираше да ...
2041
1
4
- Скучно ми е. Какво ще правим сега?
Космите на врата ми настръхнаха щом го чух. Знаех, че ще се обади. От известно време усещах как се разбужда и започва да нервничи.
- Нищо - отговорих и отпих от кафето.
- Как нищо!? Хайде да направим нещо!
Беше нетърпелива и като че ли леко обидена. ...
Космите на врата ми настръхнаха щом го чух. Знаех, че ще се обади. От известно време усещах как се разбужда и започва да нервничи.
- Нищо - отговорих и отпих от кафето.
- Как нищо!? Хайде да направим нещо!
Беше нетърпелива и като че ли леко обидена. ...
520
Измерване
Ние сме трима приятели – две момчета и аз.
Хората ни наблюдават. Когато ги няма, един от нас се превръща в наблюдател, например аз. Наблюдавам отношенията между мен и всеки един от тях – отношенията са различни. Единият иска да не го търся – той винаги ще бъде около мен. Ще бъде в пламъка ...
Ние сме трима приятели – две момчета и аз.
Хората ни наблюдават. Когато ги няма, един от нас се превръща в наблюдател, например аз. Наблюдавам отношенията между мен и всеки един от тях – отношенията са различни. Единият иска да не го търся – той винаги ще бъде около мен. Ще бъде в пламъка ...
858
2
- Човек на много неща може да се научи за една година -
каза дърводелецът на сина си, който току що се бе завърнал от училище
и бяха започнали да разговарят в двора.
- Добре де, опитвам се колкото мога но в класа ми има един дето е по-добър от мен и колкото да се опитвам да го настигна, не мога...
- ...
каза дърводелецът на сина си, който току що се бе завърнал от училище
и бяха започнали да разговарят в двора.
- Добре де, опитвам се колкото мога но в класа ми има един дето е по-добър от мен и колкото да се опитвам да го настигна, не мога...
- ...
561
1
Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...
1550
8
Прибираш се в къщи. Да в къщи, не у дома, а просто в къщи. Тук не е твоят дом, та ти си отишъл на хиляди километри, за да правиш кариера, и може би да изпълниш нечие желание или просто да задоволиш своето любопитство.
Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. ...
Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. ...
1286
1
1
Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време и ...
1012
На гости у Бога
Отидох на Бога аз на гости - поканил беше ме отдавна - загубила се беше от
години таз покана.
Пътуването беше тихо - сякаш просто си седиш, хем знаеш че вървиш.
Очаквах да съзра го във палати, да хвъркат във градините пернати… ...
Отидох на Бога аз на гости - поканил беше ме отдавна - загубила се беше от
години таз покана.
Пътуването беше тихо - сякаш просто си седиш, хем знаеш че вървиш.
Очаквах да съзра го във палати, да хвъркат във градините пернати… ...
812
12
Пиша тези редове развълнувана от публикацията на Виктор "Тук и там" и последвалите коментари. Ще се радвам, ако материалът бъде публикуван.
Защо ти, Самотни Вълко (Севделине), защо ти не написа този материал? Не го наричам разказ. Не-е-е! Това не е разказ. Това е болка, изречена с букви. Това е крещ ...
Защо ти, Самотни Вълко (Севделине), защо ти не написа този материал? Не го наричам разказ. Не-е-е! Това не е разказ. Това е болка, изречена с букви. Това е крещ ...
1396
21
Тя: "Човеко, бъди достоен за цялата красота, която виждаш и не виждаш!!!"
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна. ...
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна. ...
1280
2
Толкова престарели са болките. С дъх на мухъл и изкривени, пепеляви сърца. Толкова сляпо е времето. Губя го като малко сълза. В локвите. Нощните локви, събрали всички празни лица.
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...
821
3
Коя е тя?
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх! ...
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх! ...
1083
Последна среща. Някак го разбираме без никой да е казвал и дума за това. Тиха си, а аз някъде дълбоко в мислите си крещя. Гъстият дим от някаква пура застава пред нас като че да покаже още веднъж с мистичния си облик пропастта, която толкова безотговорно изкопахме. Пропастта между нас.
Поглеждам към ...
Поглеждам към ...
824
1
Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...
2254
Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя ви ...
677
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
