4 222 резултата
Свети Георги
Част 1
Имаше едно момче, с циганска душа и сърце на герой. Това момче живееше в гетото, там, някъде при просяците. Майка му беше лека жена, твърдо казано проститутка, а баща му, изгубена реликва. Това момче беше отгледано от своите събратя, ромите, които го научиха как да оцелява, защот ...
  955 
Осем и тридесет е. Трябва да тръгвам за училището; май имам доста време до тогава. Престоят в стаята започва да ме изнервя. Дали да не изляза по-рано? Обикалям стаята и се чудя как да запълня времето, докато тръгна към проклетото училище. Ще взема наистина в края на краищата да изляза вече. Или пък ...
  893 
- Чакайте ме, какво сте се разбързалиии – гласът идваше заедно с тракането на ниските токчета по паважа на стръмната улица. Обърнаха се и я видяха. Тичаше, смешно замятайки крака, дребната й фигура беше облечена в черен шлифер от мачкан лак, разкопчаната дреха откриваше къса пола, около врата се бел ...
  771 
Хроника на разпадането 1: Криптонската симфония
или обикновената история на Анди Торн
Затворът за тежки престъпления "Кънгстън", Западна Виржиния!
Аз и Анджи работим за списанието ''Лайфзоун" и пишем хроники за животът на затворниците и тяхната съдба! И тук, както и навсякъде живеят и добри и лоши х ...
  1015 
Понякога в мен се надига злоба и изхвърля обичайната ми умора, която ме съпътства. Тази злоба променя мирогледа ми; в случая се променя някакво съотношение между мен и обществото; обществото ми се струва ненормално, а хората изначално виновни, за което им стоварвам куп тежки обвинения, след което ги ...
  892 
В последно време имам чувството, че все повече се отдалечавам от обществото; съжителството с него почва да ме дразни. Често в мен прониква страхът, че е възможно външният свят да нахлуе при мен и да ме смачка като насекомо. Ето например, вечер, лягайки си, често си мечтая нощта да не свърши никога, ...
  966 
Душата ми
Искам да потъна в себе си. Не знам защо изпитвам такава необходимост. Понякога се откъсвам от собственото си Аз, политам нагоре и се наблюдавам. Все едно, че съм друг човек. Виждам някаква фигура, която крачи – чужда и нереална, смачкана от дните, уплашена и търсеща да се захване за нещо. ...
  1450 
Глава 2
8 юни, петък вечер, деня на заминаването
- Здравейте, извинете за закъснението – поздрави ЕмДжей. Макар че не живееха много далеч една от друга с приятелката ù Роуз, винаги успяваше незнайно как да закъснее. За нито една среща не идваше на време през целия ù живот. Затова и сега закъсня.
- Щ ...
  550 
Пролог
- Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.
- Да! – получи като отговор.
- А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.
- Да, разбира се! – каза младоженецът. ...
  612 
Никълъс даде знак на конферансието, един дребен, облечен в жълто-черно трико като оса, който кимна, за да покаже, че е разбрал, при което антените на главата му се разклатиха напред-назад. След като оркестърът изсвири песента до края, осата обяви:
- Моля за внимание! Моля всички за внимание!
Цялото ...
  1269  14 
Наближаваше Коледа. В „MTS” подготвяха голямо коледно парти. Някой прокара идеята събитието да е организирано като маскарад. На Мелани това й се стори глупаво и несериозно и не възнамеряваше изобщо да ходи на това парти. Не беше се отказала да отиде в Италия, макар че никога не беше ходила в офиса н ...
  1124 
Продължение от
Когато Бьорн видя количката, той реши, че Урсула вече отиде твърде далеч.
"Нали искат храна?" рече тя подигравателно. "Аз ще им я давам лично. Нима това не те радва, велики храбрецо?"
"До сега бях в къщата ти, но няма, НЯМА да ме унижаваш пред цялото село!"
"Изборът е само твой," повт ...
  840 
ІІІ
Борсата стоеше на брега на блатото и трепереше като листо на вятър. Беше целият мокър. От впитите му в тялото дрехи капеше вода. Приличаше на клошар, който е прекарал цяла нощ на открито, под дъжда. Голото му теме отразяваше лунната светлина и придаваше сюреалистична нотка на цялата картина.
- Б ...
  1247  15 
ІІ
Гангстера и Грег се спотайваха в тъмната нощ, скрити зад една редица от дървета. Държаха средата на периметъра и малко се притесняваха да не заместят някой глиган. Мястото беше кофти. Пияните глави от двете им страни можеха да ги запукат, без да се замислят. Споходени от тези тежки мисли, дръпнах ...
  1074  11 
Продължение от
На другата сутрин Гудрун го изпрати и както бе обещала, му разказа как да стигне до бедстващото село. Бьорн се улови, че слуша думите ù много внимателно, а когато тя му подаде една кърпичка със завити в нея меденки, ù благодари от все сърце, сбогува се и пое по пътя си. Искаше му се д ...
  1610 
Лятото наближаваше, зелените листа на кестените изникваха с часове и обхващаха короните им, съцветията превръщаха дърветата в огромен белоснежен букет, жълтите клонки на върбите плющяха като камшици от все по-топлия вятър, въздухът миришеше на някаква нова, непозната игра. Любодраг и Рая си мислеха, ...
  632 
Вечерта в хижата беше пълна лудница. Повечето ученици викаха и се смееха, някои се бяха събрали на групи, появи се бутилка, Любодраг не я знаеше тази игра. Да завъртиш силно стъклото на пода и после да се целуваш с момичето, което ти се падне, след като гърлото на бутилката посочи кое ще е то. Не му ...
  709 
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
I
Когато слязох от прашния автобус и почувствах онези тръпки, които усещах като малък, усмивката отново озари лицето ми. Стари къщи и градини, обрасли с тучна зеленина се скриваха в тъмните гъсти храсталаци, красиви разцъфнали дървета и треви ...
  1653 
Продължение от
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...
  1125 
Смокинята е дърво, което достига на височина до осем метра. В малко по-студени райони се отглежда като храст, който през зимата се заравя с пръст или се покрива със слама, за да се запази от измръзване. Листата на смокинята са едри, тъмнозелени, длановидни, състоят се от пет до седем дяла, с груба п ...
  907  11 
Полетът от Чикаго до Ню Йорк се стори на Мелани най-дългото време, през което трябваше да седи мирно на седалката си, а ù се искаше да танцува от радост. Снощните ù мисли бяха отстъпили на заден план, изблъскани от еуфорията ù. Дори изпращането на летището не ù се стори така тягостно. И почти без не ...
  1047 
(Продължение от )
Знаеше, че ще намери Хадриан край реката близо до селото. Той имаше обичай да лови риба там след дъжд. Бьорн открои едрата фигура на приятеля си от детинство от разстояние и с безшумни стъпки си приближи към него.
Хадриан беше мъж, не като Ингрид. Бьорн бе човек на честта и щеше да ...
  940 
Месец по-късно нищо не се бе променило между тях; единствено привързаността и обичта им един към друг растеше. Цяла сутрин Бьорн и Ингрид се бяха любили сред гората на мократа от нощния дъжд трева. Все път младежът си мислеше, че не би могло да бъде по-хубаво и всеки път оставаше приятно изненадан. ...
  951 
Изчезналият близнак
новела на ужасите
I
По всичко личеше, че тази вечер ще се съберат доста хора. Все пак и партито беше страхотно организирано. Както винаги! Важни ВИП-персони, аристократи, бизнесмени и други известни личности прииждаха в огромното дворно място до басейна. Том Гайгер, собственикът ...
  1371 
(продължение на Девицата край реката)
ЛЕГЛО ОТ ЦВЕТЯ
"Mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa…"
Ингрид удържа на думата си и и дойде рано на следващия ден. Бьорн спази обещанието си и както обикновено брегът бе застлан с горски цветя. Задачата му ставаше все по-трудна с времето, защото въпреки лятнот ...
  1066 
Написах тази новела преди доста години още като ученичка. Тя е в три последователни части. Намерих я днес, докато триех ненужни файлове и я публикувам без редакции и изменения.
Одисея за приключенията на Великия Герой Бьорн
На H., защото няма по-достойна и славна победа от онази в битката, в която с ...
  1240 
Глава шеста
І
Аврамов и Борсата се бяха маскирали в гъстия храсталак с майсторството на войници от спецчастите и чакаха Терсенето да подкара глиганите към тяхната позиция. На него му се падна неблагодарната роля на гончия. Бяха му връчили цяла торба с пиратки, които той трябваше да мята в гората, за ...
  1306  14 
Томас чу алармата и бавно отвори очи. Резкият звук означаваше, че предстои нещо важно, за обикновените дни не му трябваше будилник. Той седна в леглото, после стана и с абсолютно празна глава се запъти към банята. Това беше нещо ново за него, той винаги знаеше какво става, какво да мисли, какво иска ...
  1642 
ІІІ
- Не. Такава ракия няма. – обяви Аврамов и удари на екс поредната чаша. – Върло е лепа.
Всички кимнаха дълбокомислено като старейшини и последваха примера му. В двора на къщата гореше голям лагерен огън. Оркестърът свиреше с пълни сили, а половината село тропаше хоро около къщата. Другата полови ...
  1035  11 
Ресторантът беше хубав, през последната седмица ходеше толкова често в хубави ресторанти, че вече не й правеха впечатление. Пък и винаги беше толкова напрегнато в тях – вниманието към дребните неща в поведението на другите, пазенето да не изтървеш неуместна дума, старанието да си на нивото, което оч ...
  1116 
ІІ
Дружината навлезе в малкото смълчано селце строена и в ритъм като окупационна войска. Отпред, разбира се, вървеше оркестърът и свиреше „Месечина” – любимата песен на Грег. Аврамов от време на време гърмеше с пушката, след което надаваше бойния възглас „Ой, ой”, за да е в тон с песента. Борсата ен ...
  1288  17 
00000000000000000000000000000000000000000000
Утрото настъпи. Един лъч се плъзна по прозореца и заигра по лицето на Кити. Тя бавно отвори очи. Огледа се внимателно. Намираше се в библиотека. Но ù се струваше някак позната. Ами да! Библиотеката на братовчед ù Бекен! Ръц ете и краката ù бяха вързани. О ...
  731 
Глава пета
І
В късното есенно утро гората бе притихнала и смълчана като вглъбен в себе си поет. Бледото слънце докосваше плахо върховете на дърветата, страхувайки се сякаш да не подпали жълточервената им окраска. Вятърът си бе взел почивен ден и листата потреперваха само докоснати от някоя птица или ...
  1588  15 
000000000000000000000000000000000000000000
-Господарю, - палачът бе влязъл в гостната, където Колон седеше и пиеше вино - старият каза, че господарката му е заминала с граф Уилямс.
-О... старият проговори...? Граф Бекен ще е възмутен! Госпожица Фон Диберг има лошо поведение! Не може ли като добра до ...
  584 
Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували ...
  1113 
ІІ.
Киро Борсата имаше чувството, че е изял цяла шибана пясъчна дюна. Гърлото му беше песъчливо като кариера. Къде, по дяволите, се намираше и каква е тази пустиня, в която беше попаднал? Беше жаден като бедуин, а вода нямаше. Умираше. Тази мисъл мина през съзнанието му като проститутка по площад Пи ...
  1071  15 
Граф Уилямс нареди почивка. Разположиха палатките и шатрата за през нощта.
-Къде, по дяволите, си, Катрин!?
Тя се промъкваше безшумно из храстите, недалеч от лагера на Джон. Нещо я тревожеше. Усещаше нечие присъствие. Внезапно чу шум зад гърба си. Скочи бързо встрани и нападателят падна по очи. А ко ...
  713 
000000000000000000000000000000000000000000000000
Колон получи съобщение. Последните сведения бяха обещаващи.
- Значи основната група и кралят идват към мен, а граф Бекен е тръгнал на юг. В такъв случай западът остава незащитен, както и столицата! Не смятах, че кралят ще е толкова безумен да остави с ...
  654 
000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...
  615 
000000000000000000000000000000000000000000000
Вечерта настъпваше. Кити усети острата болка в главата си и бавно отвори очи. Ръцете ù бяха вързани високо над главата ù на някаква греда. Боляха я от здравите въжета и от тежестта на тялото ù. Поизправи се леко и болката като че ли малко поутихна. Оглед ...
  618 
Предложения
: ??:??