Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.4K резултата

Клиширано, сантиментално, без препратки

За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмн ...
sniv (Евгени Черепов)
sniv
Проза » Разкази
1.8K 11

Малко истини в този момент

Взирах се силно в живота си, за да разбера смисъла, открих истините, мъдростта и законите на Вселената. Минавайки по пътя на изучаването, изучих себе си, сега най-силното ми желание е никога, никога да не се загубя, в постигането си на целта, не позволявам на себе си да бъда зависима от човешко съще ...
Anabel (Дони)
Anabel
Проза
1.5K 2

Един тъжен край

"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и д ...
^no_comment^ (Плами)
^no_comment^
Проза » Разкази
1.3K

Плетачката на дантели

Ще се мре, каза си Анастасия и пак се прекръсти. – Прости ми, Боже, знам, че голям грях ще сторя... ама поне да е в хубаво време, да има цветя да ме накитят!
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
Katriona (Кети Рашева)
Katriona
Проза
3.5K 3 16

Не винаги ти си ангелът...

Усещах болката от влаченето по пода, усещах болка в китките си, някой ме държеше за ръцете, дърпаше ме по пода и крещеше името ми...
Не можех да отворя очи, чувствах клепачите си толкова тежки. Сякаш бях труп, но душата ми още живееше в мен. Бях будна и жива, но тялото ми бе умряло отдавна. Исках да ...
impuLse_girl (Безименна)
impuLse_girl
Проза
2.6K 2

Какво става после

КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...
deBil (Мери)
deBil
Проза » Разкази
1.6K 3

Глава девета - Приготовления

Глава девета - Приготовления
- Тази книга! С нея некроманта следи движенията ми. Скоро след като намерих книгата, ме нападна един от слугите му. Но Аксаза нямаше никаква представа, че я послушваме, докато не я хванахме. Сънят ми също беше предизвикан от книгата, мисля. Сигурно Аксаза или господарят ...
Antinormal
Antinormal
Проза » Фантастика и фентъзи
1.7K

Войнишка смърт

Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, не ...
valiordanov (Валентин Йорданов)
valiordanov
Проза » Други
1.2K 7

Интимност

Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад врата ...
Katence_to (Катя)
Katence_to
Проза » Други
1.8K 1

Песъчинка мъдрост

Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...
Amadea (Бианка)
Amadea
Проза » Разкази
2.6K 3

Избор

Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Разкази
1.6K 12

За последно...

Беше един от онези мрачни и студени дни, когато дъждът безспирно вали и вятърът страховито вее.
Бяха само двамата, може би това беше моментът на истината, истината, която той не искаше да чуе, искаше само да я прегърне и никога да не я пуска. Той направи крачка напред - толкова много искаше да я цел ...
Hrisity (Хриси)
Hrisity
Проза
1.3K

Толкова закъсняло е...

Ти идваш като закъсняла есен... Не разбираш ли, че тежко е. И непосилно. Не искам да дишам в миражите си. Не искам да дишам в кошмарните нощи. Като повяхнало бяло. И съсухрен преждевременно цвят...
Не виждам очите си красиви. Не ги виждам, както бяха преди. С щастливи точици, скрити в ъглите... и ше ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.3K 4

Нашият прозорец

Нашият прозорец
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...
teda_gr26 (Теодора Пенева)
teda_gr26
Проза » Разкази
1.6K

Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото” .

Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото.”
Още преди Мартин да влезе в помещението, Хенри усети някакво странно чувство, което сякаш притъпяваше изострения му ум. Възможно ли бе съвестта му да е проговорила? Глупости! „Съвестта е просто другото име на страха”*, а той винаги напра ...
La__Torpille (Естер)
La__Torpille
Проза » Повести и романи
1.7K 2

"Моята малка богиня..."

-Здравей.
-Здрасти.Ти кой си?
-Едва ли съм някой.По скоро Никой.
-Познаваме ли се?
-Аз съм те виждал в сънищата си.Ти може би ме помниш като онзи мъж от магазина на ъгъла,който непрекъснато ти се усмихваше. ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Проза
1.4K 3

Един красив мираж

Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога ...
pepin4eto (Петя)
pepin4eto
Проза » Разкази
1.7K 3

Коя?

- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...
Minna_In_Love (Марина Братанова)
Minna_In_Love
Проза » Други
1.5K 3

Думите са... просто думи

Натискам прашния звънец. Пронизителният му зов отеква из апартамента. Никой не отваря и аз решавам да вляза.
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Проза
1.2K 2

Живот без две очи

Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...
ChemicaL_GirL (Венета)
ChemicaL_GirL
Проза » Разкази
2K 4

Телефонен разговор

Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...
иванкарлос (Иван Иванов)
иванкарлос
Проза » Разкази
1.7K 5

Мъгли във очите

В главата ми се боричкат умения. В крещящо лилаво. Като прозрачност. Мисли погрешно упътени. Прекалено изискани. Морално-ощетени блуждаят.
Имам слепоочия на магьосница. Като вълнообразни рефрени. И сигурност в запълването. Щриховаш ли песимизма си? Погълнат. Като графика в многоизмерно поле. Долавям ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.4K 2

Архиментарят I - Злата Сардияна

Utera – страховитите космически контейнери, се носеха стремглаво из безбрежната вселена, пронизваха галактичните празнини и бяха докрай безразлични към красотите на нищото. Хаосът в тяхната подредба отстъпваше единствено на неизменната им обща посока. Досущ еднакви, Utera представляваха стоманени тъ ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза » Фантастика и фентъзи
1.3K

Камъче в обувката

„Прощавай повече на другите и нищо на себе си!", за да се почувстваш като динозавър.
***
„Бяло видело лъжовно!" Баба ми не е гледала „Матрицата", следователно режисьорът на филма е плагиатствал от баба ми.
***
Най-лесно е да превземеш някого отвътре! Това се отнася и за държавите - древни и настоящи. ...
alex_skot (Александра Сергеевна)
alex_skot
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2K 2

About me and him!

Малка бе тя - не знаеше какво е любовта. Компютър бяха и купили послучай новогодишните празници, взе да сърфира из интернета и попадна на едно момче. Без да знае, че ще се влюби, като на шега започна да си пише с него. След време разбра, че не е просто приятелство, а нещо по-вълшебно. Да, това беше ...
megity (Меглена Стефанова)
megity
Проза » Разкази
1.7K 3

Пропъдено обичане

Знаеш ли какво е пропъдено обичане? То е като неистиво отричане. Родено е от малодушие. И пари. Както те изгаря усещане за грях.
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.6K 4

Дали ако беше опитал, нямаше да е по-лесно?

Обичта е променливо понятие, всеки от нас я изразява по раличен начин. Можеш да обичаш някого и в същото време да не можеш да му го покажеш по начина, по който искаш. И в неумението си, в провала на израза на чувствата си, в страха си да не се изложиш, правиш грешка след грешка и отричаш! Чрез отриц ...
CourtsOfChaos (Моа)
CourtsOfChaos
Проза
1.5K

Обичам те... Аз - повече

ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...
danisab (Ниела Вон)
danisab
Проза » Разкази
2.2K 1 8

Да ти кажа, сестро...

(Дъ ни съ чите от ора, дека ни страдат от чуфство за смех)
Да ти кажа, сестро, да ти се оплача. Не че съм такъф чиляк, ама ей на кът съм рекъл дъ са почна с нящу полезну и опс, секнаха мъ. Ей тъй изведнъш. От кво ли? Завис сигур и ревнос. Да ти расправям отначало.
Нали мъ знайш, сестро, дека съм кме ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Проза » Хумористична
2K 18

Защо обичам отечеството си

Защо обичам Отечеството си?
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...
peti_bel (Петя Белчева)
peti_bel
Проза » Други
15.2K 2

Една нощ с Пер

Една нощ с Пер
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Разкази
1.7K 31

Трънено

Розовите храсти на душата ми останаха без пъпки... без бодли дори. В мен говори даже съжалението. Съмняваш ли се в растежа на тръните?
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.2K 2

Един от дните

Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...
BoryanaY (Боряна Йосифова)
BoryanaY
Проза » Разкази
1.6K 1

Житейски наблюдения

Житейски наблюдения
Този, който обича да пие:
- Винаги уцелва най-подходящия момент за това (всеки момент);
- Най-много има нужда от компания;
- Най-често не се познава в огледалото; ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 6

Мълчание

Когато ти се иска да помълчиш, когато ти се иска да споделиш, няма кой, пред кой да премълчиш. Пред себе си дори, на шут или клоун бъди. Мълчанието е злато, казали са Те, по-добре за мен да е. Вътре нещо се бушува, тук отляво, дет тупти. Защо ли? Не е за пари. Някой пита: „Как си ти? Болен ли си, ил ...
aqarium (Пламен Огнян)
aqarium
Проза » Други
1.6K 1

Кошмарът

Кошмарът
Дълго ще помня пътуването до Румъния, защото тогава се случи нещо, което ме накара да се впусна в дълги, съвсем не оптимистични разсъждения за състоянието на собствената ми душа. Дни наред след като се върнах оттам, не можех да заспя, а когато това все пак се случеше, сънувах винаги един и ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Проза
945

Сънят за цветята

Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...
aranhuez (Нели)
aranhuez
Проза » Разкази
1.6K 1

Коледата приключи. Забравете!

След смяната на Тодор Живков от други, жадуващи за власт и пари „демократични патриоти", започнах често да виждам едно момиченце. Зиме и лете. По различно време през деня. И не всеки ден. Но достатъчно често за да напомня на света, че живеят и хора, като него. Като малко държеше отпред надпис „Моля, ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза
1.3K 18

Black & White

Черно-бяло
Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
Гледам в монитора и нищо не виждам. Из ...
Antinormal
Antinormal
Проза
1.6K 7