Проза

41,8 резултата

За него

Стоях замислена на прозореца и гледах как малките снежинки падат на земята и се топят. Тази картинка ми напомняше за мечтите ми. Мечтаех постоянно, за всичко и за всеки. Може би заради това стигнах толкова близо до дъното.
В този момент си помислих колко би било хубаво телефонът ми да звънне. Не е н ...
1.2K 4

Да почувстваш музиката

„Чук–чук–чук” се чукаше отвън на двора. Толкова ясно и силно, сякаш в главата му се забиваха хиляди пирони. Слухът му беше толкова изострен, че чуваше и най-тихия шум в къщата. Тя беше от онези паянтови постройки, които при по-силен порив на вятъра щеше да се развали. Имаше странното хоби да записва ...
1.4K 26

Алкохол

Алкохол
Плътен, задушаващ мрак бавно обвиваше всичко и го превръщаше в катранен черен свят. Лепкавите му пипала се полепваха по границите и поглъщаха всичкия светъл хаос, който цареше там. Цареше, някога, много отдавна, и от години беше почнал да гние. Малко по малко всичко пожълтяваше. Малко по мал ...
1.4K 2

Рицар или пастир

Рицар или пастир
Открих мъжа на живота си – лошото е, че той не знае, варя в кухнята компота си и се чудя дали изобщо той за мене хае. Мисля си за него, непрестанно ден и нощ, дали случайно влюбих се във него? Господи, мъж – скала и мощ! Питам се къде живее моят Аполон, дали в дворец се помещава или ...
1.5K 5

Home sweet home

- Е, Дънкан Маршал, разкарай си миризливия задник и излизай. Десет години мрънкане, лазене по нервите, викане... Бог ми е свидетел, ще ми липсваш, кучи сине. - Шериф Стайлс отключи килията и помогна на стария човек да излезе, като го подкрепяше през рамо. Когато излязоха навън, чистият въздух направ ...
1.5K 1

Момичето

Седи момичето само край тихата река. Загледано в плавните движения на водата.
Слънцето се отразява и прави реката още по-красива. Момичето облечено в черно е, с кървави, тъжни и напълнени със сълзи очи. Вятърът си играе с дългите и тъмни коси. Прилича тя на ангел, ангел, но в черно. Слънцето погалва ...
1.4K 2

Вуйко от Канада

Събота сутрин е. Пералнята тихичко се върти, само от време на време тихото изчаткване при промяната на програмите нарушава божествената тишина около мен. Успяла съм да изчистя, прането се пере услужливо ( бог да благослови създателя на пералната машина! ) и незнайно как съм се озовала сама. Разкош. ...
1.2K 7

Есенен ден (2)

Тя се събуди, беше рано едва, едва се съмваше на вън, а още валеше като из ведро. Не беше разбрала кога е заспала, надигна се с голямо усилие, чувстваше се изморена и смазана. Замисли се за вчерашния ден и колко дълъг й се стори той. Завъртя се в леглото си и се огледа, забеляза че възглавницата й б ...
858 1

Добросъsexки взаимосношения

Дъската на кенефа у нас скърцаше. В определени моменти издаваше нечовешки звуци, напомнящи сойки, слонски пръдни, патешко крякане или някакъв шантав микс от трите. А с Валя си живеехме заедно от вече почти 3 години. То беше ясно, че всеки я оставя както му е удобно. Не, не беше война. Нито аз, нито ...
1.6K 16

Съдба

СЪДБА
Живееха двама бездомници в малък склад за желязо и отпадъци. Вечер на лунна светлина запалваха огън в един от изхвърлените варели и топлеха премръзналите си ръце. Там на улицата те бяха по-вече от десет години. Не знаеха нито дом, нито топло легло. Закуската им беше изсъхнал хляб със малко вин ...
1.1K 1

“Къщичката на Веселите прасенца - 3.

От предишните две части бяхме научили как Заешка уста беше получил прякора си и как Тошко Умната главица беше станал президент...
Майтапа настрана, но Заешка уста имаше голямо и благородно сърце, Той ядеше малко, толкова малко, че понякога Югото се чудеше откъде черпеше енергия това сухо, изпито тял ...
1.5K

Мога още дълго да разказвам

Мога още дълго да разказвам
Моята приятелка Силвия ходеше с едно момче четири години и решиха да се женят. Обаче се скараха и...
- Майка заминава на гости при една приятелка в Полша, мисля и аз да замина с нея, малко да помисля. Имам нужда да остана сама. И тоя Веско напоследък така ме ядосва. Той н ...
2.1K 22

една любов... някога

. . .
"... И като го започнах - как аз няма да взема една стотинка, но има много по-важни неща от парите, че за него няколко пъти сме употребили думата художник, а той явно изобщо не е това. Ако е - няма да гледа на рисунките си, като на продукт, за който се пазари за цена, а ще е щастлив, че ще док ...
1.2K 2

Крепостната кула

Градът заспиваше отново.
И улиците бяха тихи. Както никога преди това. Крачеше бавно по алеята през парка. Просто разходка. Среднощна разходка на забрава и спомени. За да забравиш трябва първо да си спомниш докрай. Не е варно, че ако искаш да забравиш нещо е необходимо просто да не мислиш за това, д ...
1.3K 1

Къщичката на веселите прасенца, част 2

Лягай! - рече самоукият филипински лечител и разтри ръцете си. - преди да пристъпя към операцията - той се намръщи, защото си спомни как един от пациентите не му плати и после отново трябваше да му отваря главата, за да му извади мозъка - Искам да знам как ще ми платиш?
- Не се бой! - успокои го Тош ...
1.6K

Сбогом, Аранхуес!... Ирка, добре дошла!

- Обичам те, Ирка!... Затова така те ревнувам... - казва Миро тихо в ухото на жена си.
- Знам. - казва тя. - обръща се с гръб... и заплаква. Плаче, защото няколко акорда от Пътя към Аранхуес се отрониха в нощта - в душата й...
Миро прегърна Ирка. Нежно, силно - сигурно и истински. Нека. Така я е пре ...
1.3K 6

Порно Филм

От нямане какво да правя, оня ден си изтеглих един порнофилм. Така. Дотук добре. Сядам аз да го гледам с голям интерес, щото т'ва не го бях правил от четвърти клас и очаквах някакво развитие в тази индустрия.
Сюжетът беше следният: Една жена отива със скъпата си кола до плажа. Съвсеееем случайно се ...
8.3K 12

Номерът на китайката

Номерът на китайката
- Градски истории -
Юли. Събота следобед. Никакво време. Късно е да паля колата и да се омитаме от големия град някъде на хладина в горите. А е рано още за вечерната прохлада в градината с чаша Узо на кристали. Я, ами то и Узо-то свършило. Какво остава? „Когато няма какво да пра ...
3.7K 7

Едно Писмо...

Бях забравила тази фраза "усмихвай се, защото не знаеш кой може да се влюби в усмивката ти". Бях забравила как се усмихвах преди и колко щастлива бях. Бях забравила малките неща, които преди правеха моя свят красив и добър, дори когато всичко беше объркано. Бях забравила как се радвах като дете и ка ...
1.3K

Три дълги години

Дълги години, дълги ежедневия с дълги коси. След толкова време приказката се превърна в трилър, непоносим и за най-железните нерви. Нещо наистина умря и определено беше жестоко убито... Душата ми.
Задавах хиляди въпроси на "стената на плача": "Не ме обичаш, нали? Знам го, виждам го.", "Не си ми вере ...
952 2

Малка нощна история- Ден 3

Всички бяха събудени от страшно силен гръм. Навън се извиваше страшна буря.
- Ето нещо не съвсем типично за Англия, Дейв - Ади се обърна към Дейвид, докато се разхождаше из стаята, обгърната с дебело одеяло.
- Вече нищо не може да ме изненада, Ади - Дейви посочи към Крис и Джейд, които се надпреварв ...
1.2K 2

* * *

Инстинкт
4 част
-Здравей!
- …
- Тези дни доста мислих по въпроса за смъртта ми. Странно, но случайно, докато бях заета с тези мисли ми се наложи да посетя една болница и там видях как един човек умира. По-интересното обаче беше реакцията на близките му. Те крещяха от болка, ридаеха, проклинаха съдба ...
1.2K 3

Животът Ми Като Пиеса

Действащи лица:
Шапкарката
Ло
Ло Разказвачката
Джаджа ...
1.1K 4

Credo quia absurdum

Ламята Спаска реши да става богиня на полемистична религия и да изостави временно монотеистичните такива, защото непрекъснато имаше проблеми с местните туземци, които вечно я тормозеха и то не с молитви за дъжд или слънце, ами за нещо по-така - капризите им бяха като на олимпийски богове, а да задов ...
1K

"драма"

Колкото повече търся някого, който да ме стопли и да ме обича така, както се нуждая, толкова по-самотна се чувствам, сама... на целия свят... Единствена и неразбрана. Сигурно с всички е така. Причината е в самата мен... вероятно... не мога да се отпусна и да разкрия чувствителността си пред някого - ...
1.3K 6

Ледена импресия

Ледена импрсия
Ставаше късно. По централната улица рядко минаваше някой и бързите му стъпки отекваха в тишината на студената зимна вечер. След него оставаше да се чува само музиката от поредния нощен бар. Два гласа пронизаха тишината със смеха си. Една стъклена врата се отвори и ледения дъх на нощта ...
1.6K 1

Къщичката на веселите прасенца,1

Благодаря ти, Боже. - завърши вечерната си молитва Югото - че ме изпрати в затвора. Първо да ме накажеш за греха ми и второ да ме развеселиш.
От деня на своето рождение Югото беше песимист и виждаше черно във всичко. Той рядко се усмихваше и лицето му почти винаги беше тъжно. Но не и откакто беше в ...
1.5K

Обява

Обява
Скромна, запазена и добронамерена блондинка на 73 години, търси спътник в живота, с цел брак, до 56 години, несемеен, без деца, със собствено жилище в центъра на града. Да не пие, да не пуши, да не играе карти, да харесва домашния уют и „Вдовицата в бяло". Да обича развлеченията, банковите деп ...
1.3K 6

Болна от любов

Търся съвети тук и там и не намирам нищо. От два месеца насам съм се разболяла... Болна съм от любов. Винаги досега когато чуех този израз... никога не съм вярвала, че може да има такава болест... Или пък израза: "сърцето ми е разбито" и в него не съм вярвала. Всичко беше като детска игра в моите оч ...
2.9K 4

Хармонична стихия

Хармонична стихия
Вечност. Копнеж. Време. Тези три думи най-точно описват всяка една наша среща, която повтарям толкова пъти в главата си, че вече ще загубя всичката вечност, която се таи скрита тайничко в прегръдките. И тези прегръдки – те казват всичко. Нито погледите, нито думите, нито докосвания ...
1.1K

Обичам те... Въпреки теб!

Обичам те... чувствам, че и ти обичаш мен. Но защо, защо, кажи, го показваш по такъв начин. Измъчваш ме... дразниш ме, обичаш да виждаш как страдам. Обичаш да виждаш как плача... Обичаш да плача, нали!? Кара те да се чувстваш жив?!
Обичаш ме, нали?! Защо тогава си толкова жесток с мен. Защо, когато ...
6K 12

Толкова близо и така далеч...

Бяха така близо един до друг, а всъщност така далечни. Тя не можеше да го погледне в очите, а защо ли? Той беше там около нея, постоянно обгръщаше живота и. Срещаше я, но думите мълчаха. Очите и го молеха, а когато ръцете и трепереха - погледът бе студен. Проклети да бъдат устните, които все мълчат, ...
3.3K

Призраци от 70те

Той звъни. Притеснен. Несигурен. Не си го е представял така. Чува звук. Вратата на хола проскърцва. Почти веднага долита гласът - "Идвам!" Внезапно го обхваща желание да избяга. Вместо това влиза. Тя стои широко усмихната. Боса. Наметнала халат.
- Заповядай...
- Ами..
- Заповядай. - тя взема якето м ...
949 4

Театър в селу Откровеново

Наше селу Откровеново съ намиръ на високо место. Нъ самио връх. Под назе съ сичките други села. Мъ кви села, маали направо. Нашето йе елитно селу. Се сме съ сбрале идни икзимпляре... кой от кой „по-по-най”. Реткъ пуродъ. У жешките летни вечери съ сбиръми у „Лудити пипируди” и съ тишим с ладна биръ и ...
1.2K 44

Първите дни на новия живот

След войната бившият полковник помагаше на бедната вдовица с каквото можеше. Брашно, яйца, фасул. Първите години след победата над фашистка Германия бяха трудни. Купонната система превърна живота на младата вдовица в ад. Ако не бяха трите й деца, навярно би се самоубила.
Първият комунистически парла ...
1.3K 2

Една до болка позната история...

Из Дневника на едно щастливо момиче..
(03.08.2007)
Обичаш ме... Копнееш за мен... Искаш ме с цялото си сърце и душа... Би дал всичко за мен... Имаш нужда да бъда до теб... Да ме чувстваш до себе си, за да бъдеш щастлив...
(25.09.2007)
Ден след ден... чувствам лекота... Щастлива съм, обичана! Истинск ...
1.9K 6

* * *

Един ден Мария се разхождаше в парка, но телефонът и звънна и тя си тръгна. Едно момче и извика "Госпожице, забравихте си телефона". Тя се обърна и когато се погледнаха, Мария и Ники се влюбиха от пръв поглед! Те бяха неразделни, за 1 месец се опознаха толкова много, че знаеха един за друг повече, о ...
903

Телескопът

Rima & Sorbus
Rima
Поредният безименен разказ
- Денис, лягай си вече! Два след полунощ е, не ми пука, че се вижда еди-коя-си звезда. След десет минути да си в леглото! - тъмнокоса жена гълчеше сина си.
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозо ...
1.9K 7

САМ

САМ
Есен. Мрачна октомврийска утрин, вървя през облаци от мъгла, без цел, без посока. Без видима причина да съм там, където съм, затова продължавам да вървя и да отмятам една след друга улица след улица, пресечка след пресечка, сграда след сграда. Срещам хора, които не познавам, срещам хора, срещам ...
1.3K 5