14 355 резултата
Малкият Митко имаше доста мръсно занимание, което почти докарваше баба му до лудост, когато се прибереше вкъщи – играеше си в калта.
Като всяко дете, което има село, където да прекарва лятото, Митко обичаше да тича по двора и да си играе с всяка пръчка и камък, които се изпречваха на пътя му. Обичаш ...
  1421 
Хубаво е, когато не изпитваш чувства. Чувстваш се някак свободен и спокоен,
неангажиран. Сигурно ще си помислите, че съм лекомислена и глупава? Не, не съм. Просто отраснах с мисълта, че свободата и неангажираността са най-прекрасните неща на света, и наистина са. Същото си мислеше и тя - една бунтар ...
  488 
„Любовта...
Слънцето идваше с неговата оранжева прекрасност... Или пък прекрасна оранжевост. Няма значение, истината е, че всеки път щом отварях своите очи, знаех, че цветовете, звуците, формите, всички доловими за сетивата неща създаваха усещания, а те от своя страна преживявания... Всяко докосване ...
  927 
Ръката на жена му
Калоян лежеше на леглото в дъното на стаята, където светлината беше оскъдна. Там обикновено поставяха безнадеждните случаи или тези, чието състояние беше много тежко.
В стаята бяхме още трима души. Един осемдесет и пет годишен дядо оптимист, чиято уста не млъкваше, опериран от херн ...
  779 
Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите ù толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал, но преди да успее да реагира, детето я извади от джоба на пеньоар ...
  864 
Щастието, почти онемяло от тъжната история на греховете, реши да довърши историята, в моментите, в които то участваше... Отново се изправи и започна да разказва:
- Не бях чуло дори за тъжните преживявания на този господин. Когато той ме откри, нещата бяха други, ще започна малко от по-рано... Един д ...
  900 
Никол Анна Дефусе седеше до голямата камина и се взираше в огъня. Знаеше, че рано или късно този момент ще дойде. Познаваше сина си добре, неговия буден ум, неспокойния му дух, силното му и жилаво тяло. Забелязваше как през последните години Марко прекарваше все повече и повече време на пристанището ...
  913  11 
Да платим сметката му за ток!
февруари 2013, Европа, Пловдив
Пенсионерът Кольо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам на централната улица в града на тепетата в жилище наследено от баща му. Синът му и неговата жена бяха на гурбет в Милано, ...
  2582 
С допушването на цигарите си, греховете се пренастроиха за темата на любовта, те бяха участвали в толкова много такива моменти на нещастие от любов. Всички знаеха, че любовта бива споделена и несподелена... Греховете решиха да започнат с описанието на една любов, която беше нещастна:
- Една вечер ед ...
  737 
И както по-рано се бяха уговорили, Щастието не бе част от Греховете, затова то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко.
В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на…
Греховете обичаха да нарицаят човечеството с по-различни и ...
  825 
Тулий дочу шума от препускащи копита в последния момент и успя да се обърне в мига, в който иззад близката дюна изскочи конник. Беше картагенец. Ездачът се стъписа, но моментално извади меча си и се нахвърли върху римлянина. Тулий отскочи, прокълна загубата на коня си, измъкна спатата* и вдигна овал ...
  827 
Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подред ...
  1031  20 
Скатано в един тъмен ъгъл, под клетата светлина на старата като света, закачена на тавана, вяло клатеща се газена лампа, стоеше Щастието. Наричаше се така, защото хората му бяха дали точно това име. Всъщност, големият въпрос на Щастието беше какво именно кара хората да го наричат така и защо така за ...
  841 
На всеки се е случвало, нали? Всеки поне веднъж е мислил да отреже вените си и да спре да се тревожи за всичко... При мен това се е случвало много пъти... Нека ви разкажа моята история, за да разберете... Да започна от името си, казвам се Александра и съм на 16. Животът ми е пълна каша... Живея с ма ...
  397 
Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкри ...
  567 
Нагъл слънчев лъч танцува по притворените ми клепачи. Извръщам леко глава, опитвайки да се отърва от него, но той продължава да ме дразни, усетил явно, че съм лесна плячка. Отварям неохотно очи. Всичко си е както преди – все така съм прикована към леглото, лявото ми стъпало е все така клюмнало като ...
  648 
Името ù беше Кейтлин. Най-обикновено момиче със своите мечти и страхове. Един слънчев ден тя излезе да се поразходи. Дълго време вървя из парка и се любува на чудесното време. След една голяма обиколка, момичето реши да седне на една пейка и да си почине.
Не мина много време и до нея седна друго мом ...
  577 
Вратата на дървената къща се хлопна, а сянката му се отдалечаваше бавно. В тишината глухо отекваха отдалечаващите му се стъпки. Едва се чуваше скърцането на люлеещия се стол на верандата и свистенето на вятъра. Той вървеше и се опитваше да подреди мислите си. Не можеше да повярва какво е направил, н ...
  670 
Честит Свети Веселин на всички,
които вярват в любовта. :)
Христо Планков много обичаше снимките и в ателието си имаше цяла етажерка с цветни и черно-бели фотографии в рамки. Тя беше на три етажа и най-горният беше запълнен изцяло със снимки на препарирани животни, които той беше направил (по поръчк ...
  2289 
МОЛИТВАТА, КОЯТО МИ СПАСИ ЖИВОТА
В далечните години на моята младост, когато работех в Либия, преживях, може би, един от най-странните епизоди от живота си. То, сред пясъците на африканската пустиня, може да ти се случи какво ли не, но тази случка наистина е за разказване.
Работех към свързочния деп ...
  1304 
– Вечерта е разкошна – въздъхна доволно Елена. – Беше ми омръзнало от този студ.
– Наистина – съгласи се мъжът ù. – Пролетта започва да се усеща.
Светлината от високите улични лампи и неоновите реклами, изпъстрили фасадите на околните сгради, придаваха на неголемия площад, на паметника в центъра, на ...
  1009  13 
Привечер…
Двама...
Той с бастунче в едната…
Тя, прихванала го за другата ръка…
Приведени, прилепени … ...
  498 
Трилистна
Гъстата мъгла покриваше в непрогледно було всяка част на улицата. Сивият облак висеше над всички, сякаш за да сломи зрението им и да го подчини на една безсрамна късогледост. Мъглата е определено един от най-отегчителните природни феномени. Тя забавя времето, но без има определена цел. Дор ...
  440 
Виждах, че нещо я гризе, и ми беше на върха на езика да я запитам в прав текст какъв е проблемът, но я познавах добре. За разлика от мен, предпочиташе да скатава всичко дълбоко в себе си, докато се омотае дотам в собствените си тълкувания и усещания, че да има спешна нужда от външна намеса. Тогава н ...
  1178 
Че не е в ред, не е!
Че си е малко хахо…
Хахо си е!
Че то има ли артист да не хахо?
Че какво друго е, да се правиш на друг? ...
  880 
Чакам приспивателните да подействат, за да мога да заспя. Поне се надявам, че ще мога да заспя, защото снощното будуване ми се отрази страшно зле – така се изнервих, че ми идеше да си оскубя косите. Преди, когато ме мъчеше безсъние, просто отивах на балкона да изпуша една цигара или гаврътвах набърз ...
  657 
Забелязал съм, че нищо друго не предизвиква в мен такъв странен коктейл от противоречиви емоции, както изуменото изражение на Дребния. Вече не помня кой пръв му тропоса този прякор, но трябва да е бил някой голям шегаджия, понеже Дребния беше висок към метър и деветдесет и тежеше поне сто и двайсет ...
  796 
Познах я, въпреки че я бях виждал всичко на всичко три пъти през живота си, и знаех какви ще са думите ù, преди още да ги изрече.
През всичките тези години дори не бях мислил за нея, тя беше някакво странно, мимолетно явление в живота ми, но бе успяла да остави дълбока и трайна следа в съзнанието ми ...
  942  12 
Днес, скъпи читатели, ще посветя рубриката си на 14 Февруари - Свети Валентин - денят на влюбените. Но нека се разходим по софийските улици, за да разберем какво наистина представлява този ден за хората.
Първо срещнах една жена на крехката възраст от 82 години. Естествено, с такъв скромен житейски о ...
  739 
- Вие близначки ли сте? – питаха ги най-често, когато бяха малки. Двете толкова си приличаха, бяха неразделни. Разликата помежду им беше четири години, но въпреки това майка им ги обличаше еднакво и те наистина си приличаха.
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, ...
  1104 
Бях малка, когато загубих баща си. Той не беше лош човек. Винаги помагаше, когато някой го помоли, е да изглеждаше като едно голямо мече и гледаше като най-злобното животно, но все пак беше мил. Още помня усмивката му и парфюма му. Тези всекидневни жестове и движения, които правеше с лекота. Гласа м ...
  596 
Кейт реши да замине на двуседмична почивка. Беше ù омръзнало от всичко - проблемите в работата, дрязгите с шефа и несполучливата ù връзка
със Антонио. "Антонио" - помисли си тя, и се сети, че днес му беше обещала да се видят. Посегна към телефона и набра номера му. Не след дълго той
вдигна: - Ало, д ...
  670 
ОТПУСК
Радо беше в домашен отпуск за първи ден и гледаше в общежитието малката си дъщеричка. Синът му беше на село, а съпругата му на работа. Телефонът в портиерната иззвъня.
- Обаждаме се от Военна полиция. Търсим Радо от 103- та стая.
- Момент сега ще го извикам – отговори служителката.
- Радо е. ...
  615 
Работният му ден беше приключил и Лъчезар вървеше към вкъщи. Нямаше закъде да бърза и искаше да се раздвижи след дългите часове, прекарани зад бюрото. По улицата имаше доста хора и въпреки градската шумотевица, хаотичното движение наоколо създаваше у него приятно усещане за живот. Зяпаше разсеяно ви ...
  673 
Настъпи поредният скучен понеделник, в който трябваше да стана рано сутринта и да се приготвя за лекции по химия. Алармата звънна точно в 6:00, но аз бях вече буден, мислейки за доста неща. Станах, влязох в банята, взимайки си горещ душ и се облякох. Навън отново беше доста студено. Излязох набързо ...
  946 
Пуст град, мрачни улици, пропити със самота… Мразя, когато вали. Всичко е някак потискащо, някак тъжно. Стоя вкъщи отново сама, заключена в убежището си - моята стая, и отново претеглям всички факти на ум, опитвайки се да спра да мисля колко съм самотна. Оглеждам се наоколо и погледът ми спира върху ...
  447 
---
Тинка с мъка избута Панталей встрани от групата на най-близките опечалени. Тялото ù, средно на ръст, се справи стоически с поредното предизвикателство на количката. Панталей искрено се възхищаваше на усърдието и ината, с които тази жена превръщаше всяко усилие в игра. Изящните вълни в косата ù в ...
  792  14 
ФАЛКОНЕТИ
Притиснато от всички страни със стръмни склонове, обрасло в треволяк и бурени, едно местенце от около двадесет метра в диаметър, събираше и изпращаше цели пет улички, по които селяните посрещаха и провождаха стоката си рано сутрин и късно вечер. Петте къщи на петте ъгъла приличаха на стопа ...
  2405  15 
Е, реших че и аз мога да напиша нещо. Не съм писателка и може би това е първият път, в който пиша нещо такова. Исках да ви разкажа как ТОЙ дойде и промени всичко, как след него нищо не беше същото. Това не е някоя сълзлива история за двама влюбени, които заживяват щастливо. Искам да разкажа как той, ...
  669 
Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.
След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето проблясваше между облаците и хората се появиха по ули ...
  577 
Предложения
: ??:??