14 355 резултата
Описаните по-долу събития се случиха през 1930-та година във Флорида по време на Голямата депресия, когато повечето американци бяха изправени пред огромни трудности и когато мнозина, сломени от вълната от фалити и последвалата безработица, посягаха на живота си. Имаше обаче и хора, които бяха намери ...
866
1
Забелязах го около седмица, след като се нанесох. И то само защото прекалено се набиваше в очи – беше единственият прозорец от цялата отсрещна кооперация, който оставаше да свети.
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с на ...
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с на ...
883
3
– Ще скачаш или не?!
Хвърлих още поглед към бушуващото море под мен. Море? Океан? Кой го интересува? Въпросът е дали височината е достатъчна, за да ме убие. Дъгата в Тайван би била достатъчна.
Или пък не?
– Михаил!
Дали щеше да боли? Като човек щях да усещам болката, нали? ...
Хвърлих още поглед към бушуващото море под мен. Море? Океан? Кой го интересува? Въпросът е дали височината е достатъчна, за да ме убие. Дъгата в Тайван би била достатъчна.
Или пък не?
– Михаил!
Дали щеше да боли? Като човек щях да усещам болката, нали? ...
567
По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...
811
1
І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...
1057
2
1
Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...
765
4
Русана гледаше разсеяно маникюра си или някъде над него, пиейки поредното си горчиво кафе в едно кафене на художествената академия. Тя чакаше часа си, в който щеше да позира за поредно на младите художници срещу заплащане. Гола. Гола и безсрамна, както обичаше да я подкача престарелият професор – же ...
1031
9
Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...
688
Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...
720
1
Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...
760
гротески
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – ...
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – ...
705
2
Евангелие според Матей 16:1-3
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...
796
Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.
- Големите адвокати са така. В ...
- Големите адвокати са така. В ...
901
3
Никога не забравих историята на скитника. Всъщност, човек никога не може да предположи дали и в кой момент ще се случи нещо съдбовно, което да му промени отношението към живота. При мен беше писано явно жена ми да ме накара да изхвърля боклука. Може би ако не беше толкова настоятелна, щях да го изхв ...
783
Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...
748
9
Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...
955
9
Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...
602
Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...
2312
16
Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...
1050
9
Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах гол ...
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах гол ...
1008
1
Мария и Ели на пръв поглед са момичета, на които може да се разчита, но се оказва, че след тези диалози, които двете си "нанасят", никой на никого не може да разчита.
Ето откъси от диалозите им в рамките на думичката свобода.
Двете отново са на кафе и двете отново си говорят за действителносттта и з ...
Ето откъси от диалозите им в рамките на думичката свобода.
Двете отново са на кафе и двете отново си говорят за действителносттта и з ...
616
Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...
1871
6
“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...
1730
22
- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...
1419
13
И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...
597
Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...
До една нива край извора лят ...
1502
7
Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...
1513
3
Той - Здравей, чаровнице.
Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.
Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.
Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на ...
Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.
Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.
Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на ...
949
2
Лошото време се задържа повече от очакваното, напук на синоптиците, които твърдяха, че скоро ще се оправи. Валеше неспирно от няколко дена, като от време на време поспираше, само за да може пак отново да завали. По улицата почти нямаше хора. Тук-там се мяркаше някой, но по изражението на лицето на м ...
563
Събуди го натрапчивото усещане, че в спалнята има някой.
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно мъжа, седнал в креслото отсреща. По някакъв смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
- ...
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно мъжа, седнал в креслото отсреща. По някакъв смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
- ...
1155
Благодаря на Влади за идеята.
- От какво те е страх най-много?
Въпросът дойде изневиделица и нямах готов отговор. Ако някой ме бе питал същото преди години, с лекота щях да отговоря: Смъртта, разбира се. Но сега…сега е различно. Успял бях да притъпя тази остра, понякога достигаща до мълчаливи (неист ...
- От какво те е страх най-много?
Въпросът дойде изневиделица и нямах готов отговор. Ако някой ме бе питал същото преди години, с лекота щях да отговоря: Смъртта, разбира се. Но сега…сега е различно. Успял бях да притъпя тази остра, понякога достигаща до мълчаливи (неист ...
607
1
Ден като всеки друг. Зима, студ, пак на работа. Как ми се иска нещо хубаво да ми се случи. Ама да е такова, дето да кажеш "Няма начин точно на мене да се случи".
Зареждам си на мобилния любимите парчета и потеглям. Днес ми трябва адреналин. Искам сритване по дупето, нещо да ме разсъни.
Иначе зимата ...
Зареждам си на мобилния любимите парчета и потеглям. Днес ми трябва адреналин. Искам сритване по дупето, нещо да ме разсъни.
Иначе зимата ...
634
- Искам да те изкрещя на целия свят!
- Тогава защо не го направиш ?
- Ей, хора обичам го ! Обичам Го! – развика се тя в метрото.
Бебе заплака. Две бабички се спогледаха смутено. Един мъж се усмихна. Една жена се уплаши.
Двама души се обичаха. ...
- Тогава защо не го направиш ?
- Ей, хора обичам го ! Обичам Го! – развика се тя в метрото.
Бебе заплака. Две бабички се спогледаха смутено. Един мъж се усмихна. Една жена се уплаши.
Двама души се обичаха. ...
574
Дядо Ставри... Вече на 89 години, а акълът му лапешки. Нямаше ден през последните има-няма четиридесет години, в който той да не ходеше на автогарата, където посрещаше и изпращаше големите автобуси, махаше на пътниците и се опитваше да ги заговаря, да съветва компетентно работещите там и да дава нас ...
1094
11
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД
Това селище трудно може да се намери дори на карта с малки мащаби, но то съществува. Сутрин слънцето се събужда, подпира русата си глава на скалата над него и то се появява на света, с всичките си красоти и недостатъци, със самочувствието на истински пълноправен член на Европейския съ ...
Това селище трудно може да се намери дори на карта с малки мащаби, но то съществува. Сутрин слънцето се събужда, подпира русата си глава на скалата над него и то се появява на света, с всичките си красоти и недостатъци, със самочувствието на истински пълноправен член на Европейския съ ...
704
6
Алармата с проглушителен писък нахлува в съня ми. Събуждам се уморен. В главата ми моментално нахлуват мисли без адрес, смисъл и повод. Пъдя ги – отегчават ме. Правя си наум план за деня. Обичам плановете. Дават ми безгранична увереност, че знам какво трябва да правя с живота си. Обичам да вярвам на ...
990
6
Видях я, още докато паркирах колата. Без да се усетя, краката ми сами тръгнаха след нея. Имаше нещо в походката ù, сякаш танцуваше. Тактуваше с пръсти по бедрото си. Не беше някоя кльощава мацка. Как съблазнително поклащаше дупе, сякаш ме канеше да я следвам.
Опа, смени темпото. Явно друга музика зв ...
Опа, смени темпото. Явно друга музика зв ...
860
- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...
662
1
Последните дни на август се отрониха от календара като презрял плод. Горещият сух вятър измете края на лятото заедно с остатъците от отпуската на Ангелина Воденичарова. Пета поредна година тя се връщаше в България с тайната надежда, че най-после ще се случи нещо хубаво, което да я задържи тук, но ка ...
919
4
Тишината бе напоила въздуха наоколо. На рафта стояха няколко шишета, потънали в мълчание - всяко от тях със своите мисли. Бутилката с рома погледна любопитно другите и дяволито сръчка тишината, подхвърляйки в нея хрумката си.
- Купооооон!... Да си направим купон! - и при тези думи отвори капачката с ...
- Купооооон!... Да си направим купон! - и при тези думи отвори капачката с ...
509
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
