14 356 резултата
Старият касетофон пращеше леко. Звучеше "Hey, Jude", а аз мълчаливо изговарях думите с устни. Следващата беше "Yesterday". Продължавах да пея, без да издавам звук - знаех касетата наизуст.
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
1144
7
Георги си обичаше работата. Багерист беше. Това бе учил, това бе и работил през целия си живот. Вече тридесета година караше в рудника. Там се познаваха истинските мъже и затова на Георги му харесваше толкова много. Долу, пред скалата и пред машините всички са равни. Няма значение дали имаш вуйчо вл ...
996
2
Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
994
20
ПОДАРЪК
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...
1188
3
Тайнството на “Човешката” душа
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...
1137
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето й. Сиво като всекидневието й, лишено от многообра ...
836
„Часовникът бие в полунощ”
Всеволд Гаршин
... --- ... SOS. Това е сигнал за бедствие и всички моряци го знаят, а корабите се отправят в нужната посока. Понятна е тази загриженост на хората. Те са наясно, че там някъде някой има нужда от помощ. Че може би някой умира сред вълните. Че някой се надява. ...
Всеволд Гаршин
... --- ... SOS. Това е сигнал за бедствие и всички моряци го знаят, а корабите се отправят в нужната посока. Понятна е тази загриженост на хората. Те са наясно, че там някъде някой има нужда от помощ. Че може би някой умира сред вълните. Че някой се надява. ...
803
9
НА СТОП
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...
1186
1
ЧУДО
По действителен случай.
Мара Шейх
На югоизток, в близост до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите са толкова тъмни, като ч ...
По действителен случай.
Мара Шейх
На югоизток, в близост до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите са толкова тъмни, като ч ...
1111
1
Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена ...
3584
10
- Ти нов ли си?
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...
621
6
На моята, вече пораснала, дъщеря.
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...
1434
6
Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...
1524
50
Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...
1007
Очите му - черни като тъмна нощ, бяха скрити от русата му коса падаща по лицето и раменете му. Той беше седнал на земята, облегнал се на бялата желязна ограда зад гърба му, а ръцете му бяха отпуснати на тревата.
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...
623
Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...
1066
13
Вяра, надежда, любов...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...
534
4
Много, много отдавна. Когато се родили първите хора на Земята, се родила и тази легенда. В нея се разказва за нощта на 24 срещу 25 декември. Говорело се, че тази нощ е вълшебна. Сбъдвала мечти.
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...
680
Завръщане в миналото
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...
964
1
За нищоправенето
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...
502
В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...
1167
11
Ръката ми потрепна. Тялото ми се втресе от потока студ, минал през него и вратът ми се изви, опитвайки се да разчупи празното ми зяпане в нищото на пода. Зяпам към него вече минута и двадесет и шест секунди. В стомаха ми имаше празно усещане за гадене, подпомагано от мислите ми. Вкус на метал обикал ...
674
Завинаги млад
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...
1570
25
Вървя в студената декемврийска нощ. Студено е, а обувките ми стягат, гледам къщите по пътя си и мога със сигурност да ви кажа, че ако къщата не е изоставена, то тя е мизерна, мизерна отвън, отвътре, с мизерно хора в нея.
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...
934
3
- Това ли е последната?
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...
1048
1
… тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а после внезапно изчезнали. И сълзи, опитали се да отмият болката…
Спря се. ...
Спря се. ...
956
8
Дървото гореше! Земята под него се тресеше с бясна сила, а малкото останала зеленина сякаш гледаше и въртеше очи навсякъде в безмилостен зов за помощ. Тресенето се усили и това я накара да излезе от транса, в който тя бе попаднала заради ужаса на гледката. За миг тя впери поглед в дървото и видя, че ...
998
2
Нещо потрепна в сърцето на малката птичка. Тя имаше чувството, че сърцето ù ще се пръсне. Никога преди не беше пламвал такъв силен пламък в нейната душа. Тя разпери криле, за да прегърне света. Вече знаеше какво значи тази странна дума свобода, към която всички толкова усилено се стремят. Крилцата ù ...
747
1
По–добре пиян, отколкото стар
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич ...
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич ...
1303
20
Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да вид ...
1038
18
Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, прежълтели чак от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада ...
878
8
Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...
799
2
Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...
462
- Колко струва да се влюбиш?
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...
819
Една неосъществена любов
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви ...
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Върне ли се, завинаги е твой. Не се ли върне, никога не е бил.”
Вратата се отвори и тя влезе задъхана. Кимна вместо поздрав, помоли за извинение, че прекъсва лекцията, седна на последната редица. Беше млада, с дълги чупливи кестеняви ...
1367
5
Зимата дойде... ако не със снега си, то поне температурно - студът вече започна да щипе и да хапе и на всички все по-малко им се разхождаше навън и все повече се заседяваха на топло.
Когато се прибра Гар Ван ги завари пред камината потънали в мълчание.
"Тези пак си играят на мълчанка" - предположи т ...
Когато се прибра Гар Ван ги завари пред камината потънали в мълчание.
"Тези пак си играят на мълчанка" - предположи т ...
613
1
„Какво ли ще е времето днес?” си помислих в просъница.
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...
Беше ранна Съботна сутрин. Всъщност си беше 6 и половина сутринта и аз се зачудих защо се получава така, че, когато трябва да ставаш рано, хич не ти се става, а когато имаш време да спиш - скачаш със петлите. „Сигурно ме тресе депресия или нещо ...
963
6
Антиохий завърши Писанието си, но добави последен ред: "А... аз , скромният иконописец на Словото, с Вяра възлюбих Древната книжнина!" После постави точка, сгъна грижливо ръкописа и го прибра в писалището.
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и ста ...
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и ста ...
493
И днешният ден бе тъмен и мрачен, още от деня, в който той си отиде.
С него изчезна любовта, живота, смисълът... всичко.
За поред път тялото ми се намираше в гробищата, а съзнанието ми блуждаеше на съвсем различно място.
Чувствах се празна. Сякаш вече нямах душа, а само тяло, което безцелно се разми ...
С него изчезна любовта, живота, смисълът... всичко.
За поред път тялото ми се намираше в гробищата, а съзнанието ми блуждаеше на съвсем различно място.
Чувствах се празна. Сякаш вече нямах душа, а само тяло, което безцелно се разми ...
620
Всички в залата носеха своите маски, коя от коя по-хубава, коя от коя по-усмихната, коя от коя по-изкуствена... Маските бяха част от живота им, вече дори самите те бяха чужди на себе си. Една от маските падна за миг, но притежателят и веднага я върна на мястото й. Този един миг обаче ми беше достатъ ...
814
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
