14 362 резултата
ЗВЕЗДА
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...
  912 
***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
  1116  16 
Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...
  902 
Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...
  1568 
Летен флирт
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...
  2033 
"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...
  1908  15 
Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...
  959 
Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
  3810  10 
Той вървеше с леко приведена глава. Очите му бяха съсредоточени и присвити. Стараеше се нищо да не му убегне. Гледаше наляво, надясно. Обръщаше се да гледа и назад. Искаше да намери нещо или някой. Същевременно се стараеше да не се набива на очи. В никакъв случай не биваше да го забелязват. Ако го в ...
  1113  14 
Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът прис ...
  1884 
Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...
  1449 
Автобусът наближаваше София. Хората в него оживено разговаряха. Нетърпеливи да се приберат по родните места за Коледа, за Нова година. Само Александър не се вписваше в целия този шум. Поводът да се прибира в България беше смъртта на дядо му. Единственият човек, който го обичаше и разбираше.
...
„ – ...
  1639  33 
Тя беше влюбена. В този момент никой не можеше да отнеме любовта й. Нито вятърът, повалящ всичко след себе си, нито късната нощ, отнемаща последните мечти на хората. Дъждът, който отмиваше всичко, не беше способен да я отмие. Нито едно чувство не беше толкова силно. Океанът, бушуващ под острата гола ...
  1174 
- Да, там е... Точно там, накъдето сочи пръстът ми. Нагоре, и само нагоре...
- Видях я. Тя е...
- Няма как да я объркаш. Най-прекрасната, най-сияещата, най-красивата. Уникална.
- Да...
- Точно като теб. ...
  1093 
На стената бе окачено масивно огледало, пред което не твърде млада особа въртеше глава с пресилено за възрастта си кокетство... Любуваше се с нескрито възхищение на причудливите форми на лицето си...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
  1503  10 
Навсякъде е тъмно... някакъв дразнещ шум пробужда сетивата ти и ти отваряш очи... Ярката светлина заслепява погледа ти и ти прикриваш очи с длани... скоро свикваш и с леко присвити очи се оглеждаш...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъск ...
  882 
1.В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; а след това се появи Пророка и неговото слово стана Бог.
2. И написа пророка, че всичко бе сътворено от него; преди и след появата на Бога и всеки му повярва, защото голяма бе неговата божествена сила, а той бе израз на божията промисъл.
3. Вярвайте ми ...
  1063 
На дъщеря ми
Panis Angelicus
Залата бавно се пълнеше. Откъслечните и доловими думи на първите дошли постепенно преминаваха в тихо жужене, което се усилваше, набираше сила и изпълваше високия свод. Там някъде на високото, на балкона Ани седеше подпряла брадичка на парапета и наблюдаваше прииждащата п ...
  6144  10  53 
Искате приказка? Добре, този път ще ви разкажа празнична приказка. Главният герой в нея изглежда изключително необичайно... да кажем, че много прилича на мен – разказвачът се беше разположил удобно в широкото кресло и докосна замислено носа си с показалец.
- Всичко започнало в една дъждовна сутрин т ...
  1225 
В тази ноемврийска нощ стояхме с моя баща на масата край прозореца и мълчахме. Не ни се говореше. Мъката по наскоро починалия ми дядо стягаше гърлата ни. Баща ми гледаше навън, пръстите му безпричинно мачкаха някаква хартиена кърпичка, а очите му се взираха тъжно в блесналата в своята студенина обло ...
  980 
Та всичко е толкова лесно...
Седеше си в ъгъла на елитния ресторант в центъра на града. Там, където се събираха всичко от по-висшето общество. Ако въобще в един малък град хората може да се различават толкова много, че да се делят на класи и общества. Там беше мястото за изискани първи срещи. Досега ...
  1186 
Топлината на Коледа
Пак заваля...
Мокрият сняг се размазваше по предното стъкло като мармалад. Чистачките едвам смогваха да устоят на лудото му темпо. Заприлича ми на същинска мармаладена филия! От ония, дето ги правеше сина ми като малък. Все искаше сам да бърка в бурканчето с ножа. И мажеше едни н ...
  2202  35 
Колко ли удоволствия може да си позволи една жена, попрехвърлила четиридесетте, поувехнала и ангажирана с грижите за две деца и съпруг така, че да не пострада семейния бюджет.
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата ...
  1137  14 
Погледни... Погледни звездите през очите на едно дете! Виж - можеш да ги докоснеш с ръка, ако поискаш. Виж и най-прекрасната звезда - Коледната; точно преди 2007 години тя показала верния път на мъдреците. През Декември в ясна и безлунна нощ звездите мигат, мигат, блестят, сякаш празнично и те прика ...
  2676 
Наскоро бях в Карнобат. Наистина безинтересно градче. Имах малко работа там, но до тогава ми оставаше малко време и затова аз и едни мои роднини отидохме до това, което гръмко се наричаше Зоологическа градина. Самата тя се намираше на един малък хълм, целия в зеленина и дървета. Времето беше приятно ...
  1112 
ЗИМНО ВЪЛШЕБСТВО
Снежинка-Детелинка танцуваше щастливо в тъмното, зимно небе. Татко Облак я донесе тук на гърба си, заедно със сестричките и чак от Северния полюс. Беше весело пътуване. Снежинките нямаха търпение да пристигнат. И ето ги сега - летят и танцуват зимен валс със Северния вятър.
Той беше ...
  2634  24 
Празници са сега. Всеки е с настроение, а аз искам да плача и да съм сама. Елхата ми блести в безброй светлини, но сърцето пълно е с разбити мечти. Писна ми все да бъда без любим. Защо никой не погледне ми в душата? Никой не изтри в нощта сълзата. Подаръци ще получа, с приятелите заедно ще бъда до к ...
  873 
...
- Готова си.
- Как е гримът ми?
- Идеална си.
- Лъжеш ли ме? ...
  1178 
Преди няколко години на Бъдни вечер сме у дома. Приготвяме багажа на голямото ни момче, защото на другия ден заминава за Тунис. Там ще посреща Нова година заедно с отбора и ще се прибере на 3 януари. Слагаме банските, джапанките, хавлията, защото там е 18 градуса и ние му завиждаме. Той, докато спор ...
  1581  29 
Мила ми сестричке, колко си те обичам... Мъчно ми е, че повече няма да те видя. Че ще избягам от този свят. Но болката се превърна в агония, сълзите пресъхнаха, сърцето се разби а душата – унищожи... Не мога да понеса повече от това. Поглеждам назад и виждам как зад мен полицай ме разубеждава, до не ...
  1055 
- Вземи ме. Вземи ме, чуваш ли? - казваше малката душа и ангелът седеше кротко и я гледаше със сините си очи. - Вземи ме със теб, вземи ме там, вземи ме далеч... отведи ме...
Тя молеше за светлина, молеше за пътуване. За нея нямаше рай. Никога не е вярвала в съществуването му. Затваряше очи и си пре ...
  1287 
Беше навечерието на 31 декември. Сред покритите с дебел сняг борове и елхи се бе сгушила една малка хижа и плахо осветяваше снега около себе си с двете си прозорчета.
Отвътре хижата не се различаваше от останалите малки хижи пръснати из горите и все пак беше различна. Тя бе осветявана от игривите пл ...
  2450 
Чувстваш се ужасно? Нали? Няма нужда да ми отговаряш, знам отговора. Мислиш си, че при теб е най- зле. Грешиш.
В мен има толкова тъга.
Тя се събира, събира, аз се опитвам да го крия, да го навра в най-тъмната част от душата си, да го натъпча, да го смачкам както мачкам целофана от дъвка, да го затри ...
  1309 
И аз отправих вик към небесата - Защо? Господи, защо?? Защо светът стана толкоз
тъмен, че не виждам дори пред себе си? Защо любовта стана омраза, защо
светлината се превърна в тъмнина, защо светът плаче и навсякъде има тъга? Паднах
на колене и усетих как кръвта шурти от мен и се лее по тревата. Ръце ...
  976 
Годината беше 1903. Зимата целуваше с хладната си целувка опустелите улици... Наближаваше Коледа и жителите на Париж с трепет се подготвяха за празничната нощ... Едновременно с надежда очакваха помирението с Англия и английския престолонаследник... Всяко сърце в Париж страдаше от обтегнатостта в дип ...
  1034 
… Първите лъчи на зимното слънце огряха прозореца на стаята й. Бавно, несигурно, като че ли да не я събудят. Но тя не спеше. Просто не можеше. Чувстваше се толкова празна, толкова… мъртва… Разтърка очи, отви се и седна на ръба на леглото. Погледна ръкавите на бялата си сатенена пижама на мечета. Бях ...
  779 
КОЛЕДЕН ПОДАРЪК ЗА МАЯ
Седнал на леглото, където под завивките личеше дребното, слабичко телце, бащата галеше жълтеникавото личице на малкото си момиченце и едва прикриваше мъката, която живееше в сърцето му вече почти година. Детето му, неговата мъничка Мая, която трябваше да бъде румена като майск ...
  1132  17 
Вълшебна Коледа
Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена по ...
  2289  21 
Приказка за парка
Имало едно време една красива вечнозелена гора, която се използувала от хората, живеещи в градчето наблизо като парк. Там те отивали да отдъхнат, да се поразходят и да се полюбуват на природата. Но край гората живеел един зъл магьосник. Завидял им за това тяхно благо и решил да им ...
  1143 
ОБЯВА ПО КОЛЕДА
"Разхождам възрастни хора по Коледните празници. Мобилен телефон..."
Нямаше как тази малка обява да не й се изпречи пред очите и да не я види. Беше единствената малка обява в рубрика "Други". В предпразничния брой на вестника.
Изпита любопитство от една страна, от друга бързо пресмет ...
  1495  16 
Предложения
: ??:??