2 733 резултата
Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в да ...
  758  19 
Част първа.
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
  844 
Чичо Пешо премълчава /развръзката/
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, ...
  290 
На Земята обаче само упълномощен лекар можеше да задейства полето. За злоупотребата с него имаше строги наказания.
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...
  318  13 
Изчезването на малкия Ванчо
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...
  535 
Григор
И това дело метнаха на гърбината на чичо Пешо. Градът беше спокоен, за последните тридесет години имаше само две изчезнали деца и три убийства, две от които при цигански сватби.
А сега…
София се заинтересува. Какво заинтересува – веднага долетяха пратеници от там, поеха наблюдението над делот ...
  445  10 
С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инстр ...
  483 
Несъществуващите деца
Извикаха го привечер. Направо го вдигнаха от масата. В буквалния смисъл.
Правехме новобранската ми вечер. Опънати по улицата маси, ядене, пиене, някакъв оркестър – не помня колко професионален, обаче шумен.
И долетя милиционерската газка. Тъкмо бяха ме изправили и ме закичваха ...
  762 
Детските гробове /завръзка/
Гората не беше голяма. Почти кръг, с диаметър малко над 200 метра. Навремето през нея минавали партизани и отивали при ятака си Димо Аговски, чиято къща е от другата страна на рекичката. После тази къщурка направили музей, там всяка година приемаха пионерчета и комсомолци ...
  394  14 
Чичо Перо /експозиция/
Чичо Пешо някои наричаха Перо. Но – тихичко и далеч от ушите му. Защото, както с полушепот говореха зад гърба му, бил малко перко и като нищо можело да набие дръзналия да го обижда. И не само него. Веднъж беше напердашил трима цигани, опитали се да откраднат кон от ТКЗС-то в б ...
  435  11 
Сутринта Катя седеше на лежанката в спалнята на Нина, галеше Цезар и я чакаше да се върне, бяха я извикали за нещо. Беше се унесла да си спомня спомена, който ѝ беше проектирала снощи, когато вратата се отвори със сила и една разчорлена млада жена облечена в лилава пижама влетя много ядосана:
– Кажи ...
  358 
– Хайде отзад да не ни гледат всички.
Качиха два етажа пеша и тръгнаха по широк коридор с много картини на различни битки по стените. Авраамова отвори втората от двете врати, които се виждаха и се откри голяма стая обзаведена с изящни светли барокови мебели и легло с наистина кралски размери. Катя о ...
  414 
- Тая заран хванах две рибки. Странни, но изглеждат годни за ядене…
- Че как успя? При тая дълбочина…
- Примамих ги. Сложих крака във вълните, засилиха се да отхапят и…
- Бърз си…
- Ако бях по-бърз – нямаше да сме тук… ...
  307 
Сцена 1
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце. ...
  457 
От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...
  473 
Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда – пеперуда, която прелитала бързо, пърхайки с крилца; била щастлива и правила това, което й харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Внезапно се събудил, и ето че бил ясно и несъмнено Джуан Джоу. Но той не знаел дали е Джуан Джоу, който сънувал, че е пеперуда, ...
  662 
''Никой не знае откъде дойдоха. Видяхме огромните кораби, невидими за сателити и радари, когато беше твърде късно, навлизайки в атмосферата. Бяха десетки хиляди. Спуснаха се ниско и започнаха да бълват съществата върху повърхността. Кошмарни, насекомо подобни създания, с пипала и огромни шипове вмес ...
  271 
А аз сънувам слънцето
под твоите клепачи
и чакам пролетта.
Аз чакам да ми върнеш Светлината.
Повярвай, никак не е трудно – ...
  280 
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Не можехме ли да започнем да говорим, когато стигнем до площада? Сега какво ще правим? – каза недоволно Разнобрад. – В образа на Дун може да изглеждах като червей, но масата ми не се беше загубила, само не се забелязваше. Изпотих се от тичане и сега може да получа ас ...
  284 
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Изглеждаш ми притеснен – каза Алибей, докато продължаваха да тичат нагоре по калдъръмената улица към площад „Векия“.
– Сменихме посоката. Сега тичаме нагоре, а това ме изнервя, имам акрофобия1 – каза Вергилий. – Само се кодоша, бе!
– Кодошиш се, тичайки? И при това и ...
  402 
Амбулантният търговец се засмя. Доста неприятно.
– Нали ви казах. Не ми ли вярвате?
– В никакви чудеса не вярвам, докато лично не проверя — отговори абатът.
Клифърд Саймък, „Царството на злото“
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2022 ...
  626 
Вирусът не се отличава много от нашите гени, които са заинтересовани за своето оцеляване и тиражиране на записаната в тях информация. Даже приликата е още по-голяма. Ние самите в някакво отношение сме вируси. Приблизително 8%. Толкова са вирусните гени в нашия геном. Но откъде са се взели те там?
…С ...
  349 
– Още не си ги решила?!
– Ами днес бях много заета и... утре сутринта ще ви ги предам, кълна се!
– Да, забелязах че е бил много натоварен ден. Видях холо с куче, холо на мотор, холо на снежен мотоцикъл, холо как караш сноуборд и от басейн... Убеден съм, че е било абсолютно невъзможно с всички тези с ...
  396 
В разцвета на цивилизацията човечеството от племето на Охо-Бохо имаше 100 стоманено заковани принципи и върхови знания…
Настъпваше времето на следващото поколение. Което с нетърпение очакваше да поеме кормилото. А това застрашаваше властта на вождовете.
Които решиха – с най-добри чувства и с най-пол ...
  364 
И аз видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек, и всяко имаше четири лица, и всяко ...
  688 
Хоризонт на събитията, Хадес
Когато става въпрос за безвъздушно пространство, летенето не е толкова физическо действие, колкото състояние на духа.
И не крилете издигаха все по-високо и по-високо в опушения въздух над Ухан феникса, а неистовият му копнеж и жажда за знания – да види, да докосне, да ус ...
  791 
Наум отвори вратата на стаята в общежитието и като прекрачи прага отново му се прииска никога повече да не влиза тук. Мразеше гадната миризма и мизерията, мразеше тъпите военни порядки, мразеше тъпите си съученици и простите учители. Мразеше и тъпите си родители и жалките хора като тях, които никога ...
  607 
– Не е заради това, което правите – обясни Чедка с най-приятния глас, който някога бяха чували от него, – вината не е ваша. А е заради това, което сте.
– Да, прави сте! Нашите гласове разтърсват почвата им, жестовете ни ги хипнотизират, диханието ни ги души, а потта ни ги изгаря. О, боже!
Робърт Шек ...
  509 
Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; Той хвана дракона, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години; и го хвърли в бездната и го заключи и го запечата, за да не мами вече народите до свършека на хилядата години, след коет ...
  818 
… – Ами това какво е?
– Кръговратна проза. Мирабела пак се опитва да оригиналничи.
– Нека. Поне част от нас сега е в полето!
– Доста незначителна част, бих казал!
– Хи-хи! ...
  321 
Миден, наши дни
Усетила зад гърба си необичайна тишина, Мирабела спря да пише и се обърна. Пата-Кюта седеше още на табуретката, а на бамбуковата масичка пред него се белееше къс смачкана хартия с разхвърляни наоколо остатъци от моливи с полуизядени гумички. Мишоидът беше вдигнал глава към прозореца ...
  312 
Отвлякоха го привечер.
Градският парк зеленееше, дърветата бяха разцъфнали, майките с деца се бяха прибрали, пенсионерите отдавна висяха по масите пред кафенетата…
И само такива като него бродеха самотно из алеите.
Всъщност, бяха четирима. Минчо Кьопавия си беше избрал розите – чистеше ги и им говор ...
  206 
– Хопала, тралала, Дребосъче! – изкрещя той. – Я познай кой е най-добрият добър приятел в целия свят и отгатни защо пристига именно сега?
Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива“
Миден, наши дни
– Ами аз? – Мирабела погледна разстроено готвещия се да се разтвори във въздуха архангел. – Сам ...
  654 
Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Кр ...
  964  19 
На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашк ...
  252 
Елисавета слезе и Попов ѝ се усмихна и ѝ подаде ръка да се здрависат, но все така без да си прекъсва разговора, който водеше на английски и я поведе към вратата откъдето беше дошъл. Качиха се в асансьора и той си приключи разговора, обърна се към нея и се усмихна:
– Извинявайте. Много ми е приятно д ...
  308 
Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...
  710 
/по "Да срещна себе си в мъглата" на vega666/
- Добротата е основата на света…
- Да, така е. И Господ е добър…
- Че ако беше добър – нямаше да се родя…
- Защо мислиш така? ...
  222 
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
  244 
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
  257  11 
Предложения
: ??:??