2 865 резултата
Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
871
С капките дъждовни...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха! ...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха! ...
753
1
на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
882
4
От днес.
Няма да позволя някой да ми казва, че не мога.
Аз ще направя нещата сам.
Ще бъда добър лидер за себе си.
От днес. ...
Няма да позволя някой да ми казва, че не мога.
Аз ще направя нещата сам.
Ще бъда добър лидер за себе си.
От днес. ...
610
Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
1051
8
Погледнах навън през
отворения прозорец
и какво да видя -
слънцето отново
усмихнало се над ...
отворения прозорец
и какво да видя -
слънцето отново
усмихнало се над ...
598
2
С лекота пристъпвай по този път - всяка съпротива е излишна.
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...
541
2
Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
831
Седя на края на кея и гледам морето - водата е толкова мрачна, че дори отражението на Луната не смекчава тъмнината ù. Чудя се дали, ако скоча, някой ще забележи, дали някой ще тръгне след мен, дали ще се опита да ме спаси? Правя крачна напред - губя сълза... Поглеждам надолу, а там сякаш някой ме ви ...
785
5
"Нормално!"
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...
755
Аз взех от времето пясъка!
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...
854
1
Един е човешкият живот, започващ с плач на новородено дете.
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...
737
Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...
910
1
Вечер е!
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...
745
Искам и аз като другите. Искам да мога да одумвам хората, да ги плюя, да им се присмивам, но не мога. Вместо това те го правят с мен. И нека, щом се чувстват по-добре така.
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
663
2
Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...
582
Авторът става творец тогава, когато спре да се срамува от творбите си!
617
1
2
615
1
Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...
963
11
Те стояха един до друг, но... само сивият дим на цигарата ù го обгръщаше така, както тя самата желаеше да го прегърне... И като дима да се разнесе по него... Слушаше думите му, но не като смисъл, а единствено като звук, като музика и гледаше в него... и дима, който се разстилаше по фигурата му, но с ...
1211
5
Роди се Господ Бог
днес, на този светъл празник,
и посрещаме с възторг
неговото божество!
Празнуваме с чаша вино, ...
днес, на този светъл празник,
и посрещаме с възторг
неговото божество!
Празнуваме с чаша вино, ...
792
Една сутрин се събудих щастлива. Лицето ми не беше навлажнено от сълзите, изплакани миналата нощ. Не. Очите ми се усмихваха, искряха на фона на зимната утринна мъгла. Не знаех на какво се дължеше това, но ми хареса - да се радвам на живота. Да попивам всяко хубаво нещо от него, да го оцветявам с мис ...
674
4
Декември. Сняг. Вали. Трупа, не спира. Все повече и повече грехове трупа. Вървя. Назад! По бялата пътека оставям черни следи. Омърсявам я. Както всяко невинно нещо бива унищожено рано или късно. Леден въздух, пълен с отчаяни въздишки. Зачервени от болката пръсти. Зимни невъзможни мечти. Замръзнали н ...
610
3
Човешката глупост
е разпръсната по света.
Говорим повече от сто различни езика и наречия.
И сред цялата тази врява от крясъци, предразсъдъци,
си пробива път древният общ език на Глупостта. ...
е разпръсната по света.
Говорим повече от сто различни езика и наречия.
И сред цялата тази врява от крясъци, предразсъдъци,
си пробива път древният общ език на Глупостта. ...
1407
6
Разходката в миналото му бе прекъсната от първите снежики, носещи хлад и спокойствие. Наслаждаваше се как светът около него се променя, как се покрива с нежна пелена на забрава. Искаше му се така, както снегът покрива света му, така и той да можеше да започне на чисто. Но вместо да се надява, той на ...
498
1
Те никога не са били предназначени да бъдат един за друг,
но те се обичат...
Те не са имали възможност да се видят за в бъдеще,
но те си принадлежат един на друг.
Те са предназначени да бъдат разделени, ...
но те се обичат...
Те не са имали възможност да се видят за в бъдеще,
но те си принадлежат един на друг.
Те са предназначени да бъдат разделени, ...
847
1
1
Твоят свят е моето лично творчество. Ти си моето стихотворение. Не се ли подчиниш, ще се затрудниш в прочитането му. Да сложа запетая и да те спъна или многоточие... нерешена съдба. Моето творение и каквото кажа, това ще е. Върти се и играй, марионетке моя! Просто една кукла и злият кукловод. Води с ...
665
2
Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...
635
1
Вчера тя разбра, че вече не е сама. Двама са. Тя и бъдещето ù дете. Беше шокирана. Очакваше дете. Не знаеше дали е подготвена за това. Беше голяма крачка. Детето беше направено с много любов, но не беше планирано. Това я объркваше. Беше още малка. Току-що разделила се с приятеля, който не я обичаше, ...
671
Декемврийски изтръпващ нощен студ. Бледото улично осветление със своята прекомерна низост навява тихо пронизващ спомен за някогашно докосване. Заедно сме, а се изроних от самота.
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...
894
1
10
- Нали я обичаше?
- Обичам я. Любовта обаче е различна, винаги. Обичам я, защото ме обича. Теб обичам, просто защото няма как да не те обикне човек. Бях забравил как изглеждаш. Променила си се. Преди беше малко объркано момиче, сега си прекрасна жена. Растеш като цвете. Всеки ден - по-красива. Цвето ...
- Обичам я. Любовта обаче е различна, винаги. Обичам я, защото ме обича. Теб обичам, просто защото няма как да не те обикне човек. Бях забравил как изглеждаш. Променила си се. Преди беше малко объркано момиче, сега си прекрасна жена. Растеш като цвете. Всеки ден - по-красива. Цвето ...
562
Пролетта напира! Слънцето започва да се изкачва все по-високо и лъчите му да топлят. А топлината пробужда цялата природа. Птичите песни стават все по-смели и те карат да се заслушаш в тях. Цветята са проболи майката земя и красивите им главици уверено раздават от своята хубост...
Иска ми се да бъда ...
Иска ми се да бъда ...
972
Драмата се заражда в контраста, в противоречието и в сблъсъка. Самият сюжет е едно задяване с произволни случки, за да има драма. Защото тя се заражда там - в неочакваното и необикновеното. Една разгоряла се интрига, израснал парадокс. Има я навсякъде, ако сме отворени за различното, недопустимото и ...
685
Миризмата на студен, декемврийски, зимен въздух полазва кожата ми сякаш с дълги, нишести, отровни пипала на насекомо. Впива се безмилостно остро и безочливо в нея и я попарва с вледеняващата си целувка. Горещият ми дъх мигновено се превръща в бяла плътна пара, която се вглежда в мен и ме изпива. Дър ...
1254
9
Нещастен е онзи, който мижи срещу Слънцето!
602
1
Аз съм водата в очите ти, така солено езеро, в което твоят образ се къпе и открива там онзи поглед на желание, с мощта на призрак пръска сетивата ти.
Птица ли е или горяща комета, запътила се към танц, разтрисащ атмосферата, това е оглушителната тишина на мисълта ти.
С гръм и трясък съдбата приземи ...
Птица ли е или горяща комета, запътила се към танц, разтрисащ атмосферата, това е оглушителната тишина на мисълта ти.
С гръм и трясък съдбата приземи ...
633
на Райсън
Всеки ден имаме нужда от различна свобода.
Свободата расте, когато не ù пречим.
Свободата намалява, когато си смени името с робството.
Свободата е огледало, в което се отразяват нашите промени в мисленето. ...
Всеки ден имаме нужда от различна свобода.
Свободата расте, когато не ù пречим.
Свободата намалява, когато си смени името с робството.
Свободата е огледало, в което се отразяват нашите промени в мисленето. ...
3983
Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
1131
9
Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.
874
Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...
847
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
