6 392 резултата
Имам си приятел най-добър, но скрит е той и само ако аз го посетя, разкрива се пред всички. И винаги в синхрон е с мен. И никога не лъже, не отрича и само той мен ме обича. Той огледало се нарича.
Когато се усмихна – засиява, сякаш се оглеждам в слънчевите лъчи. И колко хубава ме прави, и ме ласкае, ...
Когато се усмихна – засиява, сякаш се оглеждам в слънчевите лъчи. И колко хубава ме прави, и ме ласкае, ...
1171
2
Отдели време да обичаш и да бъдеш обичан...
това е най-големият дар от Бога.
Отдели време да се смеeш...
C усмивка ти напред върви, назад изобщо не поглеждай.
Защото това е музиката на душата. ...
това е най-големият дар от Бога.
Отдели време да се смеeш...
C усмивка ти напред върви, назад изобщо не поглеждай.
Защото това е музиката на душата. ...
815
4
Години на лекомислие, години на съзряване, години на осмисляне, години на реализиране... години през които сме минали, ще минем или се надяваме да минем. През всички от тях ние градим нещо, което се разрушава веднага след като навлезем в следващия етап. Чули сме много обещания, дали сме още повече т ...
448
Търсенето продължава. Винаги. Никога. Все думички, за ограничаване. А не трябва. Не трябва да се ограничаваме в някога си. Предполагаемо няма да ограничим избора си, докато все още имаме такъв. Все ще се намери нещо, което да ни жегне. Устроени сме така, че да търсим най-доброто за себе си. Или поне ...
454
В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за ос ...
1750
2
Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...
650
2
Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото, което ни вреди и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако животът ни предлага лимони, можем да си на ...
517
3
Лято
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дън ...
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дън ...
653
3
Здравей, аз съм онази, която ти измами подло... Помниш ли ме?...
Пак мълчиш и нямаш смелост да ме погледнеш в онез очи, които д вчера целуваше ти...
Отново глава наведе и поглед в земята забоде той...
„Погледни ме” - тихо му изрекох. - „Защо мълчиш? Какво тежи ти на сърцето?”.
Пак мълчиш... А в погл ...
Пак мълчиш и нямаш смелост да ме погледнеш в онез очи, които д вчера целуваше ти...
Отново глава наведе и поглед в земята забоде той...
„Погледни ме” - тихо му изрекох. - „Защо мълчиш? Какво тежи ти на сърцето?”.
Пак мълчиш... А в погл ...
566
Пролет
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Напъпили плодни дървета се радват на слънце и безоблачно небе. Свежа синева гали окото на усмихнати мъже, забързани към офисите. Приветливи баби и дядовци щъкат из пазара и пълнят торбичките с пресни къдрави салатки и румени репички. Дечица с огромни ран ...
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Напъпили плодни дървета се радват на слънце и безоблачно небе. Свежа синева гали окото на усмихнати мъже, забързани към офисите. Приветливи баби и дядовци щъкат из пазара и пълнят торбичките с пресни къдрави салатки и румени репички. Дечица с огромни ран ...
783
2
Ела! Открехвам ти вратичката към моето сърце. Нали загуби ключа сред нощните си скитания, а после и бравата разби , за да нахълташ в него и да бъдеш всичко, за което тупти. Ела, да видиш каква тъмница е, каква бездна от заключени мечти. Ела отново да докоснеш чувствата, прашясали от неизползване. Не ...
696
2
Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в ...
1042
4
Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...
2822
2
Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...
Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде. Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с хора. Но те не са тук в този момент.
Те са някъде другаде. Вероятно бързат за ...
Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде. Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с хора. Но те не са тук в този момент.
Те са някъде другаде. Вероятно бързат за ...
631
1
- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...
712
9
Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...
749
4
Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...
671
1
4
Любов и омраза. Двете най-противоположни чувства, които изпепеляват с еднаква сила човека.
За любовта всички сме чели. И приказки, и стихове, и повели. Само където няма книга как да я разбираме и как да я познаем. Само където няма наръчник как да я задържим и кога да я пуснем да си тръгне. Налага се ...
За любовта всички сме чели. И приказки, и стихове, и повели. Само където няма книга как да я разбираме и как да я познаем. Само където няма наръчник как да я задържим и кога да я пуснем да си тръгне. Налага се ...
666
2
Невероятно е чувството, когато знаеш, че си бил подценен от всички, когато никой не е повярвал в мечтите ти и качествата, които притежаваш... И когато вече си успял в живота и мечтите си... да се обърнеш и да им кажеш:
"Видяхте ли, че мога!!" ...
"Видяхте ли, че мога!!" ...
568
1
Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако... колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...
480
1
Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...
1257
7
Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...
680
Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...
440
Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето ...
891
ЯРОСТ
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...
758
4
Животът ни е много странно нещо. Как приятелите се оказват онези, които ни предават. Тези, които мразим заради техните идеали и цели, всъшност се оказват с не лоши приоритети когато разберем нещо ново за тях – нещо, което подхожда на нас самите. Всеки ден откриваме нови неща за живота и всеки ден за ...
545
2
Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...
835
6
НА ДОБЪР ЧАС, ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ ДВА ВЕКА!
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...
792
2
Малките неща и простите истини. Ето такива неща осмислят ежедневието ми. Не ми е нужно да познавам някого, за да мога да разбера езика на жестовете му. Всичко е там в малките неща и простите истини. И да не го осъзнаваме, те определят всяко наше действие. Винаги ще се намери някой глас, който да ни ...
623
1
Цветна импресия
Вместо небе, безкрайни полета синчец и незабравки, тук-там осеяни с маргаритки и минзухар. Вместо земя, есенни листа, смесени с желъди и диви кестени, блестящи от топъл дъжд.
Лалета покриват улици и булеварди, а площадите са ливади от алени макове сред едри листа папрат и лютика. Све ...
Вместо небе, безкрайни полета синчец и незабравки, тук-там осеяни с маргаритки и минзухар. Вместо земя, есенни листа, смесени с желъди и диви кестени, блестящи от топъл дъжд.
Лалета покриват улици и булеварди, а площадите са ливади от алени макове сред едри листа папрат и лютика. Све ...
840
5
Можем ли да заповядваме на сърцето си? Аз не мога! Това не го умея, а колко много исках да имам тази способност. Да захвърлям чувствата ей така, да забравям бързо болката и да бягам, когато не си заслужава. Да обичам когото трябва и да не очаквам прекалено много от всеки до мен.
Можем ли да заповядв ...
Можем ли да заповядв ...
641
2
Младостта продължава...
Вече си прехвърлила психологическата граница от 30 години. До вчера беше девойка, а вече си млада жена. Качила си някое килце, появил се е някой и друг бял косъм, някоя малка бръчица. Но какво от това, щом се чувстваш млада. И щом момчетата и мъжете все още се обръщат след те ...
Вече си прехвърлила психологическата граница от 30 години. До вчера беше девойка, а вече си млада жена. Качила си някое килце, появил се е някой и друг бял косъм, някоя малка бръчица. Но какво от това, щом се чувстваш млада. И щом момчетата и мъжете все още се обръщат след те ...
1117
1
Ако преди две години някой ми беше казал, бих го нарекла луд. Всъщност дори не бих му отговорила – толкова нелепо би ми прозвучало. И как не? Нали се сещаш за онези хора, които толкова разпалено ти обясняват нещо, че нямаш сила да им покажеш колко е несъстоятелно и просто се усмихваш на тяхното леко ...
519
2
Всеки от нас търси щастие и любов. Толкова вглъбени в това търсене, ние го подминаваме. Когато си казвате не е в мен вината. Лъжете се! Само вие и никой друг сте виновни за вашите неуспехи. Лесно е да прехвърлим вината на друг, но е трудно да погледнем реалната причина в лицето в случаят „огледалото ...
987
1
3
ЧЕРНО МОРЕ
- Загоряла си.
- От морето е.
- И си се разхубавила.
- От морето е ...
- Загоряла си.
- От морето е.
- И си се разхубавила.
- От морето е ...
701
1
а.к.а. преживелици в Шотландия
Шотландия е прекрасна страна. Тревата е наситено зелена, хората са възпитани и отзивчиви, въздухът винаги ухае приятно, а вълненията на морето приличат ту на повдигането на гърдите на спящо дете, ту на движенията на разгневен змей. Шотландия е красива, Шотландия е горд ...
Шотландия е прекрасна страна. Тревата е наситено зелена, хората са възпитани и отзивчиви, въздухът винаги ухае приятно, а вълненията на морето приличат ту на повдигането на гърдите на спящо дете, ту на движенията на разгневен змей. Шотландия е красива, Шотландия е горд ...
603
1
пътувайки
към Мангалова долина
във таксито
навъртащо сметката
със скорост 3.50 лв за километър ...
към Мангалова долина
във таксито
навъртащо сметката
със скорост 3.50 лв за километър ...
535
2
Н А С Е Л О 2005 Г.
На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях. Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова же ...
На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях. Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова же ...
622
1
Изморен съм. Мисля си, че вече знам какво ще се случи във всеки един момент. Не мога да избягам от отчаянието на реализма. Знам твърде много за твърде много, но и така знам твърде малко за твърде много. Много са онези, които искат да оставят ясна диря в битието ми, малко са тези, които имат смелостт ...
494
2
Отново ти... този от миналото ми... като топъл и красив спомен в ума ми ръзцъфтя... толкова близо, а всъщност по-далеч и от края на света...
Отново ти... в ума ми... споменът върна болката в гърдите ми, сълзите отново са в очите ми... бях те заключила дълбоко в себе си, но отново ТИ се върна ясно в ...
Отново ти... в ума ми... споменът върна болката в гърдите ми, сълзите отново са в очите ми... бях те заключила дълбоко в себе си, но отново ТИ се върна ясно в ...
697
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
