6 405 резултата
Жадувам звън на камбани в неделна сутрин. На средата на пролетно поле. Ръцете ми са тичинки на макове и ги разпилявам – по нослето, по гърба.
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...
1090
5
Стоя сама и си мисля за днес, за утре... за целия ми живот.
Чудя се дали някога ще има смисъл. Искам просто да съм щастлива,
не мисля, че е много. Но защо всичко се обръща с краката нагоре?
Самотата ме преследва. Вече почвам да си мисля, че на света
не е останала и капка любов за мен. ...
Чудя се дали някога ще има смисъл. Искам просто да съм щастлива,
не мисля, че е много. Но защо всичко се обръща с краката нагоре?
Самотата ме преследва. Вече почвам да си мисля, че на света
не е останала и капка любов за мен. ...
2670
3
(Въпреки всичко, всеки трябва да се бори и да приеме факта, че е такъв, какъвто е. И нека заедно се обединим, защото така ще сме по-силни... Хора сме, тогава нека се държим като такива... По този повод написах тази пиеса, макар и темата да е "изтъркана", мисля, че проблемът си остава, но искрено вяр ...
2519
3
Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки. ...
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки. ...
763
2
Давя се.
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...
1087
2
„ Кое е това момче, което, нощ след нощ, в моите сънища на зазоряване, ме спясява от собственото ми корабокрушение?”
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...
1110
4
>> Защо?!
>>
>> Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова ням ...
>>
>> Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова ням ...
1113
4
Когато през 1982 година написах поемата "Командир", усетих, че наистина съм поет. С нея надскочих личното; написал бях нещо, което касае цялото съсловие и реших, че трябва и да направя нещо за издаването й!
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...
1589
4
НЕРВНА КРИЗА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче. ...
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче. ...
2749
6
Какво се случва, за Бога? В ада ли се намирам? Покрай мен всичко гори, въздухът край мен е нажежен, пламъците приближават като адски орди от демони. Да, аз вече усещам парещия им дъх, почти докосват плътта ми. А бягството е невъзможно. Светлината ослепява очите ми, адските езици бичуват грешната ми ...
797
2
Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките ...
Захласнах се по докосванията на сенките ...
1074
3
Роди се Новият Ден
Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се м ...
Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се м ...
1480
1
Седя си вкъщи и поради недостиг на занимания се опитвам да хипнотизирам белия, празен лист. Безделието е мощна и градивна сила, която поради прекомерния мързел на тялото, изисква от ума да се развива или както в моя случай, да блуждае... И понеже разсъждавам над много тежки житейски теми, реших да г ...
754
3
Нощта е черна, някъде плачеше дете. Умираше нечие сърце. На кого? Защо? Сърцето бе на младо момиче, остаряло от мъки вече по душа. Тя говореше, но думите се губеха, още преди да са достигнали света. От зачервените очи се стичаха кървави сълзи. Чувствата - могъща сила, изгубиха се в океана от тъга. И ...
986
1
Не се обръщай никога назад, че може да прогледнеш истини невиждани. Не се обръщай никога назад, че може да се разколебаеш дали да продължиш напред... Не поглеждай слънцето право в очите, че може да ослепееш от ярката светлина.
Никога не се обвинявай за нещо случило се, защото товар ще носиш. Никога ...
Никога не се обвинявай за нещо случило се, защото товар ще носиш. Никога ...
3346
9
>
>
> Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер що ...
>
> Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер що ...
791
1
1
Светът през погледа на малкия човек
- 1 -
Светът през погледа на кърмачето
Не мога да разбера света на големите. Омазал съм се с някаква жълта каша, пък те се смеят и цъкат: "Я, какво има в памперса!" Кискат се... Хи... хи... хи... Най-приятното е, че ме измиват с топла вода. Само, дето все бързат. ...
- 1 -
Светът през погледа на кърмачето
Не мога да разбера света на големите. Омазал съм се с някаква жълта каша, пък те се смеят и цъкат: "Я, какво има в памперса!" Кискат се... Хи... хи... хи... Най-приятното е, че ме измиват с топла вода. Само, дето все бързат. ...
1218
5
Истината е само една – никога не си ме обичал. Защо не го признаеш поне пред себе си?
Винаги, когато си ме гледал, си виждал нея. Всичките пъти, в които си ме целувал, ти си целувал нея. Как издържа толкова години да живееш в лъжа? Сега тя е твоето момиче. Дано не я оставиш, както остави мен. Тя те ...
Винаги, когато си ме гледал, си виждал нея. Всичките пъти, в които си ме целувал, ти си целувал нея. Как издържа толкова години да живееш в лъжа? Сега тя е твоето момиче. Дано не я оставиш, както остави мен. Тя те ...
1200
1
Навън е мрачно.
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...
1184
3
ЙЕРОГЛИФИ ВЪРХУ СТОМАНАТА
Надпис върху тати
Това дейто - сребърна утрин,
изработено от достопочтения
Мей-Као за достойния ...
Надпис върху тати
Това дейто - сребърна утрин,
изработено от достопочтения
Мей-Као за достойния ...
1302
Кълна се! Чувствата емигрираха безутешно. Капка разсъдък, разсеяна... без фокус, без щрихи дори. Изпъдена. С непринуденост сляпа. И виновно горящи почерци.
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...
1937
5
Tрябва да захвърля онези стари спомени, които тежат на съвестта... Може би трябва да се заредя с енергията на любовта и да се оставя на течението на живота... Да спра да мисля за всичко и всички и да съм тук и сега, за да не изтърва мига... Трябва да живеем само в настоящето, защото минало и бъдеще ...
793
3
П Р И Я Т Е Л С К А С М Ъ Р Т
Едноактна пиеса в три действия. 2005г.
Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.
Действащи лица:
РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар ...
Едноактна пиеса в три действия. 2005г.
Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.
Действащи лица:
РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар ...
1341
Сутрешната слънчева светлина се плъзгаше над света – бавно, красиво и сигурно. Обливаше земята в злато, прегръщаше я, докосваше я за кратки мигове, траещи почти вечно и продължаваше напред към следващия обект, който щеше да се разлее в меката топлина. Малко по малко всичко идваше на предопределеното ...
1446
2
Знаеш ли какво е да има човек, който мисли денонощно за теб? Знаеш ли какво е да има човек, който е готов да даде живота си за теб; който вижда целия свят в очите ти...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...
1160
Много често майка ми ме галеше по косата и ми говореше колко прекрасна и блестящо мека е тя... Обичаше да сплита гъстите тъмни къдри на плитка и да вплита в нея сатенена нишка. И аз търпеливо стоях, докато сръчните й пръсти заплитаха косите ми и втъкваха в нея силната й майчинска обич. Изключително ...
2012
3
Протягам ръце, без настроение, с треперещи пръсти, без посока конкретна, търся си вдъхновение.
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...
892
4
Чуваш ли шума на влака? Чуваш ли шепота на нощта? Виж света! Погледни, как забързан е деня. Всичко минава покрай нас. Всяка капка живот тече в нас и извън нас. Нo къде сме ние в този парад на суетата? Нима сме само пешки на огромната шахматна дъска на съдбата? Не, аз няма да бъда пионка, няма да заг ...
990
3
Това е с посвещение... На всички, които обичам :)
Адам от Райската градина...
Рано се запознах с него. Още докато тичах по поляните и се катерех по дърветата, прибирайки се в къщи, за ужас на баба ми, без пола. Тя висеше на парцали, на някой клон в двора, а баба, милата, сядаше и за двадесет минути ...
Адам от Райската градина...
Рано се запознах с него. Още докато тичах по поляните и се катерех по дърветата, прибирайки се в къщи, за ужас на баба ми, без пола. Тя висеше на парцали, на някой клон в двора, а баба, милата, сядаше и за двадесет минути ...
1334
5
Аз исках просто да съм твоя... Аз исках просто да мълча... Аз исках да ме има и като дъждец по тебе да валя... Да измивам от тебе лъганата кал, да избърсвам със ръка очите ти... Аз исках до тебе да заспивам... Аз исках да се гуша в тишина... Аз искам да съм такава, каквато ти ме направиш с твоите дв ...
811
Аз ти повярвах дадох ти всичко, а ти се подигра с мен, с моите чувства. Дадох ти всичко, нима не е достатъчно, та ходиш при друга да дириш капка страст и наслада. Сега сама седя и се чудя - аз ли бях виновна или ти не ме оцени? Питам се какво е прошката и дали я заслужаваш? Седя в мрака и се терзая. ...
972
1
Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...
1145
2
Върни се
Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.
Как искам да бъдеш пак до мен ...
Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.
Как искам да бъдеш пак до мен ...
809
... Боли… Много… Не, не крия... Малката купчинка пурпурни стъкълца, която някога беше моето сърце, стене… Плаче… Крещи… Крещи Твоето име…
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...
925
1
Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
850
А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...
1001
1
СМЕЛОСТТА ДА НАПРАВИШ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДА ТЕ НАУЧАТ ДА ЖИВЕЕШ ОНЗИ СВОБОДЕН ЖИВОТ, В КОЙТО ДА СИ ГОСПОДАР НА СОБСТВЕНИЯ ТИ СВЯТ, КЪДЕТО ДА НЯМА МАСКА И ГРИМ. ДА ЖИВЕЕШ ВЪПРЕКИ СМЪРТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТO. ДА ЖИВЕЕШ В ПРАЗНОТАТА, ОТ КОЯТО ДА ИЗЛИЗА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА И СЪВЪРШЕНСТВО. ТОВА Е ОНЗИ ЖИВОТ ...
971
4
Уф, какъв живот!
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...
1052
1
Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
1162
3
Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...
1535
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
