В различен сън снощи те видях.
Навярно защото не бях добре заспала?!
Оттогава с мисъл над теб кръжах.
Да те пазя от зло си бях обещала!
Пак там в съня си аз разбрах, ...
Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.
Ветрец вечерен, кога повее ...
На сватбата на жената, в която си влюбен,
букетът е хвърлен и паднал в нищото.
Излитат три гълъба бели, а ти си учуден,
че вятърът от крилата им разпалва огнището.
С първият гълъб отлита надеждата, ...
Защо се разделихме днес отново?
Какъв е днешният девети май?
„Денят победен“ – чувам гордо слово,
или на – „Европейският ни Рай“
Горещо спорят българите – братя, ...
Издигнаха - елите ръст на двора.
Черешите - разтвориха листа.
Млад съм... а натрупах - преумора.
Обаждат се и двете колена.
Но славеи, не спират да долитат. ...
Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.
- Друго? - басът бързо стрелна ме от упор. ...
"Някога, някога, толкова някога..."*
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна. ...
Нощта развя пиратския си флаг
и прати славеи в засада да ми пеят.
Завърза китките ми с теменужения хлад.
Със няколко светулки ме простреля.
А, в тъмносинята, безбрежна тишина ...
Като тумор подал се от тила,
миниатюрна мъртва зона,
грозна, куха, това е моята вина,
не боли, но гложди, постоянно ми напомня...
Аз пръв в небето потърсих свобода, ...
ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Сутринта без знак по тъмно ставам –
като стар мъдрец от Древен Рим,
който е презрял пари и слава,
и живота, скрит под розов грим. ...
Христос отряза къдрите златисти,
Пилат ръце изми - да му помага.
И грешниците с Бога са на чисто.
Апокалипсис? Май че се отлага.
Беснее дявол в своята геена - ...
Нощния Живот в Пустинята...
Загадъчно в багри вълшебни сияят
на Залезът гаснещ лъчите последни –
Пустинята сякаш върви си към „Края“,
но всъщност се ражда: с Живот чрез легенди... ...
Далекогледи вдигнаха зеници,
пленени от вълшебна резеда.
Небето бе по-светло от сълзица,
когато грейна слънчева звезда.
А на земята мрачно-нереално, ...
Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива, ...
Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...
На устните ти, пурпурно червило,
изваяно до съвършенство тяло,
но своето сърце добре си скрила
защото много болка е видяло...
Не вярваш вече на фалшиви обещания, ...
Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...