62 636 резултата
Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...
  358 
Ще те чакам там
Ще чакам там, от другата страна
когато тръгнеш към небитието.
Ще те посрещна да не си сама.
Душите ни ще скитат по небето ...
  1134 
Ще те погледна и ще те отмина,
в очите ми сълзица от сърна,
ще блесне с тежко чувство на вина.
И ще размие не една година,
бохемски щедро ти ги подарих, ...
  298 
Има ли те, аз не знам – угасна
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен ...
  499 
Отново някой ден кажи " Здравей! " .
Зарадвай изненадващо душата.
Мъглата на забравата разсей,
сърцето да усети топлината.
Копнея все да чуя твоя глас, ...
  1006 
Да започнем живота сега
Във света на разбити мечти,
във света изтъкан от лъжи,
ти любов, светлина донеси,
ти надежда за мене бъди! ...
  301 
Чувствам се като вързана,
като безпомощна, като птица
със счупено крило,
като цвете което чака да бъде полято.
Чувствам се сякаш съм в тъмнина, ...
  505 
Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня, ...
  516 
А нашата любов е като есен,
тъй силна, тъй променяща, тъй мокра от сълзи.
А нашето мълчание е песен,
китарен стон, две вкопчени души...
Очите ни се търсят колебливо, ...
  603 
Знаеш ли,
колко те обичам?
Естествено, че не!
Защото ти не ме обичаш…
Предпочиташ да ме гледаш ...
  1103 
НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета. ...
  605  10 
Обичта по-силна е от нас самите.
След всеки край е все по-жива.
Как да се откажа от такава, питам?
Липсва ми само, докато дишам.
Зная, трябва да се лъжем по принуда, ...
  587 
Моят сън е злощастен, когато
вън върлува студената зима.
Все се питам: Прекрасното лято,
с теб отново дали ще го има?
Но се сепвам в потта от съня си, ...
  1222  13 
В сърцето няма да е есен
Утихна есенният вятър,
навън отново заваля,
от цветната красива есен
не е останала следа. ...
  918 
ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...
  1209 
Слънцето с усмивката ти,
виждам как се слива
и небето откривам в твоите очи,
докато гласът ти топъл,
в сърцето ми,любов, бродира ...
  963 
ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ
В тълпата съзрях познато лице.
Чудих се дълго чие, но изведнъж..
по устните, очите, косите познах аз момче.
Момче, което бе превърнало се в мъж. ...
  789 
Град на щастие изпълнен със хармония!
Град със всичката палитра с цветове!
Градът, който завинаги ще го запомня!
Изпълнил с радост моето сърце..
Със спомени в студентските години, ...
  592 
Стъклото искаше да бъде огледало.
Защо? Да бъде важно, да го забелязват…
Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват…
Да, мръсотията е пречка и за двете,
но огледалото блести със сребърно покрит релеф… ...
  676 
Очаквам всеки ден с нетърпение в които ще те видя,
денят ми започна с мисълта за теб,
пиша ти тези изгарящи думи,
искам да знаеш, че когато денят ти не върви на добре,
някой мисли за теб и с няколко думи може да обърне деня ти, ...
  921 
Angel or devil?
Rather in between
A man of passion
Following his dream
A soul on fire ...
  1021 
на Валентина Йотова
Денят съблича черната си риза,
и преди да си тръгнал от мен,
с пламък в ръкавите си скрит
ще запали ново въгленче от обич. ...
  730 
Въздишки
Сега, застанал тук
си спомням, о, как си спомням!
С умиление,
как караше ме да се чувствам ...
  485 
ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА
Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки. ...
  656 
Любовта не оправдава средствата,
не оправдава и компромисите,
нито скритите тъги и болки,
нито простените измами.
Любовта е чиста! ...
  593 
Обичам те, когато
Обичам те, когато
отново спуска се нощта
и звездно е небето –
докосва моята душа. ...
  370 
Сто и двайсет дни дилема...
След раздялата съм в ада.
Болката ми е поема...
Сто и двайсет дни дилема.
Любовта мрак не отнема ...
  849 
Внасяш ми яснотата, която ми убягва от известно време;
в шантавия свят, където поносимото е по-вярно от неизказаното.
Като попаднала случайно стара книга с избелели листи
на езика на династията на Великите съюзи на независимите хора,
нехаеща в ръцете на властители от Царството на изричните договори...
  548 
Гледам ги птици,
гледам ги две,
преплитат във полет
красиви криле,
танцуват, ...
  851 
Видях я, тя беше просто Светлина,
но не такава, що зеницата притваря,
фотони сини - холограма на жена,
най - първата онази чистата от Рая.
Със сияние, Енергия и безброй дъги, ...
  1619 
По улиците на студения цимент,
една ръка протягаше за помощ,
с дълги нокти почернели и умираща от глад
-една ръка на беден просяк.
Суха, стара и прегърбена старица, ...
  330 
You’ve brighten my world,
you’ve brighten my soul,
you’ve warmed my heart,
you are brightening my day,
you’ve brighten my spirit, ...
  919 
Среща със Съдбата
на С...
До днес не знаех, че я има
и във абсурдният ми Свят
живяла е със свое име ...
  1229 
Искам да обхванеш с длани моите страни
Да докосваш моите очи
Да споделим една въздишка.
Искам те до мен, и ден и нощ...
Сън ли е това, или мечта. ...
  499 
Плътски, лъвски аромат...
настръхвам и ми е горещо...
Прегръща ме във нощен хлад
аромат на мъж и още нещо!
Под силата на жарка страст ...
  911 
Аз те търся, ти ме търсиш,
но непозволено ни е с теб да се открием.
Аз те викам, ти ме викаш,
но зовът затихва, не намерил прием.
Аз те чакам, ти ме чакаш, ...
  230 
В тишината те намерих,
свита на кълбо,
обгоряла цяла във рани,
задъхваща се от любов.
Толкова ли страшно беше, ...
  750 
Поетът с нежната душа
Душата ми е бяла като птица, ранена,
която се снишава и към изгрева полита.
Излита и се връща пак при мен наранена,
слънцето и раните лекува и тя пак излита. ...
  1214 
Дали ми липсваш? Не.
Студено е, защото идва зима.
Но пък ми липсва светлината,
в тебе отразена и любовта,
която ражда рими. ...
  981 
Устремен вървях по есенните пътеки,
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...
  479 
Предложения
: ??:??