Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Маска

Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...

dominosf

Поезия » Философска, Гражданска

2019-01-04T19:11:25+02:00 1.6K 5 3

Снежинки

Вали, вали, белее...
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...

Жулли

Поезия » Философска

2019-01-04T13:14:23+02:00 1.7K 3 4

Почти бял пейзаж

Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...

danda

Поезия » Друга

2019-01-04T13:13:36+02:00 2.2K 8 14

За честта на единака

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...

argonyk

Поезия

2019-01-04T13:12:55+02:00 1K 10 6

Потърси любовта

Не търси любовта там, където я няма.
Не търси любовта там, където тя е измама.
Не търси любовта където блести и лъщи.
Не търси я под формата външна.
Потърси любовта в честните очи открити. ...

anaprdza

Поезия » Любовна

2019-01-04T13:11:15+02:00 1K

Улица Желание

Всички срещи ни отвеждат
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение, ...

RosilinaHesapchieva

Поезия » Любовна

2019-01-04T13:10:26+02:00 592 2 2

Топо̀р от слова

Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...

thedac

Поезия » Философска

2019-01-04T13:09:11+02:00 677 2 6

Влакове

В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...

NadeBo

Поезия

2019-01-04T13:08:28+02:00 480

Дванадесет - Януари - три

Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...

линасветлана

Поезия » Друга

2019-01-04T09:41:27+02:00 757 11 29

Сами

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно… ...

Laska

Поезия

2019-01-04T09:04:59+02:00 1.2K 5

Твоят свят

От желания роден
и с надежди нарисуван,
свят, с мечтите украсен,
в сънища недосънуван.
На дланта си го побрал, ...

ИнаКалина

Поезия

2019-01-04T08:58:04+02:00 632 5 7

Той е мой

– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-01-04T08:57:17+02:00 572 1 4

...

Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...

пилигрим

Поезия » Философска

2019-01-04T08:56:44+02:00 483 2 1

Аз вярната посока пак ще диря

И ако пътят ми накрая се окаже
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан ...

Миранда

Поезия » Философска

2019-01-04T08:55:42+02:00 1.1K 2 4

На една угаснала днес звезда

Луната застрашително виси -
оголен сърп, на края на небето,
Звезда самотно се откъсва,
със светла диря забива се в морето.
Изчезна безвъзвратно ...

Станисла

Поезия

2019-01-04T08:54:17+02:00 1.2K 5 8

Послание

Един цар, някога живял
щастливо в свойто царство,
но ето че се разболял
и никакво лекарство
да го избави не могло ...

ДидиГенова

Поезия

2019-01-04T08:52:22+02:00 1K

Обслуга

Волно-неволно, волю-неволю;
Пишат, рисуват, създават, творят!
Дращят, разкъсват, с кафяво размазват,
кървави четки се впиват в народния гръб.
Ние сме интелигенция! Това е изкуство! ...

murjoflos

Поезия » Гражданска

2019-01-04T08:50:55+02:00 1.6K 2 2

До дъното на душата

До дъното, в душата моя стигнах,
до дъното дълбах безспирно аз.
От толкова обръгване притихнах
и раните превърнаха се в страст.
Обръщах го с хастара му – живота, ...

dansyto

Поезия

2019-01-04T08:50:28+02:00 1.1K 5 5

И казвам си

И казвам си „Не можеш да продължиш…“,
и после стискам зъби и потеглям…
И падам, но после с усмивка на лице,
изправям се отново… Тръгвам.
Защо ли толкова ранимо е сърцето? ...

Maryroj

Поезия

2019-01-04T00:19:56+02:00 667 4

В пазвата на паузата

ръждясала скука
кукувицата в часовника
хърка акапелно

mihri61

Поезия » Източни форми

2019-01-03T22:50:47+02:00 1.7K 3 5

Благодаря

> Не се оплаквай в себе си дори...
>
> Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белега стърчащ, отблъскващ, ...

tanq_mezeva

Поезия » Друга

2019-01-03T22:35:29+02:00 790 7 12

Подсмисъл

Винена мушица малка... над бурето кръжи.
Тъмно е но знае, че свещ ще заблести
в мазето тъмно, хладно човек със кана във
ръка до бурето застава налива си мечта.
След миг, отново... по стъпките разбра ...

aap

Поезия

2019-01-03T21:39:23+02:00 685 6

Пълна рима

непълнотата
на пълната рима я
изкупи стихът
.....................................
непълнотата ...

rhymefan

Поезия

2019-01-03T21:23:32+02:00 480 5

Ще могат ли...?

Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...

Елиза13

Поезия

2019-01-03T21:22:42+02:00 605 4 10

Любовен стих за нея

Душата ми един метален звук.
С теб безкрайна бяла музика.
Ела и погълни от мен,
това което е останало на дъното.
Дъно на океан. Тонове живот, ...

ДимитърВиесе

Поезия » Свободен стих

2019-01-03T20:53:13+02:00 867 1

Опиянение

Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна

2019-01-03T20:43:25+02:00 725 7 15

В плен

Блеснаха в очите ми искри,
плисна се вълна и ме обгърна,
в своите обятия ме скри,
в спомените изведнъж ме върна…
Върнах се в годините назад… ...

Елка

Поезия » Друга

2019-01-03T19:10:54+02:00 1.1K 8 15

Зимна истина

Красива, непокорна, бяла
Безжалостно ограбила цвета
Оставяйки ни само бяло
И скривайки ни истината за света.
Обичам те и мразя едновременно, ...

hari36

Поезия » Философска

2019-01-03T18:55:27+02:00 1.9K 2 5

Небе за игла

Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...

Петра

Поезия » Философска

2019-01-03T18:10:40+02:00 1.6K 5 7

В кален стих, но пак ще пиша...

Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2019-01-03T17:24:54+02:00 828 9 24

Демони

На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...

Самодива

Поезия

2019-01-03T16:32:28+02:00 1.2K 8 12

Капка сол

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...

Жулли

Поезия » Друга

2019-01-03T14:34:21+02:00 3.5K 20 18

Среща

Има дни. Има също и Дни!
С тези, първите, всеки е свикнал;
машинално и ние горим -
на часовника с бавния ритъм -
секунда, минута и час... ...

toxin

Поезия

2019-01-03T14:15:06+02:00 901 9 8

Бял до прекрасност

Разделиха снега за бедни и за богати.
Бог, като го праща, сигурен съм, не го дели.
Белотата за всички е еднакво изпратена.
Върху нея обаче, всяка следа си личи.
Белотата за честните е състояние, ...

valiordanov

Поезия

2019-01-03T14:14:07+02:00 524 1 2

Не ме ревнувай!

Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...

RainaVakova

Поезия » Любовна

2019-01-03T14:13:51+02:00 706 13 12

Там... в Созопол

В Созопол, там където слънцето изгрява...
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...

Radler

Поезия » Свободен стих

2019-01-03T14:13:26+02:00 766 1

Пътят

Обичаш ли да пътуваш?
Да изчезваш в линиите отпред.
На природата да се любуваш,
да забравяш света черноглед.
Моментът, в който се успокояваш, ...

eva96

Поезия

2019-01-03T14:13:11+02:00 1.2K 1

шест лева

днес денят имаше някаква мистична пълнота която
не бях усещал преди
сякаш всичко следваше план
всяка секунда беше предопределена
всеки момент по график ...

anev

Поезия

2019-01-03T14:12:55+02:00 552

Да не забравим

Желани, или нежелани, идваме на този свят,
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.
Между тези два бряга се нижат годините. ...

NadeBo

Поезия

2019-01-03T11:24:05+02:00 893

Признание

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко, ...

rajsun

Поезия » Друга

2019-01-03T11:19:01+02:00 1.2K 3 6