Стихове и поезия от съвременни български автори
Душата ми е струна....
(моряшки лирични миниатюри)
*
Душа, запей любимата си песен,
в дует със океанските вълни ...
Кахър
Кахър...
Имаше кахър Евлоги от известно враме,
явно,че заплетен беше,даже нерешим...
Ходеше замаян..Остави нещо, пак го вземе, ...
Незабравка...
Защо е тъжна Хера тази вечер?...
Защо е този гняв необясним?...
Защо събира бури отдалече
и яростно ги блъска във Олимп?... ...
Изгубена
А жадувам да бъда намерена
Да ме намери някой
Който знае какво означава да си никой
Да знаеш, че си любим ...
На Шефа с любов
Във къщи той ме призова…
И аз отидох – можех ли без него
да живея самичка на света?
Той готви ми виртуозни ястия, ...
Разсъждения за: Вечността, Душите ни и още Нещо...
(Преди 13.8 милиарда години Големият взрив
е създал Вселената, Времето и Пространството.
И от тогава нито един атом не е създаден и уни-
щожен. Едни и същи атоми кислород са дишали и ...
Ежедневно лафче
- И пак нищо не струваш.
- Значи пак не ти угодих?
- Да ме ядосаш рискуваш.
- И без друго ще ме раниш. ...
...
/казано без заобикалки/.
Всичко сложно е просто
игра на думи. Който чува,
разбира от малко. ...
Огън изгаря душата
Влезе с мен лъч светлина.
Огън изгаря душата.
Виното отвън закипя.
И туптят в ритъм сърцата. ...
Ноктюрно
невидим като нежен полъх.
И няма никакви звезди навън...
Светът голям е, но без теб е малък.
Ръце протягам, за да те докосна, ...
Ако докосна с устни устните ти меки
ще полудее мигом моето сърце!
Ръцете ни докосващи се леки
ще галят твоето и моето лице!
Ще избледнее Слънцето така горещо ...
Докосване до един несъщесвуващ миг....
... и чашата ми пак е полупразна,
лулата ми загасващо дими,
Луната иззад облак се показва
и златен здрач от Космоса ръми... ...
На кънки в Ада...
... Кои сме ние?... И защо сме тука?...
Земята кой посочи ни за дом?...
Живеем тайно в някаква пролука
на Времето, а готвим ѝ погром... ...
Отново китна Пролет се разшета...
/пролетна фантазия/
Отново Пролет се разшета,
простора птичи хор оглася
и пак от цъфнали дървета – ...
Любов фантазия
крака, ръце, главата – студени като лед...
Не знаеш ти, мила, че в гънки на сърцето –
от слънцето, което ни свети от небето –
съзрява буен огън, вълнува се душата ...
Сиротно
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.
На масата, албум със снимки стари, ...
" Където Нищото и Нещото се гледат във очите "
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил. ...
...душите – кът, а хóра – бол
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...