Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз и Ботев
Колко тежко и нетрайно -
Ти да вярваш, че си вечен?
И Те предават, обичайно,
робството им Ти завлече. ...
Вяра
Днеска за Светлото Утре ще пиша,
също за Своята Вяра в Човека:
Вяра, която в гърдите ми диша;
Вяра, която проправя пътека, ...
Моята мъка
нямащ вяра в нищо и никого...
нямащ абсолютно никаква надежда...
неспособна да мисля...
неспособна да чувствам... ...
Вечер без спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата –
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята... ...
Вечер...2
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта –
в нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва... ...
Ботев 4
слезе на брега козлодуйски.
По волята на съдбата
след битка с тирана турски
без страх падна в борбата, ...
Спомен в залеза...
Една през бури минала корвета,
в платната – вятър и плющящ, и галещ...
Бе някъде из Южните морета,
а фантастичен там е всеки залез... ...
Печална равносметка
Да страда, да страда, да страда,
сред малко добро, в много зло,
поел, изглежда, пътя към ада.
Векове е бил тъпкан и роб, ...
Мечтание
бих те измечтала във живота си,
сложила бих и сърце и тяло
в твоите ръце и своеволия.
Ако нямаше го времето, ...
Ден след ден
макар да ме боли, от смях, душата.
Едва ли друго Той очаквал е от мен,
когато влагал е в човеците мечтата.
За всичко друго, вярно, има си сезон – ...
Шейсет и трети удар на сърцето
Преди черешова задушница
Прониквай в мен, като спасение
Навлизай бавно... Движи се бавно
Движи се с ударите на сърцето ми ...
Звезден рожден ден
На втори юни, рожбо, те родих,
на дата свята за народ, Родина,
но шест години... датата е стих,
чрез който болка в римите изливам. ...
Светлина и сянка
хвърля на бетона.
Тъмно, светло се редуват,
няма безопасна зона.
Вече гледаме отблизо, ...
От другата страна
и гледаш корените на тревата
далеч от хорска глъч и суета
си правиш равносметка на делата.
Живота си дали си изживял ...
Нощ в шепа площ
в клоните на бетонно високо дърво.
Наблюдавам на звездите ярки светлината
и гледам в тишината тъмнината.
Бавно заспива градът... ...
Аз съм
И камък съм, и съм вода.
И вятър бил съм, и сърдито
съм късал корабни платна
Аз огън бях и силно светих. ...
Чудноватата каляска
от купола на небесата
идваше каляска чудновата.
Кочияшът- бедност щастлива
размахваше камшик. ...
Сантрапо
проблемите и в алкохол,
от много мисли се надуват,
заемат целия ни хол.
Избиват в римите банални, ...