Стихове и поезия от съвременни български автори
Откровение на пияния дядо Коледа
душата ми не ще да спира,
обича тя да се налива
и до теб, Снежанке, да заспива.
Тялото ми се люлее ...
Вълк единак
във глутница – семейство
вълк единак,
неприемащ никакво лакейство.
Живял там година, две, три ...
Бъдеще време в миналото
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...
Почти любовна история
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...
Земност
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...
Последно
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...
Всемирният покой
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...
Осъзнаване
стрелките във полет да спираш
и приказно, невероятно
из вселенската гръд да извираш!
Искам да тръгваш без сбогом, ...
Унищожителна любов
Слънчев диск плува в него полека.
Той усмихнато милва с лъчи
и морето, и чайчица лека.
Но морето от ревност фучи ...
Любов с вкус на кафе
Не обичам да е сладникава любовта,
както бучите захар в кафето.
Всички онези лигави умалителни имена
са толкова далеч от гласа на сърцето... ...
О, пролетно чистене
Три дена младите булки
как къщата чистят. Големите стаи
трепетно повтарят на прахосмукачка рева.
Чистене страшно! Дванайсти път ...
На един дъх
във врялата водица
и със двете си ръце
бъркай с дървена лъжица!
Със любов и с пот на чело ...
Ти си моята муза
но аз не съм неговата принцеса
той е нощта, аз съм денят.
срещаме се някъде тайно по средата.
и там в изгрева знам, че всичко е възможно. ...
Писмо до мама
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка..., ...
Времето отмина
да чуя как бие сърцето ти,
да усещам как треперя
от допира на ръцете ти.
Как искам аз да те целуна, ...
Флорънс
със нищо неможещ да се спре,
страх вселяваше във всички ,
и рушеше със свойте ветрове .
Ветрове бясни като зверове, ...
Кой път да хвана ?
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...
В амок от вчера съм изпаднал
дано не срещна скоро този долен тип!
Защото, казвам ви в очи - ще го заколя!...
И Господ Бог не може после ми прости!...
Отвътре чак до лудост ме докарва!...Ето - ...
Приказки за нас - Строител
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...
Мразя те
Би ли си спомнила честно
някой тъй искрено
да те е мразил.
Всички измами ...
Дъжд
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе ...
Трябват ни повече жени
Видиш ли, значело това да бъдеш жив...
мъдрост имаш, разум - чуден
за живота ти щастлив, но див.
Заслужава ли си тъй обаче ...