Стихове и поезия от съвременни български автори
Парадоксът на богомолката
Тя впечатлява със изящността си.
Ръце прилежно сбрани пред гърдите.
Префинена. С божествена нагласа.
Създадена за пост и за молитва. ...
Разсъблечена душа
изненадващо ни улови,
когато боси и небрежни,
брояхме падащи звезди.
Тишината бавно се съблича, ...
Когато
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш,
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато, ...
Неделята сляпа, благославяй
Неделята сляпа... Вратата към брака...
Душите ни влюбени са хармонични
и леко прелитат през точки критични.
* * * ...
Приятелю
натрупват се годините.
И пак за теб, като за мен,
разлистват се градините.
И раз след раз вървиш натам, ...
Случаен минувач
аз срещнах случаен минувач,
попитах: От къде да мина,
за там където няма плач!
Той ми отговори: ...
Слънчеви измени
и как разминават се Вселени -
душата ми отново започва да шепти
и да призовава слънчевите измени.
А дойдат ли в утрото със светъл лик ...
Dahin 🌐
Grübelt der See.
Traurige Flocken
fallen und flehen.
Nass deine Füße, ...
Пламъците на Любовта
са обгърнати мечтите ми,
но във бодлите и
са оплетени косите ми.
Вълни от сълзи ...
Влюбена жена
за кратко, само за нощта.
В утрото зорницата ме вика -
да пием двете първата роса.
И сянката на бездната е само сянка, ...
Всичко най-хубаво ти пожелавам
когато не ме държиш вече в твоите ръце,
с блъскането във фитнеса успя ли да забравиш,
някъде пишеше, че помага за сърце...
Какъв е смисъла най-скъпия лаптоп да имаш, ...
Грешници
Прощава който както си поиска
Глава преведена и брат до брат
Удавят мъката със ледено уиски
****** ...
По Езоп - „Вълк и агне“
белята, че мътиш на
Вълчо водата...
...............................................
Белята, агне, ...
Слово на един арлекѝн
Изгонѝ ме от прекия път…
Разберѝ, че погълнал отрова,
ще горя и ще пея без плът.
Ще пътувам, ще нося мечтите. ...
Любов и истина
В чувствата човек е воден от страстта.
Щом приключи в края връзката с партньора,
с пръст ги сочат даже непознати хора.
* * * ...
Помня те
навън по широкия свят.
Потъна в очите на другите -
изчезна в морета от тях.
Частица от мен се откъсна, ...
Пролетта е на дъх разстояние
и бадемите вдигнаха розови храмове.
Тихомълком в зори изумрудно вълшебство
милостиво лекува черноземните рани.
Съживени, нечуто чудеса избуяват ...
Парченце от дъгата
в безкраен океан от злоба...
Как да се спася...?
От нахлуващия мрак!
Луната е изгряла - ...
Прошка
С песен повивам душата.
Злобният писък
люти закани подмята.
Нищо не искам! ...