Стихове и поезия от съвременни български автори
Шинигами
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...
Щом четеш това...
значи си грамотен,
значи виждаш, мислиш,
дишаш и живееш…
Щом четеш това, ...
Като болни
сипва в блюдото на везните
равни части от радост и бреме
в циферблатния път на стрелките.
Будни сънуват и сънни – будуват ...
Спри се, де!...
почти съм тридесет и пет!
Пердаша стихчета по пет на вечер -
така приляга на поет!
По два пъти възпял съм всичко вкъщи, ...
Не ме обичай
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината – ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...
Днес
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...
Живей завинаги Море!
очите ми щастливи те съзрат!
Оловото превръща се във злато,
оковите - в пера, с които птиците летят.
И мирисът на сол, вода и блато, ...
... Защото тя обикна много
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...
Вятърко
Хукнал на птиците след песента.
Спънал се в облак, дъжд завалял.
Всичките листи измокрил без жал.
Втурнал се Вятърко да ги сбере. ...
И пространството делим
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...
Откровено
И все се храня с някакви видения.
От жажда гина, газейки вода.
Очаквам тайни знаци и знамения.
Дъска за шах е този мой живот. ...
Някъде из душата...
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...
Преобръщане
Седях си кротко в битието,
Материята обвила ми сърцето.
Но, празен бях,
като неизползван ковашки мях. ...
Ти
в моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга... ...
Е, няма как - ще карам с две жени!...
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...
И ненадейно в тази тишина, ...
Защо?
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби ...
Спомен
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина, ...
Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка, ...
Дуалност
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...
Шансон за света
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...
Златна есен
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде... ...
Зад кулисите
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага, ...
Небето има дъно
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...
Навик
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши ...