Стихове и поезия от съвременни български автори
Такава съм
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
Опит
На своята изстрадала душа
Отблъсквам тишината след пороя
И мислите за моята вина.
Борбата за истината е жестока ...
Легенда за Дайчово хоро
войво̀да стра̀шен, безстра̀шен,
с чѐта смели юнаци,
що из Балкана бро̀дели,
керва̀ни турски прича̀квали ...
Пише и за свещи
поетите, зловещо
не пишат за животът,
а за смърт и свещи.
Душевни инвалиди, ...
Дрипава игра
на истината с дрехите сега
пътувала лъжата приобщена
сред хората широко по света.
Тя дрехите откраднала отдавна ...
Непостигане
вечно непостигане...“ -
възкликна Ралин...
Изповед
подобно на петак
из скъсана кесия.
Превалят миговете ми
на таз земя, ...
Иронично
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго, ...
В сънищата се изгубих
забравих и посоките и картата.
И като дете се влюбих
в любовта, онази - старата.
Вървях по въздух и пламъци ...
Безсъница
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда – ...
Чувство
леден къс, изсечен камък,
изваяние с очи –
жълт кристал и хладен пламък.
Хубаво момче – ...
Понякога
Понякога са нужни две поне,
но винаги една е чучулига,
a другите – препускащи коне!
Едно сърце баланса не намира. ...
Желание за живот
Пълни са те с любов и усмивки
Леко са скъсани и пожълтели
жестоко и безмилостно времето спрели.
Връщат ни в годините далече назад ...
Апокриф
открадна щастието ми;
Аз съм далтонист, жадуващ дъга;
Слънцето ме студи;
Сред крещяща тишина ...
Бент
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...
Есенна бригада в гората
и на сребърен
кавал засвири,
а вятъра играе си
с листата ...
Веселата бригада
има къщичка една.
Под елáта, там на сянка.
В нея стават чудеса...
Старият ловец си тръгна, ...
Удавник
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
***
в една самотност, зазидана в мълчание.
А времето се стича като бяг през дланите,
с пропити изгреви и залези от спомени.
И само утрото игриво се прокрадва ...
Времето в мен
И нека този дявол да не бъда аз.
Не искам нищичко от тебе да отнемам -
ни времето, ни тихия ти глас.
Не искам нищо. Само да те има. ...