Стихове и поезия от съвременни български автори
Проклет да е тоя ангел
дето ти хвърли сърцето на пътя,
че аз се спънах и го намерих
и оттогава му бера грижа,
и не спя да те мисля, ...
Когато в седем
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече ...
Желание
да разкъсаш нощта на парчета
и във всяко едно да обвиеш:
една усмивка да свети,
една ласка да топли през зима, ...
Гальовно
С толкоз нежна, плачеща душа!
(Виж носа си! Ти си крокодил
Искам само, само тишина!)
Как те търсих! Как те чаках! ...
Едва ли
погледна с колко водиш в резултата,
прегледа и баланса на милувките
та да не се раздаваш без остатък.
Едва ли някога ще се науча, ...
Жените
защото умеят да плачат!
А ние с пресъхнало гърло,
давим мъката си безгласно!
Жените живеят по-дълго, ...
Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!
За да зараснат изранените крила ...
Вярвам в теб...
и в дълбокото море в очите ти...
Вярвам в добротата, която носиш,
вярвам в радостта и в плача ни...
Вярвам в чувството, с което живееш... ...
Натрупан опит
С годините натрупах опит,
живях живот с какво ли не
и свикнах всички да се топят
и да се правят на свине! ...
Корозия на чувствата
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...
Да останеш...Човек...
да останеш добър човек или ..
просто човек...
без да окършат крилете ти нежни...
Колко е трудно... ...
На среброто
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!
Сребро е туй, а не печал! ...
Живяхме
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.
Сърцата на смели войводи, ...
Юли, началото на една любов
Легнали под сянката дебела,
Илинден - съборът селски,
нашият, ни запознава.
А до вчера, ...
Еретично
а мълчиш.
Кой стене, кой те моли
и кому даряваш свяст.
Аз съм като теб. ...
Аз съм България
да ти... този, който се наричаш българин...
Огледай се...виж ме...чуй ме...
Аз съм твоята Майчица...
онази дето я наричате Земен Рай... ...
Сънят на Медуза
Сълзите камъка измиха...
Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея ...
Дъжд
една недоспала въздишка
и нечие име и мокро, и голо
заплита в дъждовната нишка.
Светът се страхува (на капки разсечен) ...