Стихове и поезия от съвременни български автори
След ангел
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...
... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
След татко и мама
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...
Постеля
през бяла постеля
се вижда ефира,
той не изстива,
грее и пее, ...
Сън
като скитник, като дим,
сън или миг непобедим,
нестихващ звън
в разни дни, ...
Ръцете ми са залък хляб...
във мазолите груби, и в тях,
отмалели, но жилаво впрегнати
отгде идат, знам, залците хляб.
Има смисъл да вярвам в ръцете си ...
Живот
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце, ...
Крила
прелетност, но крилата,
свила е гнезда,
в гора на чудеса,
феята на небесата.
Сладко
безметежно ме къпеш
в дъхава нежност.
С дъха си на пъпеш
посипваш мойта копнежност, ...
От скрина
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.
Ще ги просна на балкона - ...
Удавих се в очите му
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...
***
Аз обичам реките пенливи.
Вкусил живият дъх на дъжда,
ще отплувам с потоците диви.
Ще замръкна навярно на път, ...
Осъмване
в онази стая - тъмната
без да зная защо съм тука
и съм се свила като пеперуда в какавидата.
Не помня как долитам до нея. ...
Живи
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи ...
Илюзия
Глухо напява прибой.
Пак обещава покой
хладният смях на вълните.
Снежни стрели – в очите ти. ...