Стихове и поезия от съвременни български автори
И отново е нощ.
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи. ...
Е, как бе?!...Виж се, че не си добре!...
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песен,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел - ...
Живот на кредит
Бележи те със име, със някакво клеймо.
И знае, че на края винаги ще просиш
възмездие,
вярвайки във своето добро. ...
Болка
Забиват се със всичка сила.
Не мога да посегна аз да се избавя
От болката която следва.
Докосвайки ме нежно, ...
ххх75
Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам!
Със нежно виолетово перце
да мога всяка строфа да напиша.
Да обясня с езика на дъжда, ...
Слагай усмивката
Трябва да свикнеш със тази забрава.
Както и с трудната мисъл, че още
все ще го търсиш в самотните нощи.
Ако успееш все пак да заспиш, ...
Зора
от болката в сърцето –
зората просия.
Небето се отвори
и слънчев лъч ...
Есенна приказка
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...
Не съм вече същата
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
Зелената грива на (след)живота
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...
Изгрев
Какво ухание донесе
Дъхът му беше много леден
Но ароматът му божествен
Не мога да му устоя ...
Моят копнеж и аз
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа. ...
Като поток
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните, ...
Ню Пушкин арт
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...
Нано
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...
Гравитация
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся ...
Старото одеало
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри. ...
Неподвластна
песента ми остава сама.
Сили нямам след скитане стръмно
да те губя и да се виня.
Остави ми вратата притворена, ...
Или самата аз съм сбъркана
единствено онези,
били със дрехи, но раирани
и от затворите, излезли.
Днес, всеки втори е със татус. ...