Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

На 40

Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро. ...
1.4K

Животът продължава

Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...
2.8K 16 21

И сивото отдавна не е цвят....

От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.
И сивото отдавна не е цвят, ...
1.1K 17 21

Няма ме

Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите ...
1.2K 2 1

Втори шанс

Идваме на света невинни и чисти
Постепенно бавно се променяме с годините
Търсачи на усещания събираме ги в нашата глава
Сърцето силно тупти от тези емоции
Но не винаги всичко минава гладко ...
956

Броя овцете на съня ти

След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...
941 9 13

И ще помня тези имена

И ще помня Калоянчев и Парцалев,
Анастасов, Делчева и Аламанчева.
Още много други, през годините родени,
орисани от тяхната съдба, да ни забавляват.
Помня техните усмивки на лицата, ...
793 1

Бяло лято

Бяло лято иде над
света - тя не е вече
сама, намери мъжа
на своите мечти!...
Пеят птици, духът лети - ...
1.1K 3

До неотдавна мечтаех за нас

Глупаво е да търся твой заместител,
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...
Съхне мастилото... с ръце треперещи ...
746 5 5

Забрава

Приятелите се броят на пръсти
къде ли сте, аз все Ви търся...
А бяхте много, клехте се във вярност
но смихте се във тази давност...
Приятелство - звучи с Надежда ...
1.4K 1 2

Житейският урок

След нас е всичко, като спомен
И си отива, като сън.
Сълзят очи, като на помен...
Едно и също е навън.
Мълчи природата – утеха, ...
591 1

Сълзите на Орфей

Вали дъждът и ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей? ...
927 1 1

* * *

82
Не може да клонирате Апостола във някой бъдещ „безпогрешен“ вожд,
защото е неизмерим титан и носи в себе си неповторима мощ,
несравнима с никое съществувание и всеки опит е обречен на провал.
Кой би сравнил прекрасен слънчев ден с безлунна, непрогледна нощ?! ...
1.4K 1 1

*** *** ***

Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък, ...
831 1 2

Дъжд

Рано сутрин е, а навън вали.
Небето плаче, а градът все още спи.
Събуждам се сама и приветствам дъжда,
с чаша кафе в ръка.
Нетърпелива съм да изслушам ...
928

Спи,спи

С нощта се приспиваме бавно,
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...
1.1K 1

Еротично

Еротично
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...
1.2K 3 6

С ритъм „хексаметър“ или „ямб“ и в „хайку-рамка“

да се обича
е богопроява и
Богопрослава
677 2 3

Подслон за душата

Не ме въздигай нито принизявай.
Не ме рискувай и не ме пази.
Не ме моли, не ми и заповядвай.
Не ме пилей нито събирай ти.
Не ме загубвай нито ме намирай. ...
2.1K 4 7

Посветено на КК

Отбих се на пръсти в душата ти детска,
невинна и чиста, като девствен олтар.
Натежала от болка, от удари мерзки,
от хорската злоба и от лошия зар.
И сърцето ранено аз обико́лих. ...
1.6K 5 4

Мой роден дом

Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...
1.1K 1 2

Мушенници в рая

Спомням си времето когато!?
Усмивката бе злато.
Човечността беше нещо нормално!
И всичко бе идеално.
Но някак си времето, неусетно ...
1.1K 1 6

В мечтите обхождам

В мечтите обхождам до края Земята
и пак съм кормчия на моя си сал,
остана зад мене във здрача тъмата
и пътя, по който до тук съм вървял!
Душата ми светла, от теб неразбрана, ...
1.2K 6 12

* * *

Щом не ме обичаш, не ме и щади.
Наостри си клюна, изпили ноктите
семеиство ще имаш, дори и адски да боли.
Месото раздрано, ще се прибира в среднощите
...след работа в ъгъла да спи.
1.3K 2

Брегове на Самотата

Погледнат от височината на дъгата
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.
Мъждукат през прозорците ви крушките ...
661 2

С малко думи

Как описвам с малко думи
кой ли вятър ме отнесе,
тези мислени тайфуни,
дето в мислите привнесе?
Кой изказва с малко думи ...
2K 2 7

Въздишка

Плачи, мое село на жалост,
горчи, мое мило за радост,
мълчи, мое село нахалост,
горчи, мое мило за младост.
Реките ти бистри да бликнат, ...
1.8K 1 3

Бедствие

Казват, че приличам на вулкан,
изригна ли веднъж, нанасям щети
и тук, и там.
Казват, че приличам на земетресение,
на едно голямо наводнение, а сърцето ти ...
1.2K 1

Домът на поета

Домът на поета – открай време пуст,
потънал в забвение, сега се руши,
на рафта филмиран с прашец сив и гъст,
отрупан от книги, там бегли следи
от пръсти и длани, от говор и реч ...
1.2K 8 15

***

На лицето му имаше
две очи.
И нито едно
в сърцето му –
за нея.
566 2

Писмо до душата ми !

Днес,
отново мисля за теб...
Сякаш някаква магия
ме е обладала...
Не мога да определя чувството. ...
1.3K 2 2

Лято

Искам да ме вземеш, лято.
Да се потопим в морето синьо.
после да преминем над полето,
да се гмурнем в житните вълни.
Искам да те имам, лято. ...
1.4K 2 2

Когато някой ден...

Когато някой ден ме призоват
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...
2.3K 4 10

Музикално стихотворение

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...
2.7K 10 12

Потъвай с мен

аз пиша с червено мастило
върху изпъкналите ти ключици,
те задържат сълзи от неотпило
чувство
в оформените над тях лъжици, ...
870

Докато живите със вятъра говорят

Изви се този вятър като шепот
в най-тихото на съботното пладне,
разсипа от зелените си шепи
черешови мъниста над оградите.
Наниза сладост и тъга по равно ...
2.3K 14 10