Стихове и поезия от съвременни български автори
Скитница
от вятъра коса, по улиците
вървеше жена, чието име не знам,
но бих я нарекла Скитница.
Чифт обувки, заемаха едната ѝ ръка, ...
Разлюбена
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
Задушница
Набрах от твоите череши, дядо.
И на баба от божура ѝ любим.
На гроба ви свещичка ще запаля
и заедно за миг ще помълчим. ...
Писмо до нея
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите. ...
Любов без поетични слова
усетих особено опияняваш вкус
по устните си...
Мек , благоуханен,
леко канелен, ...
Нежност и красота
Топло е сърцето
тъй е близко до твоето.
Отвори вратата, аз съм на колене
пред тебе и твоята любов. ...
Задушница
Защо не могат двамата да тръгнат
по синята небесна стръмна стълба?
Остава Долу някой да потръпва
и спомените да подрежда дълго. ...
Захвърлих ромфеята своя
не искам да водя война...
Защо да убивам
тракиец...
когато самият ...
Срещу бурята
Как, защо, кога и къде...
се препънах по - пътя си стръмен.
А сега в мене отекват тревожно,
накъде, накъде се запъти - кажи ... ...
А сега накъде
потънах,
измъкнах се.
Брегът бе хлъзгав –
паднах, ...
Божествена любов
самата аз познавам я такава,
неискаща, нечакаща, на почит,
за мен е тя божествена наслада.
Не се нагърбвам с мяра и въпроси, ...
Песен на сърцето ми...
да вземе всичко, всичко от теб...
светлината в тунела да угасне,
но ти, ти никога не се предавай...
Денят ти е даден от горе Бога... ...
Алхимикът
защото съм аз алхимик...
Тъй дълго се рових
из старите книги
и формули ...
Азбучен акростих
Болката, с която се родих,
Вярата в по-доброто време,
Глътка въздух сред хиляди съдби.
Дърво с корен или без корен, ...
Ей хора
Ей, елате тук в недрата,
На земята наша,
Където си стои от пантивека,
Миналото на човека. ...
ххх
Спомените ме минират.
Режа късове зелени
от деня. И той умира.
Мачкат ме със пръсти сухи ...