Стихове и поезия от съвременни български автори
Очите ти нощем сънувах
очи не, а (ярки) звезди...
да бъдеш до мене бленувах...
от здрач та до (ранни) зорѝ...
Жадувах (с ръце) да те хвана... ...
Поединично
Продупчен с първия дъх
и валиден до последния.
Ускоряваме скоростта на пътуването,
търсейки любов, ...
Виждам те
Като вирус си във мене. – Класика!
На жоменка ли искаш да играеш?
Или на щраус – главата в пясъка?!
Четеш ли ме?! Знам, че ме четеш. ...
Завет
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея. ...
С дъх нa есен
през комина се промъквa струйка дим.
Вятърът нежно минувачите гали,
пробужда емоции, сякаш заспали.
Дъжд ромоли, влюбени двама, ...
Любовна драма
по поетесата Мимозия...
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия...
Обичаше я лудо, страстно ...
Октомври
времето се променя постоянно
и бурята в мен продължава
и дъждът не престава,
сякаш клетва ми дава. ...
Отново Любов
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...
В нов кръг по нежната спирала
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...
Кейтлийн
Обещавам любов, музика избирам...
Преди да почука на вратата ти
мига, в който се откажеш от мечтите си...
Преди, преди да си помислиш
да обърнеш гръб на своето щастие... ...
Разболя се Земята
Разболя се, разболя се Земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето ѝ, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти. ...
Апел за... кино
..вероятно не отговарям ..
..на моделните изисквания..
.. бедни са ми дрехите.
..не отговарям на модните клишета.. ...
Fall's Laws 🇬🇧
Fading is awesome.
One final journey
starts up when the summer is gone.
Down Life draws a vivid impression - ...
Притихвам в теб ...
в енигматичната ти същност,
укротяващ най-дръзките ми демони.
И самобитно разпиляваш цялата ми женска чувственост,
в потайните пространства на душата си. ...
Най-добрите ръце
И принцеси – няма!
Пантофката е стъклена – не важи!
Отдавна своята илюзия остави,
по озъбените стъпки на паважа. ...
В края на септември
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини. ...
Сълза
усеща моята тъга, че няма те в тази нощ красива,
а давам всичко за това!
Сълзите капят тихо в океана
раздират сините вълни, ...