Стихове и поезия от съвременни български автори
Усещане
и сред клоните на буйните тополи
за малко се поспря.
Зашепна нещо на ушенце
на засребрелите листа, ...
Малкото
приятели,
сини небеса!
Ако ме попитате
с какво се родея, ...
Празно
са празни.
Нямаш затворници,
нямаш емоции,
навсякъде в ребрата ти ...
Айде, четенето свърши!
беше на пазар веднъж...
Без да прави много сметка,
тя се запозна със мъж...
Край сергия на пазара - ...
Кръг
отново и отново, и отново
към центъра си се стреми светът,
заченат много преди всяко слово.
Променяха се само вечните звезди. ...
ххх62
Толкова те обичам,
че съм те скрила в себе си.
Малко е нелогично,
че съм така обсебена ... ...
Добрата Майка
Добрата ми майка на всички се доверява,
сякаш дете е и хората не познава.
С добро сърце е тя, с добра душа,
вярва на хората, в тяхната доброта! ...
Защото си в мен
целуваш сърцето ми.
Разтварям се,
стичам се
от тръпнеща нежност. ...
Една душа
до безкрайност ще се скита.
Тихите ѝ стъпки ще се носят.
Ти позна ли я? Подай ръка!.....
Аз поднесох ти живот, ...
Липси
и смисълът му е в това -
да се опитваме да ги запълваме
всекидневно с вещи и с лица.
Отнето ти е нещо вчера - ...
Мечта
която бързо се стопи.
Погледнах някъде напред,
видях – това си ти.
Разбрах дошъл си да спасиш ...
Душата ще продължи...
Днес отново поемам по пътя си,
неизбежно съдбата си да следвам.
И всичко това, което нося в куфара си
състои се само в една едничка дума. ...
Не спирам да мечтая
Не спирам да мечтая и в ранната си есен.
Ще ми звучат до края и музика е песен.
Не мога за забравя мечтата си младежка.
Ще следвам неотклонно съдбата си човешка. ...
Залези
с поличба за щедри луни,
безмълвните слънчеви кораби
отплават един по един.
Отплават, а мачтите клетници ...
Пълнолуние вече нямам...
Пълнолуние вече нямам...
Остава ми да го сънувам –
как към него се протягам...
И хладно ми е, и студено. ...
Ревност
змии отровни, но лесно раними,
пърлят ме сякаш с извечност,
покой – благи нотки недостижими.
Тя се надига като прилив във мен – ...
18+ Не бъдете като мен
...дробът ми се мръщи...
...нещо бяло в мозъка...
...съществото ми се гърчи...
...спалнята разхвърляна ...
Ухание на Вино
Какво е скрито в неговата топлина?
Защо така примамливо ухае?
И приласкава ме със нежност в тишина...
Защо кураж ми дава с дух геройски ...