Стихове и поезия от съвременни български автори
Отивам си
Не го усещаш,
И толкова празници...
Не остават за мене.
Не трябва да си хирург, за да знаеш, ...
Ако можех
бих дала всичко за да те прегърна,
да видя топлия ти поглед само,
да поплача на силното ти рамо,
да видя усмивката ти нежна, мила, ...
Едничка ти
Едничка ти сърцето ми вълнуваш
и – топла и красива, порив нов –
едничка ти тъй нежно ме милуваш!
Завръщах се самотен у дома. ...
Ти си
без очаквания
без условия
въпросителни и удивителни
без точки ...
За кожата на една череша
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай – черешите или живота, ...
На път за Бургас
и с два-три кратки есемеса
да пратя съобщение в Бургас,
че ще пристигна в еди кой си час.
А взех билет за автобуса ...
Появи се
като слънчев лъч грееш.
Накъде тръгна, любов моя,
разчистен ли към тебе пътя.
Нарисувано сърце от слънцето, ...
Болка
припомня крехкостта на нашите тела,
в ежедневието улисани изпаднем ли в забрава –
извежда ни от нея и връща ни в реалността.
Понякога се случва душата да попада ...
Зная, път обратен няма
Зная аз, че път обратен няма,
но липсваш, мила моя мамо!
Моля се за миг да се завърнеш,
с обич нежна пак да ме прегърнеш! ...
Поройното момиче!
Шепне вятърът също... О, да!
И ето, виж – пиша ти стихо,
изпълнено с нежност, с тъга!
Всичко ми навява за Теб... ...
Когато си отида
не исках с фалш, лъжи да „оцелея”.
Животът ми бе пъстър карнавал,
а аз сама, над бездната се реех…
Разхождах се по тънкото въже ...
Пет до пет
в себе си избран за мен живот –
радости и мъки на спирала,
мигове във щур калейдоскоп.
Спомени брои незабравими, ...
Лакомници
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина,
да откраднат мед в комбина.
Тихо те ще се промъкнат, ...
ххх59
Ако премина будна през съня,
ако душата ми внезапно се затича,
ако преплувам всяка светлина
ще продължа все тебе да обичам. ...
Шестнадесет стотинки
старицата сетни стотинки броеше
за малкото пликче с извара. По-гъсто,
по-плътно физически, сякаш че беше
усещане странно за срам, за вина ...
Реката
Да пием на глътки, както се пие хубаво отлежало вино!
Реката
От изворче чисто,
там от земята, ...
Износен
отдавна напуснаха сивия град.
Един натюрморт скрих, останал сираче.
И протяга за пени листенце. От глад.
В мен растат пирамиди зелени. Елѝ! ...
Съвършено разпилян
с крилете на Хермес и окото на Хорус.
Следващата искра дебне там някъде,
я в космоса, я в пустия северен полюс.
Щом наближи целта искряща, златиста, ...