Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Само това

Обличам се
в липсата
на телепортиралия се
свързващ паралел
помежду ни. ...
505 1 4

Да се видим в пет

Здравей, да се видим някъде в пет.
Нека бъде в края на кея.
На пейката с номер двадесет и пет.
Знаеш ли, наблизо живея.
Прозорецът гледа към морския бряг. ...
998 3

Казвам ти го, без да ти го казвам, любов моя...

Казвам ти го, без да ти го казвам, любов моя...
Казвам ти го, без да ти го казвам,
шептя го с лудост, викам го с дела
казвам ти го без време, място и граници,
но във всеки миг и пространство... ...
701 4

Есенна обич

/безглаголно/
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
В прага залостени пламък и горест.
Мисли греховни с житейски привкус. ...
910 4 13

Внезапно ме докосна любовта

Внезапно ме докосна любовта
Аз бях изгубена и толкова страхлива.
Не го разбирах и не исках да призная.
Танцувах със лъжата боязливо.
Отричах я и мислех, че съм в Рая. ...
513 3

"Живот без пламък" или "На сина ми"

Живях живот, изпълнен със тревоги
за трепетни любови и за ревност,
посрещах с свян мечтите босоноги
и ги обличах в страст и безрезервност.
Живях живот, стремящ се към успехи, ...
631 3 9

Изгревът и нощта

В изобилието на тъмнината
свещта мига в нощта лоша,
в ъгъла на паметта крилата –
една мечта моли за прошка.
Небето черно има светъл тен ...
1K 1 1

С цвят на вино

Хей, красавице, устните си с цвят на вино избърши.
Не виждаш ли?
Всички все в тебе гледат.
И те канят на чаша вино.
Девойчице, бялата си риза закопчей- ...
892 1

Сред сенките

Заплита паяче дантела
в око на цвете.
Шушукат в маранята бяла
сънливо дъждовете.
Сред сенките на късни щъркели ...
875 6

Малко, по малко

Малко, по малко,
всичко свършва.
Малко, по малко,
реката съхне.
Малко, по малко, ...
1.3K 3 1

Ох, любов проклета

Любов, любов, любов,
защо си толкова проклета?
Защо понякога си ти несподелена,
а друг път си истинска, но неблагословена?
Ти си нещото, което има сила, ...
954 1 1

Люляк

Съседският люляк разцъфна
и разнесе аромата си в нощта.
А там, под чуждата стряха
две фигури ненаситни се преплитаха.
Едно за друго, едно в друго, ...
1.2K 1

Следа. Невидима.

Ще ме откриеш в цвете до прозорчето.
Във тихия ветрец, отвял пердето.
И в книгата внезапно пак отворена.
Скътàна тъй дълбоко, там – в сърцето.
Ще бъда аз най-тихичката радост. ...
1.9K 11 18

Гугла

Какво животът ти подготвя?
Нощта е хапче под езика.
Уютът – безполезна котва.
В ума ти пътищата никнат.
Завоите – все по-опасни ...
1.3K 2

Когато тъгата се спре на завоя

КОГАТО ТЪГАТА СЕ СПРЕ НА ЗАВОЯ
Р.Чакърова
Ти си магията, ти си отровата.
Аз съм добрата и лошата фея.
Ти си въженце от скъсани спомени. ...
632 8

Душата ми

Душата ми, душата ми обича.
Приема болката си като дар,
че някой някога я е събличал
със нежност и с копнеж я е желал.
Душата ми, душата ми преглъща ...
726 2 6

В звездната кошница

Има души –
безкрайно синьо небе са,
към вечността в тях можеш да политнеш.
Има души –
галещ изгрев, милващ полъх са, ...
1.1K 1

Откровено

Силен съм, мъж съм!!!
Силен и волеви...
Но винаги крил съм!?
Чувствителност нежност
и страст. ...
584 1 9

Една картина

Да си представим една картина,
две войски и война посред зима.
С трупове на млади майки и деца,
е осеяна цялата земя.
След ден тук ще бъде гробна тишина, ...
1.1K

...Трепета ми в твоя трепет...

...Трепета ми в твоя трепет...
Треперят очите и гласът ми, когато те погледна,
когато почувствам люлеенето на твоите стъпки,
трепери тялото ми, когато треперливо чува и въздиша
от емоцията, че може да усети аромата на ръцете ти... ...
560 5 6

Къде е лицето ми

Овца, разпръсната козина
по звездите
очи, наказани
в стих
и малко мечти ...
612 3 3

Не допускай да бъдa/еш от онези жени...

Не допускай да бъдa/еш от онези жени...
Не искам да съм жена нещастна която,
един път в живота си била е горда,
достойнството и от любовта и е било по-свято
и цял живот да крия своята болка... ...
655 1 2

На Апостола 2

Дяконе, добре, че се не събуждаш
да виждаш как народът се не пробужда
от овчи сън, безразличие и слепота,
как не забелязва той днес глупостта,
че учебник родолюбив МОН отрече, ...
561

Празен кадър

Цигарите и алкохола
не пълнят вече сърцето
и няма как да изтрият
това, което се е случило.
Пише го върху теб ...
513 1 1

Вече съм голяма

Вече съм голяма като мама,
даже мога да чета,
приказки обичам и програми
за звездите. Те са ми мечта.
Да танцувам и да пея искам ...
1.6K 2

Поетичната любов

Тя винаги билà е в мене тиха
и винаги билà е само моя.
И щом напиша два-три нови стиха,
тя връща във душата ми покоя.
С любов избирам нужните ми думи ...
492 1 2

Преповтаряне на грешките

Ще оглушея – без извивките на стръмния ти глас,
от звук на падаща звезда и щурчовите дитирамби..
Ще се препъна и на равното – без тебе, лесно, аз.
И ще умра от най-нищожния бацил, превзел кръвта ми.
Излязъл от тридневна будна кома, изведнъж, ...
1.2K 3 4

Откривам се...

Не ме съди по моите принципи;
като всеки човек, надълбоко ги имам,
дори преди той да е бил замислен ...
но аз чак сега си давам сметка,
и започвам да ги уважавам... ...
1.7K 2 3

Телевизия

Пускам телевизора и виждам празнота.
Реклами лепнат из моето съзнание.
Сляп ставам аз,
заблуда пия с вас.
Пием и забравяме че сме роби. ...
931 2

Преродена

Вдишвах се, чрез полъха на вятъра,
и се издишвах със смеха на думите.
Наредих пъзел от безумието на лятото.
Сутрин рано. Във Лъчите будех се...
От хаоса си подредих и стая ...
562 1 5

На онази, която знае ...

Луната подивя от ревност жлъчна.
Лице, забулено със облак, на жена -
излъгана. Знам, много ù е мъчно,
че аз прегръщам само твойте колена.
Но ти си мрака, криещ мойте рани, ...
1.2K 2 9

От годините ли?

От годините ли...
От живота!?... Не знам,
но съм станал ревльо
тъй голям.
Уж се радвам, а все плача. ...
555 1 7

Да съм спомен

Нямам сили да си тръгна.
Смисъл няма да остана.
Искам просто да изчезна.
Да ме няма, да ме няма.
В звезден прах да се превърна. ...
632 3 4

Обсъждане на апокриф

от пиле мляко трудно се добива
това го може само Любовта
по своя воля никога насила
тя всеки път превръща своите крила
в жлези бозайни в земноводна орис ...
677 1 5

Един живот

Несетно, дните бавно се търкалят,
къде ли тънат? – питам Буридал*.
Преминаха през младост, зрялост, старост,
щастливи, стихове че съм създал.
А стигнат ли, след време, до предела ...
922 3

РАЗБОЙНИК

От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...
851 2 2

Сън

Вървя по селски път, а в мен е лято.
И сякаш не съм аз... Вървя сама...
През миглите ми лястовиче ято
крила разнежва някъде над хълма.
Незнайно откъде на чучулига песен ...
953 1

Уроците на съдбата

Навярно имам още да се уча
уроците житейски са ми спътник,
страдание и болка щом получа
все още съм си този пътник.
В търсене на правда и духовност, ...
1K 1 2