Стихове и поезия от съвременни български автори
Зима
по заснежени клони
снежинки шумят
* * *
брезови клонки ...
Все още обичаме
Живеем на нокти. Превиваме плещи.
И нещо все не достига.
Търкулна се времето. И ето, не щеш ли,
оная с косата, намига. ...
Това сме ние ...
и пак някакъв скандал.
Викове и крясъци
бой и целувки
любов и омраза. ...
Хубавото на Живота
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни, ...
Небесен дар
Ездачи на времето
боравят умело със стремето.
Ето, товарът ни
стремглаво отпада. ...
Рицар
минава по моста зелен,
започва да тича и цяла завира –
преследва я вятър студен.
Завива надясно, едвам се докопва ...
Две думи
Студът облича ни душите.
Сковани в мраз и лед редим
слова за мир, за нас различен.
Където липсва суета, ...
Бялата люлка
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар. ...
За топлината на една ръка
По него само ветрове се гонят.
Снегът, студът, ледът, не са мираж.
И с тях живея не по своя воля.
Природата решила е така, ...
Продължение на първата ми книга
пътувайки със самолет.
Кръстосвахме го общо взето,
но нека да вървим под ред.
Подготвяхме се по страната. ...
Молитва за доброто
да бъдем с другите добри?
Добрият често е невидим,
потънал сякаш вдън гори.
По-смачкан от прочетен вестник, ...
Назряла
Като плода греховен съм – така неустоима.
И устните си в мене жадно впий,
засукал соковете ми неутолимо.
Плъзни се с дланите по хълмовете ми – ...
Изнудване
Да се молят, да обичат, да прощават,
да забравят, да мразят...
Но никога няма да ни откажат,
затова са души.
Завръщане
където ми е мястото.
Не съм кралица,
че да абдикирам.
Без друго само ...
Ръката
притиснал челò набраздено,
сподавил мъчителен вик,
стърже с перо настървено.
Сенки по листите тичат, ...
Липсващо детство
а аз гледам през него как вали снегът.
Как децата щастливо играят,
а тези като мен какво изпускат не знаят!
Ех, искам да се върна в тези детски години, ...
Любов, недей...
ли ТЕ наранѝ - та на
тъга си сѝта?...
ЛЮБОВ, омраза
ли ТЕ наскърбѝ - та си ...
Обувките да не забравиш
Събуй се по чорапи! Влизай!
Я! Тази от съседния балкон!
Внимавай да не те киризи!
Не бутай масата! Това е стол! ...
Любовта...
страниците на тази книга...
дълбочината
на всичко вън и вътре в теб...
обсебено ме ...
Как изчезнаха белите вълци
Р. Чакърова
До вчера кънтеше смехът ти
в качулки на облаци сприхави,
а белите вълци по пътя ...
Муза
Дойде ми в повече.
Вече имам нова.