Стихове и поезия от съвременни български автори

256.2K резултата

Утре

Утре ще дойде денят без промяна.
Ден като другите - дълъг и краен...
Някой ще пие надменната чаша.
Скелети после в пръстта ще останат.
...Ще го изтрива поредният залез ...
1.1K 5 12

Да се влюбя в живота

Да се влюбя в живота
Да се влюбя в живота – до сетния връх непристъпен
и да видя с очите на Бог как света ни изглежда,
за начало ми стигат две малки уплашени стъпки
и една овехтяла, но жилава още надежда. ...
1.1K 2 7

На сина ми

Театърът е твоят дом, където
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа, ...
732

На тънък лед

Хлапакът в мен наивно пак повярва
на поредния харизматичен лик,
от който всеки жест и дума блага,
накараха ме да се влюбя в миг.
И бариерите, които бях поставил ...
1.1K 1 4

Вина

Нека Бог ти прости,
но на мен ми е трудно...
Вярно е, ангел си ти,
но и Бог би се чудил
как потъпкваш любов ...
1.2K 5 14

Безтебие

Студено, мрачно, хипоксично...
Разтърсващо душекрушение.
Обречено, апокалиптично...
Ограбващо всичкосъмнение.
Безсмислено, сиво, цинично... ...
685 1 6

Денят на благодарността

С благодарно сърце идвам днес
и пред трона небесен заставам.
Издигам високо ръце
и песен хвалебна запявам.
Толкова безценни неща ...
931

Обет

За тебе, сине, всеки ден тъжа,
за неразцъфналата крехка младост,
за тази непораснала съдба
избрала да те грабне сляпо.
За всеки миг без топлия ти глас, ...
782 9

Розата

Розата
Розата е цвете най-прекрасно,
подарява се с целувка, страстно.
Розата червена е цветето на Любовта,
подарявал съм, подарявам и сега. ...
861 2

В рамката...

* * *
Избрах му черно-бяла рамка,
живота нарисувах с цветен туш.
И дорисувам всеки ден по малко
живота чужд, живота чужд... ...
612 3

Брули вятър

Брули вятър.
Безнадеждно боли.
Тишина прегръща душата.
Пак сама съм
сред вълчия студ ...
755 2 7

В очакване на вечността

Бог моя живот нявга ще вземе,
ще дойде туй тъжно време,
когато с него ще се простя
и ще видя мрака на вечността.
Ще дойде нощ беззвездна, ...
499

Не съм сам

Оттук нататък мога и сам.
Така ми се струва.
Децата пораснаха. Какво да им дам?
Само надежди купувах.
А те са нетрайни, ...
570

Самотна идилия

Когато пиеш сам, светът те тъй гнети.
И ето ме голям, със хиляди мечти.
Но те се лутат в мен – бездомни, носталгични.
Преливат във рефрен. Стопяват се безлични.
Какво да правя с тях? Ще търся нов завой. ...
543

Лунно

 
Недей да палиш на полето клада,
щом в къщата ти печката бумти,
защото в пламъците без пощада,
наместо тебе, друг ще изгори. ...
731 8

Свободен

Щом безкраят е красива свобода,
душата ти поема като пръстен.
И свети като мъничка звезда,
като цветето, което не откъсваш.
Как небето ти е порив на дете, ...
571

Сънуване

СЪНУВАНЕ
Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се над синевата,
летя не мога да се спра!.. ...
806

Полъх от безкрая

На дъщерите ми – Есин и Севил – с обич!
В утрото – под слънцето засмяно –
с поздрав тих посрещам полъх нов –
с листопад и есенна премяна
Бог ни праща своята любов! ...
699 1

Сама край морето

Сама край морето
Посрещам бриза – самотен,
отвял моята младост,
бягаш след мига сиротен.
Облива ме огромна радост. ...
551 1 6

Ех време ,време

(по "Козият рог")
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме. ...
1.1K

Часовникът с двете стрелки

Пребродих морето, претърсих страната
и срещах се с хора добри, недобри...
В деня оглушавах, но чух тишината
и станах свидетел на много съдби.
И търсех късмета по пътя случаен – ...
457 3

Тази вечер небето...

Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...​
Пеньо Пенев ("Пътека")
Тази вечер небето на запад кърви... Като рана.
Уморено догаря денят – върху сноп от лъчи. ...
1.3K 5 4

Наздравица

За минали и утрешни тъги,
довели до прозрение душата.
За радости, заключени в мази
на овехтелите приятелства.
За думите, неказани на глас, ...
634 3

Да разбереш...

Понякога приличаш на ноември:
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.
Понякога си пролетен и цветен – ...
1.9K 15 40

Обичам те по своему

ОБИЧАМ ТЕ ПО СВОЕМУ
Обичам те потайно, безнадеждно,
не както се обича обичайно,
обичам те безсмислено и нежно,
обичам те безкористно, безкрайно. ...
839 1 5

Монолог на завистника

Талантец - дал ми Господ, имам!
Е, не да блика чак оттук-оттам!
Да пиша стих - не мога, ала име
на по-кадърен да съсипя, знам!
И видя ли, че много му се радват ...
871 3 8

Сънувах те, без да те познавам...

Сънувах те, без да те познавам...
Сънувах те, без да те познавам
и често взимаше ума ми,
влизаше в сърцето ми...
Всяка вечер, когото те виждах в ...
831 4

"Лабиринт"

Сто нещастия,
раждат с мъка щастие.
Крият го в тинята,
сто дни да го търсиш.
Сто дни да го кърмиш, ...
544 1 1

Напълно непознат

Познавах, сякаш преди век,
един достоен, благ човек.
Повярвах в него безрезервно
и влюбих се неимоверно.
Безмерна беше любовта – ...
1.6K 6 28

На чужда обич да помахам

Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
проглеждах пак и чаках нови...
Редяха се така, не дни - години. ...
921 3 14

***

Понеже трънният венец е тежък,
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам, ...
1.2K 4 6

Такава приказка

Ти искаш пак и пак да ти разказвам.
Със приказка животът се размина.
Така се случи – нещо да доказвам,
да качвам сипеи година, след година.
От порив и от вятър вече изморена, ...
638 2 8

На баща ми

Спомени връхлитат ме,
думи грозни и токсични,
с ноктите си пак раздират ме.
И опитвам да простя, но пак…
безсилна падам в този мрак. ...
1.1K 1 1

Газела

И днес помня онзи незабравим чуден пролетен ден
в който целуна ме ти и почувствах се аз окрилен
от Любовта, с която възнаграден свише бях
за това, че живея, че съм мъж, че съм безумен!
Отхвърлен от не една жена през своя живот, ...
1K 2 1

Фалшива есен

Слаба светлина есента донесе.
Чака тя, безвремието да отнеме.
Блато от немити мечти,
взиращо се в тъмни очи.
Падението идва след първия полет. ...
589

Пусни я!

Любовта я има –
дори в снежната зима,
крие се в две топли очи.
Виж колко личи!
Любовта е във въздуха нажежен, ...
702 1 7