Стихове и поезия от съвременни български автори
На сина ми
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа, ...
Безтебие
Разтърсващо душекрушение.
Обречено, апокалиптично...
Ограбващо всичкосъмнение.
Безсмислено, сиво, цинично... ...
Обет
за неразцъфналата крехка младост,
за тази непораснала съдба
избрала да те грабне сляпо.
За всеки миг без топлия ти глас, ...
Розата
Розата е цвете най-прекрасно,
подарява се с целувка, страстно.
Розата червена е цветето на Любовта,
подарявал съм, подарявам и сега. ...
Чистота
прохладен
в карстова пещера
с бледен мъх
окичен по сталагмитите ...
Да си...
зло принỳди -тя да си
цветà прокỳди
Брули вятър
Безнадеждно боли.
Тишина прегръща душата.
Пак сама съм
сред вълчия студ ...
В очакване на вечността
ще дойде туй тъжно време,
когато с него ще се простя
и ще видя мрака на вечността.
Ще дойде нощ беззвездна, ...
Сънуване
Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се над синевата,
летя не мога да се спра!.. ...
Ех време ,време
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме. ...
Обичам те по своему
Обичам те потайно, безнадеждно,
не както се обича обичайно,
обичам те безсмислено и нежно,
обичам те безкористно, безкрайно. ...
Монолог на завистника
Е, не да блика чак оттук-оттам!
Да пиша стих - не мога, ала име
на по-кадърен да съсипя, знам!
И видя ли, че много му се радват ...
Сънувах те, без да те познавам...
Сънувах те, без да те познавам
и често взимаше ума ми,
влизаше в сърцето ми...
Всяка вечер, когото те виждах в ...
***
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам, ...
На баща ми
думи грозни и токсични,
с ноктите си пак раздират ме.
И опитвам да простя, но пак…
безсилна падам в този мрак. ...
Фалшива есен
Чака тя, безвремието да отнеме.
Блато от немити мечти,
взиращо се в тъмни очи.
Падението идва след първия полет. ...