Стихове и поезия от съвременни български автори
В нарушение на граматическото правило
два въжеиграча,
въже въртят,
а човек подскача...
Мъгла
на мъничката "аз".
Не плачи, а затвори очи.
Това е твоят глас,
само че след няколко години. ...
Огради
Земята е опасана, с бодлива тел…
Посрещат те навсякъде огради.
О, всеки, който кокала в ръце е взел,
от зъбите не иска да го вади ...
Скрити пътеки
скрит в най-тъмните нежни покои.
И когато остане сам в мрака,
взима късче от немите спомени.
А там, в тишината на скрити пътеки, ...
Една любовна история
защо е там, в прашните ми дни,
в светите многолетни мощи.
Защо е там?
Онази вяла, зла, проклета ...
Люти бонбонки
Скъсано джобче,
парцалче от облак,
вкопчен в небето въпрос.
Люти бонбонки, ...
The title is hidden in the poem 🇬🇧
Of everything in this world so cold.
Now, when I've lost you. When everything turn blue and the hope was rolled out,
To be okay I can't, because your sorrow don't deserve.
Darkness, light-whichever brighting, ...
Възприятие
светлината на словото
Писателю, не влизай със словото
в малките умствени пространства!
Нима показват мостовете ...
Бегълка
Едно разтърсващо и сърцебиене силно,
един учестен дъх и развълнуван,
разстояние така късо и непреодолимо,
най-хубавият миг от сън несънуван... ...
Красотата е любов
истинска и чиста,
излъчваща невинност, топлота,
дарява щастие и нищо не изисква,
носител на спокойствие и доброта. ...
Не съм живуркал
В живота си до днес не съм живуркал...
И смятах се боец до днес.
С младежки хъс навсякъде се юрках...
И съм се борил за едната чест! ...
Тишина
тупкане
право в центъра
на моето голямо черно.