Защо живеем в самота.. ?
Защо душите ни понякога са тъжни ..?
Обгърнати сърцата в тишина..
Очите плачещи със сълзи, покрити в тъмнина..
Изгубената вяра във живота, и болката, ...
Жена - майка грижовна, съпруга любяща
Жена - от любов горяща.
Жена - чувствена, нежна, красива
Това е то тя - винаги благочестива.
Жена - носеща в себе си дух на богиня. ...
Разпадам се на изгреви и залези.
Разпадам се на дъждове.
Каквито и причини да измисляме,
сърцето има своите страхове.
Разпадам се на спомени и минало. ...
Колко бързо времето минава,
от всичко само споменът остава.
До вчера бях наистина щастлива,
а днес вълна от отчаяние ме залива.
Отдавна чаках този ден и се надявах ...
Пресъхнаха сълзите, в душата ми е светло,
сърцето ми обвито в пламенна любов.
Аз знам на този свят че нищо няма да е вечно,
преглъщам Аз от хляба той суров, суров.
Когато сутрин в изгрева се взирам, ...
Мое нежно миньонче, ти ме влюби само за миг.
Перла призрачна, в транс на дланта си те слагам.
Аз те галя с душа, със душата - този стар лунатик.
И копнеещ любов, там, в очите ти топли изгарям.
Мое нежно миньонче, толкоз русо, че сякаш не е. ...
Денят си тръгва в залезно-червено.
Стотиците минути му тежат.
Намига на морето уморено -
до утре с него ще се разделят.
Вълните нежно до брега се спират, ...
Тази сутрин всичко изглеждаше сюрреално
/може би защото сланата бе тук актуална/.
Загледах първо разцъфналите акации,
върху тях не цветчета, а пеперуди накацали.
В тревата глухарче ме погледна разнежено, ...
I shook the hand of nothingness,
pulled out of it the silhouette of afflatus;
opened up and sheltered it
deep within my chest;
and the painting spread beyond the frames; ...
Болката в нас Една и съща болка ни раздира, сърцата ни туптят във ритъм бавен, защо все нас за цел избира, питам я със глас сподавен. А тя ми се присмива във лицето. - Нима си мислихте, че ще ви подмина? Притежавате всичко което мога с един замах, за миг да срина. Доставяте ми всички материали, на м ...
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим. ...
Пак сме си същите
Как хората обичат все за лошо да говорят.
Все се карат, все да спорят.
Други пък обичат за тъга.
И все се жалват за това, за онова. ...
(На Давин от момичето, което ти забрави, но не успя да счупиш)
“Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.” Д.Дамянов
Косите ми - от тази обич гъсти ...
Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна ...