Коварно време! Дълго ще се помни...
На власт - продажници и овцевъди...
Злодеи грабят. Мъчат ни с "реформи"...
На геноцид народът е осъден...
Пълзят отрови... Политици бесни ...
Залостих вратата на сърцето си за теб.
И спомените ни зарових вън на двора.
Запалих всяка дума казана от теб.
И вече името ти аз не помня.
Не се опитвай да се връщаш в моя сън. ...
Две чувства
Две чувства се борят в човешката душа,
доброто и лошо, чувства различни.
Борба отдавна водят, не отсега.
Живеят в нас, за човека типични! ...
Като двайсетгодишни
Как премина животът ни, с теб не разбрахме.
Загрубели от болки на любови предишни,
раболепна признателност не пожелахме.
Просто гръм ни удари. Като двайсетгодишни. ...
Помниш ли, когато даде ми криле -
срещна ме – като уплашено дете.
Роза, ме видя във моя „рай” и пъкъл,
макар че някой розата бе стъпкал..
Плахо (да не ме загубиш в страх) ...
Крушов трън
(провокиран от "Ябълков въпрос" на teis (b.t.)
Ядат ти се круши, ама ядец – не става!
(Зарад таз лакомия ни изгониха двама) –
и сега си поставяме щекотливи въпроси, ...
Този град - като плоско яйце,
ме приклещва под мрачна черупка.
Ех, да можех да плесна с ръце
и да бъда далече оттука...
Де' в дълбоките морски недра ...
Боли ли те и тебе, като мен,
и стига ли ти въздух в дробовете,
нощта превърна ли ти се във ден,
и вместо мен, щадиш ли друго цвете?
Какво извадих от душата ти ранима, ...
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
Не получавам отговор. Просто те няма.
Летиш в твоя вселена, а мойта далече
скрибуца неволи, сълзи, мелодрама
и пада на малки ръждиви капчуци...
Виждаш ли къщите? Стените... А дворът ...
Припознах се в своята усмивка...
Каква поразителна прилика само,
тя до край прилича на мен...
Колко пъти ( почти без да искам)
с нея сбъдвам мечти, всеки ден!!! ...
Ядат ми се ябълки... искам и круша.
По давност съм Ева - Eдемска хитруша.
Произход - реброто ти (ювелирна направа,
но, всъщност, и шия да съм ме задоволява).
Сто години във сън уморих се да чакам - ...
Железният светилник е ръждясал.
Боряна стяга куфари за път.
Андрешко вече яко е психясал.
Преспански камбани не звънят.
Жътварите на борсата са вече. ...
Размисли по повод честването на
03.03.2016 г. на вр.Шипка.
Българийо, започваш да възкръсваш,
навред се веят твоите знамена
и с тяхното плющене възвестяваш, ...
Да имам (ако можех) мъдростта -
на свободата своя да позная границите,
бих приспала Любовта
до синора-преспапие на Страниците.
Да имам (ако можех) смелостта - ...
"В този стих има хумор, много местен диалект и пошлост, но смятам, че ще бъда правилно разбран. Приятен прочит на стиха."
Птруше, птруше...,
яла тука, ма овца проклета.
Глей га, глей га!
Де въриш ма ей, Овцо проста. ...
И моля ти се, седнали ми в парламента
да обсъждат на някой дебелак имунитета.
А не питат, как живеят бай Митю и кака Пена
и как с големите детски, майка храни хлапета.
Аз не умея да псувам юнашки, ...